Публикувана: 23 май 2007, 09:38 ч.
Последно мнение: 30 май 2007, 01:20 ч.

Защо съм такава ?

2 137
24
1

Гост

# 15 24 май 2007, 00:14 ч.

Мнения: 1 640

От опит ти казвам,че плесването на 1-годишно-1 и 1/2 -годишно дете е излишно,дори можеш да си навлечеш още повече гнева му.Моето, като беше на тази възраст ,също често ме изкарваше от релси,но от плесването ставаше по-лошо.Просто е малко детето ти и не може да разбере сложните ви схеми на размяна-до 17 ч -баба/примерно/,после -мама и тати.Всеки от вас с различен маниер на гледане и отношение към него,с различни изисквания и очаквания към него.Обърква се ,може би.
Проявявай разбиране към малкото човече,гушкайте се,играйте много,разглеждайте книжки и си обяснявайте по картинките ,пръскайте се в банята при къпане и се обичайте.

# 16 24 май 2007, 01:01 ч.

софия
Мнения: 555

Може би детето те изпитва и се опитва да ти каже, че е ядосана и тъжна за дето си я "изоставила". Трябва да имаш голямо търпение, да й показваш непрекъснато че я обичаш и ти липсва и ще свикне с раздялата. Мъничка е още, как да изрази гнева си освен с рев и тръшкане.
И бъди сигурна че предпочита теб като майка. Бабата макар и да глези и угажда не е родна майка. Кураж и сила.

# 17 24 май 2007, 02:14 ч.

Мнения: 1 817

Опитай се да прекарваш, колкото можеш повече време имаш с нея! Помисли и за развлечения. Разходка в гората и събиране на листа и др. на пример. Не мисля, че те е отблъснала, защото ти е сърдита. Нормално е да реагира така. Предполагам, че баба й (като всяка баба) я глези повече от теб и тя недоволства, че ти идваш и изискваш нещо от нея. Не се притеснявай и не й позволявай да те обърква. Ако си нерешителна и несигурна в общуването си с нея, ще ти се качи на главата. Дай й малко време да свикне със ситуацията, но й обяснявай в игра, че така трябва (тоест баба й да я гледа, а ти да носиш парички в къщи) и че я обичаш много. Ако й дадещ подобаващо за възрастта й обяснение, тя ще се примири със ситуацията и с гордост ще разказва на площадката как мама се га работи и довечера ще донесе парички за сладолед. Така беше с брат ми Laughing

. Не забравяй, че децата тестват до колко могат да ти се качат на главата и трябва да им се поставят граници! Hug

# 18 24 май 2007, 06:43 ч.

Мнения: 95

Наистина е трудно, когато средствата не стигат и трябва да работиш, вместо да се отдадеш изцяло на детенцето си. НО това не те прави лоша майка. От поста ти разбирам, че си добър човек, но си мисля, че си малко изнервена. Успокой се, радвай се на това, което имаш и всичко ще бъде наред.
Моята майка също много ми помага. Щастлива съм, че имам нея и Миши.

# 19 26 май 2007, 22:20 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Цитат на: ZiMa в чт, 24 май 2007, 02:14

Дай й малко време да свикне със ситуацията, но й обяснявай в игра, че така трябва (тоест баба й да я гледа, а ти да носиш парички в къщи) и че я обичаш много. Ако й дадещ подобаващо за възрастта й обяснение, тя ще се примири със ситуацията и с гордост ще разказва на площадката как мама се га работи и довечера ще донесе парички за сладолед.

Това е дете на годинка и месец, едва ли ще разбере обяснението с носенето на паричките и ще разказва на площадката Laughing

# 20 26 май 2007, 23:07 ч.

Мнения: 3 164

Въпреки, че изцяло аз се грижа за децата си, понякога ми се е случвало да изпитвам такива чувства.и ревност изпитвам, ако детето ми предпочита да е с баба/дядо от колкото с мен Simple Smile

много често угризенията ме човъркат, но всичко което правя го правя за тях и гледам да съм им максимално отдадена Wink

# 21 26 май 2007, 23:21 ч.

Мнения: 318

Не мисля,че си лоша майка.Всички ние имаме своите лоши моменти на изблик на гняв.Важното е да се осъзнаеш,кога точно да спреш и да се поyчиш от грешката си.Децата ни копнеят за нашето внимание,дай и го и ти ще бъдеш най добрата мама за нея.С търпение и любов всичко се постига.Yспех.

# 22 27 май 2007, 09:52 ч.

Мнения: 1 426

Човек има някакъв предел на силите си, след което започва да се държи повече или по-малко неадекватно.
Ти си отскоро на работа, там се изморяваш достатъчно, за да имаш нужда от почивка, а вместо това у дома застъпваш втора смяна работа...
Не ща да те плаша, но това за работещата жена е един омагьосан кръг, който е до живот.
Умората се натрупва и идва момент, когато осъзнаваш, че не си нито перфектният работник, нито перфектната майка, съпруга, домакиня... А си един разбрицан автомат, който постоянно превключва от една дейност на друга... докато прегрее и изключи...
Трябва да се научиш интензивно да си почиваш за минимум време. Да си улесняваш всичко, което е възможно... Например да си полягваш след работа и през това време да си разказвате приказки с детето, а ако и това ти е свръх, да му пускаш приказка на аудиокасетка и да слушате заедно... Да готвиш по-сериозно само в събота, а през седмицата да карате на аламинути... Да огледаш с критично око вещите из къщи и подовите настилки, че да ти се налага минимум време за чистене...
И не забравяй: ти със сигурност правиш най-доброто, на което си способна, просто в случая най-доброто е било да изпуснеш парата по някакъв начин.