Темата ми е за друго . Има ли сред вас хора ,които имат собствени деца , имат възможност и за в бъдеще да имат , но искат да си осиновят детенце ?
Много объркано се получава постинга ми , но самата аз съм объркана . Някакво семенце е посято вътре в мен и от него се ражда идея ,която трудно мога да обясня на близките си , то е чуство , което зрее в мен , става все по-силно и е въпрос навреме да направя решителната крачка. Знам че ще се сблъскам с много неразбиране от страна на близките ми , вероятно дори от ваша страна . Мотивът за осиновяване на повечето хора е че искат да дарят любовта си , да изпитат тръпката на майчинството , да имат радост в дома си . Е , аз имам всичко това . Имам го и въпреки това все по-често се замислям за осиновяване .
Доколкото знам законът не пречи на хора , които имат собствени деца да станат и осиновители , но на практика така ли е ? Дали не трябва да изпитам угризение , че аз мога да имам деца , имам , но бих взела детенце , а хора , които си нямат и чакат да бъдат изместени от мен ? Знам ли ...такива мисли бошуват в главата ми ...
Нямам съмнения , че някога бих "делила " децата си . Аз знам какво е да си майка и илюзии нямам . Само че се питам това детенце , ако знае , че има сестричка , която не е осиновена , как би се почуствало , да не би да страда ?....Уф..мисля много напред .
Въпросите ми са много , но основно ме интересува има ли хора , сред вас , които осиновяват дете , въпреки че имат собствено? Какъв мотив са изложили пред социалните ? Как семействата им са приели това решение ?