Конкурс „БожеНствен дар или за уникалното чувство да си майка“

Могат ли да участват творбите от миналия през март конкурс за най-красиво раждане по идея на Емем?

Страхотна и много оригинална идея
Може и аз да се пробвам

Доста добра идея!Ще се включа!

Много съблазнителни награди!

Може би има начин да се пренапишат разказите от конкурса Моето прекрасно раждане, за да звучат хем същите, хем малко по-различно и още по-хубави?

включвам се с голямо удоволствие!

и аз искам да пиша, а може ли тук, в тази тема? 

Да се запиша.

Бреййййй, браво значи! 

Както съдържанието, така и заглавието  на конкурса, ме провокираха да се включа и аз в него! Благодаря ви!       

Бях едва на 14-15 години, когато започнах горещо да мечтая един ден и аз да стана майка! Обожавах да наблюдавам сладките бебчета на приятелки, на познати и на непознати жени! Да имаш детенце за мен си е цяло чудо, чудото на Живота... пожелавах си от сърце и на мен да ми се случи, когато му дойде времето... Споделям идеята ви, че майчинството е едновременно божествен и женствен дар, и че е нещо уникално и неповторимо като изживяване... трябва лично да се изпита, за да бъде разбрано... да бъде усетена както радостта, така и огромната отговорност, която непрестанно се носи... да бъдат почувствани майчината обич и гордостта, но също и тревожните трепети дали всичко е наред с бебето, добре ли се справяш като майка... безброй са въпросителните и предизвикателствата на ежедневието с малко дете...

Сега синът ми е на 2 години и 9 месеца. Той е моето слънце, което огрява и стопля дните ми. Животът ми коренно се промени, когато той се появи, а сега вече не мога да си представя друг живот, живот без него, и се моля      винаги да е до мен, здрав, все така палав и жизнерадостен!  Той ме учи на толкова много неща... на грижовност и търпение... на силата да се усмихвам, дори когато в очите ми плуват сълзи... Благодаря ти, мишле! 

6 часа сутринта на 17-ти декември 2003 година, аз в банята с  и цял океан от чувства ме залива - смесица от радост, щастие, гордост, тревога, страх, учудване и шок... отивам при спящия още благоверен мой съпруг, а той: "радвам се, спинкай сега"...  според мен само един мъж може да каже такова нещо в такъв момент  Какъв ти сън, бе хора?!? Аз, АЗ!!!,  ще ставам МАМА!!!      Това бебе в мен беше толкова желано, толкова чакано и бленувано, така мечтано от мен!!! От няколко месеца бяхме спряли да се пазим и аз вече таях надежда да дойде чудото на любовта ни     Тогава бях на почти 26 години... бях завършила образованието си, от 3 години работех... мисля, че времето си беше дошло вече... 

15-ти август 2004 година, 12.40 на обяд - моят син Александър пое своята първа глътка въздух! Оттогава нищо не е същото... Оттогава съм майка! Оттогава знам какво е грижа за мъниче! Оттогава знам какво е безусловна любов! Оттогава се научих на толкова много неща... и хубави, и не дотам... оттогава се разделих с илюзиите си и погрешните си схващания за доста неща... Оттогава се чувствам на 100 % Жена!!!

Сега вече гоня тридесетака и мечтая за второ чудо в нашия живот  , няма да откажа на  , но честно казано предпочитам  , хихи...  всъщност важното е отново да има бебе в прегръдките ми...               да кърмиш е толкова приятно... искам пак! Очаквам момента, в който и мъжът ми ще поиска второ дете... засега не иска и да чуе... 

Е, това беше от мен... дано не съм ви отегчила с дългото си писание... 

desykv ,много ме разчуства ,но си мисля ,че не тук трябва да пишеш ,а тук -" Изпращайте творбите си до 20 юли на е-mail: konkurs@unicusbulgaria.com"

последно? може ли тук или не може? ох, обърках се и  за разяснение!

реших да пиша на посочения имейл, мерси много на Ройзи за постинга 

Да се запиша,пък не знам дали ще пиша.   

И на мен ми звучи интересно, дано малкият миряса малко, за да успея да си събера мислите и да напиша нещо.

Инициативата е супер готина и идейна!
Не съм решила още дали и с какво да се включа, но пожелавам успех на всички участници!

пуснах мейл.
имах нужда да споделя с някого ... и конкурсът е подходяща трибуна.
ето моето есе за БожеНствения дар!

