Вторник, 11 часа, БНТ, предаването на М. Вачкова тема за осиновяването

   Браво wa_wa! И аз гледах рекламата и тъкмо се чудех къде да напиша това, та и други да го гледат.  Страхотна си! И аз се надявам да не просто дърдорене по темата. Не разбрах, обаче, кои ще са гостите и дали изобщо ще споменат за инициативата и предложенията за промяна на закона.

ще гледм и аз.Нас никой не ни е канил ,няма ни,но ще е любопитно кой ще бъде там.Предването е на запис,така 4е ве4е не можем нищо да направим.Имам координати на 4овек от редаването и ще взънна утре да рзпитам

Както и предположих - 40 мин въобще не са достатъчни за изчерпванета на една толкова дълбоко личностна тема... И все пак предаването беше хубаво... Надявам се повече хора да са разбрали причините, очакванията и стремежите на хората, които са тръгнали по стъпките на осиновяването или вече осиновилите...

За съжаление часът на предаването съвпада с нашия час на разходка а двата змея са неудържими - повтарят ли го и кога или поне някой да е по-обстоятелствен, моля 

Ще го повтарят в два през нощта...

Здравейте, случайно попаднах на предаването. Като начало темата му беше зададена така - "Решава ли осиновяването, проблема на бездетните семейства". Това пробуди за пореден път, един въпрос, у мен. Какво точно е осиновяването?! Задоволяване на майчинския инстинкт на жената/семейството, спасяване на разпадащ се брак (често неуспешно, както разказа бабата от предаването)  " или даване на дом и бъдеще за едно изоставено дете. Най- лесният отговор е, че истината е някъде по средата, а дали е така?  Неотдавна имаше тема - защо осиновяваме, не бих искала да повтаряме казани вече неща, но ... дори да се случи не ме винете, моля.
Има и нещо друго, към което ме връща така формулираната тема на предаването. Въпрос, който аз отдавна искам да задам и бих била благодарна на всеки, който се опита да го обясни. Въпросът за това, чий интерес обслужва осиновяването. А именно: Според стария закон, се търсеше дете за дадено семейство, което от своя страна е подало молба, по надлежния ред, в която е посочило своите изисквания - пол, възраст, етнос, здравословно състояние......... (така и ние, като много други, осиновихме голямата си дъщеря).
Новия закон  и последващата от него процедура, обръща нещата в полза на децата (чудесно, но дали е така),  търси се семейство за определено дете. Семействата отново са подали молба и купищата документи, в които са декларирали своите изисквания (аналогични на предишните). Следва среща с детенце и звучащия ужасно според мен - едномесечен срок за решение, след, което детето или бива осиновено от кандидатите или отхвърлено. Какво следва от това всички знаем.
Питам, каква е разликата от преди?  Зададох, тогава, следния въпрос на директорката на дома (изключително приятна, културна и сериозна жена)  - как решавате (еднолично) кое дете, на кого да дадете - влизате в ролята на Господ, като с този акт предопределяте съдбата на детето.... Отговори ми - на първо място, след известен контакт с кандидатите, си изгражда някакво мнение що за хора са, след това, се спазва реда на постъпване на молбите, следва оприличаване на детето на бъдещия родител и не на последно място вътрешния глас - усещане, инстинкт......
Кой е този, който  днес се явява в тази роля? Съвет по осиновяванията някъде далече, никога не са виждали кандидатите за родители и на база какво ги определят като подходящи за определено детенце?
Не казвам, че предишната процедура е била по-правилна, ни най-малко не защитавам едната или другата, просто питам каква е разликата. Не искам да засягам темата за корупция, за натиск от една или друга страна - приемам, че и двете системи са в идеалния вариант, както на книга.
Може би осиновяването има много гледни точки, зависи от коя страна се намираш - от едната страна е детенцето, което вика моля те стани ми МАМА (бях свидетел на връх 1 юни и още не мога да дойда на себе си) и от друга-  ти не си подходящата за това дете, то очаква някой да реши ...........................

Предаването не мога да коментирам, не съм го гледала.
За разликата между стария и новия закон: Преди - всичко зависеше предимно от Директорите на домовете. Сега- решава Съвет по осиновяванията, който е съставен от няколко члена - юрист, психолог, секретар, педагог, доктор ( може и да съм объркала някоя професия). Измислен е вероятно добре, но какво се прави на практика, мисля, че всички знаем в една или друга степен .......
Сега да не си помисли някой, че лобирам за единия или другия вариант. Просто си излагам мислите на глас.

Аз също.
Нямам за цел да създам някакъв безсмислен спор, просто не намирам разликата.

Според мен има разлика.

Докато преди се е разчитало единствено и само на преценката на един човек (директора) сега е необходимо да се вземат впредвид и преценките на друго хора, които би трябвало да бъдат професионалисти.

Какъвто и опит да има един човек определено и бърка. Защото е човек.

Но според мен по - сериозната промяна е свързана с корупцията. Представете си много осиновители похарчили състояния за да имат дете без успех.
Добавете, че бързат. Ще ли предложат пари? Разбира се. Ще ли ги вземат? Даже и да има откази след време ще започнат.

Какъв ще е крайния резултат? Това, което казваш Ани, че единственото важно нещо за решението за избор за осиновител ще бъде преценката на Директорката започва да звучи страшно.

Защото надали тази преценка ще бъде обективна. Рано или късно всички ще се превърнат в ходещи портфейли.

Дали този тип преценка ще е най - добрата за бъдещето на децата? Сигурен съм, че не.

Какво става сега? Не знам дали не се е променило нещо за една година и как точно е било по - стария закон, но според мен просто сега се чака повече.

Лошо ли е това? Не знам. Донякъде да, защото, колкото повече стоят децата по домове, толкова  по -лошо.

Донякъде не. Защото бидейки по - дълго там се повишава възможността да се върнат в биологичните си семейства.

Според мен логиката на "новия" закон е правилна. Определено е по - важно да се търсят родители за деца, отколкото деца за родители. За съжаление обаче живеем в доста бедна и лошо организирана държава, която определено не позволява този закон да се прилага по най - добрия начин от, което страдат всички.

Три пъти тръгвам да пиша и се отказвам.
Обаче сега май ще го допиша.
По стария закон са търсели дете, което да подхожда на родителите. По новия търсят родители за детето - каква е разликата 

Положителното по новия закон, за мен лично е единствено това, че нещата не зависят вече само от един единствен човек и това намалява корупцията /до някъде/

Друг е въпроса, че престоя на децата е увеличен законово, нещо в което не виждам логика. /или виждам, защото като помисля реално, ако едно дете до 6 месеца покаже генетични заболявания, а вече е осиновено от родители с претенции за здраво детенце, то много лесно би се стигнало до обратната процедура/

Не съм съгласна с Магьосника за повижаването на възможността за връщане в биологичното семейство, поне в случаите, когато това се прави като самоцел, в името на намаляване броя на изоставените деца или повишаване показателите на социалната служба /демек, вижте как добре си вършиме работата, колко много деца сме върнали на БМ и сме ги убедили да си ги гледат/

Остра съм, но въпроса ме касае лично, защото аз лекувам травмите от такива връщания, а не социалните.

Не си ме разбрал правилно. Не съм съгласна, че  едноличното решение на директорите на домове  беше правилен подход.

Ние сме се срещнали с трудностите на стария закон, не исках да навлизам в конкретни неща, само ще кажа, че директорката на дома, от който взехме нашата Радостина остави у мен прекрасни чувства, но познавам отблизо само тази процедура и за това говоря за нея. 
Тогава попитах нея - както за нас, така и за всички други  хора, станали родители, благодарение на нейната намеса - уверена ли сте в правилната си преценка, в избора, който правите, как взимате това решение и (това на ум) спите ли спокойно след това?!

Днес това решение се взима от повече хора - принципно е по-добре, наистина намалява риска от допускане на грешка. Намалява корупцията, спира още много от лошите страни на осиновяването. Но какъв е критерият за избор на родител за дете?

Аз също съм се замисляла, какъв е критерия за избор на подходящи родители.

 За да се направи правилната преценка, би трябвало както за родителите има подробен социален доклад, то и за родителите на детето оставено за осиновяване би трябвало да има такъв. И то не гола статистика, възраст, образование, а по-скоро емоционално-ангажиран доклад.

Нещо напоследък хич ме няма в словоизлиянията, та направо ще дам пример - Ако на нас ни бяха избрали като подходящи осиновители на спокойно, кротко  и по-скоро флегматично дете, то избора би бил кошмарен.

Слава богу и в двата случая са ни избрали като подходящи за дивачета с огромно количество енергия и инат в изобилие. За добро или лошо, типа семейство като нашето би бил най-добрия за тях.

А по мое мнение вида характер е наследствен.

Ами може би това отговаря на въпроса - незнайно как, те са ви избрали за осиновители на точните деца, което означава, че системата все пак работи - как не е ясно на никой, но работи. А вие нямате и откази, т.е. не може да се каже, че вие сте направили този избор.
До сега не бях посещавала домове, признавам си, но сега ми прави впечатление, че имат педагог, играят игри, които аз като малка не съм и помирисвала, децата се оценяват като потенциал, темперамент и т.н. Е, вярно че вашият случай е малко по-различен - трудно ще оцениш едно бебе, но може би има начин, знаеш ли...

Опитвам се да се обърна към емоционалната страна на въпроса. И отново към темата, която ме провокира.

Само едно уточнение - не казвам, че предаването е било негативно. Напротив беше мило, накрая и аз се разплаках заедно с Марта. Беше едно от многото такива засягащи темата от някакъв ъгъл - без начало и без край, т.е. в рамките на 40 минути не може да се каже кой знае какво. Хубаво да има подобни предавания, за да може по всякакъв начин да се напомня на хората за темата осиновяване. Някъде ще подпомогнат хора колебаещи се дали да станат родители, по този начин, другаде ще събудят милите спомени на вече осиновили дете, родители.

Въпросът ми е друг. Така поднесена темата "Решава ли осиновяването проблемите на бездетните семейства", ме кара да мисля за гледната точка на акта осиновяване. За това засегнах стария и новия закон. Защото, до колкто разбирам,целта на тази промяна е обръщане на позицията. Насочване към детето, а не към претенциите на кандидата. Но нали те отново следва да бъдат задоволени - пол, възраст ............... Ако детето отговаря на 51% от тях бива осиновено, т. е и хляба и ножа са пак в ръцете на кандидата, колкото и правилно да е решението на съвета по осиновяванията. Нарочно го казвам толкова студено, защото за пореден път напомня какви ужасни хора и каква мотивация, има сред желаещите дете и дори сред осиновилите вече. Ако, чрез осиновяването не са си оправили отношенията или не са постигнали търсената цел - двамата възрастни се разделят и в най-добрия случай  детето остава на грижите на някоя баба, леля... или по-страшното, връщат го там от където е дошло. Иска ми се да вярвам, че въпреки всичко това са единични случаи. Дай Боже да намалеят и да изчезнат напълно.

А що се отнася до това, кой е по-важния в процеса на осиновяване - напомня ми вечния въпрос кое е първичното - яйцето илли кокошката/ - детето или бездетния (извинете ме  всички, отвратителна е тая дума, просто я използвам от контекста на темата).
Май сама си отговорих................. докато се мъчих да подредя мислите, чувствата и от тях и думите си.

Оставям физическите прилики на страна - това е божа работа - и атеист да си ще повярваш, обаче като темперамент просто е факт неоспорим че и двете диванета са ни лика прилика. Явно някъде и то до голяма степен системата работи.
При Милен не видях дали има педагог и такива неща - в социалния му доклад имаше някакви оценки за емоционално развитие и някакъв опит за охарактеризиране, с който не мога да се съглася и до ден днешен.  При Митко се запознах лично с педагожката, рехабилитаторка, диетоложка - ами просто хората в този дом са векове напред в работата с деца.

Мога ли да взема отношение не толкова по темата, колкото по последните постинги?

Фокси, някои домове са по-добри, други не толкова.
Обаче относно напасването на темперамент си е чиста случайност.

Мотивите ми:
1. Никъде в доклада не видях да пише нещо за темперамента ми.
2. Децата в Дома и децата в нашите домове са две крайно различни неща. И хабер си нямаш колко се променят, особено по-отрасналите.

Нас Иринка ни я описаха като много кротко дете, тихичко и срамежливо, много послушна. И тя си беше такава. До време.
Е, вулкана, който представлява в момента, няма нищо общо с онова свито мишле. Щом съм седнала да се притеснявам даже за хиперактивност...

Абе, така оводнихме темата, че по-добре някой да й избере подходящо заглавие и да я остави, че стана интересна.
Имаше една приказка за веднъж - случайност, два пъти по навик....
В нашия социален доклад атмосферата в семейството е описана с най-точните думи. Дори да не ни познава човек би получил ясна представа за това какви сме.

Колкото до това, като какво описват детето ни хората от дома, а по-късно и лелките от яслата - ми то Милен си е направо ангелче.

Ани, с цялото ми уважение към личните мотиви на всеки поотделно, искам да кажа, че ми се е случвало да мерна и чуя мотиви, които са ме карали да оправдая донякъде поведението на нашия социален работник. Донякъде.

Виж сега, темата е зададена кофти.

Ако осиновяването се явява като решение на нечии проблеми, то...по-добре за малко да отложи и да преосмисли нещата.

Детни или бездетни, хората трябва да отглеждат осъзнато децата си. Разликата е, че детните няма кой да ги проучва, другите пък...с толкова много деца по домовете, как мислите, дали могат да си позволят добри доклади само на "най-личните" кандидати?

Няма да вадя статистки пак, но децата са в пъти повече от кандидатите. Тъй че - проучвания, период на очакване, ала бала, но накрая, който не е подал документите си, той не е осиновил. Може и да има единични случаи, но се съмнявам, че има отказано дете само заради "правилните" или "неправилните" мотиви за осиновяване.

П.П. Съжалявам за "разводняването". Всъщност, аз не съм гледала предаването. Пардон.

И аз съм от негледалите предаването, но заглавието му определено ми изглежда странно и нещо не схващам защо на осиновяването трябва да се гледа като на решаване на проблемИ. Всъщност горе-долу схващам, ама нали си падам малко тъпа, та продължавам да се чудя.

Тук съм на 100% съгласна - когато четох доклада ни направо не можах да повярвам, пожене през цялото време на проучването социалната ми се струваше малко разсеяна, а то виж какъв заек изскочи после. И не само атмосферата в семейството, но имаше описание и на всеки един от нас.

Ела да видиш как описват всички в дома Исак (той им е любимеца), обаче днес като се ядоса и като се нацупи на баща си, че не го е качил на люлката (а то люлката беше заета), малееееее да се чудя кого да успокоя първи - бащата или детето. Инат ти казвам, не знам какво ще става като си дойде в къщи.

ПП И аз не съм гледала предаването, така че и аз разводнявам, за което се извинявам.

Аз продължавам да смятам, че децата трябва да имат възможност да се върнат при биологичните си родители.

Не винаги това е толкова лошо. И никой то нас не може да знае дали би било лошо или хубаво за детето.

Знам, че за осиновителите като нас тази идея е трудно смилаема.

Запитвали ли сте се какво бихте направили ако когато сте били деца сте имали възможност да избирате с кой да живеете - с вашето семейство или със семейството на някой английски благородник?

И кога въобще бихте предпочели да не сте с него?

Защо се гледа с лошо на всички усилия в тази посока? Всички ли смятате, че това е едно то най - лошите решения?

извинявам се за разводняването, но ще ти отговоря магьоснико. Моята най-близка приятелка, тя ми е и една от поръчителите е осиновена. Конфигурацията е следната: Бедно семейство от бедно село дава 2рото си дете на образовани хора от същото село, живеещи в София. Е ако искаш вярвай драми нямаше и няма и до днес. Приятелката ми знае от малка че е осиновена, прекарваше ваканциите си с биологичните родители, а те вземаха брат и на море всяко лято. Докато бяха живи осиновителите и бяха в прекрасни отношения и живееха заедно. Сега с нея живее дъщерята на брат и защото е студентка тук. След като аз взех решение за осиновяване за тези 6 / 7  месеца ,много сме си говорили (а ние сме много близки) и тя винаги е твърдяла, че не!- нищо не я притеснява , никога не се е чувствала отхвърлена. Имам основание да и вярвам, защото е една много ведра и оптимистична личност. Тук във форума има и друг подобен  случай, доколкото си спомням. Така че много са факторите

съгласна съм с теб, стига това да не става на всяка цена- справка темата за реинтеграцията и споделенто от Мама Галя(ако разбира се говорим за опитите на социалните, а не за желанията на детето след години)
А ако сега се появят биологичните родители на твоето дете и ти кажат размислихме искаме си го какво ще направиш?
 продължавам да твърдя както и в другата тема, че в случай, че биологичните родители решат да променят мнението си или средата, в  която са отглеждали детето или себе си, как се разбира, че това не са само празни приказки?

Съсипваме темата, извинявайте.

Магьоснико, бива те да провокираш, но понякога си голям бързак.
Добре, че аз не съм, та си изтрих преди секунди гневния отговор.

Да ти кажа какво бих избрала.
Бих избрала биологичните си родители, лишени от някои недостатъци и с някои качества в повече. Но най-вече бих ги избрала грижовни, любящи, отговорни, желаещи ме.
Би ми било трудно да живея с мисълта, че съм там единствено по силата на природните закони - нечий сперматозоид, срещнал нечия яйцеклетка и хоп! ето ме - правете с мен каквото искате!

Реинтеграция - да, но не всяка цена.

