Какво мислите за съжителството на домашен любимец и бебе

  • 2 779
  • 77
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 273
Имам котка  и бебе на 4,5месеца. Котката я имам от години. Редовно приема хапчета за обезпаразитяване и е ваксинирана.

# 16
  • Мнения: 505
Много обичам животни и съм имала много. Година преди да забременея имахме куче и то за съжаление се разболя и трябваше да го махнем защото беше заразно за хора....та щом разбрах че съм бременна първото което си помислих е "Добре че нямаме животни в къщи".. Не искам да кажа да я махаш, но съм виждала какви ли не обриви и различни реакции от котки и кучета.  сега ми е много по спокойно и чисто без  животни.   малееее ако майка ми ме чуе , ще ми натрие носа.....то какво мрънкане беше за животно в къщи пък сега.... Whistling

# 17
  • На морето!
  • Мнения: 5 756
Аз имам персийка,много е кротка,по цял ден само спи-не бяга,не играе,не драска и мрази да я  гушкат и галят  WinkКато плюшена играчка е.Гадно е,че има дълга и гъста козина и ще трябва да чистя по-старателно,но така тъкмо ще отслабна по-бързо  Mr. Green
Ако все пак решиш да я махнеш,в никакъв случая не я хвърляй на улицата-толкова е жестоко и несправедливо  NaughtyДай я някой който има село и ще си я гледа на двора.

# 18
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Аз съм против, още докато жената е бременна можа да развие токсоплазмоза с лоши последици за детето. Може да се случи веднъж на 1000 на се случва. Защо трябва да има риск? Котката или детето са по-важни за майката?
Бих я подарила на близки, приятели така че да мога пак да си я виждам.
Аз имах морско свинче и колкото и мъчно да ми беше предпочетох да го подаря.

# 19
  • Мнения: 576
Против съм, но всеки има право да прави каквото сам прецени

# 20
  • Мнения: 1 264
Имахме коте преди да забременея. Казваше се Мишо и беше изключително див и забавен - отваряше си вратите, катереше се навсякъде. Сложихме на всяка врата резе и като излизахме го оставяхме в коридора. Много го обичах. Но като забременях категорично реших да го махна от вкъщи. Обичах котето, но бебчо беше много по-важен за мен! Дадох го на баба ми, която живее в къща, но тя не го искаше и не изтърпя дори седмица, та животинчето да свикне да излиза по двора. Взехме го и го закарахме в едно близко село. Оставихме го двора на една позната, която се съгласи в началото да му дава храна докато свикне да щъка навън и сам да си лови. След време отидохме да видим как е Мишо и тя ни каза, че на третия ден е избягал, тя е ходила да си го търси и прибере, защото много й е харесал, но уви, той пак е избягал. на животинките им е хубаво на свобода.  Peace

# 21
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Лично аз съм против.

# 22
  • Мнения: 814
 И аз съм против, но ако я махнеш ей така ще бъде голям стрес за тебе. Като забременях със сина ми имах огромно куче(Немски дог) и към четвъртия месец на бременноста ми, мъжа ми го закара на село след което там издържа(не можа да свикне с тия условия) 1 месец и си замина. За мен беше голям шок и много плаках, но ми ми мина. Избора си е твой, но бебчето е много по важно от котето.

# 23
  • Мнения: 4 451
И аз съм против, макар, че много обичам животните.  Е, хубавото е, че си имаме двор и котката навън не е проблем. Grinning

# 24
  • Мнения: 219
Аз в къщи съм с питбул,пинчероподобно куче и котка.Нямам никакви проблеми нито с тях нито със здравето на детето.
За животните ми по-специално за пита умирам.

# 25
  • София/ Плевен
  • Мнения: 354
Моят Петър (котарак- дебелак) се грижи за мен  Grinning от 5 години. Мисля, че той е направил много повече за душевния ми комфорт, отколкото аз за неговия. И двамата с мъжа ми сме против раздялата с него, а съм бременна с близнаци в 6 месец. Решили сме да пробваме с децата и Петър, пък ако има проблем ще пратим или тях или него при бабите  Laughing Шегувам се, разбира се, но искам първо да пробвам. Живеем в гарсониера и от сега приучаваме котарака да спи сам в кухнята. С "косопада" се справихме с консервирана храна- купувам му от Кауфланд Darling консерва за 2.60лв. Е, по- скъпо ми е, но котето спря да се скубе. А котешката му тоалетна е на терасата и той сам си "казва" когато иска да му отворя да отиде. Натиск нямам от страна на родителите- нито моите, нито на мъжа ми, но е така понеже аз не го разрешавам. До сега съм изследвала веднъж котката за токсоплазмоза в някакъв институт (отрицателен резултат) и от там ми казаха, че ако не го пускам по улицата и не му давам сурово месо няма как да се зарази.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 524
Домашна котка, която е обезпаразитена, ваксинирана, не яде сурово месо и не излиза на вън е ОК. С кучетата е същото, само трябва да се мият след всяка разходка. Доказано е че е ХУБАВО децата да растат с животни, стига да не развият алергии, само тогава бих се разделила с животното. Може би първите два-три месеца е добре да се даде някъде при роднини, ще бъде по-лесно възтановяването и привикването към бебока, но след това не бих се разделила отнова с животното  Peace

# 27
  • Мнения: 5 140
Няма никакъв проблем, гледахме си куче и бебе едновременно.

# 28
  • Мнения: 2 936
Против съм, но всеки има право да прави каквото сам прецени

и аз съм против...но просто не обичам животни вкъщи!

# 29
  • Мнения: 498
Ние имаме куче....сетер на 11 години.Няма проблеми поне за сега.Той си знае да не влиза в стаята на детето.Дали ще пуснеш толкова възрастно животинче на улицата,дали ще го дадеш на някого ....не виждам разлика.И в двата случая мисля,че го убиваш.Едва ли ще успее да се адаптира.
За котките и бременност-щом е домашно гледана и обезпаразитявана редовно мисля,че няма да има проблем.За всеки случай спри да почистваш тоалетната й,нека това го върши друг.За свое успокоение можеш да си направиш излседване за токсоплазмоза.Поне през първите месеци не я пускай при бебето.
Всичко ще е наред. Peaceдецата израснали с домашен любимец още от малки са по-добри. Hug

Общи условия

Активация на акаунт