Отдавна съм майка... на ангелче и на звездичка. На Луната и на Слънцето. На блясъка и на топлината.

Преди повече от пет години загубих дъщеричката си Сара. Живя едва шестнадесет дни. Животът ми завинаги ще бъде белязан от болката за малкото ми момиченце, от празнотата на несбъднатата мечта да я видя как протяга ръчички, за да я прегърна.

Сега Сара щеше да бъде горда петгодишна кака. Но е ангел.

След 4 години страхове и кошмари намерих сили да събера кураж, за да бъда отново бременна. И да родя. Надявах се силно, от цялото си сърце бебето да бъде здраво и да остане при нас, тук на земята.
Минаха девет месеца, изпълнени с радост, страх, отчаяние, тревоги – най-тежките месеци в живота ми. Нощите бяха пълни с кошмари, но и с надежда – имах си ангел-пазител.
Когато се смеех, в очите ми се събираше цялата тъга на онази, която не е била наричана „мама”.

На 1 април 2007 г., на най-веселата Цветница в живота ми, се роди малката Амалия – с име на китайска роза.
В първия миг не проплака и аз видях всички демони. Но само за миг! Детският плач ги прокуди... надявам се завинаги.

Сега прегръщам малката Амалия, а тя се усмихва в съня си.

Аз знам, че ще дойде момент, в който ще разкажа за нашият ангел-пазител, кака й Сара.

Отдавна съм майка... на ангелче и на звездичка. На Луната и на Слънцето. На тъгата и на радостта.

ПРЕКРАСНО!!!

Простете ме, но аз не разбрах къде да пратя /евентуално/ своя текст?!?

Ламята НеСпаска много ме разчувства, пожелавам ти само хубави моменти с твойто малко слънчице и успех  в конкурса.

Ламята неСПАСКА, 

Ламче, от вчера си рева! Ти знаеш защо!

Ламята неСПАСКА , много тъжно, но и мноого щастливо. От сърце ти желая цялото щастие на земята с твоята звездичка!

хубава идея, ще се опитам да се включа и аз.

запис

БожеНствен дар или уникалното чувство да си майка!

   Уникалното чувство да си майка! Хем уникално, хем универсално за всяка майка по света! Дали всяка майка го усеща по един и същи начин. Едва ли! Майчинското чувство сигурно е толкова различно, колкото различни са жените, колкото различни са децата. Всяка от нас е уникална личност преди да стане майка, а след това вече имаме нещо, което ни свързва, вече имаме нещо общо. Приемаме чувството за даденост, все едно детето ни е обещана награда, за всички добрини, които сме извършили в живота си. Замисляме ли се изобщо на колко жени Господ отказва тази награда. Дали са по-лоши от нас? Едва ли! Всички ги познаваме – жената от съседния апартамент, колежка в работата, близка приятелка, възрастна леля. Съчувстваме им, окуражаваме ги, стискаме палци, радваме се, когато (ако) се случи чудото и се молим всичко да е наред. По какво Господ избира кого да дари с рожба и кого не. Никой не може да каже. Защото родители стават и хора, които определено не го заслужават, хора, които бият, обиждат, пренебрегват, изнасилват децата си. Защо? Защо има майки, които изоставят децата си, те не чувстват ли тази специална връзка с малкото същество, още когато е в корема им, или в момента, в който се роди.
   Аз също не обикнах сина си веднага, странно чувство беше, когато той се появи, тогава бях сигурна, че никога вече няма да се подложа на това отново, но въпреки всичко веднага почувствах, че има някаква специална връзка между нас. Лежеше си мъничък и безпомощен в болничната количка и ме погледна – огледа ме отгоре до долу, помисли си сигурно: „Тази е мама!” и веднага заспа. Няма да забравя този му поглед никога. Година по-късно, всеки ден откривам по нещо ново в майчинското чувство. Вече съм сигурна, че пак ще бъда майка! Поне още два пъти!
   Замисляли ли сте се някога колко време ви радва новият ви телевизор. Мечтаете за него с месеци и когато го купите, колко време му се радвате. Няколко часа, няколко дни, а после... После спирате да му обръщате внимание, свиквате с него, не ви прави впечатление. Ще кажете – просто телевизор.
   С новата кола е същото – радва ви малко по-дълго – може би седмица, може и месец – а после... Свиквате. Така е с всичко – новата чанта, новата ютия, новите обувки.
   Малко по-различно е с хубава книга, с въздействащ филм. Занимава съзнанието малко по-дълго, става тема за разговор с приятели. Когато я прочетете пак след време си припомняте старото чувство.
   Още малко по-различно е с новото гадже – по-различно, но в основата си същото – просто писва малко по-бавно. Отначало трепети, съмнения, магия, после няколко години, сватба, още няколко години... И един ден, като се замислиш осъзнаваш, че имаш най-прекрасния (или не толкова прекрасен) човек до себе си, обичате се, уважавате се, но любовта като че ли „е преминала на друго ниво”. Дали е така или просто не искаме да си признаем, че я няма вече.
   А децата, ах, децата при тях е толкова различно. От тях се уморяваме, досаждат ни понякога, омръзват с безкрайните си молби и въпроси, но всяка тяхна усмивка, всяка малка радост, всеки „специален” момент с тях ни изпълва с толкова любов. Думи имате ли да я опишете, думи имате ли да кажете колко гладка е бебешката кожа, колко сладко мирише дъхчето им, как ухае косата им, колко са спокойни докато спят, колко нежни са устничките им, когато ни целуват, колко звънливо е гласчето им, когато се смеят, колко напрегнати и съсредоточени са, когато се опитват да хванат точно определен косъм от косата ни. Думи имате ли? На мен не ми достигат. Всеки нов ден е изпълнен с нови усещания, живота пак си върви, но слънцето някак свети по-различно. Пак имаме проблеми, пак се чудим как да ги решаваме, но винаги идва момента, в който поглеждаме детето си, благодарим на Господ още веднъж за него и разбираме, че наистина нищо друго няма значение.

