Нашто септемврийско чудо мама рита лудо

мм да да   само на възрастни налита....то зату ся е на това положение с един тулуп отпреде  

Оххх не немога повече ще се напикая да си кикотя тука

Веселче от де го изкопа тоя лаф не знам обаче разбери корем ами се тресе тука 30 минути .С амплитудата като на клатещо желе....

Беринче-спокоино мила...аз доколкото съм чувала това не ели рутинна манипулация   .Не съм наясно много много ама май така съм чувала .Всичко ще е ок

и от днес никво помисляне или пипане на бебешки пишки   само дзяпане

Ами какво няма да е права Саморасличето-аз вече съм за девическия манастир,тотакова въздържание не е бивало.. Чак мъжо ми ме подиграва вече с мойте сънища.Смятайте за ко иде на реч- да сънувам аз розови сънища с мъжъ си...а той до мене да спи и само да се гледаме в очите 
и да мижаме на парцали

И таз хубава - сега воайори ли ще ставаме??

Беринка,
Сетих се за един приятел мой съученик, който е хирург във Варна в Окръжна и много често го викат да обрязва момченца даже и от съседни градове, специализирал се е. Може и да сте при него  Пълничък такъв, млад доктор малко над 30.
Стискам палци да мине леко за малкия сладур и за мама, че представям си какво изпитание е. 

 


  Как живописно си го описала само...

Мили мами, позволих си да отмъкна 2 линка от майските майчета, къде имам една дружка, която се сдоби с един прекрасен юнак. Не видях да ги има тук и се надявам да е полезен по повод решението кое раждане като тип е за предпочитане- http://www.biberonbg.com/info/fazi_rajdane.htm - за нормалното раждане и http://www.biberonbg.com/info/cezarovo.htm - за цезарово

   
ех, момичета, не можах да изчета по-напред какво сте творили, но след последните ви писания направо щях да падна от стола от смях  
Надявам се, че цялата темичка е толкова забавна, ще се постарая да я прочета. Сега само се отчитам, че хич нямах време напоследък. Вкъщи е изтински хаос заради ремонта, а и има доста работа. На всичкото отгоре тази седмица се изнасям от работното място и тук само събирам багажи. Но пък от другата седмица съм в отпуск чак до болничния  
След два часа съм на доктор, да видим расте либебока, че аз не съм мръднала и грам през последния месец.
Беринка, стискам палци всичко да мине леко с твоя герой.
И аз съм се шашнала как се гледа момче и ще взема да си я купя тази книга, само да я видя някъде.
За раждането, силно се надявам да мога пак да си раждам нормално, упойки не ща, пък ще видим после какво ще разправям  
Целувки! Отивам да чета напред  

Благодаря момичета за подкрепата.
Ани рутинна е да ,но все пак ще е под пълна упойка и се страхувам как ще излезе от нея.
Басилиск точно май при същия ходихме тази сутрин.Доктора е много пекан,млад и с невероятен подход към деца -за хирург .Чак останах очаравона от начина по който му обяняваше подробно какво ще му прави.Направо като психолог.
Обаче мен не можа да ме успокои.Ами нали все за нещо трябва да се тревожим!

Ей, браво berina!! Вдъхваш ми солидна надежда, че и леки раждания се случват. Майка ми е родила така и двете си деца и се моля горещо да приличам на нея (макар че сестричката ми нямаше този късмет). При моето раждане майка ми е влязла в болницата (след като спокойно е седяла на пейката с комшийките) към 6 без нещо вечерта и аз съм се пръкнала в 6:25! И при раждането на сестра ми след 2 години - същото, даже не са успели и да я обръснат    . Да не говорим за някакви разкъсвания и шевове. Е, верно че е била на 20-ина години, а аз вече далеч не съм, но все пак... надеждата умира последна  .
А като разпитах и другите жени от рода - същата история - баби, лели все леки раждания са имали и всяка си спомня с хубаво за тия моменти. Ама пак на невръстни години де, до към 22-23. И си мисля - е ли е това, че животът е бил малко по-различен тогава, ако щете и околната среда по-чиста, те самите - по-спокойни (не са ги занимавали разни фетални морфологии, БХС-та и прочие щуротии дето лесно хвърлят в стрес бъдещите майки), или просто късмет и въпрос на физика? Чудя си се просто. Как е било при вашите майки и баби преди години?

Добре дошла на новата мама Tsugumi-Biancaneve   
Беринка, ние сме с теб 

А за училището утре ще съм на линия - ще поработя до по-късно тази вечер, за да наваксам с работата предварително!
А сега бягам на преглед. Приготвила съм си цял списък с въпроси за лекарката ми . Дано всичко да е наред! 

