1 година водиш двойствен живот! Крайно време е да бъдеш честна поне пред себе си и да вземеш решение. Моят съвет е да избереш семейството, изкушения навън винаги има.
- Публикувана: 6 юни 2007, 23:36 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2007, 00:06 ч.
Раздвоена
И моят съвет е - семейството. А и другото е ,че имаш дете. Освен за себе си трябва да мислиш и за него.
Май е трябвало преди 9 години да си изживееш връзката до край, а не сега да си разваляш семейството 
Детето ти вече е достатъчно голямо, за да разбере какви ги върши мама и може това да му остави трайни последици. Някога си жертвала тази връзка заради неговото семейство, сега е време да го направиш и за своето, ако все още държиш на него!
Детето ти вече е достатъчно голямо, за да разбере какви ги върши мама и може това да му остави трайни последици. Някога си жертвала тази връзка заради неговото семейство, сега е време да го направиш и за своето, ако все още държиш на него! 
Моето мнение е такова - не си разваляй семейството заради онзи мъж. Той е женен, доколкото разбрах. Ами представи си, че се разведеш, омъжиш се за него и той хукне след някоя и друга година! Човек трябва да мисли с главата си понякога - не само със сърцето! Най-малко заради детето!
Успех!
Успех!
Раздвоена, задай си въпроса ти какво искаш. Никой не може да каже предварително как би постъпил в подобен случай, просто защото у всеки силата на чувствата и съотношението разум/сензитивност е различно.
Просто е, имаш най-много 3 варианта:
1. Разделяш се със съпруга си като признаваш/не признаваш истината за раздялата, той, разбира се, остава като гръмнат, защото се чуди къде е сгрешил. Заживяваш с голямата си любов и детето ти расте раздвоено м/у двамата си родители.
2. Оставаш със съпруга си и продължаваш с връзката си тайно, мъжът ти разбира и започва някакво канско терзание на цялата група.
3. Разделяш се и с двамата и се влюбваш в трети.
Каквото и да избереш, знай, че детето ти ще плати цялата сметка, заради разбитото семейство, заради тъжната си, но останала с баща му майка или заради трудността да свикне с нов "татко".
Понякога се чудя ЗАЩО , мили хора, и мъже, и жени създавате семейства доброволно, дори и деца, а след това започвате да се влюбвате в най-големите си любови. Не може ли да се изчака, да се помисли... или всичко е инстинкт?!
Не съм против разводите, но ТИ нямаш истинско основание за развод, според мен.
Просто е, имаш най-много 3 варианта:
1. Разделяш се със съпруга си като признаваш/не признаваш истината за раздялата, той, разбира се, остава като гръмнат, защото се чуди къде е сгрешил. Заживяваш с голямата си любов и детето ти расте раздвоено м/у двамата си родители.
2. Оставаш със съпруга си и продължаваш с връзката си тайно, мъжът ти разбира и започва някакво канско терзание на цялата група.
3. Разделяш се и с двамата и се влюбваш в трети.
Каквото и да избереш, знай, че детето ти ще плати цялата сметка, заради разбитото семейство, заради тъжната си, но останала с баща му майка или заради трудността да свикне с нов "татко".
Понякога се чудя ЗАЩО , мили хора, и мъже, и жени създавате семейства доброволно, дори и деца, а след това започвате да се влюбвате в най-големите си любови. Не може ли да се изчака, да се помисли... или всичко е инстинкт?!
Не съм против разводите, но ТИ нямаш истинско основание за развод, според мен.
Много добре казано. Най-вече помисли би ли могъл любовникът ти да бъде добър родител(не казвам добър баща, защото то си има доколкото разбирам, добър и грижовен такъв) за детето ти, защото това е приоритет във всеки случай. То НЕ БИВА да страда.
не си напъвай главата да взимаш каквото и да било решение,според мен развръзката ще дойде сама в най-скоро време просто,защото ситуацията не може да продължи вечно.Вече е минала година...така че ''нищо не прави''и не се тормози,нищо не е случайно на този свят,това което ти се случва също,просто това е поредното изпитание,което трябва да преодолееш 
Бъди дискретна. Ако мислиш за развод - питай любовника си той какво мисли по въпроса. Ако е разведен би ли се обвързал с теб. Ако е женен - нби ли се развел и той за да сте заедно. Какво му е отношението към децата.
Макар че моето лично мнение за женените кръшкач(к)и (включая авторката) е много-много-много ниско.
Макар че моето лично мнение за женените кръшкач(к)и (включая авторката) е много-много-много ниско.
Никога не съжалявай за това, което си направила! Не знам дали мога да те подкрепя, понеже имам горе - долу подобна история (само двамата мъже се повтарят 
), но в крайна сметка най - страдащата и търпелива личност в цялата история си ти! Защото знаеш какво криеш от семейството си, и защото знаеш, че той знае за семейството ти, а му е тежко...
Тези, които те съдят не знаят втория мъж какво ти дава и какво те кара да изпитваш. Тези чувства не могат да бъдат описани.
Единственото, което мога да ти кажа, е да си играеш с огъня внимателно, за да не се опариш прекалено много!
*Живей!
), но в крайна сметка най - страдащата и търпелива личност в цялата история си ти! Защото знаеш какво криеш от семейството си, и защото знаеш, че той знае за семейството ти, а му е тежко...Тези, които те съдят не знаят втория мъж какво ти дава и какво те кара да изпитваш. Тези чувства не могат да бъдат описани.
Единственото, което мога да ти кажа, е да си играеш с огъня внимателно, за да не се опариш прекалено много!
*Живей!
Ехх, да се разплаче човек колко тежка е съдбата на прелюбодейците. Мъка, казвам ви. Лежат по груб с вирнати крака с любовника отгоре и плачат за семейството си. И любовника отгоре и той плаче. И на задна прашка пак плачат. И на 69. И естествено съвсем невинни са - виновен е търпеливия съпруг дето нищо не знае по въпроса. Може би и детето има някаква вина. Или на любовника жена му. Ама тея дето се опъват в леглото - те са невинни - те просто си дават един на друг разни работи (телесни течности предимно).
Ехх, да се разплаче човек колко тежка е съдбата на прелюбодейците. Мъка, казвам ви. Лежат по груб с вирнати крака с любовника отгоре и плачат за семейството си. И любовника отгоре и той плаче. И на задна прашка пак плачат. И на 69. И естествено съвсем невинни са - виновен е търпеливия съпруг дето нищо не знае по въпроса. Може би и детето има някаква вина. Или на любовника жена му. Ама тея дето се опъват в леглото - те са невинни - те просто си дават един на друг разни работи (телесни течности предимно).
Преди да се омъжи, една жена обикновено има няколко изпепеляващи любови, какво ще стане ако за един месец срещнеш всичките си стари любовници?
Ехх, да се разплаче човек колко тежка е съдбата на прелюбодейците. Мъка, казвам ви. Лежат по груб с вирнати крака с любовника отгоре и плачат за семейството си. И любовника отгоре и той плаче. И на задна прашка пак плачат. И на 69. И естествено съвсем невинни са - виновен е търпеливия съпруг дето нищо не знае по въпроса. Може би и детето има някаква вина. Или на любовника жена му. Ама тея дето се опъват в леглото - те са невинни - те просто си дават един на друг разни работи (телесни течности предимно).
Този съвет как трябва да се тълкува? Да не би жените, които не са се поддали на изкушението, да вегетират?
Рано или късно, всеки човек се сблъсква с изкушения. Но нали ние хората, за разлика от животните, сме надарени с разум. Затова, оправдания, като първичен нагон, не важат при нас.
Чувствата са си чувства, но ние не живеем сами. Хората около нас също имат чувства, те не са виновни, че понякога егоизма ни надделява!
Разбирам, стара любов, силна, изпепеляваща, но да водиш двойнствен живот.....ей това не го разбирам! Имаш чувства към друг човек, ок, развеждаш се и продължаваш напред! Но, не, по-сигурно е май, да се лашкаме между двама души, така и вълка сит, и агнето цяло!
Казваме, че искаме нещо, а в същото време, не ни стиска!
И оправдания от рода "не искам да нараня съпруга си" - не важат, защото, когато извънбрачната връзка е факт, нараняването е въпрос на време. Тук, обаче, става въпрос за това, "какво ще кажат хората".
Решението в такава ситуация е едно - или слагаш край на брака си, или загърбваш любовната си връзка и продължаваш напред!
Хората да говорят каквото си искат! За всички ще е по-зле, ако двойнственият живот продължи!
Улисани в такава игра, която изисква нерви и внимание, без да искаме, поставяме детето в периферията на ежедневието си.
Съжалявам, ако съм била твърде рязка!