Родителите ви съобразяват ли се

  • 3 479
  • 82
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 567
Judy, аз лично никога не смятам себе си за чааак толкова принудена и без избор, та да правя неща, които не искам да правя... но това са подробности  Mr. Green В темата иде реч не за мотивацията да повериш детето си на нечии грижи, а за спазването на родителските правила и принципи. Такова спазване на 100% може да се изисква или от нает персонал или от баби и дядовци, които виждат внучетата си рядко и на доброволни начала. Останалите имат право да не се съобразяват, защото са поели отговорността изцяло, а с нея върви свободата да решаваш кое, как и кога. Така мисля  Crazy

За пореден път няма какво да напиша след мнение на crazy chick  Peace

# 76
  • Мнения: 24 467
Аз пък не мога да ги накарам, а и не смятам че е нужно, да се съобразяват с всяка подробност, на която държа по отглеждането на децата, ако ги виждат рядко /както е в къщи/, тъй като тогава ги оставям просто взаимно да се порадват на компанията си. Ако непрекъснато вървя и тътна подире им ще съм пречка, а не го намирам и за редно. Това, че веднъж купили шоколад или оставили веднъж хлапето да гледа ТВ до 24.00 часа съвсем не е проблем, когато отглеждането като цяло не пада върху тях. Точно тогава пък изобщо нямам претенции.
Претенции имам обаче по отношение на човека, който се занимава по пет дни в седмицата за по 9 часа дневно, тъй като това е основното време, което децата прекарват съзнателно и в будно състояние и когато оформят личността си. Тогава имам право на претенции и за това съм с бавачка, за тези моменти.

# 77
  • Мнения: 3 506
Когато говорим за неща, които по някакъв начин застрашават сигурността и здравето на детето, не мисля, че и дума може да става за тътнене. Това, че веднъж купили шоколад, може да означава после седмица обрив, или дори нещо по-сериозно... Може също да означава, 2-годишното ми дете, което дотогава не е помирисвало шоколад, изведнъж да разбере, че шоколадът е вкусен, респективно аз да бъда поставена в ситуация n на брой пъти след това да му обяснявам защо няма да му купя шоколад... Като цяло нещата са доста условни, зависят от възрастта на детето и от много други фактори. Едно 5-годишно ясно осъзнава, че при баба правилата са различни, но иди обяснявай на 2-годишното защо там може, пък у дома не може.

пп Примерът с шоколада е условен - нищо против конкретния продукт и умерената му употреба след определена възраст  Simple Smile

# 78
Различно е, с родителите на мъжа ми нямам проблем, но виж моите ... те са друга работа Shocked  Но затова пък и не им я давам - ходим при тях само заедно и за кратко. Просто хората са различни и вместо да се опитвам да (пре)възпитавам хора по на 50-60 години, просто предпочитам да избягвам конфликтите.

# 79
  • Мнения: 24 467
Ами аз не обяснявам, защо еди къде си може, а еди къде си - не. Не ми се е налагало. Просто не мисля, че трябва да издребнявам. Освен това бабите и дядовците ни, слава Богу, не са луди хора, не ми се е случвало да направят нещо, от което децата да са пострадали.
Затова наблягам на факта, че децата се отглеждат от трето лице, в къщи, по нашите правила, макар че имаме две баби- пенсионерки. При баби и дядовци ходят рядко и за малко. Бебето е приспивало, да речем, само веднъж за три вечери у едната двойка. Така че не виждам какъвто и да било проблем. Пиша на един лист горе- долу кога и какво яде, глася храната, натоварвам памперсите, слагам крема и шишетата, бибероните и завивките с играчките и количката и това е.
Големият ми син никога не е правил стачки след гостуване у баба си и дядо си, както съм чувала от други майки, защото там го били разлигавили /то няма и толкова време да му се въздейства, де/.
Така че аз съм за "Чисти сметки- добри приятели"- с гледачка на заплата и с осигуровка и с баби и дядовци, с които отношенията са точно като с такива, а не като с гледачи и бавачи на децата ми.

# 80
  • Мнения: 2 051
Останалите имат право да не се съобразяват, защото са поели отговорността изцяло, а с нея върви свободата да решаваш кое, как и кога. Така мисля  Crazy
За пореден път няма какво да напиша след мнение на crazy chick  Peace

Мили мами, не мислите ли, че отговорността, тази за която говорим, че е "изцяло" е само на родителите? И като я предадем в други ръце как точно оставаме  родители?

Родителите  имат свободата да решат дали баба, ясла, бавачка или друго нещо.. Но баба, ясла или бавачка са хора, на които делегираме само някаква част от тази отговорност - за определени занимания, за определено време...Ако поемат "изцяло" тази отговорност те се превръщат във фактическите  родители с всички права (в случая правото да не се съобразява с истинския родител).
Къде е истинският родител тогава, този им който е поверил детето?
Не става дума за по-специални случаи (сами майки и тн, когато е по-оправдано, макар че има много самотни майки, които се справят без помощ) ..
Говоря за масовото явление здрави и прави родители да прехвърлят "изцяло" родителската си отговорност на друг като нещо не само нормално, но и като задължителна част от схемата по отглеждане на дете.
Мисля само, че никак не е добре да се смесват границите тези свободи и отговорности...в крайна сметка отговорностите се превръщат в безотговорности.

Джуди, права си Hug
Гостуването и общуването на детето с други хора е въпрос на доверие от наша страна (свободата ни да решим с кого), не е неизбежност.

Последна редакция: ср, 06 юни 2007, 11:44 от Ведра

# 81
  • Мнения: 24 467
Точно това е, Ведра, ако искам детето ми може и изобщо да не види никакъв жив роднина до края на живота си, да не би случайно да му вдиша от въздуха, да речем. Laughing
Дали и на кого си оставям децата и за колко време е мой избор и изцяло моя отговорност.

# 82
  • Oslo
  • Мнения: 659
Утро 77, знаеш, че моят голям син има проблем с ръката, подобен на вашия, с тази разлика, че корекцията не беше успешна. Не знам дали родителите ми биха се съобразили с изискванията ми за отглеждането на децата - просто нямат възможност да ми помагат изобщо, както и свекърва ми. По тази причина той е с ключа на врата от 1-ви клас и по неволя се справя с всичко сам, естествено с телефонен контрол от наша страна. От края на втори клас е поел и задължението да прибира и брат си от градината и да го гледа, докато аз се прибера от работа. Не че ми харесва, но просто няма друг начин при нас. Резултатът от всичко това обаче само ме радва - той се чувства нормално дете, способно да носи отговорност и е много горд от доверието, което му оказваме.Естествено, аз съм преценила ситуацията - около училището, градината и дома ни няма големи  улици, братчето се държи здраво за ръка и се прибират веднага в къщи.
Та мисълта ми е - бих била благодарна за мъничко помощ от родителите, сега благодаря всеки ден на сина си. Гласувай на дъщеричката си малко повече доверие, тя може да се справи, ти също, сигурна съм. Целувам ви и двечките и малко повече смелост, моля те!

Общи условия

Активация на акаунт