Може би, преди реинтеграцията, по-важна е 'превенцията'.
Защо държавата ще дава пари на някакви хора - приемно семейство, ако може да ги даде на майката и тя да задържи детето си. Стига немотията да е единственият мотив...

Ех този пусти страх от биологичните родители...

Ако сега се появят биологичните родители и ми кажат размислихме искаме си го обратно ще им кажа, че са закъснели. Ще им кажа, че се радвам, че се интересуват от развитието на Боби и ако искат ще знаят на къде върви с нас.

Не си ме разбрала съвсем правилно. Исках да визирам желанието на социалните работници да търсят пълен отказ след 5-6 месеца, а не моментално след постъпването на детето в дома. През това време те имат възможност да да извършат точно това - да размислят. Ако обаче предоставят пълен отказ и мине дело и обжалване даже и да размислят са закъснели.

Дар за Мен може би, твоето детство не е било от най - чудесните. Може би сега с днешната ти зрялост можеш много ясно да прецениш какво точно ти е липсвало и може би защо си го нямала.

Със сигурност знам, че ако не беше минала по този път нямаше да знаеш какво би бил живота ти с това семейство. Можеше и да е различен. Нали?

И пак съм сигурен, че ще се опиташ да не повтаряш грешките на родителите си. Така, че пак е било полезно:)

Всички случаи, които се визират свързани с реинтеграция са негативни. Но надали всички са такива.

Става въпрос за шанс. Защо да го отнемаме?

Иска ми се да се намеся и от медицинска гледна точка - човешкото бебе, достига зрялостта, в която се раждат почти всички останали бозайници, около първата си година. Така, че първите 5-6 месеца от живота на детето са много, ама много важни - за правилното му развитие във всяко едно отношение - физическо, психическо ......... За първата година от живота си то - човешкото същество научава 80% от познанията си за живота.
Не смятам, че след като биологичните родители са имали на разположение 9 месеца, през които майката има доста добър контакт с бебето, в следващите 5-6 когато то е извън нея, някъде на грижите на други хора (а колко се грижат за тях, всички добре знаем), биха променили решението им или са достатъчни за изграждането на доходоносен бизнес.

Аз когато осиновявах с още 4 семейства се засичахме на свижданията. Бях поразена от това колко много приличат децата на осиновителите. Наистина сякаш бяха подбрани. Макар, че не знам как става като нямат наша цветна снимка в Съвета , но беше факт.

Тази тема ми е много болна в момента и съм много бясна.
Наш Исак се оказва, че е роден в брак. Бащата някъде по време на бременността си хваща багажа и беж да го няма. Майката има желание да подпише отказ, но се оказва че не може, защото по закон детето има баща и трябва да се намери и той да подпише отказ. Жената се опитава да даде отказ все пак, като казва, че детето не е на този баща. Да, ама не - щом си женен измъкване няма. И какво да прави - тя просто го остава.
Заради тази въпиюща глупост сега ние ще чакаме 3 - 5 месеца за да го осиновим. Минали са две дела, майката и бащата не се явяват, но трябва да има още поне 3, на които да се призовават по всички възможни начини, за да се защитят техните права. А детето е на 2 години и половина и докато излезе от институцията нищо чудно да стане на 3. ЗАЩО трябва да се мъчи още толкова много време? Защото закона у нас защитава биологичните родители. Та питам аз - къде са тук правата на детето?
Е, интересно защо за мен идеята за връщане на детето при биологичните родители е толкова трудно смилаема.

нямам страх от биологичните родители, защото все още съм само до доклада, всъщност дали имам право да пиша по тази тема, защото всичко за мен си остава теоретично.
радвам се, че се опитват да върнат децата на биологичните родители, защото каквото и да говорят след като оставиш дете цял живот ще се вглеждаш в хората, да търсиш прилики, не им е лесно на родителите оставили децата си, всеки заслужава втрои шанс, ако го поиска и е дорасъл за това
не ми харесва идеята връщането да става на всяка цена.
не ми харесва идеята да попадна в ситуацията на Фоксче, не ми харесва идеята да видя как децата нямат шанс да излязат от институцията, защото трябва да се даде шанс на тези, които са ги оставили де помислят. 6 месеца след раждането или оставянето в дома е достатъчно.
Децата трбва да продължат напред

Какъв страх бе, Магьосник?
За 4 години, Ирина е посетена от рождената си майка веднъж, след 2 или 3 месеца беше, след постъпването си в Дома. А е там от 4-ия ден на раждането си.
Отказ е подписала едва миналата година...

