- Публикувана: 3 март 2005, 11:25 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2005, 12:27 ч.
Тайна или истина
Мисля, че е задължително да знае. Кръстницата ми си осиновиха прекрасно момиченце на годинка и три месеца. Сега е на 11 години и от първия миг на осиновяването знае, че е осиновена. Майка й й разказваше как я родила една какичка, но понеже не можела да се грижи за нея, а много я обичала, я оставила в една голяма бяла къща, пълна с добри хора. После всички сме я избрали, защото била най-умното и красиво дете и сме отишли празнично облечени (тази част тя много я обича и пита всеки един как е бил облечен) 
да я вземем. После сме празнували и сме плакали от щастие. Та така на 3 години в детската градина на урок за мама и татко нашата Елица става и казва - И не е важно кой те е родил, а кой те е отгледал и възпитал - това са истинските родители! - и двете госпожи - шах с пешката. Те знаели, че е осиновена, но не мислили, че това е тема на разговор. Беше някъде на 5 години, когато гледала някакво коледно предаване за деца в дом. Отишла и казала на майка си - Мамо, моля ви се, осиновете още едно детенце. Хема да не съм сама, хем да направите още едно дете толкова щастливо като мен.
И всяка вечер се моли пред една икона на Богородица, че я е дарила с всички нас. Изрежда ни поименно и не пропуска и домашните любимци. Това без никой да я учи - просто го направила една вечер на 4 години и от тогава не пропуска
Знам, че стана дълго, но исках да ви покажа колко положителни емоции може да ви донесе това детето ви да знае, че е осиновено
да я вземем. После сме празнували и сме плакали от щастие. Та така на 3 години в детската градина на урок за мама и татко нашата Елица става и казва - И не е важно кой те е родил, а кой те е отгледал и възпитал - това са истинските родители! - и двете госпожи - шах с пешката. Те знаели, че е осиновена, но не мислили, че това е тема на разговор. Беше някъде на 5 години, когато гледала някакво коледно предаване за деца в дом. Отишла и казала на майка си - Мамо, моля ви се, осиновете още едно детенце. Хема да не съм сама, хем да направите още едно дете толкова щастливо като мен.И всяка вечер се моли пред една икона на Богородица, че я е дарила с всички нас. Изрежда ни поименно и не пропуска и домашните любимци. Това без никой да я учи - просто го направила една вечер на 4 години и от тогава не пропуска
Знам, че стана дълго, но исках да ви покажа колко положителни емоции може да ви донесе това детето ви да знае, че е осиновено
Мислила съм винаги по този въпрос и според мен верния отговор е че детето трябва да научи истината!
Да трябва да знае, че е осиновено, трябва да разбере това от родителите си в специален разговор /независимо какъв повод ще се намери за него/ и смятам че това трябва да стане възможно най-рано преди да тръгне на училище най-добре!
Да трябва да знае, че е осиновено, трябва да разбере това от родителите си в специален разговор /независимо какъв повод ще се намери за него/ и смятам че това трябва да стане възможно най-рано преди да тръгне на училище най-добре!
Вчера имаше разговор в "ИСКРЕННО И ЛИЧНО" по подобна тема.Там специалистите казаха,че най-добрата възраст за започване на разговор относно осиновяването е на 5-годишната възраст на детенцето.След това, по малко да се наслагва информацията.Колкото по-късно се каже,толкова по-непредсказуема може да е реакцията на детето.
Колкото по-малко е детето, толкова по-лесно и нормално би приело такава новина, а освен това и самите родители-осиновители ще смъкнат голям товар от плещите си, като разкрият "тайната", която в противен случай трябва дълги години да пазят и да треперят детето им да не я научи от някъде другаде. А и детето ще бъде по-добре подготвено как да резгира в подобна ситуация.
Но затова е нужно родителите да преминават през групови и индивидуални обучения преди да осиновят дете, за да се справят те самите със собствените си страхове и несигурност. А подобни инициативи все още се предлагат само от 5-6 неправителствени организации в България. За съжаление...
Но затова е нужно родителите да преминават през групови и индивидуални обучения преди да осиновят дете, за да се справят те самите със собствените си страхове и несигурност. А подобни инициативи все още се предлагат само от 5-6 неправителствени организации в България. За съжаление...
Преди време, бях чела историята на една майка, публикувана във вестник, помня че много ме развълнува и трогна. Майката обясняваше, че когато дъщеричката й станала на 2,5 години и започнала с интерес да слуша приказки, много често й разказвала за едно момиченце, което било много обичано, но неговата истинска майка е нямала възможност да го гледа, затова една друга жена, която не можела да има деца, я осиновила и я гледала с много любов и ще й даде всичко, от което има нужда. И накрая приказката винаги завършвала "и ти си осиновена и мама много те обича", така често се разказвала тази приказка, докато един ден момиченцето казало "добре де мамо разбрах го това, айде да ми разкажеш някоя друга приказка вече".
Та и аз мисля, че трябва от рано да се започне да се обяснява на децата и те да се почувстват горди от това и много обичани.
Та и аз мисля, че трябва от рано да се започне да се обяснява на децата и те да се почувстват горди от това и много обичани.
Препоръчани теми