едно време имаше препарат за лъскане на паркет-паркетол, или нещо подобно. много ми харесваше 
- Публикувана: 4 юни 2007, 12:25 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2007, 14:45 ч.
Ухание на какво
Доне, прочетох вчера в една тема в Нашите деца, че живееш в Хаджи Димитър. Хващаме се квартално трите - аз, ти и Анда и отиваме пешачката на екскурзия до подуенската гара, ще си седим, ще ни мирише, ще си сипеш какао в термус, Анда чайче, аз каквото дойде... бисквити... Само да дойде късната есен или зимата, за да е по-автентично.
Малко "Вещи в занаята"
Малко "Вещи в занаята"
По повод тея релси и влакове- ходила съм по релсите до почти крайно прииждане на влака. Миризмата е страшна. Тръпката също. Аз съм луда.
По повод тея релси и влакове- ходила съм по релсите до почти крайно прииждане на влака. Миризмата е страшна. Тръпката също. Аз съм луда.
В този ред на мисли, като малка много се кефех на миризмата на пресен асфалт. Всъщност още ми харесва.
Тревата я обичам, сега е сезонът пир за обонянието, в неделя се разхождахме по разни полянки, обожавам миризмата на свежи билки.
Мъжки парфюм много рядко ме привлича, най-вече ако е съчетан със спомени. Обичам миризмата на разни паркетини, лакове и други препарати.
Обичам миризмите, които ми въздействат защото ми навяват спомени.
Мъжки парфюм много рядко ме привлича, най-вече ако е съчетан със спомени. Обичам миризмата на разни паркетини, лакове и други препарати.
Обичам миризмите, които ми въздействат защото ми навяват спомени.
Хубав мъжки парфюм... 
Имах едно гадже навремето, ходеше с кожено яке и се парфюмираше с Шанел- губех си ума при тая комбинация
окосена трева, цъфнали дървета, цъфнала липа след дъжд - това нормално.
Но освен това обичам разни странни миризми, които са ми просто носталгични -
миризмата на зима и релси, може би зима и смазка, има и малко пушек в нея - не знам защо, но ми напомня за дядо ми
леко спарената миризма на стая, в която е било изгладено голямо пране.
Миризмата на едно особено дърво, дето не го знам как се казва, ама сега цъфти с едни такива дребни зелени цветчета и въобще не мирише, освен като го навали дъжда.
Миризмата на първи капки по напечен и прашен асфалт.
Миризмата на бебе, най-първо и най-вече, разбира се. Възкиселка, млечна, най-силна отстрани на вратлето.
Но освен това обичам разни странни миризми, които са ми просто носталгични -
миризмата на зима и релси, може би зима и смазка, има и малко пушек в нея - не знам защо, но ми напомня за дядо ми
леко спарената миризма на стая, в която е било изгладено голямо пране.
Миризмата на едно особено дърво, дето не го знам как се казва, ама сега цъфти с едни такива дребни зелени цветчета и въобще не мирише, освен като го навали дъжда.
Миризмата на първи капки по напечен и прашен асфалт.
Миризмата на бебе, най-първо и най-вече, разбира се. Възкиселка, млечна, най-силна отстрани на вратлето.
Добавям също - миризмата на кафе, особено местната верига Старбъкс. И имаше едни книги, произвеждат ли все още такива не знам, някогашната поредица "Детско-юношеска класика" с бронзовите букви сякаш беше такава ... Не знам каква хартия използваха, но не можех да им се намириша на тези книги.
Обожавам и миризмата на някои мастила. Затова като студентка в СУ нямах нищо против да си изкълчвам ръката от писане под диктовка по време на лекции.
Пиша, пиша, като спрем за почивка, се навеждам над листа да се намириша. И сега обичам да драскам с ароматен химикал върху лист, нищо смислено не пиша, драскам черти наляво-надясно, само заради миризмата. От свежо окосена трева и когато е валяло в парка 
Също! И ми става едно такова хем хубаво, хем тъжно. Или може би хубаво до болка
Като говорите за мирис на мастило,
се сетих, че не харесвам списание
"Фокус" именно защото мирише лошо.
се сетих, че не харесвам списание
"Фокус" именно защото мирише лошо.
Оригинална, както винаги 
Клуб-М, мирише хубаво