Ирина има полубратя и полусестри. Таткото не е законния съпруг на майката. Не го знам кой е.
Ми да дойдат. Нямам страх за себе си, но преди да ги допусна до Ирина, много разговори и срещи ще имаме. Когато тя порасне може да вземе сама решение. Сега не й особено ясно какво изобщо значи майка, камо ли коя каква й се явява. Знае, че сега аз седя от седмици до нея да меря температура час по час, да мажа, давам сиропи, галя, гушкам и пея песнички посред нощ. Аз целувам ожуленото коляно и слагам лековити лепенки. Аз слушам обърканите й разкази за Дома...Аз й разказвам за живота, за хората, за луната...
Как мислиш - тя какво би поискала в момента?

Както в началото безутешно плачеше за Дома, така не се и съмнявам, за какво би плакала в момента.
Но, ако и само за миг...допусна, че тази жена, дето я е родила, може да й даде поне това, което й давам аз плюс неоспоримия факт, че е нейна физически свързана майка и Ирина ще се усмихва по същия начин, както сега...сърцето ми ще бъде разбито, но аз сама ще потърся начин да се съберат.

Какви ги говориш изобщо?
Реинтеграцията трябва да се случва под не по-малко строг надзор и с не по-малко изисквания от тези за осиновителите.
Това са живи същества, не са плюшени мечета!

В Щатите за половината от това, което се случва в някои къщи, могат да ти вземат биологичното дете и да го видиш през крив макарон! А ние тука се бъзикаме. Страх, не страх, добре, не добре.
Детето ти е гладно, бито и тормозено?
С глада можем да се преборим. Освен легалните помощи (смешни), погледни в темите за благотворителност, където жени и майки подават ръка на други жени и майки. И се молят жените да задържат децата си, не ги да шитнат на държавата.
С боя и тормоза, обаче как да се справим? Да пратим майките на курсове по любов, зрялост и отговорност?

А, и примера за избора на родители...беше метафоричен. Въпросът ти беше в трето лице, изисква отговор в първо лице, но твърдя, че това е логичният отговор за всички хора, бивши деца.

Магьоснико, разлая кучетата отново - какво ли целиш този път 
Ето ти сценарий за връщане на БМ:
Тя/на 14 ден след раждането за пореден път/: Не го ща!
Те: Ама само за мъничко за да видиш че не хапе.
Тя скланя да се пробва.
Тя/след една седмица/: Ми не го ща!
Детето бива върнато в Дома.
Те/след десетина дни/: Ама ние и работа ще ти намерим, ти само си го вземи (аз чета между редовете - нашата област губи по точка изоставени деца от съседната със седем пункта)
Тя: Не го ща!
Те: Ама и помощи ще получиш, а знаеш ли колко ще ти е хубаво и как няма да страдаш след години, пък недай си боже да не можеш да имаш деца след време и т.н и т.н.
Тя отново се навива за мъничко.
След една седмица:
Тя: Ми не го ща и туй то.
Те: Ама ти защо така бе момиче, хората мило и драго дават детенце да си имат, пък ти...
Тя се врътва и излиза, някой я подучва да се скрие за 6 месеца, за да не я намерят и да й отнемат родителските права. След 6 месеца подмятаното бебе е момче на година и половина, незнайно как сдобило се с дупка на главата /дали ще има поражения бъдещето ще покаже/
След 6 месеца бебето-момче е най накрая вписано в регистрите и има право да получи дом в истинския смисъл на думата.
Рева, писъците и криенето на лицето като от побой ще бъдат видими само за бъдещите му родители.

Сценарий ли писах в началото - глупости, това са части от непубликуваната биография на Милен . /няма подходящ емотикон за завършек на писанието/

Не ме е страх от БМ, яд ме е на нея.

Продължавам да не съм съгласен с вас.

Бой, тормоз и унижение...

Като ви чета излиза, че единственно и само биологичните родители са способни на това. Вярвате ли в това?

Мислите, ли че няма осиновители, които се напиват? Или пък бият децата си? Или пък, които не ги тормозят системно?

Не ми харесва, че преписвате тези качества само на другата страна - ВРАГЪТ на осиновителите.

Със сигурност има и доста извратени осиновители, тормозили много децата си. И да ви кажа честно според мен психическия тормоз е много по тежък от физическия. За мен най - голямото наказание като дете винаги е било да не ми говорят.

Но това не се вижда с просто око. Няма синини.

НЕ може да има само черно и бяло. Не може да има само добри и лоши. Всички имат право на шанс. Всички грешат. Не всички прощават.

