Макар да съм сигурна, че ще разбуня духовете във форума, пускам темата си. Трябва да го споделя, защото ще се пръсна иначе.
Любовта на живота ми се върна при мен. Като за начало добре, само че ... Твърде късно, Преди около година видях, човек с който имахме връзка, която приключи принудително, беше женен още тогава, в мен надделя морала - как така ще имам връзка с човек, който е женен и се махнах, изчезнах от живота му, като не оставих никакъв контакт, мислех, че никога няма повече да се срещнем, много трудно го преживях, знам че й той ме обичаше тогава, но реших да се махна.
До преди около 1 година, когато случайно се срещнахме, седнахме, пихме кафе, бях изключително нервна, всичко което бяхме преживели тогава се върна. СПомените бяха толкова ярки, че ... имах чувството, че е било вчера, а бяха минали 9 години, откакто не го бях виждала и чувала. През това време аз също създадох семейство, мислех, че живота ми е подреден, намерих работа, която харесвам, съпруга ми е адски търпелив човек, случи ми се и най - прекрасното нещо на света - роди ни се детенце, което е вече на 5 години.
Продължихме да се виждаме около месец ей така като приятели, разказвахме си как са минали тези години. Въпреки, че усетих, че отново се възражда старата любов не й се противопоставих, от другата страна явно нещата са били поставени по същия начин и една вечер се стигна и до секс. Беше неописуемо - красиво, желано тъй много и от двама ни...
И така продължава вече близо година, всеки ден говорим, споделяме, когато имаме възможност сме заедно.
И въпреки че се чувствам адски гузна и прегрешила пред семейството си не мога, нямам сили да го прекратя. Живота ми е различен откакто виждам и контактувам с този човек. Не е временно, поне така мисля. Не е и само секс, имам нужда да говоря с този човек, да контактувам с него ежедневно.
Когато седнах да пиша, мислех, че ще стане много по - дълго, толкова много исках да пиша. Сега когато го прочетох видях, че стои някак кухо, на фона на това което изпитвам. Оставям края отворен, помогнете ми как бихте постъпили на мое място?
Любовта на живота ми се върна при мен. Като за начало добре, само че ... Твърде късно, Преди около година видях, човек с който имахме връзка, която приключи принудително, беше женен още тогава, в мен надделя морала - как така ще имам връзка с човек, който е женен и се махнах, изчезнах от живота му, като не оставих никакъв контакт, мислех, че никога няма повече да се срещнем, много трудно го преживях, знам че й той ме обичаше тогава, но реших да се махна.
До преди около 1 година, когато случайно се срещнахме, седнахме, пихме кафе, бях изключително нервна, всичко което бяхме преживели тогава се върна. СПомените бяха толкова ярки, че ... имах чувството, че е било вчера, а бяха минали 9 години, откакто не го бях виждала и чувала. През това време аз също създадох семейство, мислех, че живота ми е подреден, намерих работа, която харесвам, съпруга ми е адски търпелив човек, случи ми се и най - прекрасното нещо на света - роди ни се детенце, което е вече на 5 години.
Продължихме да се виждаме около месец ей така като приятели, разказвахме си как са минали тези години. Въпреки, че усетих, че отново се възражда старата любов не й се противопоставих, от другата страна явно нещата са били поставени по същия начин и една вечер се стигна и до секс. Беше неописуемо - красиво, желано тъй много и от двама ни...
И така продължава вече близо година, всеки ден говорим, споделяме, когато имаме възможност сме заедно.
И въпреки че се чувствам адски гузна и прегрешила пред семейството си не мога, нямам сили да го прекратя. Живота ми е различен откакто виждам и контактувам с този човек. Не е временно, поне така мисля. Не е и само секс, имам нужда да говоря с този човек, да контактувам с него ежедневно.
Когато седнах да пиша, мислех, че ще стане много по - дълго, толкова много исках да пиша. Сега когато го прочетох видях, че стои някак кухо, на фона на това което изпитвам. Оставям края отворен, помогнете ми как бихте постъпили на мое място?
Детето ти вече е достатъчно голямо, за да разбере какви ги върши мама и може това да му остави трайни последици. Някога си жертвала тази връзка заради неговото семейство, сега е време да го направиш и за своето, ако все още държиш на него! 
), но в крайна сметка най - страдащата и търпелива личност в цялата история си ти! Защото знаеш какво криеш от семейството си, и защото знаеш, че той знае за семейството ти, а му е тежко...
Избиваш много комплекси. Да, била съм всичките образи, които ти не си бил, затова смятам че се изказваш крайно, прокламаторски и като човек без опит. А "света" и "великомъченица" не съм била. Не разбирам злобата ти, затова те питах да не би да си изпатил. 
Ако може цитат. 
, ама чак пък толкоз... 
). Няколко въпроса само. Ти женен ли си? И ако си женен и тази тема я беше пуснала жена ти - пак същата тирада ли щеше да изпееш? Ще се радвам да пишеш по-често в форума - Пантер от чужди мнения не бяга. 
