Публикувана: 27 май 2007, 13:31 ч.
Последно мнение: 5 юни 2007, 09:21 ч.

Как изтърпявате бебешкия плач?

3 118
72
1

# 45 29 май 2007, 23:07 ч.

Мнения: 2 908

Цитат на: Judy в вт, 29 май 2007, 14:02

Ние разнасяхме бебока, тъй като нито разните му чайове, нито разните му капки помагаха особено. Дори чайчетата нямаха никакъв ефект, а капките- изключително краткотраен и слаб такъв. Нямаше денем, нямаше- нощем, дето се казва, имаше сменен режим /аз и таткото/ до пълно изтощение. Знам, преживявала съм гадостта на този етап. Ревеше като звяр и коремът му куркаше до скъсване.
Когато бебето навърши три месеца коликите минаха по съвсем естествен път.

Същата работа беше и у нас.Този който твърди че бебетата нямали колики и някакви 5 процента имали само-трябваше да дойде у нас да види какво беше...Сигурно нямаше да изтърпи и 1 час и щеше да се върне в къщи при"бебето си дето няма никакви колики".Първите 2 седмици от началото им не сме спали по цяли нощи-на смени...през деня беше непоносимо...После до 3-тия месец спахме по 3-4 часа нощем най-много.Исках от недоспиването да умра в един момент,за да си почина.Ами с много търпение става номера-ако го нямаш,да пиеш както казва някой една вода и да го оставиш на някой друг е начина,защото аз не пуша например....
Мен също ме е избивало на агресия-нищо че знаеш че детето не е виновно-то психика вече нямаш почти за да мислиш вече-изкарвах си всичко на мъжа ми,изпадах в депресии...това е-различни психики,различни хора.Не че те плаша,но ако има силни колики то сигурно ще ги има до 3 месец.Подготви се Crazy

Последна редакция: вт, 29 май 2007, 23:17 от афродита

# 46 29 май 2007, 23:18 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Страх ме е да си помисля даже какво беше- нон стоп къркорене, свиване, пъшкане, рев, пръцкане.
smile3547

Колко ли книги не изчетохме за масажи и как да се справяме с плачещо бебе не е истина.
Чукам на дърво сега е "златно" моето момче- има си своите моменти, но кои ли ги няма тях. Hug

Мами бъдете търпеливи-децата ще се успокоят или вие просто ще свикнете с плача Mr. Green

Вили

# 47 30 май 2007, 00:13 ч.

Мнения: 1 233

Аз не можах да свикна Sad

# 48 30 май 2007, 00:15 ч.

София
Мнения: 2 105

Цитат на: LadyLou в нд, 27 май 2007, 13:31

Като почти всяко новородено и моят син страда от прословутите колики,
които предизвикват остри изблици на непоносим рев.Сърцето ми се къса, докато го слушам, а не винаги съм в състояние да го успокоя,
независимо какви средства ползвам.
Лошото е, че на моменти дори ме избива на агресия и това ме притеснява.
Как да свикна да слушам невъзмутимо тези писъци?
То че ще се мъча да го успокочвам , ще се мъча, но когато няма ефект...

теб щом отсега те избива на агресия от двуседмично бебе, прави му сметка като поотрасне ooooh!

търпение му е майката, с децата не всичко е по мед и масло, както в книгите Naughty

# 49 30 май 2007, 00:33 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: LadyLou в нд, 27 май 2007, 13:31

..........

Слава Богу, че се разминахме с коликите Rolling Eyes

# 50 30 май 2007, 00:54 ч.

Мнения: 393

Опитвах се по всякакъв начин да я облекча - с кремчета, капки, чай .. сешоар, за да затопли коремчето. Ако пък малкото продължаваше с истеричния рев се опитвах всячески да намеря нещо, което ще й стане интересно и ще спре. Повечето пъти обаче използвах цицата за успокоение. Peace

Ако и това не помогне, просто трябва да стиснеш зъби и да изчакаш кризата да премине, други варианти .. няма! Confused

# 51 30 май 2007, 01:14 ч.

София
Мнения: 3 787

Ами аз свикнах.Нямаше как,просто Mr. Green

Я ела да видиш сега как го приспивам вечер по час и половина-два,следобед минимум един час #Crazy

И това,за да спи следобеден сън 40 минути Confused

.Ако не си тренирах търпението и не пусках "капаците",досега да съм полудяла Mr. Green

Трябва да си по-търпелива,защото по-лесно не става Crazy

Коликите ще минат.Наистина те са първото най-неприятно нещо.После ще дойдат зъбите,които няма да ти правят чак такова впечатление.След това ще започне да разбира,да се впечатлява от ежедневието и да сънува нощем,да се буди с рев или писък,да бълнува.И така,със всичко се свиква Laughing

.Няма страшно Wink

# 52 30 май 2007, 08:39 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Цитат на: AngelEyes в ср, 30 май 2007, 00:54

Цицата помага!!!

