Конкурс „БожеНствен дар или за уникалното чувство да си майка“

Ох съжалявам, че така е прозвучало...просто страшно много се развълнувах а и хормоните вече са ми в повечко...та аз рева и от реклами, а какво остава да прочетеш вълнуващи истории  Идеята е просто прекрасна...само дано няма бременни при тези, които ще избират, че ако и на тях така им се отразява 

Само аз ли не мога да ги отворя?

Натисни бутона Ctrl като кликваш върху линка.

Отварят се нормално при мен 

абе как да избършем сълзите? то всички текстове са толкова разчувстващи, че наистина дано няма бременни сред реферите...  и аз се наревах едно хубаво... ама повечето сълзи са от щастие де

unicus, докосваш най-нежните струни на душата ми - красотата е навсякъде около нас! 

както винаги, научавам хубавите неща последна 

реших и аз да се включа, вчера изпратих на посочения мейл моето творение.

Всъщност, вече съм го поствала в клю-то, но понеже е тематично, го представям и тук.

Ден нулев-заклинание за живот

От дъха си  частица ти давам-
поеми глътка въздух от мен.
Знам, уплашена си, но продавам
за живота ти своята тлен.
Изкрещи, за да знам, че си моя-
тъй крещях, щом пое своя път.
Ти вълната си- аз съм прибоя.
Моя кръв си. От моята плът.

Със безпомощна твърдост в юмруче
стисваш моето свито сърце.
Подарявам ти го. Ще получиш
много повече, мое  дете...
Аз съм твойта Едемска градина.
Ти за мене си райския плод.
Днес крещя, но във крясъка има
заклинание-зов  за живот.

Ден втори-когато отвори очи:

Има хиляди думи изречени
за онази невидима нишка,
от която до смърт сме обречени,
че за мен не остана и сричка.
Не намирам онази, единствена,
със която да кажа на всички
как за ден любовта ми разлистена
се огледа във твойте очички.

И “когато”,  “ако” или “може би”
още с пъпната връв са отрязани -
твойте длани, във мойте положени,
окончателно са ме белязали.
Ще си нося дамгата, орисана
да заспивам със мисъл за тебе,
да се будя с молитва неписана...
Здрасти, мое усмихнато бебе...



Знам, че само жена, която е ставала майка поне веднъж, може да разбере онова дълбоко, поглъщащо и неповторимо усещане за съзидание и любов. И то любов, която направо прелива.
От цялата си душа пожелавам на всички жени, искащи бебе, желанието им да се сбъдне колкото може по-скоро...

Идеята е супер!Надявам се да намеря време да участвам.

Помня че една жена се опитваше да ме убеждава как сьм нещо което не съм..обвини ме по невероятно жесток и безсмислен начин, без причина , като в обидата присъедини и дъщеря ми...Много плаках и много ме боля.Знаех че нямам причина да страдам, тъй като изреченото от нея бяха лъжи и безумици.НО пак боля.Тогава обаче за пръв път се замислих за това какво всъщност е да бъдеш майка.Какво означаваше това за мене,какво все още е.Бременността,която изкарах благодарение на Бога и Майката Божия без телесни проблеми, но с много мъка в душата.Безпаричието и нервите, незрелите постъпки на обърканият ми съпруг, който в едон момент ме нараняваше , в следващия плачеще в ръцете ми и не аз,бременна, отчаяна и сама в чужда държава , имах нужда от помощ,а той...Тогава си мислех и за моята майка.Инстинктивно я мислех, имах нужда от нея,като всяко дете,коагто го заболи,си търси и иска мама...
Знаех чЕ е момиче.Знаех го от момента в който на 10 декември 2004 разбрах , че в мене тупка мъничко сърчице.Говорех за бебето в женски род.Наричах го по име. Помня как плаках отчаяна в онова метро,когато паднах ,бременна в 18тата седица,заЩото всичко ме болеше и си мислих че ще я изгубя."Миличко мое, моля те , остани при мама..Мама има само тебе в този момент.Моля те, не ме напускай..Мама ще се грижи за тебе и ще те пази..Ти си маминото храбро момиче,не ме оставяй сама..."Изгубена в тълпата ,изплашена, отчаяна, крачи една бременна 22 годишна българка по улиците на Германия и стиска последните 50 цента в джоба си , говоорейки почти на глас с едно неродено бебе...Даже в оня момент вече бях майка.Бог ме чу и не я изгубих...Не я изгубих и когато с заплахи ме принудиха да изнеса на ръце по стълбите съвсем самаа еддна тежка микровълнова печка, без да ги е еня за дебелия ми корем и бебето в него.Не мислех че има нормални хра, способни да причинят една сама жена, че и бременна ,нещо подобно.отпусанах корема и стегнах само рьцете, молейки се на Бог да ми помогне още веднъж да не се случи нищо на бебето ми.Успяхме,ние двечките.Нещо повече-Бог ми показа , че ми я пази,както пази и мене...Почти по чудо отидох уж "случайно" на лекар точно в правилния момент, за да се установи че трябва да извадят малката с Цезарово сечение преди да се е обезводнила...В оня ден бях благодарна на целия свят-на усета, който ме прати на лекар без да имам планиран чАс,на милата анестезиоложка, украинка , която абсолютно безболезнено и с много чувство за такт ми сложи упойката и ме галеше по бузите докато аз , на 16 август 2005 ,в 8.32 сутринта станах майка...ПЛаках и благодарях на Бог  от щастие и облекчение, че успях с цената на всичко да прегъзрна наживо малката Киара, която още неродена даваше толкова опора и сили на мама...
И разбрах колко прелест и доброта , и същевременно колко панически страх е свързан с усещането да си майка.Никой не ме беше подготвил за това.Всички казваха колко е прекрасно,колко е  вълшебно,колко е трогателно..Да, всичко това принадлежи към майчинството..Но  ,за вечния страх за рожбата-никой не ме беше предупредил...Паниката когато бебка повърна кръв,и облекчението, след което избухнах в щастливи сълзи,когато се установи че е моята собствена кръв,от разранените ми гърди,която малката е погълнала с млякото...Дните и нощите в които не успях да й смъкна температурата и тя три дни лежа с 40.2 градуса в ръцете ми, без да могат нито лекари, нито лекарства да й помогнат  и неземното щастие когато на третия ден се събуди леко умсихваща се и с бистри очички, искайки водичка и "ам!"
Милото ми малко моми4енце е всъщност вече един боец.Пребори се многократно за живота си,с помощта на Бог разбира се.И от ден на ден растат с нея и страхът, и гирижите ми, но и радостта...Расте и усещането Че съм се превърнала в жена, в истинска жена, че съм ценена и обична такава каквато съм.че всичко което правя има смисъл.
А някаква жена се опита да ме обвини , че съм пресметлив егоист и лоща майка,без да ме познава, без никога в живота си да ме е виждала.Една жена, която също е майка.Не , вече не ме боли.Та аз имам всичко!Имам прекрасната си дъщеря, съпруга си,зная през какво минах,зная какво съм.Аз съм майка.Една щастлива майка.Какво да искам повече?

Изпратих и аз.

Когато се съмнявам във мечтите ни,
хвани сълзите ми
и разпилей ги вън.

Домът ни
трябва да остане същият –
от слънцето по-грейнал
със усмивката
на най-прекрасното момче в света.

Когато се запитам
смисъл има ли
в това да остаряват бавно дните ни,

за онзи ден ми напомни,
секундата,
в която
човече мъничко
извика
със всичките си силици
и пръсна
сърцата и света ни от любов.