10 неща които мразя в бременността!

Още щом родих исках пак да съм бременна  .Много ми липсваше коремчето и ритниците на бебка.Тя ми спести последния месец-роди се по-рано и общо взето изкарах една много лека бременност.Нищо не съм мразила,но ме мъчиха малко киселини,подути крака,схващане вечер...ми май това е.

Напълно те разбирам. До преди три месеца и аз се чувствах така и никак не ми липсва това шкембе. Чувствах се като квачка на полог И се дразнех от коментари, че това било най-хубавият период от живота на жената. Егати себеотрицанието, егати чудото - не можеш да седиш дълго време на стол, та камо ли да стоиш права, приличаш на плондир, ревеш за нищо, ядат ти се боклуци и най-съсипващото - усещаш, че не принадлежиш на себе си. И на всичкото отгоре - водиш живот на светица - без секс, без алкохол, без бурни купони. Така беше при мен. Чувала съм, че има жени, които се забавляват страшно, докато са бременни.
И още нещо - сега мога да напиша и 8 -те неща, кито мразя в майчинството:
1. Безкрайните съвети, които ти дават роднини и приятелки и с които те карат да се чувстваш доста неспособна като майка.
2. Безсънието - леле, като писне онова дете в шест, ми иде да се застрелям.
3. Кърменето - животът е едно безкрайно доене, особено първия месец - от теб изтичат само течности. Все едно си подвижен биберон (както вика баба ми на детето "недей да плачеш, кравата идва!")
4. Затъпяването - откакто съм родила, една книга не съм прочела и един филм не съм изгледала - всеки ден милиони сиви клетки просто измират.
5. Депресията - като почна да се самосъжалявам, съвсем не се понасям.
6. Липсата на време за себе си.
7. Самотата - всички около мен работят и единствената ми компания са бебето и котката. Така че монологът е преобладаващата  конумикация.
8. Безкрайните терзания дали бебето е добре, защо плаче, яде ли достатъчно, защо повръща, пълни ли памперса и т.н и т.н. - нямам търпение да порасне и да си казва какво му е.
е, поолекна ми,хвана ме на фаза Сигурно има и още по темата, но не се сещам.
От сърце ти пожелавам леко раждане и едно ангелски крокто бебче!

От това което пишеш на тебе не само че не ти липсва да си бременна ами маи не ти допада и периода след това!
Не разбирам как може да има толкова себелюбиви личности....
 За това че ти умират сивите клетки  си виновна самата  ти- факта че имам дете не ме  е спрял да чета и образовам- напротив  , но просто чета повече литература , която преди не съм оценяла толкова добре.
Изумявате ме понякога с постинги....
Вили

киселините и пишкането през ноща

Скъпа Вили,
Просто на моменти ми идва до гуша и споделям какво точно изпитвам по своя си начин, като се иронизирам. Това, че не съм пуснала такава тема, се дължи на факта, че такива всеотдайни майки като теб няма да ме разберат. Радвай се на това, че се чувстваш супер в ролята си на майка!!!
И извиненя към авторката на темата за отклонението, въпросът беше за бременността!

Боже мой, какви изказвания, втрещена съм!
Мили бременни и бивши мами, искам да ви кажа само едно: ако някоя от вас е чакала толкова дълго и всеки месец неуспешно да забременее, както ние от форума "искам бебе" ,в никакъв случай няма да посмее да нарече "мразя" това или онова, когато съм бременна, а ще се гордее, ще пъче коремче, ще се  радва и плаче от така дългоочакваното щастие, ще казва не без чувство на гордост: бременна съм, затова не мога да пия, пуша , спя, лягам , ставам или каквото и да е там , ще стиска зъби в името на сладкото бъдещо същество, когато й е много зле или пък просто не може да си позволи някои "лиготийки" (все пак това са САМО 9 месеца!!!) и ще благославя всеки ден Бог, който я е дарил с най-прекрасното чувство на света, ДА БЪДЕ МАЙКА!
Направо се срамувам заради вас Дайте да се сменим - ние да сме бременните, а вие да си висите в "искам бебе" и да си се надявате бая месеци!!!
Съжалявам за тона, но просто не мога да се сдържа! Аз тук чета, за да се подготвя за бъдеще, да прочета от опитни мами, а то....

Искам да добавя 10 неща, които мразя в бременността, повтаряща се всяка година!!!

1. Точно си спрял да кърмиш първото и се наслаждаваш на първата си чаша сухо мартини и хоп - 
2. Точно си започнал да се връщаш в старите си габарити и хоп -   
3. Точно се спряла неконтролируемо и хормонално да ревеш над сантиментални филми или стара музика, която свързваш с безгрижното си минало и хоп - 
4. Точно си започнала да усещаш гърдите си не като млекоцентрали, а като извор на сексуална енергия и хоп - 
5. Точно си решила да се завърнеш на работа...или поне да започваш да се занимаваш с нещо друго, различно от  и хоп - 
6. Точно са спрели киселини, гадене и повръщане и хоп - 
7. Точно си започнал да практикуваш ежедневно  и хоп - 
8. Точно са всяко срещнато женско - раждало и не раждало, е спряло да ти дава съвети и коментари и хоп - 
9. Точно с мъжът ти сте си отдъхнали от непрестанното будуване нощем и хоп - 

Десетото го допишете вие!!!

Обичам децата си, но мразя да съм бременнааааааааааааааааааааааааааааааааа

Имах две изключително леки бременности.
Имаше някои неудобства, притеснения, страхове, но да мразя е твърде силно казано, че и 10 неща...
Нищо не съм мразила. Чувствах се ОК!
 