Leiche,
Ми аз мисля, че не е до късмет, а много повече до начин на мислене и нагласа. Аз по-рано бях разказвала тука как сестрата на дядо ми е раждала на село у дома си - дето месила и палила огън и шетала и не знам си кво и накрая като станало много зор, извикала свекърва си да поеме бебето, както си е изправена се подпряла ("ей тука, на" - показа ми къде в стаята у тях) и бебето си излязло. Бог да я прости милата баба Василка, ще си мисля за нея и като раждам, много сила и кураж ми вдъхва нейният разказ.
Всички жени в рода ми откакто има данни са раждали нормално, без да се превземат и фалове няма. Аз съм единствената, дето лекарите ме уплашиха и аз се съгласих за секцио, обаче тоя път съм придобила доста повече увереност покрай опита с майчинството, който вече имам, и ще се пробвам и аз да направя най-естественото нещо. В края на краищата раждането е един ден само, ще мине тоя ден, от нас до голяма степен зависи с какво ще го запомним. И дали въобще ще имаме някакъв спомен от това толкоз важно и красиво събитие, де.
Ей тук има една много вдъхновяваща статия от една умна жена, която си разсъждава за болката и въобще за цялостното преживяване на раждането, ако някой има колебания или нужда от насърчение за решението си (а то коя от нас няма?), може да ви е полезна.
Берина,
Докторът наистина е супер, той също е татко на едно 10-годишно момченце, тъй че би трябвало да има личен опит. Добре, че сте решили така за упойката, мисля че ще е много по-безпроблемно за детето, че какви истории с кръв, зурни и тъпани съм чувала...
Не се тревожи, ще мине леко - нали така порастват момчетата?

Здравейте и от мен,
Днес бях на училище, после ходихме да избираме един теракот, накрая дойде и девер ми със свекърва ми, той има ново жилище и се обзавежда и така ми скъса нервите свекърва ми, че реших да вляза да Ви се оплача.
Темата в Бургас беше основни грижи за новоредното в неонтологията и в къщи. Аз останах леко разочарована от училището, Акушерката изрецитира квото имаше да каже, като за повече информация ни покани в училището което води.Нямаше много въпроси от мамите, може би яз бях най-неподготвена и не знаеща, после си изрекламираха продуктите и това беше. Но ако имам въпроси явно трабва да отида на училището, което е тук.
Четох че сте обсъждали забелването. И двамата ми братовчеди не си забелваха пишките на децата и двете деца се наложи да бъдат обрязани по медицински причини, задържаше се течност там и се инфектираха. Така че не знам как ще процедирам с моя бебо. Но има време, още е далеч.
Инче, Прегнила се бие за задържане. Мен ми изписаха предния път, но вече беше късно. Така че ако лекар го е предписал трябва да се прилага.
Ами не се сещам друго. Приятна вечер от мен

gia_fire, аз по принцип съм ги чела тези статии, но сега като ги прегледах много смешно ми се стори за това какви чувства са описали при секциото  доста са преувеличили де  а въобще не са писали за следродилната депресия, която може да се получи и при вагиналното раждане    моя приятелка роди вагинално "нормално", но такова раждане беше, че тя не можа да излезе от следродилната депресия месеци наред  - та чак й се щеше да скочи през терасата заедно с бебето  / поне тя така описа усещането си/. а иначе навремето са раждали всички вкъщи, докторите са били на километри, а и на американските филми, които съм гледала - те също си раждат вкъщи /няма бръснене, цялата челяд наоколо и гледа голата майка, въобще луд купон/... е, аз не искам да съм толкоз близо до природата, де 
Мами-варненки-щъркели, ще си запиша телефоните на някоя от вас - и ако ми се наложи някакво инфо за АГ-та във Варна, ще ви звънна /тъй като нали съм там от следващата седмица/   

lexy,
Я аз пак да я спомена тая статия за пишките - има я в началото, ама явно не ви се търси. Ето какво казва авторът педиатър:


Накратко тук авторът казва, че често при него идват родители, които мислят, че с пишлето на момчето нещо не е както трябва, но почти винаги проблем няма. Случва се да има лека инфекция, която бързо се оправя с антибиотичен мехлем. Казва също, че никога през цялата си практика не е имал пациент, който да се нуждае от обрязване по медицински причини.


Тук също се казва, че инфекциите на кожичката на пениса са редки и се лекуват с антибиотично кремче и че не ампутираме части от тялото, само защото са се възпалили.


Тук се обяснява, че някои лекари бъркат освобождаващите се под кожичката в процеса на отлепянето й клетки и секрет със кисти. Поради тази причина такива лекари препоръчват ампутация на кожата, въпреки че няма видимо възпаление, зачервяване и мястото изглежда спокойно. Ако нещата се оставят така, кожичката след време сама се отлепя и тези натрупвания си излизат.


А тук е за задържането на урина под кожичката по време на уриниране, при което кожата се издува. Казва се, че е нормално и че децата много се забавляват от него. То престава да се появява когато кожичката се отлепи и отворът й разшири диаметъра си. Не се нуждае от лечение.

Да ме прощават тези, които темата не ги касае, ама много заблуди се ширят по въпроса, а ми е жал за момченцата, които са подложени на какви ли не болки и унижения по повода. Та затова досаждам с разяснения.