И аз имам такава приятелка с такова дете - просто е нетърпимо.Не мога да скъсам отношенията си с нея,но ограничавам срещите с децата до минимум.И тя по същия начин се гордее с действията на сина си,а няма дя ви казвам колко пъти е имало безумни скандали заради неговите набези над други деца по градинките...Отначало мълчах,но после,ако тя не предприемеше нищо,правех забележка на сина й пред нея за да се усети малко.В крайна сметка варианта с ограничаване на срещите е най-добър за нас.Така и децата са зажаднели да се видят и не остава време на въпросното да стигне до грубостите.Успех,каквото и да решиш,но не оставяй нещата така - защити детенцето си!Мое мнение. 
Месеци наред след случката я избягвах,не ходех на местата,където можеше да ги срещнем и не отговарях на обажданията и. Не исках никога повече да я видя,но по стечение на обстоятелствата отново почнахме да се събираме.Факт е обаче,че тези думи още не съм и ги простила и не знам дали ще мога. 
.И се чувства горда от поведението на детето си, е как мога да променя такъв човек или той да ми влезе в положението. 
да го бутне от високо, пак ли ще се притесняваш да направиш нещо? 
