след колко време?

# 15 24 юли 2007, 00:26 ч.

Мнения: 677

Тъкмо писах в друга тема за решението ни и гледам сега тук трябвало да пиша.
Близо 2 години и нещо след брака ни взехме решението.
Не искахме да се изследваме защо и как не става.
А и аз и той бяхме страдали достатъчно време от всякакви изследвания и болежки като деца,та решихме никакви изследвания.
Мойте родители го приеха сравнително леко(единствено,не са искали и ние да бъдем като тях-репликата на мама още ми звучи в главата"И ти ли мамо като мене"(това бе началото за моята истина,за моя живот)),но неговите не чак толкова,а най-вече и за това че не се знаеше причината.Но всичко преодоляхме и сега благодаря на Бога,че ме дари с най-чаровното и умно детенце.
Извинявам,се че пиша доста неразбрано,но мислите ми се тълпят една след друга и ми е трудно да ги споделям пишейки,повече умея да говоря. Embarassed

# 16 24 юли 2007, 13:20 ч.

Мнения: 1 612

От 4 години и половина се борим със стерилитет. Опитахме един инвитро опит и един замръзен трансфер (преди това и 3 контролирани стимулации и 3 инсеминации). След всяко разочарование изпадах в черни дупки, като периода на "излизане" ставаше все по дълъг с всеки следващ провал.
Още след първото неуспешно инвитро мъжът ми ме утешаваше и каза, че ако не стане след още някой друг опит ще си осиновим детенце (това беше януари 2006г).
От тогава си мисля много по въпроса, както и той е мислил както се оказа.
И след неуспешния последен опит, когато подготвяхме заеми за следващия аз просто не издържах. Поговорихме. Обясних му, че съм много зле психически и, че няма да мога да понеса още едно разочарование. И така решихме, че не си струва да си съсипвам повече здравето, а да си осиновим детенце.
И да Ви кажа честно след като подадохме документите се чувствам спокойна и щастлива както никога досега. Simple Smile

# 17 24 юли 2007, 15:26 ч.

Мнения: 380

Достатъчно дълго за да узрея за идеята за осиновяване.

И достатъчно дълго за да се преборя със загубите си (невъзможността да имам дете).

И недостатъчно за да порастна... (това последното никак не е лошо:).

# 18 24 юли 2007, 20:33 ч.

Мнения: 1 669

Предложението дойде от съпруга ми в деня, в който разбрахме, че възможността да имаме дете по естествен начин е нулева... Аз се стреснах мъничко, но той беше категоричен - не искам ин витро - четирите неуспешни бременности бяха достатъчни - искам здрава жена със здрави нерви... Беше категоричен - ще си осиновим детенце... Аз му предложих възможността да се разделим и да има свое дете, но той отговори, че се е оженил за мен, а не за това непременно да му родя дете... Това ме направи най-щастливата жена на света. При нас процедурата по проучването приключи, сега очакваме доклада (лелеееее, за кой ли път ви го разказвам това... Embarassed

)

# 19 25 юли 2007, 09:48 ч.

Мнения: 526

Нашата идея за осиновяване дойде след 10г ходене по мъките, просто един ден се решихме и аз се превърнах в торнадо за 2м
приготвих докуминти и доклади, записахме се в два дома като имахме претенции само да е момче та почнахме юни а през ноември моят дявол си дойде в къщи. Но това стана 2002г по стария закон, сега е много по трудно. Май не дадох на никой от моите близки време за коментар, просто им съобщихме факта и толкова. Благодаря на Бог че имам прекрасен съпруг и невероятно дете, освен това детето даде смисъл да продължа напред и да разбера че Бог ми е отредил съдбата да дадем семейство на това слънчице.

Причина:

Причина: