Отговори
# 60
права си Звезди, абсолЮтно губене на време


# 61
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Привет чужбински мами  Hug ! Следя с интерес темата, която Бискара пусна и ме налегнаха разни размисли по въпроса къде е по-хубаво - тук или в България и защо. Чудя се кои са причините за това човек категорично да реши да остане в чужбина. А кои са причините, които ви накараха да дойдете тук и защо избрахте точно тази държава? Мислите ли да останете тук за винаги? Чувствате ли се добре или близките ви липсват? Промениха ли се отношенията ви и чувствата ви с/към родителите и по-близките роднини? Как реагират родителите ви на вашето решение да остането за дълго зад граница? Колко често се прибирате и колко често родителите ви идват на гости? Липсва ли ви нещо тук и какво е то? Има ли причини поради които бихте се вънали в България? И ако да, какви са те?
Бих се радвала, ако ми отговорите честно и както се казва от сърце! Благодаря ви за което!  bouquet    bouquet     bouquet
Привет и от мен,
 причината , която ме доведе тук в Англия  е , че последвах сърцето си- влюбих се  в един мил и добър Англичанин.Тази година ще станат 5 години съвместен живот.Тук създадохме нашето семеиство и тук живеем и искаме да отгледаме децата си.Моят съпруг харесва България и Българската кухня- може сам да си поръча"  коофте,каатофи сас силене и хлаб" Laughing Laughing Laughing
Липсва ми морето, моята мила маичица  с която се чуваме  в скаипа всеки ден,приятелите ми, моята палава Чара- боксерка, липсват ми разходките  по улиците на моят Бургас.
Ако семеиството ми пожелае  да отидем да живеем  в Бг бих ги последвала. Hug Hug Hug
Вили

Последна редакция: вт, 29 май 2007, 13:48 от Доня Туфиня

# 62
Или аз чета безумия,  или не ви разбирам написаното.

gioia ,
КАЧЕСТВЕН ЖИВОТ не значи МАТЕРИАЛЕН ЖИВОТ!
За мен качествен живот е да не съм 1. психически и физически тормозена. И не само от външни / страна и закони /, но и от вътрешни фактори /  семейството ми/ .  За друг може да е 2. спокойствието, 3. развитието на детето, 4. на личността, 5. реда и какво ли още не.

Досадно е да се слагат всички в един куп.


1. Беднотията е предпоставка най-малко за психически тормоз. Поне за мене е.
А също и за физически, ако искаш да ги навържеш: депресия от недостиг на финанси - алкохол - физически тормоз , а ако искаш да погледнеш в по-глобален план: държава с по-висок стандарт има повече пари за влагане в соътветните: законодателство, полиция и съдебна система, следователно рискът от физически тормоз намалява пропорционално.

2. спокойствието - виж точка 1. или дай определение за обратното.

3. развитието на детето - в днешни дни свързано с пари, пари, пари. Освен ако не си останеш вкъщи да го обучаваш и да му построиш собственоръчно необходимата база. Това пак е свързано с пари, защото времето = пари.  Wink

4. развитието на личността - пак свързано с пари. Справка - пирамидата на Маслоу - развитието на личността се изявява като потребност и приоритет ЕДВА след задоволяване на основните нужди като храна, дом, възпроизводство. А това е пак ПАРИ.  Rolling Eyes

5. реда - виж т. 1.

И въобще, много ще съм благодарна на поне един СОЛИДНО ОБОСНОВАН ДОВОД в противното на моята теза. И моля ви, не ми говорете за любов. Любовта умира, когато стомахът къркори и детето ми няма къде да спи.

Нека бъдем реалисти.  Peace

много добро мнение.
за мен ка4ествен живот = добре осигурен материален живот. всички идилии като цуни-гунита и ах- и ох, моя любов, отлитат адски бързо. и като няма пари си заминава и любовта.

# 63
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Darlington ,
Добър разбор си направила, но това е твоята гледна точка.  За съжаление, това, което имам впредвид / и най-вече в лично отношение/ не се базира на пари, а на взаимоотношения, които не са се  променяли независимо от финансовото състояние на засегнатите лица / АЗ съм живяла в тези условия, и преди 10 и след 10 : във всички етапи на съществуване на едно семейство- съответно АЗ най-добре знам в моя случай какво значи физически и психически тормоз /. Подобни проблеми може да има във всяка една страна: богата или бедна и разрешаването им въобще не се базира на колко е богата страната. Физически и психически тормоз отвън също може да се случи във всяка една богата или бедна страна.

 ВСЕКИ си има своя история и мнението му се базира на това.  Погрешно е да свеждаме всичко до пари. И ако това е твоята истина, поне не генерализирай за всеки.

# 64
  • Мнения: 907
Детската ми мечта беше да поживея в чужбина. Започнах да се интересувам края на 80те години като станах студентка за учене в немскоговорящи страни, а даже и с англ, макар че не го знаех добре. Имах възможност за Дрезден, но добре че почаках до 3ти курс, когато разни стени паднаха и се отвори възможност на запад. Тъй като изтока го бях избродила, се ориентирах към Мюнхен и Цюрих (получих място в 2 у-тета) и избрах Цюрих, понеже за Швейцария нищо не знаех, а и ми се видя на хубав кръстопът за пътувания, които по-късно и осъществих. Финансова страна по стечение на обстоятелствата имаше (заминах 91 в разгара на най-голямата криза), но щях да го направя и 88 ако беше примерно Берлин, а не Дрезден. Опитът в чужбина ми е незаменим, живяла съм с много малко пари, в БГ по-късно сигурно щях да съм по-добре в къщи.
След като завърших, се върнах за известно време в БГ в другата голяма криза ок. 97. Решихме да започнем работа в Швейцария поради финансовата страна, а и това че планирахме дете и там ни беше най-познато и на 2та. Другите 2 възможности бяха Русия (не съм го и помисляла Wink) и САЩ - тук мъжът ми беше контра, той би предпочел БГ.
Та причината е авантюризъм и любопитство (или любознателност  Blush).

Изчерпа ми се квотата свободно време да отговоря на другите въпроси Wink

# 65
маиките _ 4ужденки от къде бяха?

Eто темата  Peace  Майки-чужденки в България, как сте?



Добре де, след като и двамата сте българи, защо сте чужбина?????????
Е това е въпроса по темата.

Както казах, те са заминали за чужбина преди много години. Образованието на съпруга ми е испанско, дипломата - също. Представи си сега, че той в Испания е завършил да кажем, космическо инженерство (оставяме настрана приравняване на дипломи и т.н., което си е жив ужас). Какво да прави в България, ако се върнем? Да продава пуканки ли? И да захвърли години учене, практика и специализация? За какво? Криворазбран патриотизъм?  newsm78
Е, не е завършил това, но и неговата специалност е неприложима в България по ред причини. Това отговаря ли на въпроса ти?  newsm78

Ами значи причините са финансови. Аз така разбирам.

# 66
Darlington ,
Добър разбор си направила, но това е твоята гледна точка.  За съжаление, това, което имам впредвид / и най-вече в лично отношение/ не се базира на пари, а на взаимоотношения, които не са се  променяли независимо от финансовото състояние на засегнатите лица / АЗ съм живяла в тези условия, и преди 10 и след 10 : във всички етапи на съществуване на едно семейство- съответно АЗ най-добре знам в моя случай какво значи физически и психически тормоз /. Подобни проблеми може да има във всяка една страна: богата или бедна и разрешаването им въобще не се базира на колко е богата страната. Физически и психически тормоз отвън също може да се случи във всяка една богата или бедна страна.

 ВСЕКИ си има своя история и мнението му се базира на това.  Погрешно е да свеждаме всичко до пари. И ако това е твоята истина, поне не генерализирай за всеки.

Калинка,  Peace
Процентите, които съм цитирала по-горе са 90 или 99. Дала съм малко място за изключения.  Peace

Благодаря ви за дискусията.  Hug

# 67
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
.... но и неговата специалност е неприложима в България ...

Ами значи причините са финансови. Аз така разбирам.


Toва като финансова причина ли го приемаш?  newsm78

# 68
  • Мнения: 1 800
Темата малко се е поизместила, но ето....Накараме любовта ми към съпруга ми да дойда в САЩ(той е американец). Май поради тази причина може би ще живеем тук завинаги, не бихме се оплаквали да се върнем и в Бг, но там никога той няма да може да изкарва заплатата, която има тук(не съм материлна, но има големи заеми след law school), иначе се чувствам добре, освен баща ми и няколко приятели никой друг не ми липсва, но съм щастливка че сестра ми живее тук. Баща ми ми е свикнал, аз преди да срещна мъжа ми се лутах из ЮАР и Англия за няколко години,иначе винаги ме е подкрепял, дори да му е трудно да е сам, тъй като мама почина преди няколко години. C други роднини връзка не поддържам, защото ми писна да си мислят, че като живея извън Бг съм богата и да ме гледат какво им нося и да ми се бъркат в живота, но имам братовчедка с две деца за които умирам. За 4.5 години съм си била веднъж в Бг, татко се кани да идва за първи път тази година, но ме обхваща носталгия. Cега след като мъжа ми не е вече студент се надявам да си ходя поне веднъж на година. Честно не ми липсва нищо, или в момента не мога да се сетя за нещо конкретно, освен разбира се близките. Нямам против  да се върна но не виждам начин това да стане скоро(причината по-горе). Съжалявам че стана толкова дълго.

