Да предпазим децата си от нас самите

Много много ми е мъчно за това детенце,гледам му днес снимката в дира цял ден.И за другото,2 годшното момиченце от Мъглиж ми е мъчно,дето любовника на майка му му разкъса черния дроб и панкреаса и то разбира се умря.Аз обаче нямам нищо общо с тези "родители" и моето дете е обичано,много.Дези дечица са били обречени от самото си раждане.Това е истината и каквото и да говорим сега,утре пак ще се случи това,и пак ще дете от тази социално-етническа прослойка.За тези хора просто няма бъдеще или поне аз не го виждам.Без образование, с нисък интелект и склонност към пиянство и насилие не знам кой човек би имал бъдеще.

О, Мамими, ако мъжът ми тръгне да ме малтретира - тогава ще пищя с все сила и ще бягам!
Но да сравняваш майка, която си е шляпнала детето, защото се е отскубнало от ръката й и е хукнало да пресича улицата, с пияния изверг, бил детето си докато го убие - също не е много коректно. Затова ти дадох и абсурден пример. И пак казвам: обобщенията са си обобщения. Лозунги, които звучат добре, но не помагат практически. А отглеждането на едно дете си е практическо занимание отвсякъде. И нещата са навързани много едно за друго.

Да шляпнеш детето си по дупето е едно, а съвсем друго е да го пребиеш до смърт. Второто си е чиста лудост. Според мен само един изрод може да стори подобно нещо. С кеф да го хванеш и да го унищожиш.

Може ли някой да ми даде линк към статията?

 

http://dnes.dir.bg/2007/06/13/news1776750.html

Не мога да не се съглася с целия постинг на dara, както и с това:
Защото много често това се случва в иначе на вид изключително добри семейства (родители).

Последния път, когато шляпнах (по дупето) Кейти бе отдавна (беше на около 2.5 г.)-отскубна ми се от ръцете по средатана оживено улично платно. Полудях от страх. Първична реакция беше, зная. Но нямаше как да реагирам. Малкото дете никога няма да разбере колко са опасни колите. Но разбра моя страх за нея. И се уплаши. И повече не посмя на улицата да не ми даде ръка.
Това не смятам че е насилие над дете.

Ние с мъжа ми сме единодушни, още откакто забременях, че не е правилно да се бие детето, и нито за миг не ни е хрумвало да му посегнем. А особено пък мъжа ми и муха не може да убие. Ще се възпитаваме с наказания.

Големият ми син разбира какво искам да му кажа, само като му изрека името и го погледна.
Малкият също. Нищо, че е само на годинка - всичко разбира.

Против шляпането и боя съм. Моята майка доста си го позволяваше върху мен и сега сме в "страхотни" отношения.

Пошляпвания-не,но строги наказания когато са заслужени вършат добра работа,но такива които си остават в сила ако детето се разплаче и ти стане мило за него,важна е дисциплината

  ужасно. Милите деца. "Пастрокът" на момиченцето е на 21 години, самият той дете. Баси и злобата дето е излял върху беззащитно същество! Да почиват в мир дечицата!

Не мисля ,че във форума има майка ,която би "възпитавала" детето си с брадва .
Ценностите на тези хора са мноооого различни от нашите.Горките им деца 

Защо се притесняваш от първичните реакции? Точно във възпитанието на малките деца мисля, че те са най-естествените и нормалните.
Всички сме виждали ако не наживо, то поне по документалните филми за животни, как се грижат за малките си. Лежи майката, малките щъкат около нея, някое се отдалечи, тя изръмжи, то се върне. Друго пак се отдалечи, но не се връща при звуков сигнал. Какво прави тогава майката? Шляпва го и го връща при останалите. И това ли е малтретиране? При животните няма такова нещо, няма жестокост, няма умисъл. Има само осигуряване на безопасността на поколението. Често, гарантирано със собствената саможертва.
Така е и при "висшите" бозайници - хората. Шляпа се малко дете, което не разбира значението на НЕ, на НЕДЕЙ, на ОПАСНО, на всички тези забрани, които гарантират безопасността му. То може да реагира на гласа на майката, но когато откаже да се вслуша, какво трябва да направи тя? Ами шляпа, за да очертае границата. Малко дете не може да бъде заплашвано с други наказания, самите наказния нямат смисъл за него. За него бъдещето не съществува, то иска сега и веднага. И си получава наказанието (шляпане) сега и веднага. После е безсмислено.
Но щом детето поотрасне и започне да разбира добре значението на думите, щом бъдещето започне да има смисъл за него, тогава вече наказанията придобиват друг вид и шляпането става ненужно. Забраната, лишаването от нещо любимо, изразеното неодобрение - ето това са "жестоките" наказания и точно те се преживяват най-дълбоко.
Каквото и да мислите за мен, но за първи път плеснах сина си, когато упорстваше да залепи ръката си на горещия котлон. След неуспеха на множество НЕ-та и физическо преместване, накрая му плеснах ръката, достатъчно силно, за да почувства лека болка и да се стресне. Предпочетох този "грях" на съвестта си, отколкото жестоко изгорена ръчичка. Болката е най-добрият учител, особено, когато обучаваният е на съвсем невръстна възраст. По-добре е леката болка от ръката на мама, отколкото силната болка на някоя травма. Така мисля и никой не може да ме убеди в обратното.

ПП Напълно приемам, че има и съвсем кротки и послушни деца, които разбират още от първия път, когато им се каже нещо и няма нужда да бъдат пошляпвани. Даже познавам такива. Но не мога да се съглася, че един родител ще остави детето си да прави каквото си иска, да се държи безобразно, само защото не може и не желае да намери начин да коригира поведението му.

ППП Подчертавам изрично, че под шляпване и пляскане имам предвид точно това, а не бой с пръчки или други помощни материали, нито побой, нито скубане, нито други видове малтретиране.

 Против боя съм, но когато думите не помагат се пошляпваме...Моят син не е от кротките и разбрани деца и наистина понякога, няма оправия. А напоследък сме в периода на тръшкането и големия инат, както пише по дебелите книги- детски пубертет.

За смилане от бой-ммисля,че никой няма да го направи(поне от форума) предимно се случва на деца от ромски произход.
Незнам как бих реагирала когато направи нещо лошо Е ще има пошляпвания поскарвания ама трябва да се възпитават не да им сваляш звезди и като поотраснат да те правят на луд.