Моля, пишете , ако детето ви е в пубертета и има проблеми, независимо дали знае или не знае за осиновяването си...
- Публикувана: 18 май 2007, 11:37 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 10:50 ч.
Спасявайте ни - осиновените ни деца са в пубертет!
Аист, споделяш много малко, затова и аз не мога да бъда по-изчерпателна.
Осиновените тийнейджъри се сблъскват със специфични трудности и ги отреагират в поведението по специфичен начин, като това много често не зависи от факта дали знаят или не знаят, че са осиновени. Защото казването на едно дете, че е осиновено просто е обличане в думи на истината за себе си, която то дълбоко в душата си винаги е знаело.
Бягството от вкъщи е едно от най-често срещаните предивикателства пред родителите на тийнейджърите ПО ПРИНЦИП, не само при осиновените. Причините са най-различни и много индивидуални.
Без да знам конкретни подробности, мога да ти кажа две неща:
1. Когато едно дете бяга от вкъщи, то не се чувства добре в дома си - било отношенията с родителите или между родителите, било отношенията с братята и сестрите си, било атмосферата вкъщи. То бяга от дома, за да потърси някъде навън това, което не получава вкъщи... Разбиране, доверие, любов, приласкаване - по начина, по който то ги иска за себе си... Което много често не съвпада с начина, по който родителите му го дават. Или простичко казано, можем да разделим бягството от вкъщи на бягство ОТ нещо и бягство КЪМ нещо - бягам ОТ..... и се стремя КЪМ.......
2. На по-дълбоко, психологично ниво, при осиновените деца бягството от вкъщи често се тълкува като символично търсене на корените - търсене на биологичната майка или биологичното семейство - търсене, което в повечето случаи е подсъзнателно и детето не си дава сметка за това.
Осиновените тийнейджъри се сблъскват със специфични трудности и ги отреагират в поведението по специфичен начин, като това много често не зависи от факта дали знаят или не знаят, че са осиновени. Защото казването на едно дете, че е осиновено просто е обличане в думи на истината за себе си, която то дълбоко в душата си винаги е знаело.
Бягството от вкъщи е едно от най-често срещаните предивикателства пред родителите на тийнейджърите ПО ПРИНЦИП, не само при осиновените. Причините са най-различни и много индивидуални.
Без да знам конкретни подробности, мога да ти кажа две неща:
1. Когато едно дете бяга от вкъщи, то не се чувства добре в дома си - било отношенията с родителите или между родителите, било отношенията с братята и сестрите си, било атмосферата вкъщи. То бяга от дома, за да потърси някъде навън това, което не получава вкъщи... Разбиране, доверие, любов, приласкаване - по начина, по който то ги иска за себе си... Което много често не съвпада с начина, по който родителите му го дават. Или простичко казано, можем да разделим бягството от вкъщи на бягство ОТ нещо и бягство КЪМ нещо - бягам ОТ..... и се стремя КЪМ.......
2. На по-дълбоко, психологично ниво, при осиновените деца бягството от вкъщи често се тълкува като символично търсене на корените - търсене на биологичната майка или биологичното семейство - търсене, което в повечето случаи е подсъзнателно и детето не си дава сметка за това.
В пубертета всички деца повече или по-малко се настройват срещу родителите. Обикновено реакциите им обаче не са чак толкова драстични. Добре е да се поговори с детето, но очевидно за момента то не е готово за откровен разговор с родителите. Дали няма да се намери някой близък, например майката или таткото на добър приятел/приятелка на детето? Или любима леля, чичо? Често децата в пубертета споделят с добронамерени възрастни, които не са родителите. За моите деца например винаги лелята (сестра ми) е била по-голям авторитет от мене. Човекът да си поговори с него като възрастен с възрастен, да разбере какви са проблемите, да го увери, че родителите го обичат - в тая възраст едно от детските опасения е, че родителите не ги обичат, защото децата чувстват, че на моменти стават "лоши".
