В името на щастието?

 Никой ли нищо не е направил за другия, и нищо ли не са правили за вас???

И двамата направихме компромис-аз си зарязах кариерата,за да се отдам на семейството, а мъжа ми започна да работи и за двама ни.Радваме се заедно на бебчо и компромисите не ни тежат

 Правя това, което намирам за необходимо в случая, не за всеобщото благо, а за децата, те са ми приоритет, там компромиси нямам. Иначе съм егоцентрик, компромиси не правя.

Не се сещам за някакъв голям компромис, който някой от двама ни да е направил.
Иначе много често се налага да се правят малки компромиси.

Дойдох да живея в Норвегия, тази така студена и ску4на държава, дале4 от семейство и лЮбими приятели, които за мен преди бяха целия свят, дале4 от Варна, градът, който се зари4ах никога да не напусна.

И не, той не го осъзнава, никога не съм му споделяла, колко ми е тежко дале4 от родината. Няма и да го направя. 6тастлива съм и само с него, просто малко по- малко и не напълно. Но пък пълно 6тастие има ли 

Голям компромис със себе си че го търпя още.

Ако продължите в същия дух да правите компромиси и дори без да му давате ясно да разбере това, в един ден ще се окажете в същото положение. Сигурно на смъртния си одър един ден ще отчета като най-голямата си грешка, че съм направила и най-малкия компромис за него.

Не съм правила компромиси до сега . . .

Всекидневните компромиси, колкото и да са малки. Това премълчиш, онова свършиш вместо него, с трето се съобразиш, макар че мислиш противното...
Ама лошо е, ако компромисите идват само от едната страна.

Компромисите които направих са - напуснах работа, започнах да пътувам навсякъде с него ( вярвайте понякога не е никак интересно, лесно или приятно ), промених целия си живот. Имаше месеци докато бях бременна да съм сама, а той в чужбина - ето сега пак съм сама, а той на хиляди километри - работи за семейството ни. Когато съм в чужбина с него, особено ако е някое забутано в географията място, изпадам в депресия, няма с кого 2 думи през деня да си кажа - добре че е форума.
Ами това е за сега, някой ден ще се наложи най-голямата промяна. Да си напусна завинаги страната, дома, приятелите и да създам нов дом, познати и приятели в неговата страна.

И при нас така 

И на мен не ми тежи липсата на кариера, но много ми е тежко като го гледам толкова изморем, изтормозен и отслабнал:(

идването ми в италия е най-големия компромис , който съм правила във връзката ни.
не казвам, че  компромисът непременно ме е направил нещастна, напротив.
компромис и жертви не е едно и също.
но така или иначе напуснах всичко познато в името на ново бъдеще.

Личното ми мнение е, че истинското щастие не може да се крепи на голям компромис. Смятам, че наистина щастливите връзки са тези, в които не е необходимо да се направи някакъв съдбовен избор в ущърб на някой от партньорите. Мисля, че винаги този, който е направил големия компромис страда вътрешно и това нарушава баланса.

Големи компромиси не съм правила, нито пък малки. Не ми се налага - всичко е както трябва да бъде.

много и големи компромиси, ох, ще се размисля и отиде ми доброто настроение за деня! да, знам цената на компромисите, опитвам се  да намеря баланс, оправдание или цел за себе си, той знае за всеки един компромис и се е опитвал да ме убеди , 4е си струва и да не ме кара да се мразя и самообвинявам! дай боже да сме добре  и да си простя сама!ако могат и другите да го направят!неговите компромиси не са малко за да сме заедно!без да дадеш не става да полу4иш!

Мисля,че всекидневно правим компромиси,дори и да не го осьзнаваме
Просто не може да живееш с един човек и да мислиш само за себе си

Моят компромис е ,че се съгласих да живея в неговия по-малък град. Тук не ми харесва, подтиснато ми е, скучно и тъпо.
.... и ако това не е компромис.

Заради мъж ми направих компромиса да не сиктирдосам категорично свекървата заради безобразното и отношение към мен, а и към детето ми най-вече и да и заявя, че никога през живота си не искам да я видя повече! Правя го вече два пъти този компромис, но третия път тя ще си хване пътя окончателно!

Ей,това е най-големият компромис с разликата, че трябваше аз да си събера нещата,тъй като живеем в НЕЙНИЯТ апартамент.
Много постове съм изписала по въпоса, но нищо друго не ме дразни повече от нейното постоянно присъствие около нас....иска все да и се обръща внимание.....ама то май мъжът ми е виновен...и все ми излиза с думите :" Е да я оставим забравена ли?"
Не ми се приказва даже,ама ако знаех ча тъй ще стане бих се замислила над някой животоопределящи въпроси.

