АЗа съжаление живеем в държава и времена, когато не можем да си позволим лукса да си останем вкъщи и да си гледаме децата. Гадно ми е, тежко ми е, но търпя.
- Публикувана: 13 юни 2007, 10:05 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2007, 21:12 ч.
Чуствам се гузна защото се върнах на работа
не се чувствай виновна, правиш каквото трябва. за съжаление живеем в положение, в което се налага да правим каквото трява, а не каквото искаме.....и на мен ми беше тежко, като оставих малката на месец и половина за да се върна на работа....е ако имах кърма щях да остана в къщи...но така се получи... има начини да накараш детето си да се чувства специално и не е нужно да си му лепната за памперса, за да е най-важното нещо на света за теб!
Няма за какво да се чувстваш гузно и виновна.
Аз въобще не съм спирала - докато Вики стана на 3 месеца работих от вкъщи,а после започнах на пълен работен ден.Но след работа,събота и неделя е нашето царство
, играем си и се гушкаме.Много ми беше криво и болно и сега на моменти е така, но се свиква.Просто не можех да си позволя да остана без работа.Това е положението.Примирих се (почти) и се опитвам да прекарваме пълноценно времето заедно.
Аз въобще не съм спирала - докато Вики стана на 3 месеца работих от вкъщи,а после започнах на пълен работен ден.Но след работа,събота и неделя е нашето царство
, играем си и се гушкаме.Много ми беше криво и болно и сега на моменти е така, но се свиква.Просто не можех да си позволя да остана без работа.Това е положението.Примирих се (почти) и се опитвам да прекарваме пълноценно времето заедно.
Не се чувствай виновна-финансовата страна на живота е досадна, но от изключително значение е да се справяме успешно и на този фронт- и аз почти веднага се върнах на работа, първо бебето гледаха бабите, след това случих на госпожи и на ясла, когато отивах да го взима, той ревеше и не искаше да тръгва към вкъщи. Погледни нещата така- всички си мислим, че сме най-добрата компания за децата си, само дето аз съм сигурна , че те в повечето от случаите са на друго мнение. Мисля, че можем да компенсираме и след работа целодневното си осъствие от дома,е , понякога дори се налага да готвим заедно, да поливаме цветята заедно и други такива, но пък е весело и има какво да си разказваме за времето, когато не сме били заедно! Успокой се- на света има много по-гадни неща, от това, да тръгнеш рано на работа, така че късмет и успех ти желая!
Не се самоизмъчвай. Щом си взела такова решение, то то е правилното! Гузната съвест няма да ти е от полза 
Напълно разбираема е мъката ти, но се опитай да погледнеш от положителната страна Такава има, бъди сигурна! Аз започнах работа, когато синът ми навърши годинка. Месеци преди това се тормозех. Истината, обаче е, че ми се отрази положително 
Прибирам се вкъщи със страхотно желание за игра и гушкане и истински се наслаждавам на малкото време, което прекарваме заедно 
Гледам на работата като на почивка и разнообразие. Въпрос на нагласа
Между другото, работя същото, което и ти
Напълно разбираема е мъката ти, но се опитай да погледнеш от положителната страна Такава има, бъди сигурна! Аз започнах работа, когато синът ми навърши годинка. Месеци преди това се тормозех. Истината, обаче е, че ми се отрази положително Прибирам се вкъщи със страхотно желание за игра и гушкане и истински се наслаждавам на малкото време, което прекарваме заедно Гледам на работата като на почивка и разнообразие. Въпрос на нагласа Между другото, работя същото, което и ти
Мими4, не се чувствай гузна! нямаш основание.
аз работя от самото начало - от вкъщи, предимно! нито работата ми е като хората, нито майчинството ми! разкъсвам се между двете, но няма как!!!
бебето спи, а аз пиша на компютъра, говоря по телефона. открадвам по някоя минута за сън...
много е тежко, но ще се справим, нали?
аз работя от самото начало - от вкъщи, предимно! нито работата ми е като хората, нито майчинството ми! разкъсвам се между двете, но няма как!!!
бебето спи, а аз пиша на компютъра, говоря по телефона. открадвам по някоя минута за сън...
много е тежко, но ще се справим, нали?
Записвам се в клуба. Върнах се на работа, когато Моника беше на 10,5 месеца. Просто ми поставиха условия и нямаше начин. И досега тъжа, че не мога да съм с нея. Ходи на ясла, спокойна е, но какво ли й е на душичката. Вечер е нервна и плаче за всичко. А аз изнервена от работата /защото е тежка и психически натоварваща/ й се карам, а толкова искам да я гушкам и да й покажа колко много я обичам моята принцеса "една единствена".
Яд ме е, че живея в тази страна!
Яд ме е, че получавам 180 лева и за нищо не стигат.
В другите страни не е много различно - дори отпуската по майчинство е доста по-кратка. Ако искаш повече - някъде може, някъде не, но и парите са много малко през това време.
Нямя защо да си гузна - погледни го от добрата страна - така детето ти ще свикне и с други хора и няма да е залепено за теб.
И ако позволиш един съвет - не си откупувай гузната съвест с подаръци - не е педагогично, нито за детето (макар и толкова малко), нито за теб.
Аз също се върнах на работа като бебето беше на 7-8 месеца. Не мога да кажа, че страдах - напротив, вече бях почнала да се видиотявам вкъщи. Мисля че промяната се отрази добре и на мен и на малкото.