Да, всеки има право на шанс, но до кога. И значи ли това, че трябва завинаги да оставим детето в институция, за да може, ако случайно биологичния родител реши да се възползва от шанса си, детето да го чака?

От цялата размяна на реплики май всички сме на едно мнение:
трябва на всеки да се даде шанс, но в разумни граници.

Нямам думи вече...
Цар си!
Как можа да извадиш от думите ни, само това, което на теб ти душа иска...

Ако има такива осиновители - да им се отнемат родителските права!
Ако има такива биологични родители - да се вземат нужните мерки!

Тормозът има много лица и за никой няма оправдание!

И понеже сега, ако някой влезе и прочете това, без да има опита, ще си каже - малееее, тия харпии к'ви са зли, пък момчето с какви широки възгледи...и ще ни заклеймят пак - наготово искат щастие тия, ей! - мога ли да бъда крайно гадна? Или и това не влиза в перфектния профил на осиновителя?

Щом живота с биологичните родители на всяка цена, е по-важен от всичко друго, защо не пледираме тогава децата да седят без откази до 6-7 годишна възраст? Така поне ще сме малко по-сигурни, че няма особен шанс, нали?
Ама...после кой ще иска да поеме грижата за тях? Ще трябват баш лордове, па макар и бг вариант (хем материално, хем като личностни качества), защото ще трябва да се посветиш изцяло на това дете - 24 часа в денонощието, поне до пубертета, ако искаш да излекуваш донякъде раните, нанесени му от така обещаващият шанс за реинтеграция!

Защо бе, джанъм, не пишем в заявленията си "дете до 10, 15, 18 години"? Тях гаранция не са успяли да ги реинтегрират!

Аз пък съм супер крайна в това отношение. Особено когато се отнася за малки деца до 2г възраст или за по-големи, като Ирина на ДарЗаМен, която никога не е виждала родителите си. 
Да размислят ли? Какво да размислят - това да не е дреха - ще ми отива ли няма ли да ми отива. Ако човек е изключително беден и няма възможност да отгледа детето си - има начин - временно настанява детето в дом, докато си намери работа и изобщо поподреди живота си,  а после се взима детето. Но тези хора не размислят - те знаят, че искат децата си и правят всичко възможно да си ги върнат. Всеки може да изпадне, на всеки може да се случи нещастие. Но не се отказваш от детето си ей така нали? Още повече да размисли. Божеееее

А историята на мама Галя, а на другите момичета с чиито деца пак така е постъпвано. Какви са тия неща бе - иди ми, дойди ми. Това е ДЕТЕ, човешко същество. То заслужава респект и уважение.

Да и сред осиновителите има кретени - естествено. Пресен пример - моя далеееееечна позната от 2 години чака да осинови детенце. Кандидатства сама,  на 52 години. Пъроначално искала бебенце, ама после след дългото чакане се решила на по-голямо детенце. Накрая й предложили момиченце на 3 години и половина - кукла. Тръгнала тя в дома, посещавала го 5,6 пъти, детето се привързало, казало й мамо, похмалило се на децата, че вече има мама. И в последния момент тази ..... не знам как да я нарека, се отказала....

Е как е възможно такова нещо!!!!!

Какви са тия хора бе, какво дишат, какво ядат.... Как е възможно да нанесеш такава травма на едно съвършенно беззащитно същество? Не си ли дават сметка? Същото е с колебаещите се БРодители. Сега ще си го гледам... не, не ще го оставя... не не ще размисля.

Според мен 6 месеца не потърси ли никой детето дори по телефон - край! Автоматично да му се отнемат родителските права. Той/тя един телефон не вдигнал да пита живо ли , здраво ли е - та после ще го призоваваме по 45 пъти да го питаме дали е размислил. Аааааааа

За съжаление не това е принципа, който се съблюдава при убеждаване на биологичните родители да гледат собствените си деца.
При една от насрочените срещи с моята соц. работничка, тя не дойде, а ни изпрати заместник. Когато при следващата ни среща изказах съжаление, че не сме се видели на предната тя ми разказа потресаваща история за причината. 16 г. майка решава да остави детето си още преди раждането. През цялото време, докато трае бременноста, соц. рбатници се опитват да я убедят да си го задържи. След многократните и откази тя влиза да ражда с намерение да го изостави, когато на социалните им хрумва "блестяща" идеята да и кажат, че в дома няма места и затова не може да го остави за осиновяване. Всички си мислят, че случая е разрешен в полза на детето, когато майката си тръгва от болницата с детето. Само след час-два обаче се обаждат от полицията и търсят соц. работничка, работила с тази майка. Оказва се, че на път за вкъщи "майката"минава покрай контейнер за смет и оставя детето в него , както си е с гривната от родилния дом, по която откриват и майката.
В чия полза е тогава това, че детето не е дадено за осиновяване, а е взето от родната си майка - на майката, която се чуди как да се отърве от него  или на детето, което е рискувало да загуби живота си, ако не бе открито навреме????