Изобщо не се притеснявай от това, което чувстваш. Аз се чувствах по абсолютно същия начин след като родих. Майчинския инстинкт при мен доста закъсня. Може би към 6-тия месец започна да се прокрадва плахо   Сега вече е различно, но в началото се чувствах точно като теб. Много исках малкия да проговори и да започне да си казва, а не само да реве. Също така много исках да започне да си отваря хладилника и да започне да си взема каквото иска за ядене, че да се спре това - едно пюре не яде, друто не яде, а в същото време реве от глад...

Еми не всички сме като Вили и не всички през бременността и периода непосредствено след това сме изпълнени с телешки възторг. Какво сега да направим? Да се гръмнем. Някои жени се адаптират по-трудно. Това не е себичност. Просто на някои промените им действат по различен начин. За мен това беше огромна промяна. Аз съм свикнала да работя по 10 часа, да чета книжки, да излизам много с приятели, да ходя извън София за уикенда. И това изведнъж свърши. Затворена вкъщи. Няма с кой една дума да си кажа. Зима, даже и на разходка не мога да изведа малкия. Беше ми много потискащо.

Вили, бъди малко по толерантна. Не можеш да напишеш такова нещо. Това, че не споделяме същата майчинска еуфория, граничеща с лека лудост, като теб, не ни прави лоши майки. Не съм от майките, които напълно изперкват от това, че имат деца. Не съм от тези, с които не може да се проведе нормален разговор и за които разговорите се изчерпват с това какво прави детето и колко е гениално и как казва "агу" по начин, по-различен от другите бебета и как едва ли не свири на пиано и чете Шекспир в оригинал на 8 месеца.

tai , тук не става въпрос за това дали се радваме или не , че сме забременели. а за това, че понякога неразположеинята доста почват да тежат и въпреки, че знаеш, че са и нормални, и за най-хубавото нещо, просто ти се иска да се пооплачеш и да си кажеш какво ти тежи. поне аз така разбирам темата. аз лично също писах доста време в искам бебе и мога да те уверя, че с гордост си разхождам коремчето. което не пречи да усещам и негативните страни на бременността и те да не ми харесват. на теб ти пожелавам в най-скоро време да се преместиш в отчетните форуми 

аз нищо не мразех в бременността  
оплаквах се само,но защо трябва да мразя  
имах киселини,ставаше ми лошо,постоянно бях гладна,бебето в последните месеци риташе като на футболен мач   качих 25 килограма ....
всеки месец нещо не ми беше както трябва,но всичко си минава с времето...
все пак това са само 9 месеца-те отлитнаха толкова бързо   трябва да се намира с какво да си отвличаш вниманието...аз четях списания,пазарувах за бебето-купих всичко необходимо,разхождах се постоянно!

1.Винаги съм била леснораздразнителна,но сега е просто върхът!
2.Не мога да си намеря дрехи-което ми става на корема ми е много широко на краката.
3.Постоянното съобразяване-не вдигай тежко,това не прави,онова не прави.
4.и кучето не мога да изведа-това ми липсва ужасно,ужасно много.
5.Че постоянно почти ми се яде нещо,но незнам какво точно.

  Чак мразя - не, но имаше неща, с които неможех и неможех да се примиря:
     - неконтролитуемата смяна на настроения в самото начало на бременността
     - киселините - и аз бързо се справях с тях, но не веднъж ме държаха по цяла нощ будна.
     - не понасях летните горещини, които много бързо ме изтощаваха
     - контракциите, последните месеци, които ме караха да се чувствам като нивелир по улиците
     - отоците на глезените през деветия месец
     - усещането за тежест по време на секс, пак през последния месец
Ами това са!

lga,  и аз те разбирам. Не мисля, че съм егоистична кучка щом изпитвам тези чувства. Писнало ми е да обяснявам, че това, не значи, че не искам да гледам бебе, и чудесно разбирам момичетата от "Искам бебе", но просто и аз съм човек, освен това ми трябва време да се науча и свикна.

И ти извинявай, обаче това твойто ми звучи малко като, когато изхвърлиш остатъците от храна някой да ти каже " Децата в Африка гладуват, а ти хвърляш храна! "

Нормално е като не си имала дълго време дете и си сътворила чудеса от храброст, за да забременееш да имаш по-различно отношение към този период, отколкото аз, която забременях от раз.

И какво сега да направим? Да си кривим душата и да симулираме чувства, които не изпитваме?Възхищавам се от това, че авторката се е осмелила да пусне тази тема. Въпреки че знаех, че ще срещне предимно назидания.

Веднъж бях свидетел на това как направиха една майка на сол и пипер само защото поиска съвет къде да направи аборт. Лелееее, съсипаха го момичето - убийца била, някои майки чакали с години за нейното щастие, а тя....за аборт пита! Еми какво да направи момичето сега? Да го роди, само защото по света има майки, които не могат да забременеят? Ако го роди какво, всички майки, които имат проблеми със забременяването ще забременят ли? Най-вероятно не.

Абсолютно същото е. Ако аз докато съм бременна се правя, че ми е супер добре и се чувствам прекрасно с размерите си на средно голяма косатка, това ще помогне ли с нещо на мамите от " Искам бебе " ?

Не можем да усетим радостта от ходенето, което би изпитал един човек, прикован в инвалидна количка, ако някога пак проходи. Това не ни прави чудовища.