На всички ги е страх но в крайна сметка като забременееш ще разбереш че е нямало от какво толкова да се страхуваш и че чуството е чудесно 
- Публикувана: 12 юни 2007, 17:55 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2007, 19:19 ч.
Страх от забременяване и раждане
Преодолях страха от раждането, когато една позната ми сподели, че повече я боляло когато ходила на зъболекар. И аз понеже имам много болезнени спомени в това отношение , наистина се оказа, че раждането не е по-страшно. А за бременността - не се чувствах различно - само дето всички искат да ти угаждат и помагат 
Нещата, които се случват през бременността не са чак толкова страшни..Повръщането в крайна сметка не е трагично- колко от нас са повръщали и без да са бременни? Аз въпреки че си повръщах стабилно месец и половина не мога да кажа че е било кой знае колко неприятно- даже по едно време бях като часовник- измивам си зъбите, повръщам и закусвам след това Мен лично най много ме беше страх от вземането на кръв- имам фобия от игли и инжекции. Е дотук са ми вземали май 4-5 пъти кръв- почти свикнах, всъшност проблемът ми е самия страх, защото както знаете не боли при тази манипулация. Даже се надявам че лека полека ще се отърва от тази фобия, както се отървах от страха от зъболекар.
Болката от раждането сигурно я има, но като се замислиш в края на краищата е временна, да не говорим по колко други поводи в живота ни боли. Имаше май даже тема за сравнение между болката от раждане и тази от бъбречна криза- няма да ти казвам кое надделя
И последно- толкова много жени са се справили преди теб с бременността и раждането и са щастливи, защо и ти да не си като тях?
Мен лично най много ме беше страх от вземането на кръв- имам фобия от игли и инжекции. Е дотук са ми вземали май 4-5 пъти кръв- почти свикнах, всъшност проблемът ми е самия страх, защото както знаете не боли при тази манипулация. Даже се надявам че лека полека ще се отърва от тази фобия, както се отървах от страха от зъболекар.Болката от раждането сигурно я има, но като се замислиш в края на краищата е временна, да не говорим по колко други поводи в живота ни боли. Имаше май даже тема за сравнение между болката от раждане и тази от бъбречна криза- няма да ти казвам кое надделя
И последно- толкова много жени са се справили преди теб с бременността и раждането и са щастливи, защо и ти да не си като тях?
според мен е нормално - това си е страх от неизвесното, сигурно освен това си се наслушала на разни ужасни истории за дълги и мъчителни раждания, всъщност нищо не е така страшно, просто се отпусни и действай, няма да съжаляваш 
За успокоение - имах съвсем лека и приятна бременност, работех си до началото на 9 месец, скъсвах се от разходки, и общо взето си гледах кефа, верно че като станеше 9 и ми се доспиваше но какво пък толкова И раждането миа нормално, боляха си контракциите, но за това ако те притеснява има упойки, има и секцио, родих с няколко напъна, възстанових се бързо...то по-трудното, но и още по-приятното идва след това,а и не е за 9 месеца, а е за цял живот. Пожелавам ти скоро сама да се убедиш, че всичко това е един прекрасен период от живота 
а на въпросите - няколко пъти ти взимат кръв за изследвания всеки месец ходиш да ти мерят корема , теглото, да чуят бебето, евентуално да го видят на ехо...нищо от това както се сещаш не е болезнено. Единствения по-неприятен преглед е този за разкритие, но той чак в болницата обикновенно го правят като почнеш да раждаш и то не веднъж.
Мен пък ме беше страх като ми казаха, чезаради тесен таз щяло да се наложи секцио....умирам от ужас от операции...но се размина и си родих нормално
За успокоение - имах съвсем лека и приятна бременност, работех си до началото на 9 месец, скъсвах се от разходки, и общо взето си гледах кефа, верно че като станеше 9 и ми се доспиваше но какво пък толкова
И раждането миа нормално, боляха си контракциите, но за това ако те притеснява има упойки, има и секцио, родих с няколко напъна, възстанових се бързо...то по-трудното, но и още по-приятното идва след това,а и не е за 9 месеца, а е за цял живот. Пожелавам ти скоро сама да се убедиш, че всичко това е един прекрасен период от живота а на въпросите - няколко пъти ти взимат кръв за изследвания всеки месец ходиш да ти мерят корема , теглото, да чуят бебето, евентуално да го видят на ехо...нищо от това както се сещаш не е болезнено. Единствения по-неприятен преглед е този за разкритие, но той чак в болницата обикновенно го правят като почнеш да раждаш и то не веднъж.
Мен пък ме беше страх като ми казаха, чезаради тесен таз щяло да се наложи секцио....умирам от ужас от операции...но се размина и си родих нормално
малко даже ми е странно - от какво всъщност ти е страха?? 
нито ти режат крака или глава, нито ти вадят зъби, или те горят на шиш
самата бременност за мен поне е най-великото време в живота ми досега - въпреки прокървяването, което имах дори, въпреки гаденето първите месеци - център на внимание си от всички, обгрижвана и обичана - какво по-приятно от това, почиваш си толкова, колкото никога преди не си, разхождаш се, мислиш си за приятни неща...
самото раждане ми предстои, но не ме е страх - милиарди хора досега са се пръкнали по тоя начин, а не от щъркела - значи няма нищо страшно, щом природата така е направила нещата
ако беше страшно или опасно щяхме да си снасяме бебетата в яйца примерно и да ги чакаме кога ще пукнат черупката
не чета и не обръщам внимание на страховити разкази за раждания - по-голяма глупост от това сама себе си да психирам не виждам
установяването на бременността става с ехограф - предполагам знаеш, че боли колкото боли , ако се погледнеш в огледалото
после почти всеки месец ти вземат кръв и урина - нищо страшно не виждам и тука
и разбира се - ежемесечните женски консултации, където съвършено безболезнено ти мерят теглото и обиколката на корема
нито ти режат крака или глава, нито ти вадят зъби, или те горят на шиш самата бременност за мен поне е най-великото време в живота ми досега - въпреки прокървяването, което имах дори, въпреки гаденето първите месеци - център на внимание си от всички, обгрижвана и обичана - какво по-приятно от това, почиваш си толкова, колкото никога преди не си, разхождаш се, мислиш си за приятни неща...
самото раждане ми предстои, но не ме е страх - милиарди хора досега са се пръкнали по тоя начин, а не от щъркела - значи няма нищо страшно, щом природата така е направила нещата
ако беше страшно или опасно щяхме да си снасяме бебетата в яйца примерно и да ги чакаме кога ще пукнат черупката
не чета и не обръщам внимание на страховити разкази за раждания - по-голяма глупост от това сама себе си да психирам не виждам
Споделете по време на бременноста ви какви изследвания са ви правили колко пъти се ходи на лекар,болят ли прегледите
после почти всеки месец ти вземат кръв и урина - нищо страшно не виждам и тука
и разбира се - ежемесечните женски консултации, където съвършено безболезнено ти мерят теглото и обиколката на корема
Единствения по-неприятен преглед е този за разкритие, но той чак в болницата обикновенно го правят като почнеш да раждаш и то не веднъж.
А какво всъщност ти правят при този преглед-как протича?Малко тъп въпрос но......
А какво всъщност ти правят при този преглед-как протича?Малко тъп въпрос но......
Единствения по-неприятен преглед е този за разкритие, но той чак в болницата обикновенно го правят като почнеш да раждаш и то не веднъж.
А какво всъщност ти правят при този преглед-как протича?Малко тъп въпрос но......
А какво всъщност ти правят при този преглед-как протича?Малко тъп въпрос но......
ами то не че видях какво ми правят, но ай-общо казано бъркат и мерят с пръсти...понякога "помагат" да се стигне по-бързо до пълно разкритие...но чесно по принцип първия път ми беше леко гадно, бях отишла с малко разкритие и без контракции, преносвах и ме върнаха в къщи, та усетих прегледа, иначе после като вече си бях със силните контракции нищо не усещах, нито тези прегледи, нито как ми пукнаха мехура, нищо ....само контракцийте усещах и после напъните....е това ми беше най-щастливия миг, направо с радост тръгнах към родилната зала, за мен идваше по-леката част - самото раждане...но да знаеш всички тези болки и болежки и дискомфорти колко бързо се забравят...
и др раждах си без упойка, по собствено желание...ако те притесняват тези неща може да си поискаш упойка, аз исках вс да си усещам
Цитат
Единствения по-неприятен преглед е този за разкритие, но той чак в болницата обикновенно го правят като почнеш да раждаш и то не веднъж.
А какво всъщност ти правят при този преглед-как протича?Малко тъп въпрос но......
щом изпадаш в такива детайли и търсиш да ти кажат само положителни неща за всяка секунда от бременността и раждането, честно мисля, че май още не ти е време за деца
като започнеш да цениш повече присъствието на детенце в живота си и то ти стане по-важно от твоите преживявания, твоите болки, твоите страхове, твоето АЗ, едва тогава може да се пробвате
не се сърди, просто така ми изглежда отстрани
Единствения по-неприятен преглед е този за разкритие, но той чак в болницата обикновенно го правят като почнеш да раждаш и то не веднъж.
А какво всъщност ти правят при този преглед-как протича?Малко тъп въпрос но......
А какво всъщност ти правят при този преглед-как протича?Малко тъп въпрос но......
ами то не че видях какво ми правят, но ай-общо казано бъркат и мерят с пръсти...понякога "помагат" да се стигне по-бързо до пълно разкритие...но чесно по принцип първия път ми беше леко гадно, бях отишла с малко разкритие и без контракции, преносвах и ме върнаха в къщи, та усетих прегледа, иначе после като вече си бях със силните контракции нищо не усещах, нито тези прегледи, нито как ми пукнаха мехура, нищо ....само контракцийте усещах и после напъните....е това ми беше най-щастливия миг, направо с радост тръгнах към родилната зала, за мен идваше по-леката част - самото раждане...но да знаеш всички тези болки и болежки и дискомфорти колко бързо се забравят...
и др раждах си без упойка, по собствено желание...ако те притесняват тези неща може да си поискаш упойка, аз исках вс да си усещам
И какви са горе долу усещанията.Извинявай за тъпия въпрос