          

            

БожеНствен дар или за уникалното чувство да си майка

   04. 10. 2004г., 16.50 ч. „Аз съм майка”

   Гледам написаното в „Бележки” на мобилния телефон, опитвам се да скрия сълзите зад слънчевите очила и не успявам да подредя чувствата си. Не зная кое е по-силно – безумието от щастието да усещам мъничките телца в ръцете и душата си, допира на малките ръчички, очите, които надничат в душата ми или тази вселенска пустота.
Пътувам. Всяко прелетяло покрай прозореца крайпътно дърво ме отдалечава от Смисъла. „Чакайте ме! Обичам ви”. Разбраха ли ме? Повярваха ли ми? Пътувам. Прибирам се у дома. Сама. Там ме чака единствения до скоро Смисъл. Досега винаги съм му вярвала. Сега думите ми, че скоро всичко ще е наред не ми носят сигурност. „Ами ако…”
   „Аз съм майка”. Къде са децата ми Господи? Там, където бяха и вчера, и преди месец, и преди два, и преди половин година.  „Аз съм майка”. Сама съм. А как гукаше… „Аз съм майка”. Четири малки ръчички танцуваха в косите ми… „Аз съм майка”. Слънцето се е заплело в руси главици… „Аз съм майка”. Този детски плач… „Аз съм майка”.
Искам си децата! Те ме чакат. Един мъж на другия край на страна твърди, че скоро всичко ще е наред, че днес е получил единия документ. „Аз съм майка”. Утре ще е готов другия документ.
   „Аз съм майка”!
   Аз не съм документ! Аз не съм случай! Аз не съм статистика! Аз съм майка!
   Дърветата летят. Лети и времето. Минута. Ден. Нощ. Седмица. Месец. Още един.
   Аз съм майка. И чакам. Чакам да прелетят дърветата, минутите, дните, нощите, седмиците, месеците. Чакам да прелетят документите.
   Аз съм майка и чакам. Чакам пощальона. Чакам закона. Чакам документите. Чакам съдията. Чакам срока за обжалване. Аз съм майка и чакам.
   Дочаках.

Идеята е страхотна и ще се включа със сигурност. Още не съм обмислила с какво, но не бих пропуснала.

Ще участвам!

Спасич    
k.dimitrova-     
Разчувствах се, плача, а всъщност е прекрасно!

Запис!
Изпратила съм обаче писмо, а не прикачен файл, не вярвам да е проблем.

и аз така 

Ох, момичета , така ме развълнувахте!!! Браво!!
 

Мисля да се престраша....

И аз пратих по имейла писмо...Леле, какви конкурентки имам.....Шанс за победа- никакъв!!!!

