Отговори
# 15
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
И при мен беше така - израства се. Трябва търпение, ако можеш да го учиш да се заиграва с нещо сам (не е задължително да са играчки), или да идва някой да ти помага (ако има кой) да остава и с друг човек, ще стане по-бързо, ако не - ще стане по-бавно.
И аз мисля, че не е до лиготия или научаване, до дете си е, има по-привързани към майките, има си и по-самостоятелни дечица.

# 16
Междудругото имам и 6 г. дъщеря ама такова нещо чак не помня да е имало.....или поне не чак до такава степен, но и аз не мисля, че е от разлигавяне, просто наистина всяко дете си е индивидуално......но и като че ли с нея бях малко по-строга /в смисъл оставях я и да си поревава и да се потръшка.../, но и сега ми се тръшка и все е недоволна....та кой знае какво не съм възпитала.....този пък малчо може да е по-мил...ама с тази кака където му дава малко лош пример....дано не се повлияе....
    От друга страна знам, че е хубаво децата да се гушкат и да си играем с тях.....може пък да е по-спокоен и уравновесен от кака си..../з-то тя е малко нервничка-на баща си се е метнала.....но то крушката си има опашка/
  Просто малкия като че ли по по друг начин го гледам от дъщеря ми, което не значи, че ще му толурирам щурутиите....з-то лиготии и аз не обичам....
  Едни наши приятели разказваха, че и те второто дете са го гушкали повече и че било по-спокойно от първото...макар, че аз го познавам първото повече много хубаво и възпитано дете...но те сега живеят в Германия и второто само физиономията съм му виждала и нямам впечатления от него.

# 17
  • Мнения: 441
И аз мисля ,че си е до детето ,не е до научаването(макар,че и това си оказва влияние до някаква степен).Например моят син заспива сам,но щом се пробуди ме търси на секундата.
Заиграва се сам,но задължително в стаята в която съм аз.Но щом тати се прибере от работа или кака от училище ме зарязва(е проверява в стаите от време на време да не съм избягала някъде hahaha,но все мога да си свърша някоя работа).Мисля,че това е така,защото сами си се гледаме.Когато тръгне на градина,няма да е така  newsm78( е с каката така беше,което пак не е гаранция).

# 18
  • Мнения: 7 201

И аз мисля, че не е до лиготия или научаване, до дете си е, има по-привързани към майките, има си и по-самостоятелни дечица.
PeaceСъгласна съм.Според мен момченцата са по-привързани към мамите(наблюдения).Но се израства.Моят син се опитваше да влезе в тоа...та с проходилката,но не му се отдаваше и пищеше докато изляза.

# 19
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Това е период. Скоро ще отмине, споко Peace

# 20
  • София
  • Мнения: 15 220
На 1г. и 1м. си е още бебе. Иска мама и това си е.
И Иво беше същият. И ние ходемхе заедно и в тоалетната. Но не ми е тежало. Напротив-приемах го като "моето време" и му се радвах. Много скоро няма да ме следва по петите, ще порасте и ще ми остане само споменът за дните, когато е бил залепен за мен.

# 21
  • Мнения: 3 356
Това е период. Скоро ще отмине, споко Peace
Това е и моето мнение.Всички деца минават през различни периоди-при някои е по-силно изразено едно или друго нещо,от колкото при останалите деца.И моят синковец е много привързан към мен,от от както свикна с яслата,а аз ходя на работа нещата се нормализираха.Вече баща му поема доста от грижите,а баба му го гледа,когато съм в почивните дни на работа.

# 22
  • Мнения: 2 891
Чак пък да е както си го научиш... смели изказвания ми се видяха!

Сашо също се лепеше за мен, на тази възраст. Стряскаше се и когато някой минаваше покрай входната врата и ревеше с цяло гърло. Осъзнаваше, че хората си тръгват, но не разбираше елементът "ще се върна"  Grinning Сега не мога да го накарам да се гушне в мен  Mr. Green Споко, ще мине.

# 23
  • Мнения: 1 081
Моят син буквално не се отлепяше от мен до 8мия си месец-спеше с мен, излизах с кенгуру на разходка, носех го постоянно, не признаваше ничия друга компания, в количката не искаше да се вози, защото не е покатерен отгоре ми, а какво остава да остане сам в стаята...ужас. Не съм го оставяла никога да плаче, гледала съм винаги да съм до него(освен когато послушах разни доброжелатели и го оставих 2 пъти да се дере като магаре, с надеждата да спре и да заспи-ама тц). Обаче от 2 месеца насам му се иска сякаш да е по-самостоятелен-не ми дава да го нося, за прегръщане и дума не става, иска да е сред други деца, заиграва се сам/е, все още когато съм в стаята, като изляза и започва да плаче/. Обаче аз пробвах един трик от баща ми-вземам му играчките, и половин час уж сама си играя с тях, но не му ги давам. И той, будаленцето, си мисли, че е нещо "ЗА ГОЛЕМИ" Joy , и съответно като му оставя уж без да искам коша с играчките на земята, проявява жив интерес, чак сам си играе по час, че и повече.
Дано да отмине по-скоро този период и при твоето детенце Hug

# 24
  • Мнения: 256
Кой както си го научи... Simple Smile
и аз така мисля Peace                                                                                                                                                                                                                                               

# 25
  • Мнения: 14 133
На 1г. и 1м. си е още бебе. Иска мама и това си е.
И Иво беше същият. И ние ходемхе заедно и в тоалетната. Но не ми е тежало. Напротив-приемах го като "моето време" и му се радвах. Много скоро няма да ме следва по петите, ще порасте и ще ми остане само споменът за дните, когато е бил залепен за мен.
Peace

# 26
  • Мнения: 14
много ми е познато.синчето беше на 11м когато започна нарочно да повръща когато не съм до него и не го наблюдавам.беше ужасно.говорих с лекари, посъветваха ме да не му обръщам внимание и да не тичам при всяко бъркане в устата.така след 3месеца разбра че няма да е на неговата и се отказа.иначе навсякъде беше с мен,дори не можех да легна на леглото докато той не заспи.така ,че не се притеснявай, сам ще се откаже #Crazy

# 27
  • Мнения: 3 146
Това е период. Скоро ще отмине, споко Peace
Peace Peace

Освен това, според мен е страхотно мама и бебе да са непрестанно заедно. Като поотрасне, сам ще поиска да се отделя от теб. Според мен е нормарлно. Аз пък, като се налагаше да оставям моя да си играе сам, ми ставаше гадно, понякога съм учила и съм готвила и чистила нощем, за да сме заедно!

# 28
  • Мнения: 234
Цитат
На 1г. и 1м. си е още бебе. Иска мама и това си е.
И Иво беше същият. И ние ходемхе заедно и в тоалетната. Но не ми е тежало. Напротив-приемах го като "моето време" и му се радвах. Много скоро няма да ме следва по петите, ще порасте и ще ми остане само споменът за дните, когато е бил залепен за мен.
Peace

Аз също мисля така.Сега не ти е лесно,защото освен игрите си имаш и работа за вършене,но ще дойде време в което ще ти се иска да е залепено детето за теб-но то ще е станало вече самостоятелно.
Моето от скоро ходи на ясла/на 2 год. и половина е/и като се прибере от там е неотлъчно до мен,даже от време на време ме стиска за краката да не би да се загубя някъде случайно.На мен не ми тежи,понеже ходя на работа и имам време само няколко часа да му се порадвам преди да си легне да спи.
Съвета ми към теб е да не се притесняваш,това е някакъв период,през който преминава детенцето.Всичко с времето си.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт