Изповед на една мама,относно интеграцията

# 15 13 юни 2007, 13:08 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: yosarian в вт, 12 юни 2007, 20:47

Аз имам подобно изпълнение в училище. Ваче, тя ти е простила- просто трябва да приемеш прошката и без съпротива. Не си лош човек. Била си дете.

Еее, да де, така е! Поне съм осъзнала някои неща и не съм тесногръда сега. Надявам се и детето ми да не бъде такова! Hug

# 16 14 юни 2007, 11:28 ч.

Мнения: 1 163

Малката ми дъщеря е с акушерска пареза и завърши 1 клас сега,в класа й има и дете със слухов апарат и двете деца бяха много добре приети от децата

# 17 22 юни 2007, 18:50 ч.

София
Мнения: 323

Цитат на: yosarian в вт, 12 юни 2007, 20:47

Цитат на: Vache в нд, 10 юни 2007, 17:11

Подигравахме й се... просто бяхме отвратителни! Сега ме е срам ужасно много от моето поведение, не се побирам в кожата си от яд, че съм могла да бъда толкова жестока! #Cussing out

Проблема е дошъл точно от това, че никой, нито класната ни, нито родителите са ни обяснили каквото и да било. Нашите родители също не са били наясно с проблема на това момиче. Явно тогава времената са били такива, всичко се премълчаваше. Това е огромна грешка! Сега ми се е случвало да я виждам и тя толкова много ми се радва. В тия моменти ми става още по-гадно от държанието ни навремето. Тя сигурно ни е простила вече и има добри чувства към нас, аз обаче не мога след тия 17-18 г. да си го простя! Confused

Да, простила е, но не е забравила. Както не съм забравила и аз. Още ме боли, когато се погледна в огледалото и видя онова "грозно пате" с ужасно кривогледи очи и при това с наднормено тегло. Аз самата се възприемах така, както ме приемаха другите. Просто защото самото дете в един момент осъзнава, че е различно, и когато другите го игнорират и обиждат, когато го изхвърлят от компанията с думите- ние с такива като теб не играем, това дете започва да се мрази, да се срамува от себе си, да се затваря в себе си, да избягва контакти. Става безкрайно само и безкрайно тъжно. И когато порасне, някъде вътре в него болката остава завинаги и точно когато си мисли, че всичко това е минало, се оказва, че не е така- и спомените са живи, и болката също. Затова не трябва да го допускаме. Трябва да се борим за правата на различните деца- да ги приемат като всички останали, да не допускаме да бъдат обиждани и унижавани, тяхното достойнство да бъде съхранено

# 18 3 юли 2007, 14:49 ч.

Мнения: 278

Деси...

трудно се става човек, по-лесно отправяме тежки думи. Tired

разбираме, но твърде късно.

# 19 13 юли 2007, 14:16 ч.

Мнения: 3 504

Нашата изповед винаги ще е тежка, защото сме родители видяли болката, мъката и с нашите ангелчета, които искаме да нямат тези проблеми, гледайки ги ни навява ограмна мъка и тъга. Аз тези вечери много си поплаквам като си легна.

Живот и здраве, сега очаквам да ни снимат за ТВ ЕВропа и ще е тема с продължение
Утре ще имам повече инфо

Причина:

Причина: