Среща с бившите съученици

  • 9 195
  • 71
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 6 122
Не си падам особено по срещите със съучениците ми от 8-11 клас... Както някой сполучливо беше обяснил, всичко зависи от това как си се чувствал в класа си. Е, аз така и не бях част от сплотената компания, не съм имала спорове и разправии, просто живеех по различен начин... Както и Еовин каза, не пушех, не пиех, а и по това време нямах възможност да си купувам дискове с музика и компютърни игри, за да ги обсъждам с другите... Точно връщане в миналото се получава на тези срещи, а аз не искам да се чувствам пак така!
Съучениците ми от 1 до 7 клас вече са ми много далечни, макар че понякога се засичаме в градския транспорт и си говорим.
Виж, с колежките ми от университета много си допаднахме, станахме добри приятелки и досега поддържаме връзка и се виждаме Heart Eyes

# 61
  • Мнения: 678
много обичам да ходя на срещите ни с курса
дори мъжът ми ми завижда, че редовно се събираме винаги над 22 човека , а техния Курс за нищо не става
тази година беше среща след 15 години - страхотна !!
стояхме до 1.30 на заведение по простата причина че заведението затвори
след това всички се преместихме на друго пак подредени на огромна маса един срещу друг и стояхме до 4.00 ч говорейки си
на всички ни беше интересно
всеки питаше след като си тръгне кога е следващата дата
винаги съм се радвала и гордяла че 4 години съм учила и продължавам да потдържам връзка с по- вече от съкуртстниците си
еееххххх...бяхме много див и задружен истински курс !!  Laughing

# 62
  • Мнения: X

Никой от тях не ми е близък, дори любопитство не ме мъчи кой какво прави. Нито хубави, нито лоши спомени имам - пълно безразличие изпитвам, като към безлични спътници във влаково купе.

Абосолютно! Само 2-ма съученици имам, към които бях наистина по-привързана и само те ме интересуват, но тях и на улицата мога да ги срещна.

# 63
  • Мнения: 765
Не бих отишла на такова събиране.
И аз . Никога .

# 64
  • Мнения: 1 426
Събираме се поне веднъж в годината, а често и по повече пъти. Много сме си готини, много се обичаме.

# 65
  • Варна
  • Мнения: 2 942
Видяхме се преди 3 години с тези от гимназията и до 7 клас. С първите беше отврат, само за пари, замогване и бизнес се говореше. С вторите беше по-приятно, но нищо особено. Не ми се вижда с хора, които не са ми приятни, няма смисъл.
От друга страна майка ми до сега се събира с нейни съученици и е много щастлива от това Simple Smile

# 66
  • Мнения: 2 759
От постовете ти винаги е лъхало доста голямо самочувстие и висока самооценка... Не подценяваш ли обаче твърде много хората около теб?
                   Стига бе. Това не може да е писано за Ео. Разбихте ме.                     

# 67
  • Мнения: 3 268
Аз не я познавам,но с нея се разбрахме.Споко,не съм вложила лоши чувства.

# 68
  • Мнения: 2 759
Аз не я познавам,но с нея се разбрахме.Споко, не съм вложила лоши чувства.
                   Тъй де, щот пък точно тя е толкова добричка и разбрана... И никога не е демонстрирала самочувствие, освен по отношение на готината си половинка..
                   По темата - никой никога не ме е канил на среща. Но и нямаше да отида. 1-8 клас нямам никакви спомени за другарчетата. 8-11/12 имам само бегли спомени за персоните, с които си прекарвах училищното време. Един брой, с когото сме близки все още, обяснявам му се в любов по Скайпа. Даже (според него) съм го довела и регистрирала във форума. Сега е активен член. Надявам се да не признае кой е  Hug.
                  Аз наистина не помня. Дотолкова, че веднъж след двучасово оглеждане с един младеж, той дойде да ме пита не се ли казвам ***... Обаче на мен ми се счу друго, отрекох и го разкарах. После той разказал на гаджето ми, че сме били съученици, кой е точно, че сме били влюбени едно време (вярно беше), и т.н.т.. Гаджето ми ми разправя, аз отричам и пак го оглеждам... И тъй още два часа, след което започнах да си припомням - то ясно де, нали знам как се казва и го виждам - и умрях от срам. Поканихме го после да ходим някъде, уж се уговорихме, ама някак се размина. Иначе аз го бях разгледала внимателно преди той да ме заговори, щото гаджето ми ми го посочи като гадже на една обща позната. Ми не помня, бе.

# 69
  • Мнения: 399
Тези от 1 до 8 клас изобщо не ме разпознават и аз повечето не ги помня!
А с тези от техникума се срещаме...тази година повода беше 10г от завършването! Уж беше готино,ама май нямахме много общи теми...твърде сме различни! Но са ми мили и пак ще се събираме със сигурност!
Никога не бива да си затваряме вратичките към познати и приятели,защото човек до човека опира!
 newsm10

# 70
  • Мнения: 2 784
Миналата година се събрахме класа, 10 години след завършването на гимназията. Бяхме много задружен клас- от 16 човека, 10 бяхме навсякъде заедно, но последната година нещата някак се пообтегнаха и имам чувството, че всеки с облекчение се раздели с другите. Та на срещата ми беше леко тягостно, имах чувството, че всеки сякаш си влезе в ролята, в която е бил някога. Няма значение колко и в каква посока се е развил оттогава. Беше ми тягостно в старата ми роля, не знам за другите. Confused

# 71
  • Мнения: 2 556
Имахме среща на седмата година от завършването. Които имаха деца, показваха снимки, а които нямахме, тъпяхме здраво. Друго не си спомням Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт