В София пак сме така: ... Лично на мен ми писна. Не че само на мен, де. Не че и някой ме пита, де... Ама аз да си кажа.
За приятелството. Загубата боли, вярно е. Но също така е много важно как се е стигнало до развръзката, или "проглеждането", дето вика Елс. Защото в моя случай ми казаха, че съм лъгана от приятелката ми... Аз нали съм дете наивно... А тя се оказа професионален лицемер. Пред мен едно, зад гърба ми - друго. Много ми беше болно... Ама завистта и злобата по хората ходят. Не само по жените, де. Макар че при мъжете-приятели рискът е от друго естество, Пачи го е минала този път... Гадничко е. Но това е природата. И аз вярвах във възможността на съществуването на безкористно и чисто приятелство между мъж и жена. Да, ама не. Рано или късно природата се намесва... Дали са приятели след като единият е бил влюбен в другия, или първо се сприятеляват, пък после някой "прещраква"... Уви, неминуемо е - само въпрос на време... А колкото до женската злоба и завист - тук не съм съгласна с обобщението... То винаги присъстващите се изключват, ама чак пък толкова... Та мисълта ми е, че си е до човека, до характера, до навиците, принципите, ценностите и т.н. За всеки влак си има пътник - това е истината по въпроса, според мен. И колкото по-ясно бъдат дефинирани съответните пътници, толкова по-малко разочарования и болка ще има. С риск да се повторя, но пак се сещам за следната велика поговорка: "Умният ще разбере, а на глупака не му и трябва!"
И аз с удоволствие ще пратя нова снимка на Надюнка. А на какъв адрес да го направя?
Тане, много шашава история... Според мен си имала супер късмет документите да не са били в теб наред с други на пръв поглед дребни обстоятелства. Коментарът ми пак би се свел до влака и пътниците, така че няма да влизам в подробности! Дано никога повече не видиш този човек!