Много трудна възраст е пубертета - и за деца, и за родители още повече. Почети също и в "Нашите деца" - там има напоследък поне 2-3 подобни теми.
Много трудна възраст е пубертета - и за деца, и за родители още повече. Почети също и в "Нашите деца" - там има напоследък поне 2-3 подобни теми.
Всяка от нас един ден ще има какви ли не проблеми с деца - пубери.
Послушайте Dar za men отворете тема навсякъде с заглавието"Помогнете ми,издирвам детето си" или нещо подобно.Обърнете се към модераторите да заковат темата.Напишете малко повече-град,село или квартал,първото име на детето, възраст и ако желаете снимка.Така всеки отворил форума ще види и ако е чул нещо ще напише.Много от мамите имат и деца в пуберитета и могат да разговарят с тях и да научат нещо за детето ви,стига да сте от едно населено място.
Освен това ако е подадена молба за издирване и органите не правят нищо,обърнете се към БТВ-Искрено и Лично.Трябва да се даде гласност.Колкото повече хора знаят и действат шанса е по-голям.
Моля се по-скоро детето ви да се върне при вас.
Докато са ни малки децата ни се виждат големи проблемите им,но колкото повече растат и изненадите са по- големи.
С вас сме.
Послушайте Dar za men отворете тема навсякъде с заглавието"Помогнете ми,издирвам детето си" или нещо подобно.Обърнете се към модераторите да заковат темата.Напишете малко повече-град,село или квартал,първото име на детето, възраст и ако желаете снимка.Така всеки отворил форума ще види и ако е чул нещо ще напише.Много от мамите имат и деца в пуберитета и могат да разговарят с тях и да научат нещо за детето ви,стига да сте от едно населено място.
Освен това ако е подадена молба за издирване и органите не правят нищо,обърнете се към БТВ-Искрено и Лично.Трябва да се даде гласност.Колкото повече хора знаят и действат шанса е по-голям.
Моля се по-скоро детето ви да се върне при вас.
Докато са ни малки децата ни се виждат големи проблемите им,но колкото повече растат и изненадите са по- големи.
С вас сме.
Аист,
Дано успея да ти кажа по-важните неща, че много бързам...
Няколко ключови въпроса:
Това първо бягство ли е?
Ако не е първо, кога започна да бяга? Кога беше първото? Какво мислиш, че го/я провокира? Къде беше при предишните бягства? За колко време го/я нямаше? Колко време минаваше между бягствата?
Кога и как казахте на детето, че е осиновено? Отдавна ли знае или от скоро? Каква беше реакцията?
Защо мислиш, че бяга? От какво? Какво търси?
Ако не е първо бягство, споделял/а ли ти е как се е чувствал по време и след бягствата? При кого отива? Какво намира там?
Насоки за търсене - ако е имало предишни бягства, ориентирай се по тях. Къде най-често бяга? На едно и също място или на различни? Сам/а ли се връща или полицията го/я връща?
Свържи се с приятелите му/й - дали знаят нещо и ако знаят, биха ли ти споделили?
Ако имате роднини в други градове - възможно ли е да е там, не при роднините (баби, дядовци) - а в самия град?
Има ли любимо място? Къде обича да ходи?
Също - кое е мястото, за което смята, че никога не бихте го/я намерили?
Има ли човек, когото чувства много близък, на когото има доверие и когото знае, че няма да го/я издаде? Кой би могъл да го/я прикрива?
Имате ли някаква вила или къща някъде, където в момента никой не живее?
Има ли приятели, които са със слаб родителски контрол или приятели, чиито родители са в чужбина, гледани от баби, дядовци? Въобще има ли пространство, където би могъл/ла да е толкова време, без да бъде забелязан и открит?
Има ли по-големи, пълнолетни приятели, които живеят сами, без родители?
И най-важното - осиновените деца на тази възраст често бягат от вкъщи... Прекалено често. Но се връщат. Най-вероятно екпериментира - с вас, със себе си, с границите, с всичко. Тества докъде може да стигне.
Дайте зор и на полицията!
Пак ще ти пиша!
Дано успея да ти кажа по-важните неща, че много бързам...
Няколко ключови въпроса:
Това първо бягство ли е?
Ако не е първо, кога започна да бяга? Кога беше първото? Какво мислиш, че го/я провокира? Къде беше при предишните бягства? За колко време го/я нямаше? Колко време минаваше между бягствата?
Кога и как казахте на детето, че е осиновено? Отдавна ли знае или от скоро? Каква беше реакцията?
Защо мислиш, че бяга? От какво? Какво търси?
Ако не е първо бягство, споделял/а ли ти е как се е чувствал по време и след бягствата? При кого отива? Какво намира там?
Насоки за търсене - ако е имало предишни бягства, ориентирай се по тях. Къде най-често бяга? На едно и също място или на различни? Сам/а ли се връща или полицията го/я връща?
Свържи се с приятелите му/й - дали знаят нещо и ако знаят, биха ли ти споделили?
Ако имате роднини в други градове - възможно ли е да е там, не при роднините (баби, дядовци) - а в самия град?
Има ли любимо място? Къде обича да ходи?
Също - кое е мястото, за което смята, че никога не бихте го/я намерили?
Има ли човек, когото чувства много близък, на когото има доверие и когото знае, че няма да го/я издаде? Кой би могъл да го/я прикрива?
Имате ли някаква вила или къща някъде, където в момента никой не живее?
Има ли приятели, които са със слаб родителски контрол или приятели, чиито родители са в чужбина, гледани от баби, дядовци? Въобще има ли пространство, където би могъл/ла да е толкова време, без да бъде забелязан и открит?
Има ли по-големи, пълнолетни приятели, които живеят сами, без родители?
И най-важното - осиновените деца на тази възраст често бягат от вкъщи... Прекалено често. Но се връщат. Най-вероятно екпериментира - с вас, със себе си, с границите, с всичко. Тества докъде може да стигне.
Дайте зор и на полицията!
Пак ще ти пиша!
Чакай, как така 3 седмици го няма?!
Всъщност очевидно, че не за първи път бяга, след като знаеш, че е бягство. Tea_ ти е написала всичко, за което човек може да се сети.
14 години - това е наистина най-тежката възраст, 13-15 години... При сина ми беше истински кошмар за мен това време.
Много издълбоко и от сърце трябва да си поговорите, когато се върне. И - непременно намери близък човек, на когото детето да може да се довери. Пак казвам: на тая възраст детето се настройва срещу родителите, но има крещяща нужда от близък човек, на когото да може да се опре. А твоето в случая - още повече.
wa_wa е права, дай някакви по-конкретни данни и да се закове темата с подходящо заглавие. Ние сме от цяла България тука, може и да можем да ти помогнем наистина.
Всъщност очевидно, че не за първи път бяга, след като знаеш, че е бягство. Tea_ ти е написала всичко, за което човек може да се сети.
14 години - това е наистина най-тежката възраст, 13-15 години... При сина ми беше истински кошмар за мен това време.
Много издълбоко и от сърце трябва да си поговорите, когато се върне. И - непременно намери близък човек, на когото детето да може да се довери. Пак казвам: на тая възраст детето се настройва срещу родителите, но има крещяща нужда от близък човек, на когото да може да се опре. А твоето в случая - още повече.
wa_wa е права, дай някакви по-конкретни данни и да се закове темата с подходящо заглавие. Ние сме от цяла България тука, може и да можем да ти помогнем наистина.
Благодаря за подкрепата!!
Въздържам се за сега от подробности, защото не сме и казали за осиновяването, (може би друг..).Но, ако не знае, не искам да го научи така.
