И аз се опитвам да не мисля за това,но не успявам 
Все за това мисля...нормално
- Публикувана: 21 май 2007, 16:34 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2007, 19:50 ч.
мислите ли че бебето се бави ,защото прекалено много го мислим?
Ааа... и аз не успявам...Едно е да говориш, друго е да го правиш.
Все за това мисля...нормално
И аз все за това мисля. И как да спра като времето минава и вече съм на 27 г. а още няма резолтат 
ще се притеснявам и още как 
ще се притеснявам и още как И аз все за това мисля. И как да спра като времето минава и вече съм на 27 г. а още няма резолтат ще се притеснявам и още как
ще се притеснявам и още как Лидия, аз не знам твоята история, така че ще говоря наизуст. Не визирам теб, а всяка жена...
Ако не предприеме нещо и не вземеш нещата в свои ръце....особено ако дълго време чакаш.
Т.е. мисля, че жената не трябва да чака чудото да стане от самосебе си, защото не при всяка жена е така, за жалост
с първото дете имах много трудности, разочарования и поретърпях какво ли не, за да стане.
Но на втория месец, след като не стана, започнах да обикалям д-ри и да правя всичко възможно, за да успеем.
Ако бях чакала, можеше и още да чакам
Сега пак не става и пак не стоя безучастна.
И аз все за това мисля. И как да спра като времето минава и вече съм на 27 г. а още няма резолтат ще се притеснявам и още как
ще се притеснявам и още как Лидия, аз не знам твоята история, така че ще говоря наизуст. Не визирам теб, а всяка жена...
Ако не предприеме нещо и не вземеш нещата в свои ръце....особено ако дълго време чакаш.
Т.е. мисля, че жената не трябва да чака чудото да стане от самосебе си, защото не при всяка жена е така, за жалост
с първото дете имах много трудности, разочарования и поретърпях какво ли не, за да стане.
Но на втория месец, след като не стана, започнах да обикалям д-ри и да правя всичко възможно, за да успеем.
Ако бях чакала, можеше и още да чакам
Сега пак не става и пак не стоя безучастна.
Сега пак съм на път да повярвам, че многото мислене не е на хубаво 
И аз все за това мисля. И как да спра като времето минава и вече съм на 27 г. а още няма резолтат ще се притеснявам и още как
ще се притеснявам и още как Лидия, аз не знам твоята история, така че ще говоря наизуст. Не визирам теб, а всяка жена...
Ако не предприеме нещо и не вземеш нещата в свои ръце....особено ако дълго време чакаш.
Т.е. мисля, че жената не трябва да чака чудото да стане от самосебе си, защото не при всяка жена е така, за жалост
с първото дете имах много трудности, разочарования и поретърпях какво ли не, за да стане.
Но на втория месец, след като не стана, започнах да обикалям д-ри и да правя всичко възможно, за да успеем.
Ако бях чакала, можеше и още да чакам
Сега пак не става и пак не стоя безучастна.
Да, съгласна съм. И аз вече стигнах до същия извод, май ще трябва да се ходи на лекар
И двамата ми сина са заченати абсолютно случайно. И то при положение, че съм вземала някакви елементарни предпазни мерки. И в двата случая децата бяха желани, но по принцип не точно в дадения момент. Не съм имала никакви проблеми със забременяването. Първия път бях на 24, а втория - на 33 г. Дъщеря ни всъщност е дете на съпруга ми от първия му брак и не живее постоянно при нас. А на мен ми се иска едно мое момиченце, което не трябва да деля с друга майка. И сега опитваме да си направим бебе. Не че ще го върна обратно, ако пак е момче. Шансът да е момиче е 50:50, но все пак съществува. И двамата с мъжа ми обичаме децата и искаме да имаме още едно. Смятаме, че имаме възможност да отгледаме още едно дете, а и другите ни деца ще се радват на бебе в къщи. Аз съм на 38 г., а мъжът ми е на 45 г. Значи нямаме време за губене. Започнахме опитите от декември миналата година. Но до този момент няма резултат. Ходих на лекар. Той каза, че всичко е нормално, МЦ ми е редовен, овулация има и т.н. Но няма бебе! Не се вманиачавам, не меря температура, не правим бебе по часовник, но ... нищо. А не мога да спра да мисля за това. Заглеждам се по всяка количка на улицата. Повтарям си, че и да не стане нищо, все пак Господ ми е дал здрави и хубави деца, а има жени които никога не са изпитали тази радост.... Благодарна съм, че имам момчетата и че поне от време на време имам и дъщеря, с която се разбираме чудесно. И все пак продължавам да се надявам. Дали един ден ще гушкам пак мое бебенце? Дали ще имам моя дъщеричка? Скоро ще стана на 39, после на 40 ... Дали не изпуснах влака.... Дали ...