П.П. Не съм споделяла тази история досега, защото ми се струваше нереална и пресилена, но след последните събития......

Харесва ми поне, че отворихме хубава трибуна за изокване:)

Нали това искаше Дар за Мен? Няма нужда да ми благодариш.

Нямам си идея как сте ме тълкували и какво сте разбрали от писаното от мен, но определено крачим здраво в двете крайности.

Защитавах срока от 6 месеца. Нищо друго. Смятам, че е повече от достатъчен.

Но истината е, че крайните мнения пораждат противоположни такива.

А истината е обикновенно някъде по - средата:)

Таня съгласен съм. Това си е направо престъпление. За методите и работата на соц. работници, както и за тяхната мотивация може да се говори много. ЩЕ иска друга тема.

Останете си със здраве и не се приемайте толкова на сериозно. Живота е хубав!!!  

Не мога да кажа, че знам истината, но смятам, че не бих могла да бъда крайна, защото се намирам от едната страна на "парапета". Да още един шанс е човешко, всеки има право на такъв (освен за такива, които хвърлят децата си в боклука и подобни). Тежкото решение да оставиш детенцето си, вярвам, е наистина тежко за някои от БМ.
Представете си - живеете на ръба на мизерията, съпругът ви ви бие или сте на улицата. Обичате детето във вас повече от всичко. Казвате си - ужасно лоша майка ще бъда - не мога да направя това с теб и го оставяте. А после боли много, съвземате се, борите се със зъби и нокти, но нямате право на втори шанс. Е, това е просто пример.
Но аз вярвам, че изоставените слънчица имат два вида биологични родители - такива, които изобщо не са хаели за тях или такива, които безмерно са ги обичали.
Е, разбира се шансът да е втори и да имат право на него за кратко време. Може би, ако се съблюдават след като оставят детенцето си, дори и малка част от тях биха си го взели и станали наистина добри родители.
Що се отнася до финансите - когато кандидатствахме и представихме документите за работа изказах възмущението си на социалната работничка - възможно ли е държавата да е толкова жестока - лишава ни от правото да имаме дете - било то биологично или не, дори и само ако нямаме необходимия минимум, а в същото време им дава по 1лв. за храна и говори за отрицателния прираст на населението!
Извинете за тирадата

sna, права си за някои неща, но не мислиш ли, че тези майки, който оценяват ситуацията като невъзможна да дадат нужното на детето си и от любов към него го оставят, правят това по правилния начин - с подпис. Те знаят, че така детето ще намери своя дом, любящи и грижовни майка и татко и въпреки, че боли правят необходимото. Мисля, че в случая дискусията се върти около онези майки, който раждат и след ден, два, като се възстановят си вземат парцалките от родилния дом и изчезват безследно. А да не говорим за онези от гетата, който на всеки 6 месеца се появяват при социалните, взимат децата за седмица, после пак ги оставят, и после пак и пак и така с години. Тези деца страдат и са обречени. Е, именно това не мога да приема като втори шанс.

Именно заради тези майки, които с болка са подписали,а после могат да имат чудната възможност да променят нещата говоря. За другите не трябва да има милост. И въпреки това пак си мисля, че зависи от случая, защото част от тях са малолетни и бързат да избягат от проблема - още в родилния дом. уф, не знам. Просто все си мисля, че нямам право да ги съдя всички - особено под общ знаменател и че да оставиш детенце на произвола на съдбата - твое или не (- трябва да си с психични отклонения.

Освен, че не отговори на нито един от зададените ти въпроси (докато жените тук, кой знае защо се счупихме старателно да го правим), намерих връзката с темата и изместения й предмет.
"Дали осиновяването решава проблемите на стерилните двойки?"
Не. Не ги решава.
Каквито хора сме си били, такива си и оставаме.
Това важи и за убежденията ни, и за мирогледа ни.

Аз себе си никак не приемам насериозно, имам сто хиляди повода да го кажа. Но има неща, които излизат доста извън "Аз-а" и слава Богу, че има хора, които гледат на тях с цялата необходима сериозност.
Животът е повече от хубав!