Последния път се върна сама, след повече от месец.Това беше през април!
Отношенията ни са обтегнати и заради много други неща, но бягствата ни съсипват всички.
Въздържам се за сега от подробности, защото не сме и казали за осиновяването, (може би друг..).Но, ако не знае, не искам да го научи така.
Последния път се върна сама, след повече от месец.Това беше през април!
Отношенията ни са обтегнати и заради много други неща, но бягствата ни съсипват всички.
Имахме подобна ситуация, когато големия син на мъжа ми (от първия му брак) беше избягал от къщи след като се скарал с майка си и решил, че вече никой от родителите му не го обича. Намерихме го у един приятел, след като по-малкия реши, че е крайно време да ни каже къде е брат му. Последваха дълги и мъчителни разговори, за това, че въпреки че родителите му не са заедно и си имат самостоятелен живот те винаги ще останат техни деца и т.н (да не навлизам в подробности). Днес децата са зрели, мога да кажа вече мъже, но знам какво преживяхме през този труден за всички период. Не знам какво да кажа, защото диалога между родители и деца е много деликатна тема (без значение дали са осиновени или биологични), но се надявам детето да се върне скоро - живо и здраво и да разрешите проблемите помежду си. 
Аист, искрено ти съчувствам. Моята дъщеря е на почти 13. Не м ога да си представя как бих понесла подобно нещо (като бягство от къщи) Мисля, че бих полудяла...
Моята Надя е мило и слънчево дете (които са я виждали, мисля, ще потвърдят), но знам, че никой не е застрахован...
Само ми се струва, че трябва да са се натрупали много проблеми между вас и вашето момиче, за да се стигне дотук...
Надявам се когато на моите деца се случи да имат сериозни проблеми, да дойдат при мен, вместо да бягат, но кой знае...
Моля се, момичето ви да е на сигурно и безопасно място и да се прибере по-скоро! И когато се върне да успеете да успеете заедно да преодолеете всички проблеми
Моята Надя е мило и слънчево дете (които са я виждали, мисля, ще потвърдят), но знам, че никой не е застрахован...
Само ми се струва, че трябва да са се натрупали много проблеми между вас и вашето момиче, за да се стигне дотук...
Надявам се когато на моите деца се случи да имат сериозни проблеми, да дойдат при мен, вместо да бягат, но кой знае...
Моля се, момичето ви да е на сигурно и безопасно място и да се прибере по-скоро!
И когато се върне да успеете да успеете заедно да преодолеете всички проблеми
Аист, стискаме палци цялото семейство, детенце по-скоро да се прибере у дома.
Съвет не мога да дам - не си писала никакви подробности, от малкото което е споделено мога само да си направя извода, че някъде по пътя е изчезнала комуникацията - пожелавам ти да я намерите, когато детенце се прибере. Дано да е скоро.
Съвет не мога да дам - не си писала никакви подробности, от малкото което е споделено мога само да си направя извода, че някъде по пътя е изчезнала комуникацията - пожелавам ти да я намерите, когато детенце се прибере. Дано да е скоро.
Аист това е ужасно 
Трябвало е да потърсите професионална помощ още при първите бягства,как така ще изчезва за дълго 
мога да си представя какъв кошмар изживяваш 
Ходи ли на училище?Да не би да са и завъртяли главата в някоя секта?Полицията ,защо непредприема нищо ,според тебе?Просто не ми го побира главата-да не я търсят 
Кураж миличка и много здрави нерви
...и дано се върне скоро детето ти живо и здраво
Трябвало е да потърсите професионална помощ още при първите бягства,как така ще изчезва за дълго мога да си представя какъв кошмар изживяваш Ходи ли на училище?Да не би да са и завъртяли главата в някоя секта?Полицията ,защо непредприема нищо ,според тебе?Просто не ми го побира главата-да не я търсят Кураж миличка и много здрави нерви
...и дано се върне скоро детето ти живо и здраво