Вторник, 11 часа, БНТ, предаването на М. Вачкова тема за осиновяването

Аз когато осиновявах с още 4 семейства се засичахме на свижданията. Бях поразена от това колко много приличат децата на осиновителите. Наистина сякаш бяха подбрани. Макар, че не знам как става като нямат наша цветна снимка в Съвета , но беше факт.

Тази тема ми е много болна в момента и съм много бясна.
Наш Исак се оказва, че е роден в брак. Бащата някъде по време на бременността си хваща багажа и беж да го няма. Майката има желание да подпише отказ, но се оказва че не може, защото по закон детето има баща и трябва да се намери и той да подпише отказ. Жената се опитава да даде отказ все пак, като казва, че детето не е на този баща. Да, ама не - щом си женен измъкване няма. И какво да прави - тя просто го остава.
Заради тази въпиюща глупост сега ние ще чакаме 3 - 5 месеца за да го осиновим. Минали са две дела, майката и бащата не се явяват, но трябва да има още поне 3, на които да се призовават по всички възможни начини, за да се защитят техните права. А детето е на 2 години и половина и докато излезе от институцията нищо чудно да стане на 3. ЗАЩО трябва да се мъчи още толкова много време? Защото закона у нас защитава биологичните родители. Та питам аз - къде са тук правата на детето?
Е, интересно защо за мен идеята за връщане на детето при биологичните родители е толкова трудно смилаема.

нямам страх от биологичните родители, защото все още съм само до доклада, всъщност дали имам право да пиша по тази тема, защото всичко за мен си остава теоретично.
радвам се, че се опитват да върнат децата на биологичните родители, защото каквото и да говорят след като оставиш дете цял живот ще се вглеждаш в хората, да търсиш прилики, не им е лесно на родителите оставили децата си, всеки заслужава втрои шанс, ако го поиска и е дорасъл за това
не ми харесва идеята връщането да става на всяка цена.
не ми харесва идеята да попадна в ситуацията на Фоксче, не ми харесва идеята да видя как децата нямат шанс да излязат от институцията, защото трябва да се даде шанс на тези, които са ги оставили де помислят. 6 месеца след раждането или оставянето в дома е достатъчно.
Децата трбва да продължат напред

Какъв страх бе, Магьосник?
За 4 години, Ирина е посетена от рождената си майка веднъж, след 2 или 3 месеца беше, след постъпването си в Дома. А е там от 4-ия ден на раждането си.
Отказ е подписала едва миналата година...

Ирина има полубратя и полусестри. Таткото не е законния съпруг на майката. Не го знам кой е.
Ми да дойдат. Нямам страх за себе си, но преди да ги допусна до Ирина, много разговори и срещи ще имаме. Когато тя порасне може да вземе сама решение. Сега не й особено ясно какво изобщо значи майка, камо ли коя каква й се явява. Знае, че сега аз седя от седмици до нея да меря температура час по час, да мажа, давам сиропи, галя, гушкам и пея песнички посред нощ. Аз целувам ожуленото коляно и слагам лековити лепенки. Аз слушам обърканите й разкази за Дома...Аз й разказвам за живота, за хората, за луната...
Как мислиш - тя какво би поискала в момента?

Както в началото безутешно плачеше за Дома, така не се и съмнявам, за какво би плакала в момента.
Но, ако и само за миг...допусна, че тази жена, дето я е родила, може да й даде поне това, което й давам аз плюс неоспоримия факт, че е нейна физически свързана майка и Ирина ще се усмихва по същия начин, както сега...сърцето ми ще бъде разбито, но аз сама ще потърся начин да се съберат.

Какви ги говориш изобщо?
Реинтеграцията трябва да се случва под не по-малко строг надзор и с не по-малко изисквания от тези за осиновителите.
Това са живи същества, не са плюшени мечета!

В Щатите за половината от това, което се случва в някои къщи, могат да ти вземат биологичното дете и да го видиш през крив макарон! А ние тука се бъзикаме. Страх, не страх, добре, не добре.
Детето ти е гладно, бито и тормозено?
С глада можем да се преборим. Освен легалните помощи (смешни), погледни в темите за благотворителност, където жени и майки подават ръка на други жени и майки. И се молят жените да задържат децата си, не ги да шитнат на държавата.
С боя и тормоза, обаче как да се справим? Да пратим майките на курсове по любов, зрялост и отговорност?

А, и примера за избора на родители...беше метафоричен. Въпросът ти беше в трето лице, изисква отговор в първо лице, но твърдя, че това е логичният отговор за всички хора, бивши деца.