Да се запиша и аз, макар че моето е тъга...  , но нищо, и такива неща се случват.  и аз да стана мама.

И аз изпратих преди малко  . На мамите, дето са си пуснали творбите и тук - прекрасни са!
Сега не ни остава нищо друго освен да чакаме.

Ламята неСПАСКА много ме разчувства  Пожелавам на цялото ти семейство много здраве и щастие   
Много не ме бива в тези неща и за това ще се радвам на вашите произведения, а ако ми дойде музата и аз може да участвам Пожелавам успех на всички 

Страхотна е идеята и за книга.Мисля, че ще има интерес.Така искам да чета още , невероятно въздействащо е..

Идеята за книга е много добра!! Браво!! 

Браво, момичета! Освен  красиви и обичани деца, имате и прекрасни думи в душите си!
МНооого хубави писания, браво още веднъж!
На всички желая да имат поне една такава голяма радост, дано!!!     

paralacs, Поздравявам те !!   

И аз те поздравявам! 

paralacs, възхищавам се на хора като теб! 

paralacs, поздравявам те и ти се възхищавам!   

Браво! Лека бременност и едно здраво и красиво бебче!

и аз искам да се включа

БожеНствен дар или за уникалното чувство да си майка

Винаги съм мечтала да работя с деца и мечтата ми беше осъществена, макар и не за дълго. Мечтая и за много деца. Искам да имам пълна къща с дечурлига, които да се гонят наоколо, да вдигат врява и да си бъдат опора. И ето - дългоочакваната новина дойде - ще ставаме родители! 9 месеца на очакване и накрая - получих едно щастие и едно разочарование. Щастието да имам дете и щастието да видя обичания човек щастлив - щастлив, защото аз съм го направила щастлив! И в същото време разочарованието от себе си, която не исках да виждам собственото си дете!!!  Шок за мен и за околните. Това беше толкова очевидно. Вършех си задълженията, но както се казва - просто по задължение! Боже, какво става с мен??? Защо се получи така? Тогава любимият мъж ме попита защо правя всичко насила, защо не обичам това дете, то беше толкова желано?!?  Тогава открих в някаква случайна статия, че се срещала следродилна депресия. Реших, че това е причината, но не знаех как да разреша проблема. Но пък разбрах, че цели 9 месеца съм чакала да родя, да се освободя от корема, да мога да получа отново силната прегръдка на силния мъж, да мога отново да получа любовта, която не можах през бременността. А вместо това, след раждането цялото внимание се насочи към детето и аз се оказах още по-пренебрегната. Споделих своите мисли със съпруга си и го помолих да отделя поравно внимание за мен и за детето. И това наистина проработи. Успяхме заедно да се справим с моето състояние за около месец. Постепенно започнах да чувствам детето все по-близко, исках да бъда до детето все повече и по-дълго. Научих се да се грижа за нашата малка дъщеря, да я уча да живее, да играе, да се учи. И аз заедно с нея. Научих се да се правя на маймуна, да пея песнички, да скачам до припадък и да си мятам главата. Времето минава неусетно и тя вече ходи на ясла, а аз безумно много я обичам. Странно е как чувствата могат да се променят. За нищо на света не бих заменила чувството, което изпитвам сега - на майка, и което не можах да изпитам след раждането. Това е нещо невероятно. Но ето и новите тревоги - искам да й осигуря нещо, а аз нямам нищо. Искам да й осигуря собствена стая, но живеем под наем. Искам да й осигуря хубави играчки, но те са много скъпи. Искам да й осигуря МОООООГОООО  любов, но и това се оказва трудно, защото заплатата на тати не стига и не мога да си стоя вкъщи. И ето отново този избор - да бъда майка или да имам кариера, да дам любов или да дам дом?!? Всъщност реших да опитам да ги съчетая. Слава богу шефката се оказа разбрана и се съгласи да ме преназначи на друга длъжност с много удобно за мен работно време. В крайна сметка си припомних как преди 7 години татко умря и аз рабрах, че никога не му бях казала колко много го обичам, а сега имам две прекрасни същества, които искам не просто да знаят, че ги обичам, но и да го чувстват. И съм решена на всичко, за да им осигуря моята любов! И ако работата ми пречи да дам тази любов, съм готова да я пренебрегна и да търся други варианти, но никога повече да не пренебрегвам близките си хора!

Божествен дар и уникално чувство да си майка, но и татко, който все още се насълзява при спомена за първата среща очи в очи!

