знаеш ли според мен си закъсняла с свалянето,даяна сега е на 1г. и 8 мес и ве4е е без памперс нощем и слагам но тя става суха с пампер сме само на разходка но тя се научи и да ходи навън,каките и те рано свикнаха без памперси,не ти остава нищо друго освен да проявиш търпение и да провеждате много разговори.успех
- Публикувана: 30 май 2007, 04:25 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2007, 11:06 ч.
Не мога да оттуча дъщеря си от памперса - помощ
Ох, трудна е тази работа. Моята дъщеря се научи на 3,5 години. Пробвах на 2, на 2,5 на 3... не стана. Първо не искаше да седне на кукуто и за да разбере за какво е, влизаше с мен тоалетната и слушаше обяснения и нагледно 
, каних приятелка с момиче на горе-долу същата възраст, което си идваше с кукуто и се справяше добре на него 
, та нашта реши да опита. Не мина гладко и не стана от първия, нито от втория път. Те са свикнали да пускат в памперсите когато дойде и отнема време докато се научат да контролират процеса и да посъбират малко повече преди да отидат на кукуто или на тоалетната. Освен това като правят нещо интересно и забравят, че не са с памперси. Затова са и инцидентите. Убедих се, че докато не са готови, не става. Както и,че ако се скараш води до неприятният ефект на притеснение от страна на детето, че ще се провали и ще има още караници, а това притеснение само го кара да губи контрол. Аз се изтървах веднъж при опитите и и се скарах, но направо се проклех когато ме погледна като виновно кученце след поредния инцидент. Казах и че сега спираме и ще пробваме пак, когато тя реши, че е готова. Изчаках 2 седмици и я попитах дали иска пак да опитаме и че ако тя не иска, няма. Каза "мамо, добре" и накрая за 1 седмица щерката се научи. След втората седмица явно и стана неприятно да спи с памперс, който си беше сух в повечето случаи още около 3-та година. Каза "не искам повече памперс през нощта". Аз се притеснявах да го махна, но пък си помислих, че не трябва да я бутам сама назад и казах "добре, щом смяташ, че си готова, да опитаме". Имаше 4 ицидента през нощта за 2 месеца и дотам! Не можех, да повярвам, колко лесно беше тогава. Сега като си помисля най трудно беше да я накарам да седне на гърнето и то стана само след като видя другото дете и след като помолихме учителките в градината да я питат и да я водят да сяда ако каже, че има пиш. Но още като тръгна там питахме дали приемат и дали помагат в процеса.
При нас работеше доверието, любовта и накрая налучканият момент, в който тя явно е била и физически и психически готова. То докато не опиташ, няма как да налучкаш.
Значи да знае за какво става въпрос, да види как се прави, да не се притеснява, че ще му се карат, да е готово и да получава подходящо поощрение.
А това, че се прави на бебе иска някакъв специален подход, но не съм се сблъсквала с такава ситуация и не знам какъв съвет да дам.
В някакъв момент си мислех, че не е трябвало да слушам какво съветват тук - по-късно, та по-късно. Трябваше да я сложа няколко пъти на кукуто докато беше малка и несъзнателно щеше да свърши работата. По този начин щяхме да избегнем най-дългия период от цялото мъчение - да я накарам да седне на кукуто.
Поздрави и успех
, каних приятелка с момиче на горе-долу същата възраст, което си идваше с кукуто и се справяше добре на него , та нашта реши да опита. Не мина гладко и не стана от първия, нито от втория път. Те са свикнали да пускат в памперсите когато дойде и отнема време докато се научат да контролират процеса и да посъбират малко повече преди да отидат на кукуто или на тоалетната. Освен това като правят нещо интересно и забравят, че не са с памперси. Затова са и инцидентите. Убедих се, че докато не са готови, не става. Както и,че ако се скараш води до неприятният ефект на притеснение от страна на детето, че ще се провали и ще има още караници, а това притеснение само го кара да губи контрол. Аз се изтървах веднъж при опитите и и се скарах, но направо се проклех когато ме погледна като виновно кученце след поредния инцидент. Казах и че сега спираме и ще пробваме пак, когато тя реши, че е готова. Изчаках 2 седмици и я попитах дали иска пак да опитаме и че ако тя не иска, няма. Каза "мамо, добре" и накрая за 1 седмица щерката се научи. След втората седмица явно и стана неприятно да спи с памперс, който си беше сух в повечето случаи още около 3-та година. Каза "не искам повече памперс през нощта". Аз се притеснявах да го махна, но пък си помислих, че не трябва да я бутам сама назад и казах "добре, щом смяташ, че си готова, да опитаме". Имаше 4 ицидента през нощта за 2 месеца и дотам! Не можех, да повярвам, колко лесно беше тогава. Сега като си помисля най трудно беше да я накарам да седне на гърнето и то стана само след като видя другото дете и след като помолихме учителките в градината да я питат и да я водят да сяда ако каже, че има пиш. Но още като тръгна там питахме дали приемат и дали помагат в процеса. При нас работеше доверието, любовта и накрая налучканият момент, в който тя явно е била и физически и психически готова. То докато не опиташ, няма как да налучкаш.
