Разведена съм от 5 години и отглеждам сама дъщеря си. В последните 3 години баща й я търси много рядко и почти не се вижда с нея. за меналата година са се виждали 5 пъти, а от август до сега я е виждал само за 15 септември, за рожденния й ден и за Коледа. не й се обажда по телефона, даже отхвърли поканата й за приятелство във Фейсбук. за Нова година и изпрати СМС на 14 януари и то след като тя мчу беше писала. Дъщеря ми е на 9 години и вече влиза в пубертета. общителна е и по всички други теми е много октрита. Но за това колко й липсва баща й не иска да говори. вчера намерих 2 писма, които е писала за него. и в двете освен, че го обича и й липсва пише, че се извинява за грешките си. очевидно се чувства виновна и смята, че някакви нейни грешки са причината да не се виждат често. писмата не са написани за да бъдат изпратени, защото тя не знае нито реален, нито електронен негов адрес... Просто си е изплакала болката. Търся препоръка за детски психолог, с който да се консултирам как да реагирам по въпроса. Не искам зда разбивам идеала за баща, който си е създала, но и не мога да приема да упреква себе си за безхаберието и незаинтересоваността на баща си....
- Публикувана: 11 фев. 2011, 10:55 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2011, 10:46 ч.
моля за препоръка за добър детски психолог
А не би ли могла сама да се справиш с този проблем........
X
Реклама