мисла, че бабчето е напълно права 
аз с удоволствие оставям сина си на свекърва ми. с нея много се разбираме (да не се урочасам сега
) и й имам пълно доверие.
смятам, че дори да има някакви резногласия между родители и баба и дядовци децата трябва да прекарват време с вторите (и третите ), защото малките имат нужда от хора, които ги обичат. а кой би ги обичал повече от семейството им? освен това четох някъде, че когато малчуганите имат около себе си по-голям кръг от близки хора стават по-уверени.
аз с удоволствие оставям сина си на свекърва ми. с нея много се разбираме (да не се урочасам сега
) и й имам пълно доверие. смятам, че дори да има някакви резногласия между родители и баба и дядовци децата трябва да прекарват време с вторите (и третите
), защото малките имат нужда от хора, които ги обичат. а кой би ги обичал повече от семейството им? освен това четох някъде, че когато малчуганите имат около себе си по-голям кръг от близки хора стават по-уверени.
Не виждам защо да не го давам,при условие,4е тя му е баба,също като моята майка.....Я се замислете дали ще ви е приятно,ако мъжа ви ви забрани да давате детето на майките си....Лоша добра,тя му е баба 
Когато сме им на гости просто си нося храна, защото никога не и минава през акъла да свари на детето една супа даже. 
/, но какво пък - и те са му роднини и имат право да го виждат, пък и на детето е приятно и полезно. А на въпроса на бабчето - не харесвам свекърва си и смятам, че мъжът ми изобщо не прилича на нея. Прилича на баща си по характер и доста е общувал с него - свекърът е от онези хора, които наричан "детешари" - умират да са с деца и си прекарват страхотно с тях. Та, с 2 думи, според мен основно баща му го е въпитавал. 