Магьоснико, разлая кучетата отново - какво ли целиш този път 
Ето ти сценарий за връщане на БМ:
Тя/на 14 ден след раждането за пореден път/: Не го ща!
Те: Ама само за мъничко за да видиш че не хапе.
Тя скланя да се пробва.
Тя/след една седмица/: Ми не го ща!
Детето бива върнато в Дома.
Те/след десетина дни/: Ама ние и работа ще ти намерим, ти само си го вземи (аз чета между редовете - нашата област губи по точка изоставени деца от съседната със седем пункта)
Тя: Не го ща!
Те: Ама и помощи ще получиш, а знаеш ли колко ще ти е хубаво и как няма да страдаш след години, пък недай си боже да не можеш да имаш деца след време и т.н и т.н.
Тя отново се навива за мъничко.
След една седмица:
Тя: Ми не го ща и туй то.
Те: Ама ти защо така бе момиче, хората мило и драго дават детенце да си имат, пък ти...
Тя се врътва и излиза, някой я подучва да се скрие за 6 месеца, за да не я намерят и да й отнемат родителските права. След 6 месеца подмятаното бебе е момче на година и половина, незнайно как сдобило се с дупка на главата /дали ще има поражения бъдещето ще покаже/
След 6 месеца бебето-момче е най накрая вписано в регистрите и има право да получи дом в истинския смисъл на думата.
Рева, писъците и криенето на лицето като от побой ще бъдат видими само за бъдещите му родители.

Сценарий ли писах в началото - глупости, това са части от непубликуваната биография на Милен . /няма подходящ емотикон за завършек на писанието/

Не ме е страх от БМ, яд ме е на нея.

Продължавам да не съм съгласен с вас.

Бой, тормоз и унижение...

Като ви чета излиза, че единственно и само биологичните родители са способни на това. Вярвате ли в това?

Мислите, ли че няма осиновители, които се напиват? Или пък бият децата си? Или пък, които не ги тормозят системно?

Не ми харесва, че преписвате тези качества само на другата страна - ВРАГЪТ на осиновителите.

Със сигурност има и доста извратени осиновители, тормозили много децата си. И да ви кажа честно според мен психическия тормоз е много по тежък от физическия. За мен най - голямото наказание като дете винаги е било да не ми говорят.

Но това не се вижда с просто око. Няма синини.

НЕ може да има само черно и бяло. Не може да има само добри и лоши. Всички имат право на шанс. Всички грешат. Не всички прощават.

Да, всеки има право на шанс, но до кога. И значи ли това, че трябва завинаги да оставим детето в институция, за да може, ако случайно биологичния родител реши да се възползва от шанса си, детето да го чака?

От цялата размяна на реплики май всички сме на едно мнение:
трябва на всеки да се даде шанс, но в разумни граници.

Нямам думи вече...
Цар си!
Как можа да извадиш от думите ни, само това, което на теб ти душа иска...

Ако има такива осиновители - да им се отнемат родителските права!
Ако има такива биологични родители - да се вземат нужните мерки!

Тормозът има много лица и за никой няма оправдание!

И понеже сега, ако някой влезе и прочете това, без да има опита, ще си каже - малееее, тия харпии к'ви са зли, пък момчето с какви широки възгледи...и ще ни заклеймят пак - наготово искат щастие тия, ей! - мога ли да бъда крайно гадна? Или и това не влиза в перфектния профил на осиновителя?

Щом живота с биологичните родители на всяка цена, е по-важен от всичко друго, защо не пледираме тогава децата да седят без откази до 6-7 годишна възраст? Така поне ще сме малко по-сигурни, че няма особен шанс, нали?
Ама...после кой ще иска да поеме грижата за тях? Ще трябват баш лордове, па макар и бг вариант (хем материално, хем като личностни качества), защото ще трябва да се посветиш изцяло на това дете - 24 часа в денонощието, поне до пубертета, ако искаш да излекуваш донякъде раните, нанесени му от така обещаващият шанс за реинтеграция!

Защо бе, джанъм, не пишем в заявленията си "дете до 10, 15, 18 години"? Тях гаранция не са успяли да ги реинтегрират!

Аз пък съм супер крайна в това отношение. Особено когато се отнася за малки деца до 2г възраст или за по-големи, като Ирина на ДарЗаМен, която никога не е виждала родителите си. 
Да размислят ли? Какво да размислят - това да не е дреха - ще ми отива ли няма ли да ми отива. Ако човек е изключително беден и няма възможност да отгледа детето си - има начин - временно настанява детето в дом, докато си намери работа и изобщо поподреди живота си,  а после се взима детето. Но тези хора не размислят - те знаят, че искат децата си и правят всичко възможно да си ги върнат. Всеки може да изпадне, на всеки може да се случи нещастие. Но не се отказваш от детето си ей така нали? Още повече да размисли. Божеееее

А историята на мама Галя, а на другите момичета с чиито деца пак така е постъпвано. Какви са тия неща бе - иди ми, дойди ми. Това е ДЕТЕ, човешко същество. То заслужава респект и уважение.

Да и сред осиновителите има кретени - естествено. Пресен пример - моя далеееееечна позната от 2 години чака да осинови детенце. Кандидатства сама,  на 52 години. Пъроначално искала бебенце, ама после след дългото чакане се решила на по-голямо детенце. Накрая й предложили момиченце на 3 години и половина - кукла. Тръгнала тя в дома, посещавала го 5,6 пъти, детето се привързало, казало й мамо, похмалило се на децата, че вече има мама. И в последния момент тази ..... не знам как да я нарека, се отказала....