# 53 30 май 2007, 09:09 ч.

Моето дете като по-мъничко беше спокойно, но сега започна много да мрънка и скимти и аз се изнервям. Като малко бебе ми беше по-лесно да го успокоя - носех го на ръце, пеех му, милвах го, от 2 месеца и половина го носех на кенгуро - вкъщи и навън, много му харесваше и почти не му се чуваше гласчето. Помага ако има на кой да го оставиш за един-два часа и да си починеш от него и после да му се радваш повече. Ако има кой да ти помага, не отказвай помощ. А аз когато съм му се ядосвала повече съм си представяла ако аз съм стара баба и имам нужда от грижи, че хич няма да ми е приятно някой да се изнервя. Така че представи си обратната ситуация - ако дойде момент, в който ти имаш нужда от грижи, но изнервяш останалите, дали ще е приятно да проявяват към теб гняв или агресия. Бебетата не плачат за да ни дразнят, а за да покажат, че имат нужда от нас. На мен сега ми е по-неприятно, защото иска да съм постоянно с него, и не иска да остава с никой друг. Най-добре ще е за теб и за него ако от малко свикне с други хора, за да може после да го оставяш за по-малко, а не да става зависимо.

# 54 30 май 2007, 10:38 ч.

Мнения: 3 500

Моника нямаше колики, но пък плачеше постоянно за .... гърдите ми. Е, давах й ги. Rolling Eyes

Искаше постоянно да суче, я от глад, я от жажда, я за залъгалка. И така почти постоянно ми висеше на гърдите. Така я успокоявах, лежахме си двете, гушкахме се и тя сучеше. И така докато не ми спря кърмата в 4-тия месец от изнемога. Но пък бях упорита, исках да я кърмя докато мога, жалко че не се получи по-дълго. Sad

# 55 30 май 2007, 11:46 ч.

София
Мнения: 5 079

Никога не съм го оставяла да реве, висеше си постоянно на цица и двамата бяхме спокойни и щастливи! Wink

# 56 30 май 2007, 12:03 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: LadyLou в нд, 27 май 2007, 13:31

Как да свикна да слушам невъзмутимо тези писъци?

# 57 30 май 2007, 12:23 ч.

София
Мнения: 1 750

С този начин на мислене бебето ти ще плаче още повече. Те са страшно чувствителни и усещат настроението и емоционалното състояние на майката.
По логичният въпрос е "Как да помогна на бебето си да не плаче?", а не ~~"Как да изтърпя писъците му?"~~
Една майка не може да "слуша невъзмутимо писъците" на бебето си. Или поне аз не мога. А и през акъла не ми е минало да мисля в този момент как да се изключа и да не слушам. Вместо да се вайкам, предпочитам да търся начин да облекча страданието на бебето си, доколкото мога.

# 58 30 май 2007, 12:29 ч.

София
Мнения: 5 764

Цитат на: ivanah в нд, 27 май 2007, 14:01

Понякога си поплаквах с него Cry

Добре, че минават...

И аз така, но след като той се успокоеше
Момента на коликите при мен съвпадна с някакъв род следродилна депресия и всичко ме докарваше до рев. Чувствах се лоша майка, че не мога да му помогна, въпреки че пробвахме всичко... Така и не се научих да ги слушам невъзмутимо.

# 59 30 май 2007, 12:36 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Цитат на: Tatalina в ср, 30 май 2007, 12:23

Права си, но ако вече си опитала 1001 неща да го успокоиш, а не става? Ако вече си на ръба на силите си? Ако си недоспала? Ако не си седнала дори да хапнеш за 5 минутки и се притесняваш, че дори кърмата ти намалява от тези буци в гърлото и това неядене/ядене на крак? Тогава въпросът е "Как да понесеш писъците, докато успееш все пак да успокоиш бебчето? Как да се справиш със себе си?" Наистина е страаашно трудно според мен! ooooh!

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Претопляне?

Запек

Ваксини

Причина:

Причина: