На гости с дете - проблем?!

Колкото и да ви е близък, колкото и лош ден да е имал или проблеми, това не значи, че трябва да си го изкарва на детето. Честно казано аз, ако бях в подобна ситуация, бих намекнала да не говори така на детето и ако от мили намеци не се осъзнае бих си нарамила детенцето, с количките и право вкъщи. Не знам дали е най-подходящото поведение, но определено не бих търпяла постоянни забележки към детето си, независимо дали са под формата на майтап или шега...

Чудя се кое му е "готиното"?  За мен е пълен идиот, след като с дете се държи така... Не се обиждай.

Той за пръв път ли го вижда, преди сядал ли е на маса с това дете, били ли сте преди на гости с малкия, как се е държал преди с детето?

Щом ви е много близък приятел, незнам защо не си му отогворила подобаващо или не си защитила синът ти още в самото начало, като по този начин покажеш че приятелят ви не е прав ! Имаш страхотно възпитан син от това, което чета в постинга ти ! Аз не съм от тези, които кротко ще си замълчат, макар другия да е виновен и определено бих дала да се разбере !!!
Моят син никъде почти не го водим без да знаем дали там няма да има други деца, за да може да се занимава и да не пречи на всички възрастни !
Страхотна майка си и имаш също толкова страхотен син ! 

Аз на твое място бих махнала количките от масата. Щом сме на гости се спазват правилата на домакините - дори и да не ни харесват, да ги считаме за глупави или каквито и да били. Така постъпвам аз, на това уча и сина си - за това бих махнала играчките от масата. Коментарите, които вашият "готин" приятел е правил по отношение на детето за ръкостискането, мляскането... не са ми по вкусаи не бих си замълчала

Готин или не, ще го скастря след втората му забележка! Хич не мога да търпя... Ако продължава в същия дух, взимам си детето и в лек свински тръс, си отивам в къщи. А маха!!! Мунчо такъв, ще ми тормози детето.

Майка, зависи как са били направени коментарите  Ти си ги възприела като обида, но човекът може да е бил съвсем добронамерен. И на син ми понякога са правили такива забележки, но поднесени по правилния начин и в правилен момент, ги приемам. Само веднъж кръстосах шпага с един отворко, който заяви, че на гости у тях могат да идват само хора говорещи български, точно в този момент синът говореше английски с две други българчета  Ей, как му скокнах тогава. Повече не сме стъпвали в домa му  Аз пък не контактувам с хора, чийто английски не е fluent 

МАЙКА, не знам дали този човек има деца, знае ли как да се държи, има ли жена, която да му каже, и що за птица е тази жена ... не даваш такива подробности.
И аз бих се засегнала също, защото нямам добър инстинкт как да реагирам при такова поведение. От друга страна обаче цитираното от тебе ми звучи толкова чувано като реплики! Трябва да е нещо такова:
"Ти ръка не знаеш ли да подаваш? Хубава работа."
"Я стисни тук една ръка, ти мъж ли си или не си!"
"Ти българче ли си или не си? Къв е тоз английски! Тук сме българи - английски няма!"
"Я махни тез колички от масата, че да сложим по едно мезенце".
Ами доколкото си спомням, много български мъже говореха така (добре, че моят поне не ми го припомня). А твоят мъж трогна ли се толкова надълбоко от случката?
Пък и вие доста сте постояли, доколкото разбирам, два дена. И мене на твое място за толкова време би ме ударило на рев, труден ми е тоя тип комуникация.
Съобразявай се друг път с този човек, или тренирай наум затапване, за да си създадеш навик. На коментара за мляскането може би би могла да кажеш нещо като "Ами хубаво си наготвил, как да не мляска. И на мене ми идва да мляскам. Да ти покажа ли?"
И аз съм се трогвала от гостувания, и помня какви ли не простотии. При първото ни гостуване в България свекърва ми ни заведа на гости на някаква съселянка роднина, която аман-заман, искала да види детето. Той тогава беше на годинка и един месец, почти бягаше, но все още се клатеше като пате. И като я чух тази роднина да му казва "ха така, ха така, клатиш си дебелия задник", направо ми призля. Май само на мене. Но не съм я и виждала тази роднина повече, няма какво да я мисля.
Ако обаче сте близки с този човек, не си разваляйте отношенията. В чужбина това може да се окаже излишен риск.

Майка бих му казала няколко неща:

1. Детето е мое и ще го възпитавам както намеря за добре.
2. Когато един ден станеш баща, ще разбереш за какво говоря.

Разбирам че ви е много добър приятел, но втори път с детето не бих му гостувала. Просто бих намерила начин да го оставя дечкото на някой да го гледа и тогава бих отишла на гости. Не смятам че е редно да травмираш едно дете когато никога не си гледал дете или просто си станал с Д... нагоре 

Супер странно поведение от приятел...неуравновесено.
Ревизирай си отношението към него.
До сега как се е държал със сина ти?
Какво му е отношението към децата по принцип?

Блажка, не сме стояли два дни там, а то4но 3 часа устисках.
А казах 4е два поредни дни Томи е по гостита (но не все там), където се оказва все единствено дете, но това не го впе4атлява особено, защото винаги му носим нещо, с което да се занимава - да пише, да оцветява, пъзели ... Той оби4а такива занимания - ангажиращи мисленето.
И съвсем не бяха коментарите :"Махни сега тези коли4ки, за да сложим мезенцето", а си беше:"Абе какви са тези коли тука! На моята маса игра4ки не се слагат. Забранено е! Веднага ги махни!"
Ина4е,с инът ми не се впе4атли особено, в смисъл 4е не се разстрои или обиди от забележките. Нещо не ги взимаше насериозно. Не е свикнал 4овек извън семействотода е строг с него и някак не се впе4атли. Стресна се само от емоционалния изблик на домакина по повод двете малки коли на масата.

Не бих простила и на най-добрият си и готин приятел подобно отношение към детето ми.Пък ако щеш и в Белият дом да сме на гости

А съпругът ми за подобно изказване съм способна да го 

Винаги,навсякъде и във всякаква ситуация детето ми е на първо място за мен.(И въобще  децата като цяло,ако има и други)

Абсолютно!

Наскоро бях в почти същата ситуация с наш дългогодишен "приятел". Обидните му забележки ме изненадаха толкова много, че не можах да отреагирам. Не спирах да мисля за случката и го намразвах все повече, докато не попаднах на текст от книга на Лари Уингет, в който намерих подкрепа и се почувствах по-добре:

"Вашите приятели.Наслаждавате ли се на приятелите си? Ако не, зарежете ги. Напълно сериозно. За това дори няма да говоря дълго. Защо да прекарвате време с хора, които не ви доставят удоволствие? Навън има достатъчно хора /около 6 милиарда/, така че със сигурност ще намерите десетина, с които да ви е приятно.
..............................
Няма да правя компромиси с личното си щастие и да се поставя в компанията на хора, които не харесвам. Егоизъм? Със сигурност! И предлагам на всички да постъпват по този начин."

Вече дори не ме интересува дали моят мъж ще продължи да контактува с въпросния тип - за мен той не съществува.