Значи да знае за какво става въпрос, да види как се прави, да не се притеснява, че ще му се карат, да е готово и да получава подходящо поощрение.
А това, че се прави на бебе иска някакъв специален подход, но не съм се сблъсквала с такава ситуация и не знам какъв съвет да дам.
В някакъв момент си мислех, че не е трябвало да слушам какво съветват тук - по-късно, та по-късно. Трябваше да я сложа няколко пъти на кукуто докато беше малка и несъзнателно щеше да свърши работата. По този начин щяхме да избегнем най-дългия период от цялото мъчение - да я накарам да седне на кукуто.
Поздрави и успех
Мери, аз правя така: когато се изпишка в гърнето му давам един стикер и той го слага, където пожелае. Сам си избра мястото, където да ги лепи - на шкафа на телевизора. Като се насъберат много минавам да направя оборка 
поизхвърлям някои и му освобождавам място за нови. Казвам му, че ако свърши голямата работа в гърнето ще му дам два стикера, но няма файда от тия мои приказки. Не се подлъгва и това си е. Ако обаче седне на гърнето и не свърши нищо аз съответно нищо не му давам.
поизхвърлям някои и му освобождавам място за нови. Казвам му, че ако свърши голямата работа в гърнето ще му дам два стикера, но няма файда от тия мои приказки. Не се подлъгва и това си е. Ако обаче седне на гърнето и не свърши нищо аз съответно нищо не му давам.
мерси за отговорите, всичките се прави наистина късно започнах да я уча, всичко, което сте описали съм пробвала освен стикерите и утре отивам да купувам стикери. Дано да помогне. А що се отнася до детската градина да поясня във Флорида съм и честно казано хората тук са като роботи, абсолютно безчувствени, не говоря за всички естествено, но тази в детската е като камък. Три часа я молих да я запише със тригодишните, но не се съгласи, защото дъщеря ми ще навърши три точно една седмица след cut off date и затова ще е в група с двегодишни, които дори още не могат да говорят, но такъв бил законът, та си представям ако й обясня за памперса колко ще ме разбере. Много ви благодаря знаех си, че ще ми дадете хубави съвети. Страшни сте
мерси за отговорите, всичките се прави наистина късно започнах да я уча, всичко, което сте описали съм пробвала освен стикерите и утре отивам да купувам стикери. Дано да помогне. А що се отнася до детската градина да поясня във Флорида съм и честно казано хората тук са като роботи, абсолютно безчувствени, не говоря за всички естествено, но тази в детската е като камък. Три часа я молих да я запише със тригодишните, но не се съгласи, защото дъщеря ми ще навърши три точно една седмица след cut off date и затова ще е в група с двегодишни, които дори още не могат да говорят, но такъв бил законът, та си представям ако й обясня за памперса колко ще ме разбере. Много ви благодаря знаех си, че ще ми дадете хубави съвети. Страшни сте
ВъобЩе не си мисли такова неЩо, позакъсняла си с някой друг месец само. то ако слуШаШ, има хора, дето на 5 месеца запо4ват да махат памперси
съвсем в нормата си си, бъди търпелива и спокойна и най_ве4е, покажи доверие на детето, Ще видиШ, 4е вси4ко Ще е ок.
Три часа я молих да я запише със тригодишните, но не се съгласи, защото дъщеря ми ще навърши три точно една седмица след cut off date и затова ще е в група с двегодишни, които дори още не могат да говорят, но такъв бил законът, та си представям ако й обясня за памперса колко ще ме разбере.
Едва ли всички до едно са махнали памперса на тази възраст?Иначе аз съвет май не мога да дам, защото изкарах късмет детето ми да се научи почти от самосебе си. Още преди годинката отказа да ака в памперса, защото й беше супер неудобно, а на 2 години започна да казва и пиш и за около седмица-две се разделихме окончателно с памперса. В периода на свикването й слагах памперс, но винаги бягахме до тоалетната като кажеше. Една позната даже ме бъзикаше, не ме ли мързяло да я водя до тоалетна като е с памперс, да съм й кажела да пишка в него
Това, по мое мнение, е много грешен подход- един път като се каже че няма да се пикае в гащите, трябва да си държим на думата, а не веднъж може, друг път не може....Успех в начинанието и не се стресирайте взаимно, ще се научи, няма къде да иде
Ох болната ми тема. 
Поло си играе с гърнето, но ако трябва да седне върху него настава див ужас 
Страх ли го е?
Поло си играе с гърнето, но ако трябва да седне върху него настава див ужас Страх ли го е? напълно е възможно. децата смятат, 4е губят неЩо от себе си, не им е толкова натурално и естествено, колкото на нас големите ни е ясно, 4е е
остави го да си играе и не си втълпявай, 4е е "болна тема"
Това, по мое мнение, е много грешен подход- един път като се каже че няма да се пикае в гащите, трябва да си държим на думата, а не веднъж може, друг път не може....
аха, и аз така мисля
