Година си затварях очите за проблем, с наличието на който никога не съм предполагала че ще се примиря. Днес вече е различно, търпението и такта ми дадоха резултата който целях. Не го определям като жертва, а като цена която е трябвало да платя.
- Публикувана: 3 юни 2007, 22:49 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2007, 22:32 ч.
В името на щастието?
Не ми се е налагало да правя компромиси - за никое свое решение не съм била "на кантар" и винаги то е било осъзната потребност да постъпя по точно този начин. Надявам се и мъжът ми да не е правил компромиси - мисля, че и при него нещата стоят като при мен. Ако съм се отказала от кариера, то е било, за да имам две деца и да им се радвам, за да им отделям повече внимание - както на тях, така и на мъжа си. Ако се е наложило той да работи повече - това не е продиктувано от това, че аз не работя, а защото съпругът ми е просто влюбен в работата си, но успява да е и със семейството си. Компромис направих при избора на първия апартамент и още съжалявам за това.
Простих му една огромна лъжа преди близо 3 г. Не беше изневяра, но беше много гадно от негова страна. Един месец после не можехме да си оправим напълно отношенията. Повече не се е дънил така.
Споделете кой е най-големият компромис във вашата връзка, кой го направи и осъзната ли е жертвата от отсрещната страна.Замислих се 4е в живота на всяка двойка има момент , в който поне единият може да засвидетелства любовта си към половинката, имате ли подобни моменти, и какъв избор трябваше да направи съответния 4овек, беше ли оценен изборът. 
Отдавна не бях виждала толкова стойностна и интересна тема!
Да попитам, че не разбрах
- в името на кое щастие? - на общото ли? 
Компромис - трябва да се примиря с това, че почти никога не ми подарява картичка или цвете
че дори не прочете моята най-любима книга, подарих му един екземпляр от нея лично на него, той едва успя да стигне до половината и я заряза... сега ми е гадно, защото аз вече мечтая за второ детенце, а той не ще никак /въпреки че като се заженехме той ми сподели, че иска да има две деца/... слава Богу, няма големи лъжи, изневери, подлости, които да е трябвало да преглъщам от него... 
друг компромис - вечерният час, който ми е наложил - без майтап, в полунощ компютърът трябва да е изключен, независимо какво правя на него /спим в същата стая/ 
като бях бременна, пазарувах всичко сама, а така ми се искаше той да бъде заедно с мен и заедно да избираме нещата за бебето... когато детето е болно, винаги аз съм тази, която излиза в болничен... понякога не стигаме до консенсус за какво да се изхарчат дадени пари - той все драпа към колата, аз по други неща... ама... това да са ми / ни компромисите 
Знам, че и той е правил и прави компромиси, но в момента не се сещам за такива...
може би трябва да го попитам... за да не се окаже, че съм страната, която недооценява партньора си 
А, сетих се за един голям компромис - когато бях в следродилна депресия, той се съгласи временно да се принесем при моята майка, никак не му беше лесно там, но заради мен
Аз лично смятам, че без компромиси и от двете страни е невъзможно да се поддържа една връзка! И все пак би било хубаво тези компромиси да са редки и малки, че да не боли много от тях!
Май досега не ни се е налагало да правим големи компромиси със себе си, някак нещата вървят плавно и решенията идват естествено и леко. Иначе ежедневни компромиси, като например отказване от любими занимания или почивка заради нещо , което иска другият са чести. И по -скоро се лишава той, защото разполага с по-малко време(почти непрекъснато е на работа - пак заради семейството).За което съм му много благодарна и се старая да постъпвам също така толерантно . Дано не се налагат наистина големи жертви в името на каквото и да е !
и с това че не готвя редовно.