\
Боже, колко трогателно
Направо нямам думи.
Само здраве и щастие Ви желая 

Изпратих и аз днес по мейла моите писания

Не съм разгледала още другите писания, които се пуснати в нета! Исках първо да напиша моето.

От два часа не спирам да плача... от спомени, от радост, от страх. Написах нещо, което незнам дали ще пратя...после прочетох и няколко от вашите творения и после спрях, защото не мога да спра да плача...

Много трогателни истории. Не мога да спра да плача 

Ох съжалявам, че така е прозвучало...просто страшно много се развълнувах а и хормоните вече са ми в повечко...та аз рева и от реклами, а какво остава да прочетеш вълнуващи истории  Идеята е просто прекрасна...само дано няма бременни при тези, които ще избират, че ако и на тях така им се отразява 

Само аз ли не мога да ги отворя?

Натисни бутона Ctrl като кликваш върху линка.

Отварят се нормално при мен 

абе как да избършем сълзите? то всички текстове са толкова разчувстващи, че наистина дано няма бременни сред реферите...  и аз се наревах едно хубаво... ама повечето сълзи са от щастие де

unicus, докосваш най-нежните струни на душата ми - красотата е навсякъде около нас! 

както винаги, научавам хубавите неща последна 

реших и аз да се включа, вчера изпратих на посочения мейл моето творение.

Всъщност, вече съм го поствала в клю-то, но понеже е тематично, го представям и тук.

Ден нулев-заклинание за живот

От дъха си  частица ти давам-
поеми глътка въздух от мен.
Знам, уплашена си, но продавам
за живота ти своята тлен.
Изкрещи, за да знам, че си моя-
тъй крещях, щом пое своя път.
Ти вълната си- аз съм прибоя.
Моя кръв си. От моята плът.

Със безпомощна твърдост в юмруче
стисваш моето свито сърце.
Подарявам ти го. Ще получиш
много повече, мое  дете...
Аз съм твойта Едемска градина.
Ти за мене си райския плод.
Днес крещя, но във крясъка има
заклинание-зов  за живот.

Ден втори-когато отвори очи:

Има хиляди думи изречени
за онази невидима нишка,
от която до смърт сме обречени,
че за мен не остана и сричка.
Не намирам онази, единствена,
със която да кажа на всички
как за ден любовта ми разлистена
се огледа във твойте очички.

И “когато”,  “ако” или “може би”
още с пъпната връв са отрязани -
твойте длани, във мойте положени,
окончателно са ме белязали.
Ще си нося дамгата, орисана
да заспивам със мисъл за тебе,
да се будя с молитва неписана...
Здрасти, мое усмихнато бебе...



Знам, че само жена, която е ставала майка поне веднъж, може да разбере онова дълбоко, поглъщащо и неповторимо усещане за съзидание и любов. И то любов, която направо прелива.
От цялата си душа пожелавам на всички жени, искащи бебе, желанието им да се сбъдне колкото може по-скоро...

Идеята е супер!Надявам се да намеря време да участвам.