Не ни се е налагало да правим компромиси за сериозни неща.
Неща от рода а какво ще ядем тази вечер не ги броя 

И аз така...много е трудно,наистина...

Според мен всяка връзка изисква много компромиси и от двете страни! Иначе няма как да оцелее. Но докато и двамата могат да живеят с тези компромиси добре, да се обичат, подкрепят и поддържат, не виждам нищо лошо в това! Отдавна спрях да вярвам в приказката за принца, който е перфектаната ми половинка! Те такова животно нема. Просто някои хора не искат да си признаят, че правят компромиси. Това е.

bob4enkа...скучна е Норвегия понеже предполагам нямаш приятелки и си сама. Я ела в Трондхейм да видиш дали е скучно... Постоянно си правим купони...
Сори за офф-а..

По темата...Аз направих голям компромис като оставих всичко зад гърба си заради него и дойдох в Норвегия! И не съжалявам... По принцип аз съм такъв човек, че навсякъде се чувствам добре... Е оня ден гледах предаването " Другата България"  за ЮАР...за Боцвания, Намибия...Макар и никога да не съм ходила в Африка, вътрешно  усещам и знам че и там бих живяла.  Много готини хора...нищо че  80% са  черни... Къв такъв човек съм....не знам...  

И ние сме така

Някои хора може да не споделят моето мнение( нали затова сме анонимни- за да не се сдрапаме и станем на кълбета) ама аз мисля 4е си постъпила 4удесно и не мисля 4е изневярата е нещо не4овешко, в крайна сметка 4овек не може само пържолка да яде, някога ще ти се дояде и боб, например............. но може би това е за друга тема но по въпроса мисля 4е си направила добре в името на семейството и има и по-страшни неща в живота , но винаги са по-леки ако има близък с който да ги споделиш, бори се за 4естността в семейството да се запази

Зависи от изнеявярата а и защо ти  е изневерил.... Не мога да кажа...не ви знам ситуацията...

Уверявам те, че има хора, с които е необходимо да се правят много по-малко и по-незначителни компромиси, отколкото с други. Има хора, с които е по-лесно да се живее, отколкото с други. Да, има хора, които са по-подходящи за всеки един от нас, отколкото други. Ако ти не си намерила такъв човек, не означава, че другите не са. След 3 брака мога да те уверя, че от мъж до мъж има огроооомна разлика!

Отказах стипендия за магистратура във Финландия и възможност за стаж и работа в Холандия . Но не съжалявам, магистратурата си я карам тука, а работа има бол и в бг само да му се работи на човек 
Той също остана в сф заради мен 

какво щастие можеш да имаш като постоянно мислиш какъв компромис си направил и дали ти си направила повече отколкото той?
отказала си се от каквото си се отказала. гледаш напред - не мислиш постоянно "ооо какъв компромис направих". това води само до омерзение към собствената личност

Големи компромиси все още сме нямали за изминалите осем години, но може и да съм простила нещо без да го зная, ама то не се брой, а в ежедневието си правим  малки компромисчета постоянно за да се разбираме иначе не върви.

Общуването винаги е  с компромиси, защото хората са различни. А в близостта на семейството още повече.
Ако ти не правиш компромиси - значи отсрещният ги прави.
И няма значение дали е за външната или вътрешната страна на общото легло, дали е за филма по канал 1 или мача по БТВ, за майка ти на Нова година или свекърва ти на Великден...

Ставаше въпрос дали другата страна го оценява и по-скоро дали за вас са направили нещо и оценявате ли го а не за това да натякваш защото то си е 4иста жертва и компромис от страна на този на който му се натяква

а какво значи да го оценява? да се чувства задължен да е с мен защото съм направила компромис или аз да се чувствам задължена? хората трябва да са заедна заради любовта, не заради това че оценяват компромисите на другия

Зна4и да си даваш сметка 4е даден 4овек се е лишил от нещо важно за него в името на ЛЮБОВТА ви която е съществувала, и никой не говори за оби4 от задължение а просто знаете ли колко е било важно за друят това което е оставил, дори и на вас да ви се струва маловажно, аз например оценявам много факта 4е съпругът ми остави вси4ко, у4илище, кариера, семейство, приятели и др. за да ме последва на майната си и никога нищо не е казал по въпроса но аз си давам сметка 4е е било трудно решение и знам 4е наистина иска да е с мен и нищо друго няма стойност пред това му желание.

Компромис в името на семейното щастие досега не ми се е налагало да правя. Занапред ще видим...
Но пък и аз съм малко егоист и незнам дали изобщо ще съм готова на толкова голям компромис.

