не, не я оставям да плаче
- Публикувана: 29 май 2007, 11:17 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2007, 21:37 ч.
Оставяте ли понякога децата да плачат?
В началото вършех всичко необходимо докато Калоян спеше. През останалото време се налагаше непрекъснато да съм до него или да го гушкам. И пак се е случвало да плаче (и аз съм човек, налагало ми се е да отида до wc-то например 
)
Сега го оставям в проходилката докато му приготвя храната и обикновено той започва да мрънка, след това засилва и ... Непрестанно му давам играчки или каквото намеря под ръка за да го залисвам, но всяко нещо го успокоява за около минута, после следват песнички, маймундолъци и така докато приготвя храната.
Приеми, че това е период, който ще отмине. Явно правиш всичко, което е по силите ти, но не се изнервяй. Остави го в проходилката и го води с теб навсякъде, говори му, пей песнички, при нас това помага. Мрънка, но не се стига до "дране".
)Сега го оставям в проходилката докато му приготвя храната и обикновено той започва да мрънка, след това засилва и ... Непрестанно му давам играчки или каквото намеря под ръка за да го залисвам, но всяко нещо го успокоява за около минута, после следват песнички, маймундолъци и така докато приготвя храната.
Приеми, че това е период, който ще отмине. Явно правиш всичко, което е по силите ти, но не се изнервяй. Остави го в проходилката и го води с теб навсякъде, говори му, пей песнички, при нас това помага. Мрънка, но не се стига до "дране".
.Навсякъде е смен, на терасата да простираме пране, къпя се, а той гледа на вратата в проходилката.Пак църка де, ама няма как.Случвало се е разбира се. И не вярвам никога да не се е случвало да оставите детето си да плаче - имам предвид не "дране от рев", а за 1/2 или 1 минутка, както по-горе е писано - и ние сме хора - налага се до wc да отиде човек.
Вече се улавям че мозъка ми работи на пълни обороти да измислям следващото забавление,следващият предмет който би могъл да свърши работа,чудя се как да го карам да се заиграем от дистанция ,да го накарам да се хили,обаче той явно усеща че го баламосвам за да правя нещо друго и не се връзва нито за една идея време.Ай спирам вече че направо ми се реве.
Съжалявам amymommy ,положението ти не е никак розово...И моя син е почти същия,дори разредихме излизанията напоследък,защото и в количката не иска да стои,а да го нося с една ръка,а с другата да бутам количка..направо 
Застоява се в паяка за около 10-15 мин.,но трябва да вижда мен или баща си наоколо.Аз например където и да отида си го премествам с паяка и той поне ме вижда и не мрънка.
Предното му кенгуру му омаля..не исках да взимаме ново,защото вечер не мога да спя,а сутрин да стана от болки в гърба,защото 9 кг. да носиш почти по цял ден не е никак лесно както знаеш.Но както ми каза една приятелка днес"То ти така и така го носиш..".Моя син поне като беше по-малък заспиваше в него,после когато излизахме и не искаше в количката така съм го носила и сега тези дни ще купуваме ново..дали ще иска да стои вече в него незнам,но силно се надявам...
Понякога се чувствам на ръба на нервна криза...но за разлика от теб имам кой да ми помага.Не може ли мъжа ти да се включва в почивните дни или просто да намериш детегледачка почасово..макар че на думи е много лесно да се каже,но дори и половин свободен час да имаш пак е нещо.Опитай например да му приготвяш пюретата от вечерта,когато е заспал,така ще са ти под ръка на другия ден.Аз гладя само вечер,когато детето и мъжа ми са заспали,иначе през деня няма начин.Когато му приготвям ваничката го взимам с мен,спец съм по "едноръките" изпълнения.За вкъщи също гледам да сготвя вечер.Чантата му за излизане-шишета,дрехи и прочие ги приготвям с него на ръце.За миенето на шишета съм му хванала цаката-таблетките на Чико,само вадя и изплаквам пак с Георги на ръце разбира се,но поне не мия със съпун,гъба и т.н.
