Относто раждането и мен ме беше много страх , ососбено в началото на бременността, но после си казах че ще го мисля като му доиде времето. А като стана време ме крепеше мисълта че никоя не е останала вечно бременна и бебето се ще излезе на бял свят по един или друг начин. И ето сега се радвам на едно прекрасно момиченце,кото нямаше да е с нас ако не си давах така кураж.Така че ти пожелавам повече вяра в себе си и много кураж 
). Сега изглежда щастлива. Мисля, че е хубаво да гледаш и пипаш мънички дечица, ако твои приятелки имат. 
- не съм имала проблеми просто сега се омъжих и така ... Няма от какво да те е страх на жената и идва някак си от вътре това да е майка . От раждането ме беше страх много - знаех месеци по рано , че ще е секцио и направо накрая се побърквах от страх . Когато дойде денят за секциото просто си казах бебето трябва да излезе от корема ми , не може да остане в мен ,така че ... осен това анестезиологът мина два три пъти говори с мен за по 15 минути - защото разбра ,че ме е страх , поговори с добър лекар по въпроса те са психолози и някак си знаят какво да ти кажат и как да ти действат успокояваща . Може би успокоява факта , че си в ръцете на кадърни хора 
лошото е, че колкото повече време минава, толкова повече се разколебавам ... а 1 ден след раждането, бях готова да забременя пак, всичко ми се струваше ужасно лесно 
Според мен страхът от протичането на бременността и раждането е по-малък, отколкото страхът за отглеждането и възпитанието на детето. Всъщност бременността е доста приятен период, ако не си в огромно напрежение и ако самата бременност не е много проблемна... Но след това... не знам А самото "забременяване" е доста приятен акт, както се сещаш 
.. . А и да ти кажа под секрет, че 1-та бременност е много романтична, защото имаш доста време да се насладиш на състоянието си. 
Да видим нататък Относто раждането и мен ме беше много страх , ососбено в началото на бременността, но после си казах че ще го мисля като му доиде времето. А като стана време ме крепеше мисълта че никоя не е останала вечно бременна и бебето се ще излезе на бял свят по един или друг начин. И ето сега се радвам на едно прекрасно момиченце,кото нямаше да е с нас ако не си давах така кураж.Така че ти пожелавам повече вяра в себе си и много кураж 
Така че смело давай пък няма страшно от нищо! Моята зълва също много е страх(тя пък чак в паника изпада)като си помисли за раждане.Не виждам кво толкова има,това са си съвсем нормални неща и всяка една жена трябва да ги преживее. Мен лично най много ме беше страх от вземането на кръв- имам фобия от игли и инжекции. Е дотук са ми вземали май 4-5 пъти кръв- почти свикнах, всъшност проблемът ми е самия страх, защото както знаете не боли при тази манипулация. Даже се надявам че лека полека ще се отърва от тази фобия, както се отървах от страха от зъболекар.
И раждането миа нормално, боляха си контракциите, но за това ако те притеснява има упойки, има и секцио, родих с няколко напъна, възстанових се бързо...то по-трудното, но и още по-приятното идва след това,а и не е за 9 месеца, а е за цял живот. Пожелавам ти скоро сама да се убедиш, че всичко това е един прекрасен период от живота 
нито ти режат крака или глава, нито ти вадят зъби, или те горят на шиш
Онзи ден ме боля стомаха и адски се притесних-всичко това показва, че си обичам бебето и то без дори да се насилвам. ). Но както често става - когато ти се иска - възникват пречки. Така, че ти сама може да разбереш страх ли те е наистина и дали си готова, доколко ще отлагаш заради страховете си, защото времето си върви (зависи и колко си голяма). Желая ти скоро да преодолееш страховете си и да се радваш на сладко бебе 
.Ако някой знае нещо , моля ви пишете ми , доста съм се притеснила. Смятам , че ти трябва да се настроиш на вълна дете и да поговориш със съпруга си . Същото важи и за бремменност и раждане . Няма как да знаеш колко , как и дали изобщо ще боли