# 69
  • Мнения: 1 335
Аз дойдох заради детето.
Чужбина никога не ми е било цел, и все още не е. Омъжена съм за българин, това още повече ме приближава към България.
Не знам колко овреме ще остана, има и положителни и отрицателни черти един живот в чужбина. Смятам че за двойките от смесени бракове е по-лесно да живеят в държавата на съпруга/съпругата. За другите финансовият въпрос е много важен. Те няма на кой да се опрат, разчитат само на себе си, това означава че трябва да печелят сносно.
Не казвам нищо лошо нито за Бг,нито за Германия в моят случай.Както тук , така и там ме удивяват най-различни неща.
Не знам дали бих живяла цял живот в Германия, има доста скучни неща в тази държава. По скоро  бих опитала и някъде другаде. На мнението съм, че България няма да ми избяга.

# 70
  • Мнения: 907
Не можеш да живэш в подобна държава в която детето ти излиза съвсем спокойно ивън граница,докато ти си на работа и си мислиш какво да му приготвиш за вечеря.Не може да се живее в страна където на децата не се осигурява никаква закрила и държавата пет пари не дава къде са,как живеят ,твои ли са или не.Как е възможно човек след като се е сблъскал с подобна трагедия да остане и спокойно да създаде ново семейство,да има други деца и т.н.

Разбирам напълно какъв ужас е, но това може и се случва в свободните страни. Даже не могат да ти кажат накъде е заминало детето  Tired, тъй като на границите не проверяват. Само от БГ искат декларации, но от тук не. Познавам жена, на която и отвлякоха децата в Тунис на по 10-12г и големият и син дойде да я види едва на 19. Има толкова много случаи, тъй като тук има толкова смесени бракове. Страшно е когато отношенията се развалят до такава степен - никой не закриля децата после, особено когато става въпрос за нeeвропейски страни.

# 71
  • Мнения: 3 394
дойдох в Англия, защото мъжа ми вече се беше установил тук - енд оф стори   Rolling Eyes

# 72
  • Мнения: 2 563
Дойдох в САЩ, за да уча. Разбрах, че за хора с увреждане като моето САЩ е изключително гостоприемна страна. Когато исках да уча в СУ, ми се изсмяха. В САЩ ме приеха в един от най-добрите колежи и ми дадоха стипендия. Когато започнах да работя, разбрах, че в САЩ има железни закони, които защитават инвалидите. Все повече ми хареса. Срещнах съпруга си, човек без предразсъдъци, широкоскроен, прекрасен. Не е американец, но живее в САЩ. Никога няма да се върнем да живеем в България, там ме унижаваха 20 години. Достатъчно.

# 73
  • Мнения: 1 817
Благодаря ви за отговорите!   bouquet
Надявам се да се включат още момичета и да разкажат тяхната история, както и да кажат мнението си!  Hug

# 74
  • Мнения: 3 423
Нещо усещам тенденция към онождане на
поредната тема. Що така, бе, хормонални
пристани? Що се пънете да доказвате на
Лени, че знаете по-добре от нея защо се
е врекла на вечна обич и любов в Италия.
Оставете всяка от нас да си има своята си
причина. Никой не е длъжен баш па на вас
да си изпява и майчиното мляко. Като как
си ги представяте нещата?! Вашата истина
трябва ли да бъде и моята?! Обезателно ли
трябва да съм била влюбена, пресметлива,
бедна и нещастна, за да кацна в чужбина.
Отворете капаците и дайте живот и на това,
което е в различна от вашата дименсия. Аз
дойдох в Германия, за да се убедя, дали верно
немските бели малки и меки пишки са наистина
бели малки и меки. Опитах доста. Да ви кажа,
не ми се оправдаха очакванията. Историята
помни дори едно счупено немско легло. Можете
ли да си представите?! Една немска малка бяла
пишка да спраска под напъните си едно легло,
правено от немска ръка, с немски нитове и немска
прецизност. Как да не остане човек! Няма беден,
няма богат! Амбицията ме докара в Германия.
Какво ще ме амбицира, за да се разкарам, а?! Вие ли?!

Общи условия

Активация на акаунт