Ако се сетя още нещо ще ти пиша пак.Успех
Застоява се в паяка за около 10-15 мин.,но трябва да вижда мен или баща си наоколо.Аз например където и да отида си го премествам с паяка и той поне ме вижда и не мрънка.Предното му кенгуру му омаля..не исках да взимаме ново,защото вечер не мога да спя,а сутрин да стана от болки в гърба,защото 9 кг. да носиш почти по цял ден не е никак лесно както знаеш.Но както ми каза една приятелка днес"То ти така и така го носиш..".Моя син поне като беше по-малък заспиваше в него,после когато излизахме и не искаше в количката така съм го носила и сега тези дни ще купуваме ново..дали ще иска да стои вече в него незнам,но силно се надявам...
Понякога се чувствам на ръба на нервна криза...но за разлика от теб имам кой да ми помага.Не може ли мъжа ти да се включва в почивните дни или просто да намериш детегледачка почасово..макар че на думи е много лесно да се каже,но дори и половин свободен час да имаш пак е нещо.Опитай например да му приготвяш пюретата от вечерта,когато е заспал,така ще са ти под ръка на другия ден.Аз гладя само вечер,когато детето и мъжа ми са заспали,иначе през деня няма начин.Когато му приготвям ваничката го взимам с мен,спец съм по "едноръките" изпълнения.За вкъщи също гледам да сготвя вечер.Чантата му за излизане-шишета,дрехи и прочие ги приготвям с него на ръце.За миенето на шишета съм му хванала цаката-таблетките на Чико,само вадя и изплаквам пак с Георги на ръце разбира се,но поне не мия със съпун,гъба и т.н.
Ако се сетя още нещо ще ти пиша пак.Успех
Ама аз имам предвид за поняколко секунди, даже минута няма. Не си гладя и готвя докато Гого реве де.
и за по 10 и 20 мин съм го оставяла
Темата наистина ме интересува живо.Не страдам от чувство на вина.Не питам заради това да си измия ръцете,както някои набързо биха могле да заключат,нито пък имам нужда от някакви нраво-поучителни писанки.
Въпроса е да разбера каквие се справяте в такива ситуации и искрено благодаря на момичетата ,които ми отговориха човешки.Повечето отговориха така де.
При мен проблема е че моят син има и паяк,и кошара и бънджи гащи и какво ли не.Не желае да стои и минутка сам,извън ръцете ми или без да му обръщам непосредствено внимание.Казвате че домакинската работа не ви интересува.Ок,разбирам това,едва ли ще се заема да бърша прах докато детето се дере,ама направо накъсва от рев,но по този начин не ми остава време да свърша и задълженията които са неизбежни по неговото обгрижване,като например:Да пусна пералнята с дрехите му,да простра,да му сготвя на обед(не яде купени пюрета,само домашна храна),да му измия бибероните от млякото,съдовете,да му изгладя дрехите ,белёто и спалното белё,което ми отнема най-много време(аз нашите дрехи за гладене отдавна съм ги споминала и съм се примирила с факта че като ми трябва нещо го ровя 3 часа от камарата неизгладени.),да се облека за да го изведа навън,да му приготвя банята ит.н. и т.н до припадък.При всичките тези манипулации,ты като нямам никого ,който да ми помага,той е някъде си и се дере.Дали било в паяк,в шезлонга си,на столчето на люлката.На всякеде е едно и също.Та за мен не само че е изнервящо а е направо смазващо това психическо напрежение от микса между детски рев тип "Дране"бързане до полуда и физическа умора от цялата смеска.Имено за това си мислех дали някой има опит с рева,дали евентуално детето свиква да приема че майката има задължения и рева намалява,след като го пооставиш да разбере че не може да бъде взето веднага и непрекъснато,или се получава бумеранг ефект,от рева само още повече нещата загрубяват.Ние сме в стадия на загрубяването.Оставя ли го да плаче,става още по-по ужасно.Спира да спи,не яде нормално,с две думи се изнервя още повече.Има ли шанс за привикване към режима на мама?Излъжете ме,моля ви...