Е как е възможно такова нещо!!!!!

Какви са тия хора бе, какво дишат, какво ядат.... Как е възможно да нанесеш такава травма на едно съвършенно беззащитно същество? Не си ли дават сметка? Същото е с колебаещите се БРодители. Сега ще си го гледам... не, не ще го оставя... не не ще размисля.

Според мен 6 месеца не потърси ли никой детето дори по телефон - край! Автоматично да му се отнемат родителските права. Той/тя един телефон не вдигнал да пита живо ли , здраво ли е - та после ще го призоваваме по 45 пъти да го питаме дали е размислил. Аааааааа

За съжаление не това е принципа, който се съблюдава при убеждаване на биологичните родители да гледат собствените си деца.
При една от насрочените срещи с моята соц. работничка, тя не дойде, а ни изпрати заместник. Когато при следващата ни среща изказах съжаление, че не сме се видели на предната тя ми разказа потресаваща история за причината. 16 г. майка решава да остави детето си още преди раждането. През цялото време, докато трае бременноста, соц. рбатници се опитват да я убедят да си го задържи. След многократните и откази тя влиза да ражда с намерение да го изостави, когато на социалните им хрумва "блестяща" идеята да и кажат, че в дома няма места и затова не може да го остави за осиновяване. Всички си мислят, че случая е разрешен в полза на детето, когато майката си тръгва от болницата с детето. Само след час-два обаче се обаждат от полицията и търсят соц. работничка, работила с тази майка. Оказва се, че на път за вкъщи "майката"минава покрай контейнер за смет и оставя детето в него , както си е с гривната от родилния дом, по която откриват и майката.
В чия полза е тогава това, че детето не е дадено за осиновяване, а е взето от родната си майка - на майката, която се чуди как да се отърве от него  или на детето, което е рискувало да загуби живота си, ако не бе открито навреме????

П.П. Не съм споделяла тази история досега, защото ми се струваше нереална и пресилена, но след последните събития......

Харесва ми поне, че отворихме хубава трибуна за изокване:)

Нали това искаше Дар за Мен? Няма нужда да ми благодариш.

Нямам си идея как сте ме тълкували и какво сте разбрали от писаното от мен, но определено крачим здраво в двете крайности.

Защитавах срока от 6 месеца. Нищо друго. Смятам, че е повече от достатъчен.

Но истината е, че крайните мнения пораждат противоположни такива.

А истината е обикновенно някъде по - средата:)

Таня съгласен съм. Това си е направо престъпление. За методите и работата на соц. работници, както и за тяхната мотивация може да се говори много. ЩЕ иска друга тема.

Останете си със здраве и не се приемайте толкова на сериозно. Живота е хубав!!!  

Не мога да кажа, че знам истината, но смятам, че не бих могла да бъда крайна, защото се намирам от едната страна на "парапета". Да още един шанс е човешко, всеки има право на такъв (освен за такива, които хвърлят децата си в боклука и подобни). Тежкото решение да оставиш детенцето си, вярвам, е наистина тежко за някои от БМ.
Представете си - живеете на ръба на мизерията, съпругът ви ви бие или сте на улицата. Обичате детето във вас повече от всичко. Казвате си - ужасно лоша майка ще бъда - не мога да направя това с теб и го оставяте. А после боли много, съвземате се, борите се със зъби и нокти, но нямате право на втори шанс. Е, това е просто пример.
Но аз вярвам, че изоставените слънчица имат два вида биологични родители - такива, които изобщо не са хаели за тях или такива, които безмерно са ги обичали.
Е, разбира се шансът да е втори и да имат право на него за кратко време. Може би, ако се съблюдават след като оставят детенцето си, дори и малка част от тях биха си го взели и станали наистина добри родители.
Що се отнася до финансите - когато кандидатствахме и представихме документите за работа изказах възмущението си на социалната работничка - възможно ли е държавата да е толкова жестока - лишава ни от правото да имаме дете - било то биологично или не, дори и само ако нямаме необходимия минимум, а в същото време им дава по 1лв. за храна и говори за отрицателния прираст на населението!
Извинете за тирадата

sna, права си за някои неща, но не мислиш ли, че тези майки, който оценяват ситуацията като невъзможна да дадат нужното на детето си и от любов към него го оставят, правят това по правилния начин - с подпис. Те знаят, че така детето ще намери своя дом, любящи и грижовни майка и татко и въпреки, че боли правят необходимото. Мисля, че в случая дискусията се върти около онези майки, който раждат и след ден, два, като се възстановят си вземат парцалките от родилния дом и изчезват безследно. А да не говорим за онези от гетата, който на всеки 6 месеца се появяват при социалните, взимат децата за седмица, после пак ги оставят, и после пак и пак и така с години. Тези деца страдат и са обречени. Е, именно това не мога да приема като втори шанс.