... Дали не изпуснах влака.... Дали ...
Спокойно, скоро всичко ще се нареди, само имай още малко търпение!
И двамата ми сина са заченати абсолютно случайно. И то при положение, че съм вземала някакви елементарни предпазни мерки. И в двата случая децата бяха желани, но по принцип не точно в дадения момент. Не съм имала никакви проблеми със забременяването. Първия път бях на 24, а втория - на 33 г. Дъщеря ни всъщност е дете на съпруга ми от първия му брак и не живее постоянно при нас. А на мен ми се иска едно мое момиченце, което не трябва да деля с друга майка. И сега опитваме да си направим бебе. Не че ще го върна обратно, ако пак е момче. Шансът да е момиче е 50:50, но все пак съществува. И двамата с мъжа ми обичаме децата и искаме да имаме още едно. Смятаме, че имаме възможност да отгледаме още едно дете, а и другите ни деца ще се радват на бебе в къщи. Аз съм на 38 г., а мъжът ми е на 45 г. Значи нямаме време за губене. Започнахме опитите от декември миналата година. Но до този момент няма резултат. Ходих на лекар. Той каза, че всичко е нормално, МЦ ми е редовен, овулация има и т.н. Но няма бебе! Не се вманиачавам, не меря температура, не правим бебе по часовник, но ... нищо. А не мога да спра да мисля за това. Заглеждам се по всяка количка на улицата. Повтарям си, че и да не стане нищо, все пак Господ ми е дал здрави и хубави деца, а има жени които никога не са изпитали тази радост.... Благодарна съм, че имам момчетата и че поне от време на време имам и дъщеря, с която се разбираме чудесно. И все пак продължавам да се надявам. Дали един ден ще гушкам пак мое бебенце? Дали ще имам моя дъщеричка? Скоро ще стана на 39, после на 40 ... Дали не изпуснах влака.... Дали ...
Но все пак може да пришпориш нещата с мерене на овулация и посещение при добър д-р, който да направи всички изследвания, защото наистина имаш още няколко години за да стане възможно появата на дъщеричка
Пожелавам ти успех!
Мисленето е поцес , в който протича целия ни живот.То не може да бъде изключвано и за жалост не подлежи на абсолютен контрол. Какво значи: "Не мисли и ще стане!"Аз не мога да не мисля. Случва се без да искам пред мен да се изправи въпросът "Ами , ако е станало?"Не смятам , че това ще попречи на зачеването. Каквото е писано на небето , ще се случи на земята.Вие съгласни ли сте?
Мисленето е поцес , в който протича целия ни живот.То не може да бъде изключвано и за жалост не подлежи на абсолютен контрол. Какво значи: "Не мисли и ще стане!"Аз не мога да не мисля. Случва се без да искам пред мен да се изправи въпросът "Ами , ако е станало?"Не смятам , че това ще попречи на зачеването. Каквото е писано на небето , ще се случи на земята.Вие съгласни ли сте?
То няма лошо мисли ама не го слагай толкова навътре.Иначе съм съгласна, че човек като се притеснява и мисли за нещо които каквото и да иска да му казва няма смисъл - то ти е в главата.Просто намираш начин да релаксираш и да се разсейваш и ще видиш как ще се почувстваш по - добре.
Мисленето е поцес , в който протича целия ни живот.То не може да бъде изключвано и за жалост не подлежи на абсолютен контрол. Какво значи: "Не мисли и ще стане!"Аз не мога да не мисля. Случва се без да искам пред мен да се изправи въпросът "Ами , ако е станало?"Не смятам , че това ще попречи на зачеването. Каквото е писано на небето , ще се случи на земята.Вие съгласни ли сте?
Само за сведение ще кажа, че често стигам до вманиячаване, особено преди...но това не ми пречи да давам съвети
Сега малко съм се кротнала май, но остаряваме-помъдряваме