Въпроса е да разбера каквие се справяте в такива ситуации и искрено благодаря на момичетата ,които ми отговориха човешки.Повечето отговориха така де.
При мен проблема е че моят син има и паяк,и кошара и бънджи гащи и какво ли не.Не желае да стои и минутка сам,извън ръцете ми или без да му обръщам непосредствено внимание.Казвате че домакинската работа не ви интересува.Ок,разбирам това,едва ли ще се заема да бърша прах докато детето се дере,ама направо накъсва от рев,но по този начин не ми остава време да свърша и задълженията които са неизбежни по неговото обгрижване,като например:Да пусна пералнята с дрехите му,да простра,да му сготвя на обед(не яде купени пюрета,само домашна храна),да му измия бибероните от млякото,съдовете,да му изгладя дрехите ,белёто и спалното белё,което ми отнема най-много време(аз нашите дрехи за гладене отдавна съм ги споминала и съм се примирила с факта че като ми трябва нещо го ровя 3 часа от камарата неизгладени.),да се облека за да го изведа навън,да му приготвя банята ит.н. и т.н до припадък.При всичките тези манипулации,ты като нямам никого ,който да ми помага,той е някъде си и се дере.Дали било в паяк,в шезлонга си,на столчето на люлката.На всякеде е едно и също.Та за мен не само че е изнервящо а е направо смазващо това психическо напрежение от микса между детски рев тип "Дране"бързане до полуда и физическа умора от цялата смеска.Имено за това си мислех дали някой има опит с рева,дали евентуално детето свиква да приема че майката има задължения и рева намалява,след като го пооставиш да разбере че не може да бъде взето веднага и непрекъснато,или се получава бумеранг ефект,от рева само още повече нещата загрубяват.Ние сме в стадия на загрубяването.Оставя ли го да плаче,става още по-по ужасно.Спира да спи,не яде нормално,с две думи се изнервя още повече.Има ли шанс за привикване към режима на мама?Излъжете ме,моля ви...
Искрено ти съчувствам - надявам се скоро да премине
EASpirit и на теб ...
Имам приятелка - нейното беше така до почти 8 месечно - после откри проходилката и миряса .. сега си пести енергията за ходене и е доста по-кротък
Не съм ти оставяла за повече от минута -две..просто не издържам......научех се да правя повечето неща когато спят/основно вечер след като ги приспя/...............И това при положение,че почти нямам помощ,както и че и двамата са много привързани към мен............за сметка на това аз почти не спя......Но откакто се научих,че та са на първо място и че всичко друго може да почака-като,че ли ми е по-лесно..както и да не правя планове и да не очаквам да имам лично време/надявам се,че все някога ще имам/
...... правя повечето неща когато спят/основно вечер след като ги приспя/...............И това при положение,че почти нямам помощ,както и че и двамата са много привързани към мен............за сметка на това аз почти не спя......Но откакто се научих,че та са на първо място и че всичко друго може да почака-като,че ли ми е по-лесно..както и да не правя планове и да не очаквам да имам лично време/надявам се,че все някога ще имам/
Онзи ден беше такъв случая - явно зъбите го мъчеха и рееееев.После айде в шезлонга и як спанак 
Съжалявам amymommy ,положението ти не е никак розово...И моя син е почти същия,дори разредихме излизанията напоследък,защото и в количката не иска да стои,а да го нося с една ръка,а с другата да бутам количка..направо Застоява се в паяка за около 10-15 мин.,но трябва да вижда мен или баща си наоколо.Аз например където и да отида си го премествам с паяка и той поне ме вижда и не мрънка.
Предното му кенгуру му омаля..не исках да взимаме ново,защото вечер не мога да спя,а сутрин да стана от болки в гърба,защото 9 кг. да носиш почти по цял ден не е никак лесно както знаеш.Но както ми каза една приятелка днес"То ти така и така го носиш..".Моя син поне като беше по-малък заспиваше в него,после когато излизахме и не искаше в количката така съм го носила и сега тези дни ще купуваме ново..дали ще иска да стои вече в него незнам,но силно се надявам...
Понякога се чувствам на ръба на нервна криза...но за разлика от теб имам кой да ми помага.Не може ли мъжа ти да се включва в почивните дни или просто да намериш детегледачка почасово..макар че на думи е много лесно да се каже,но дори и половин свободен час да имаш пак е нещо.Опитай например да му приготвяш пюретата от вечерта,когато е заспал,така ще са ти под ръка на другия ден.Аз гладя само вечер,когато детето и мъжа ми са заспали,иначе през деня няма начин.Когато му приготвям ваничката го взимам с мен,спец съм по "едноръките" изпълнения.За вкъщи също гледам да сготвя вечер.Чантата му за излизане-шишета,дрехи и прочие ги приготвям с него на ръце.За миенето на шишета съм му хванала цаката-таблетките на Чико,само вадя и изплаквам пак с Георги на ръце разбира се,но поне не мия със съпун,гъба и т.н.
Ако се сетя още нещо ще ти пиша пак.Успех
Застоява се в паяка за около 10-15 мин.,но трябва да вижда мен или баща си наоколо.Аз например където и да отида си го премествам с паяка и той поне ме вижда и не мрънка.Предното му кенгуру му омаля..не исках да взимаме ново,защото вечер не мога да спя,а сутрин да стана от болки в гърба,защото 9 кг. да носиш почти по цял ден не е никак лесно както знаеш.Но както ми каза една приятелка днес"То ти така и така го носиш..".Моя син поне като беше по-малък заспиваше в него,после когато излизахме и не искаше в количката така съм го носила и сега тези дни ще купуваме ново..дали ще иска да стои вече в него незнам,но силно се надявам...
Понякога се чувствам на ръба на нервна криза...но за разлика от теб имам кой да ми помага.Не може ли мъжа ти да се включва в почивните дни или просто да намериш детегледачка почасово..макар че на думи е много лесно да се каже,но дори и половин свободен час да имаш пак е нещо.Опитай например да му приготвяш пюретата от вечерта,когато е заспал,така ще са ти под ръка на другия ден.Аз гладя само вечер,когато детето и мъжа ми са заспали,иначе през деня няма начин.Когато му приготвям ваничката го взимам с мен,спец съм по "едноръките" изпълнения.За вкъщи също гледам да сготвя вечер.Чантата му за излизане-шишета,дрехи и прочие ги приготвям с него на ръце.За миенето на шишета съм му хванала цаката-таблетките на Чико,само вадя и изплаквам пак с Георги на ръце разбира се,но поне не мия със съпун,гъба и т.н.
Ако се сетя още нещо ще ти пиша пак.Успех
Имаме и кенгуру,което само да му го покажа и е готов да реве.Сложих го веднъж,и от тогава съм го скрила за да избегна да го травматизирам.Мъжа ми работи по цял ден,връща се вечер,при свършен факт,когато вече нищо не е останало за помагане.Опитвала съм да върша всичко след 23 часа,когато ве че спи,но на другия ден съм тотално аут от всякъде.Вече мога да се похваля с това че тежа само 49 кила,при положение че в 9 месец бях в +30 кила отгоре.Толкова изтощена и изтормозена се чувствам,че ако трябва и да работя през ноща ще взема да припадна през деня с бебето.Гледачка-мислила съм го този вариант,не става,защото щяла да се обиди свекърва ми.Сега в момента се караме като куче и котка,защото аз настоявам да го запиша на ясли(тук в яслите приемат от 3 месечни),евентуално септември,с чакането за ред детето ще е станало вече на година.Поне до обяд,така ще успявам да свърша цялата домашна работа,но за съпруга ми и този вариант е неприемлив.
Само да вметна,че с дъщеря ми такова чудо не е имало.Стоеше сама,заиграваше се,а и спеше.Докато Теодор е някакъв уникум.Както казваш и ти,даже на разходки не стои без да реве,така че и това занимание,отколкото да ни освежи и да отпочинем,още повече ме натоварва.
Трудна работа, amomommy, а таткото като се върне, отменя ли те? Би могла да вършиш тези неща докато той е с вас и се занимава с бебо? Извинявай, може би си писала нещо по въпроса по-горе, но не четох всички постинги.
Нашият татко също цял ден работи, но като се върне си има задължения, едното е да пълни коритотои да си къпе детето. Ами да. Аз през това време вече съм пуснала перални и съм наготвила. Не го щади толкова таткото, сигурна съм, че за него си е удоволствие. Поговорете.
Виждам, че си много изнервена и те разбирам, защото и на мен понякога ми се схваща някой крайник от нерви - снощи до 3 часа не можах да мигна, имахме комари, а мъжът ми работеше от вкъщи до ранни зори и бях пред подлудяване. Има такива моменти, но гледай да се отпуснеш някакси психически. Например като трябва да носиш бебо, стой си пък с него, излизай на разходка задължително сутрин и следобяд, постепенно ще свикне с тях, времето минава по-бързо и за детето е разнообразие. Показвай му калинките, разнасяй го до цветята, аз така правя:)
После ми мина наум нещо друго, поговори с педиатърката, ако трябва отидете при нея и й разкажи, може детето нещо да го мъчи в този период?
Нашият татко също цял ден работи, но като се върне си има задължения, едното е да пълни коритотои да си къпе детето. Ами да. Аз през това време вече съм пуснала перални и съм наготвила. Не го щади толкова таткото, сигурна съм, че за него си е удоволствие. Поговорете.
Виждам, че си много изнервена и те разбирам, защото и на мен понякога ми се схваща някой крайник от нерви - снощи до 3 часа не можах да мигна, имахме комари, а мъжът ми работеше от вкъщи до ранни зори и бях пред подлудяване. Има такива моменти, но гледай да се отпуснеш някакси психически. Например като трябва да носиш бебо, стой си пък с него, излизай на разходка задължително сутрин и следобяд, постепенно ще свикне с тях, времето минава по-бързо и за детето е разнообразие. Показвай му калинките, разнасяй го до цветята, аз така правя:)
После ми мина наум нещо друго, поговори с педиатърката, ако трябва отидете при нея и й разкажи, може детето нещо да го мъчи в този период?
Между другото, има си плач и плач. Не е възможно да оставя моето дете да плаче по простата причина, че имам чувството, че може да се задуши, толкова се ядосва, посинява чак. Как да се остави така, просто не е възможно. Като чувам как плачат децата наоколо, направо завиждам на майките, едно вяло такова, тихичко...
Не, просто не мога да изтърпя. Когато бебешокът ревне веднага скачам и го вземам, независимо дали се е ударил, уплашил, дали реве от глад или колики, дали му се спи. Когато слушам, че реве бебе или дете ми идва да полудея, независимо дали е моето собствено. Затова и никога не съм спазвала съветите на някои майки за отказване от нощното хранене- "Остави го да плаче"- ами не мога да го оставя.
Между другото, има си плач и плач. Не е възможно да оставя моето дете да плаче по простата причина, че имам чувството, че може да се задуши, толкова се ядосва, посинява чак. Как да се остави така, просто не е възможно. Като чувам как плачат децата наоколо, направо завиждам на майките, едно вяло такова, тихичко...
Вярно е и това че бебешкият плач може да те побърка.
Преди 4 мин заспа,да видим дали след малко пак сте се събуди,както прави обикновено
Съпруга ми се прибира,дава му последният биберон с мляко,докато аз приготвя вечерята и детето заспива.Трябва малко и него да строя ,защото пак му отпуснах края и не се включва изобщо в семейните задължения в домакинството.Ама и там е една мъкаааа....но това е друга тема.