Помня че една жена се опитваше да ме убеждава как сьм нещо което не съм..обвини ме по невероятно жесток и безсмислен начин, без причина , като в обидата присъедини и дъщеря ми...Много плаках и много ме боля.Знаех че нямам причина да страдам, тъй като изреченото от нея бяха лъжи и безумици.НО пак боля.Тогава обаче за пръв път се замислих за това какво всъщност е да бъдеш майка.Какво означаваше това за мене,какво все още е.Бременността,която изкарах благодарение на Бога и Майката Божия без телесни проблеми, но с много мъка в душата.Безпаричието и нервите, незрелите постъпки на обърканият ми съпруг, който в едон момент ме нараняваше , в следващия плачеще в ръцете ми и не аз,бременна, отчаяна и сама в чужда държава , имах нужда от помощ,а той...Тогава си мислех и за моята майка.Инстинктивно я мислех, имах нужда от нея,като всяко дете,коагто го заболи,си търси и иска мама...
Знаех чЕ е момиче.Знаех го от момента в който на 10 декември 2004 разбрах , че в мене тупка мъничко сърчице.Говорех за бебето в женски род.Наричах го по име. Помня как плаках отчаяна в онова метро,когато паднах ,бременна в 18тата седица,заЩото всичко ме болеше и си мислих че ще я изгубя."Миличко мое, моля те , остани при мама..Мама има само тебе в този момент.Моля те, не ме напускай..Мама ще се грижи за тебе и ще те пази..Ти си маминото храбро момиче,не ме оставяй сама..."Изгубена в тълпата ,изплашена, отчаяна, крачи една бременна 22 годишна българка по улиците на Германия и стиска последните 50 цента в джоба си , говоорейки почти на глас с едно неродено бебе...Даже в оня момент вече бях майка.Бог ме чу и не я изгубих...Не я изгубих и когато с заплахи ме принудиха да изнеса на ръце по стълбите съвсем самаа еддна тежка микровълнова печка, без да ги е еня за дебелия ми корем и бебето в него.Не мислех че има нормални хра, способни да причинят една сама жена, че и бременна ,нещо подобно.отпусанах корема и стегнах само рьцете, молейки се на Бог да ми помогне още веднъж да не се случи нищо на бебето ми.Успяхме,ние двечките.Нещо повече-Бог ми показа , че ми я пази,както пази и мене...Почти по чудо отидох уж "случайно" на лекар точно в правилния момент, за да се установи че трябва да извадят малката с Цезарово сечение преди да се е обезводнила...В оня ден бях благодарна на целия свят-на усета, който ме прати на лекар без да имам планиран чАс,на милата анестезиоложка, украинка , която абсолютно безболезнено и с много чувство за такт ми сложи упойката и ме галеше по бузите докато аз , на 16 август 2005 ,в 8.32 сутринта станах майка...ПЛаках и благодарях на Бог  от щастие и облекчение, че успях с цената на всичко да прегъзрна наживо малката Киара, която още неродена даваше толкова опора и сили на мама...
И разбрах колко прелест и доброта , и същевременно колко панически страх е свързан с усещането да си майка.Никой не ме беше подготвил за това.Всички казваха колко е прекрасно,колко е  вълшебно,колко е трогателно..Да, всичко това принадлежи към майчинството..Но  ,за вечния страх за рожбата-никой не ме беше предупредил...Паниката когато бебка повърна кръв,и облекчението, след което избухнах в щастливи сълзи,когато се установи че е моята собствена кръв,от разранените ми гърди,която малката е погълнала с млякото...Дните и нощите в които не успях да й смъкна температурата и тя три дни лежа с 40.2 градуса в ръцете ми, без да могат нито лекари, нито лекарства да й помогнат  и неземното щастие когато на третия ден се събуди леко умсихваща се и с бистри очички, искайки водичка и "ам!"
Милото ми малко моми4енце е всъщност вече един боец.Пребори се многократно за живота си,с помощта на Бог разбира се.И от ден на ден растат с нея и страхът, и гирижите ми, но и радостта...Расте и усещането Че съм се превърнала в жена, в истинска жена, че съм ценена и обична такава каквато съм.че всичко което правя има смисъл.
А някаква жена се опита да ме обвини , че съм пресметлив егоист и лоща майка,без да ме познава, без никога в живота си да ме е виждала.Една жена, която също е майка.Не , вече не ме боли.Та аз имам всичко!Имам прекрасната си дъщеря, съпруга си,зная през какво минах,зная какво съм.Аз съм майка.Една щастлива майка.Какво да искам повече?

Изпратих и аз.

Когато се съмнявам във мечтите ни,
хвани сълзите ми
и разпилей ги вън.

Домът ни
трябва да остане същият –
от слънцето по-грейнал
със усмивката
на най-прекрасното момче в света.

Когато се запитам
смисъл има ли
в това да остаряват бавно дните ни,

за онзи ден ми напомни,
секундата,
в която
човече мъничко
извика
със всичките си силици
и пръсна
сърцата и света ни от любов.

 

много, много хубаво.
браво!

Обаче в другият сайт не са публикувани всички творби... Що така?

Ще трябва да изчакаме с гласуването до 21, тогава започва!

Безкрайна МАЙЧИНА КРАСОТА струи от споделеното!

МОМИЧЕТА, настоящи и бъдещи майки! БЛАГОДАРЯ ЗА ТОВА ЧЕ ВИ ИМА!

Никъде не видях къде и как може да се гласува! Нали гласуването започва от днес?

Публикувана е тема с всички получени разкази и анкета за гласуване.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=208561.0

Благодаря на всички участници, както и на инициаторите на прекрасния конкурс www.unicusbulgaria.com