Занасям я при огледалото и се гледаме там. Дори да се е драла преди това, веднага грейва в усмивка, сигурно ще е голям нарцис, като порасне 
И ние сме големи любители на огледалото, голям смях пада
- Публикувана: 11 юни 2007, 19:46 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2007, 19:10 ч.
трикове за успокояване на бебета:)
И ние сме големи любители на огледалото, голям смях пада
От книжнината, която съм изчела по въпроса съм стигнала до извода /така поне пишат авторите, които съм изчела/, че на тази възраст детето не може да бъде "разглезено", то просто има нужди, които очаква да бъдат задоволени /напр. коликите, гладът, усещането за топло- студено, други болки и т.н./ и които следва да бъдат задоволени. Ако на тази възраст се опитваме на "възпитаваме" бебетата няма да постигнем нищо друго освем изнервяне на родителите и на самото дете, а може да се стигне и до нещо доста опасно- да не забележим наличието на съществен проблем. Затова и при двете си деца дори до навършване на 1 година никога не съм се притеснявала от т.нар. "разглезване"- просто винаги цел № 1 ми е било установяване на причината за дискомфорта и цел № 2- нейното отстраняване.
Да, гушкането на бебето е важно, разбира се, особено, когато има проблем, и съм сигурна, че всяка майка усеща тези неща. Усеща също, че бебето й плаче, защото иска да бъде на ръка, а ние не можем да издържим физически на това нещо, специално аз, просто цял ден да нося ми е невъзможно. Затова искам бебето ми да бъде и до някъде самостоятелно, да може да се забавлява само и да знае, че майка му е винаги наоколо и че може да разчита на нея. Мисля, че това е най-добрия вариант.
Права си,разбира се,но докато започне да усеща, че майката е наблизо,минава време.
В първите месеци малките съвсем не могат да усетят и да знаят, че мама е ей там,в съседната стая.
Като поотраснат,тогава
Пък по отношени на физическото издържане -има удобни средства като кенгуруто и слингът.
Ясно е ,че е невъзможно по цял ден детето да ти е в ръцете
В първите месеци малките съвсем не могат да усетят и да знаят, че мама е ей там,в съседната стая.
Като поотраснат,тогава
Пък по отношени на физическото издържане -има удобни средства като кенгуруто и слингът.
Ясно е ,че е невъзможно по цял ден детето да ти е в ръцете
Ох, не знам, имам кенгуру и когато е много ядосана, я слагам и наистина действа. Тъпото е, че например онзи ден се сецнах ужасно и не мога почти да се движа в кръста. Така съм още по-негодна за бебето. А тя тежи вече почти 6 килограма. Може би аз съм кекава, но това носене ми тежи много. Иначе понякога ми идва така да я намачкам, че я вземам да я гушкам, тогава пък тя се изнервя адски
Хехе 
Така е,понаболява я кръст, я целият гръб, пък не ми се мисли като стане над десет кила как ще действам,(Май на гръб ще го нося
)
Но поне детето е спокойно,а пък и ръцете са ти свободни да свършиш туй-онуй.
И още един трик-много се успокоява, като му пеят или тананикат нещо с изтънен глас.
Аз не му пея- засега предпочитам с добро
Така е,понаболява я кръст, я целият гръб, пък не ми се мисли като стане над десет кила как ще действам,(Май на гръб ще го нося
)Но поне детето е спокойно,а пък и ръцете са ти свободни да свършиш туй-онуй.
И още един трик-много се успокоява, като му пеят или тананикат нещо с изтънен глас.
Аз не му пея- засега предпочитам с добро
Моята дъщеря плачеше основно от колики и се успокоявахме само със сешуар. Тя на гърда въобще не желаеше да бъде, биберон залъгалка също не приемаше, не обичаше да се гушка и носенето въобще не помагаше, за оставяне по корем и дума не можеше да става. когато спряха коликите, сякаш имах съвършено друго бебе - стана спокойна, ведра и усмихната и вече плачеше само когато егладна.
Ох, не знам, имам кенгуру и когато е много ядосана, я слагам и наистина действа.
Между другото от кога може да се слага в кенгуру. Аз имам, но все още не смея.
Иначе, когато има колики, при мен също помага едно яко клубно парче, което й пускам по gsm-a. Останалите методи също - гушкане, танцуване, пеене, събличане по голо дупе. Но само временно се утешава, после пак започва да плаче и така докато не отминат коликите от само себе си.
Леко и ритмично потупване по памперса.Синът ми се успокояваше най-много от това.
Същото (това откритие е ново при нас, от няколко дена) плюс това аз подскачам нагоре-надолу Леко и ритмично потупване по памперса.Синът ми се успокояваше най-много от това.
Същото (това откритие е ново при нас, от няколко дена) плюс това аз подскачам нагоре-надолу Да, аз пък приклякам и резултатът е невероятен!
НАЙ - ефикасно и безотказно-работещо средство за успокоение за нас си беше цицата! Веднага забравяше, всякакви оплаквания. Непрестанно си висеше на мен, никога не ми се е налагало да се чудя как да го успокоявам по друг начин, слагах го на гърда и мрънкането приключваше веднага. 
Веднага забравяше, всякакви оплаквания. Непрестанно си висеше на мен, никога не ми се е налагало да се чудя как да го успокоявам по друг начин, слагах го на гърда и мрънкането приключваше веднага. Леко и ритмично потупване по памперса.Синът ми се успокояваше най-много от това.
Същото (това откритие е ново при нас, от няколко дена) плюс това аз подскачам нагоре-надолу И ние тъй,но аз пък се въртя като гламава и чак свят ми се завива,после с леки подскоци ,но трябва да има "удари" по дупата.
1. Носене на "самолетче" с танцова стъпка (тя по коремче върху двете ми ръце)
2. Слагане в кошницата за колата и люлеене до припадък с висока амплитуда на замаха.
3. Доста често се успокоява и винаги заспива в електрическата люлка на Чиполино - Джоя и после се носим в креватчето
НО първият вариант е най-удачен при тежката фаза на коликите, при нас е около 21 часа, но се случва веднъж на 5 - 6 дни.
2. Слагане в кошницата за колата и люлеене до припадък с висока амплитуда на замаха.
3. Доста често се успокоява и винаги заспива в електрическата люлка на Чиполино - Джоя и после се носим в креватчето
НО първият вариант е най-удачен при тежката фаза на коликите, при нас е около 21 часа, но се случва веднъж на 5 - 6 дни.