Да. За разлика от тези, които като компромис са се изнесли в чужбина, аз пък тъкмо от това се отказах за да останем заедно. Приех и работа, различна от тази, която съм искала  Но като се замисля - струвало си е 

Най-големият компромис направих, когато решихме да се оженим и се чудехме къде да живеем (аз - от провинцията, той - софиянец, ама при мама и тати живееше). Защото много го обичах (и продължавам!), в името на общото ни щастие, се съгласих временно да живеем със свекъра и свекървата у тях.

Е, както знаем, временните неща са най-постоянни. Живяхме с тях две години, докато накрая на мен толкова ми писна това съжителство, че му поставих ребром въпроса: „Ако до една седмица не намериш квартира, в която да се изнесем и двамата, ще намеря аз, но за да се изнеса сама!“ Намери. Точно за една седмица. И се изнесохме.

Това пък беше може би неговият най-голям компромис. Слава богу, това е минало! Сега живеем в собствено жилище, компромиси правим само за вечерята и за това какво да гледаме.

май компромисите са повече от негова страна  чудя се как ме търпи още.

Простих му една огромна лъжа преди близо 3 г. Не беше изневяра, но беше много гадно от негова страна. Един месец после не можехме да си оправим напълно отношенията. Повече не се е дънил така.

То компромиси постоянно правя,да не се сърдя за глупости,да го оставя да си почива след работа..и какви ли не неща още

Гладен съм. или Къде е Ицко? (детето)

Компромиси се правят непрекъснато, но понякога се налат и големи такива. В нашия случай се прави компромис със държавата за живеене. Аз искам в България и той е твърдо решен да ме последва.

Година си затварях очите за проблем, с наличието на който никога не съм предполагала че ще се примиря. Днес вече е различно, търпението и такта ми дадоха резултата който целях. Не го определям като жертва, а като цена която е трябвало да платя.

Не ми се е налагало да правя компромиси - за никое свое решение не съм била "на кантар" и винаги то е било осъзната потребност да постъпя по точно този начин. Надявам се и мъжът ми да не е правил компромиси - мисля, че и при него нещата стоят като при мен. Ако съм се отказала от кариера, то е било, за да имам две деца и да им се радвам, за да им отделям повече внимание - както на тях, така и на мъжа си. Ако се е наложило той да работи повече - това не е продиктувано от това, че аз не работя, а защото съпругът ми е просто влюбен в работата си, но успява да е и със семейството си. Компромис направих при избора на първия апартамент и още съжалявам за това.

Общо взето от този сорт....

Отдавна не бях виждала толкова стойностна и интересна тема! 

Да попитам, че не разбрах  - в името на кое щастие? - на общото ли? 

Компромис - трябва да се примиря с това, че почти никога не ми подарява картичка или цвете  че дори не прочете моята най-любима книга, подарих му един екземпляр от нея лично на него, той едва успя да стигне до половината и я заряза... сега ми е гадно, защото аз вече мечтая за второ детенце, а той не ще никак /въпреки че като се заженехме той ми сподели, че иска да има две деца/... слава Богу, няма големи лъжи, изневери, подлости, които да е трябвало да преглъщам от него...  друг компромис - вечерният час, който ми е наложил - без майтап, в полунощ компютърът трябва да е изключен, независимо какво правя на него /спим в същата стая/  като бях бременна, пазарувах всичко сама, а така ми се искаше той да бъде заедно с мен и заедно да избираме нещата за бебето... когато детето е болно, винаги аз съм тази, която излиза в болничен... понякога не стигаме до консенсус за какво да се изхарчат дадени пари - той все драпа към колата, аз по други неща... ама... това да са ми / ни компромисите     

Знам, че и той е правил и прави компромиси, но в момента не се сещам за такива...  може би трябва да го попитам... за да не се окаже, че съм страната, която недооценява партньора си     

А, сетих се за един голям компромис - когато бях в следродилна депресия, той се съгласи временно да се принесем при моята майка, никак не му беше лесно там, но заради мен 

Аз лично смятам, че без компромиси и от двете страни е невъзможно да се поддържа една връзка! И все пак би било хубаво тези компромиси да са редки и малки, че да не боли много от тях! 

той не замина да работи в Англия при брат си заради мен, а аз се върнах в родния ни град заради него   

Май досега не ни се е налагало да правим големи компромиси със себе си, някак нещата вървят плавно и решенията идват естествено и леко. Иначе ежедневни компромиси, като например отказване от любими занимания или почивка заради нещо , което иска другият са чести. И по -скоро се лишава той, защото разполага с по-малко време(почти непрекъснато е на работа - пак заради семейството).За което съм му много благодарна и се старая да постъпвам също така толерантно . Дано не се налагат наистина големи жертви в името на каквото и да е !

Най-големият компромис беше ,че отидох от София в по-малък град да живея-така и не свикнах и ми е ужасно гадно,но търпя.Той прави големи компромиси с характера ми и с това че не готвя редовно.