Лордове и графини...тема за мрънкане

ДарЗаМен, от известно време редовно посещавам този подфорум и изчитам всичко подробно и аз самата не знам защо  Чудя се и премислям и отговор не намирам засега, но аз обикновено не правя нищо просто ей-така и се надявам, че и този път ще стигна до отговора, когато му дойде времето.
Темата ти много ме впечатли, защото от известно време и аз мисля по нея, но от гледната точка на многодетните. Та при нас ситуацията е долу горе същата. Не може да се оплакваш от трудностите по отглаждането на децата, че нямаш време, че не ти стигат парите. Трябва да можеш, трябва да имаш търпение, трябва да се справяш, винаги да си в настроение и усмихната, защото иначе веднага те питат: Ами защо си ги родила тогава? Е, ясно защо: защото искаш, защото можеш, защото знаеш, че Бог те благославя и всъщност те изпитва, давайки ти такава голяма отговорност. Просто и ти си човек. Имаш своите моменти на слабост и искаш да си ги изживееш както другите хора, но нямаш право Защо? Защото си дръзнал да нарушиш стериотипите Да, ние сме държава на стериотипите и стандартите. Стандартно е да имаш две деца, но е нестандартно да имаш три или повече. Стандартно е да родиш, но е нестандартно да осиновиш. Да родиш две деца и да даваш всичко от себе си е похвално, но да родиш три и повече и пак да даваш всичко от себе си е робия, а някой може и безотговорно да го нарече.
Затова и ние, група многодетни майки решихме да се обединим и да направим всичко възможно и да разрушим старите стереотипи и да наложим нови. Не ми се пише подробно за това сега, защото не затова е темата. Но искам да ти кажа, че на много места ни гледат с интерес и не могат да повярват, че многодетните майки са интелигентни, образовани, мислещи и отговорни. Та даже дръзват да имат и интересни идеи за бъдещето на децата и многодетните в България.
А сега има много хубава кампания `И аз съм българче`, която и ние подкрепяме. Използвайте я,  за да се обедините и да кажете на висок глас, това което толкова хубаво и открито казвате тук. Да има допълнителен отпуск за осиновителите, да се променят и разни други неща, които са важни и вие разбирате по-добре от мен, защото аз не съм преминала през вашите трудности и не знам какви промени биха улеснили осиновителите и са добри за децата.
Аз съм доста многословна, за което моля да ме извините, но реших да се включа в тази тема, защото страшно много ви симпатизирам
Пък ако решите, че съм твърде нахална и неразбираща, за да давам съвети, то просто забравете за този пост и не ми се сърдете, аз само искам да съм полезна

Как няма да си железен - две години след делото бяхме под "наблюдение" - пишеха се социални доклади през няколко месеца, идваха в къщи. Сънувах, че ми вземат децата. Стрясках се вечер и ги търсех в креватчетата.
Някакви документи трябваше да попълвам и имаше графи родител, осиновител и попечител. Записах се като родител. Там знаеха, че децата ни са осиновени. "Нали ги осиновихте?" - миличко ми напомниха.
"Осинових ги, но съм техен родител и ще се подпиша като родител!"

Здравей, Галче!
Приветствам те с добре дошла и бързам да ти пиша, че мнението за многодетните майки, че са интелектуално ограничени, максимално ме учудва . Това само някой пълен простак (извинете, няма по-мека дума) може да го измъдри!

Относно предложението на Галче (добре дошла и комплименти майко юнашка!) и относно за що се борим и има ли то почва у нас - ето я темата "И аз съм българче": http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=187188.0

Невероятни хора се борят за правата на децата и респективно за нашите права.
Скъсват се да тичат, да събират, да носят, да провокират размисъл, да будят обществото, да викат по протестни митинги.
Че и за мнения ни питаха даже...
Че отговор няма за сега - няма. Но това няма да ги спре.

Нас какво ни спира?

Питай облаците, Магьоснико, там нависоко от време на време се чуват ангелски гласове.
П.П. И не завиждай, виж колко часа е. 

Според нашето общество да имаш повече от две деца е признак на ниска сексуална култура и на липса на интелектуални възможности, т.е. като не правиш кариера от нямане какво да правиш, раждаш деца.
Да си чувала репликата: Уж си интелигентна жена, пък имаш три деца.
Аз да, макар и не по мой адрес, а по адрес на една учителка от Сливен, която има три деца.

ДарЗаМен, за да има отговор, някой трябва да поеме отговорността. А това никой в България не иска да направи, по никакъв начин и в никой случай. По-лесно е да не правиш нищо, защото не може да сгрешиш, а ако направиш радикални промени, то трябва да поемеш отговорността и да можеш да отстояваш направеното. Затова и управляващите в БГ най-често са в позиция на дейно бездействие.

А относно мрънкането, то и аз си позволявам да го правя, но само в компанията на сродни души, дето ще ме разберат и ще подложат рамо да поплача на воля. На мен поне това ми действа тонизиращо и ободряващо, нещо като изхвърляне на негативната енергия
Айде останете със здраве и с мир в душите, пък какво мислят и казват другите няма значение. Да си различен, означава да си специален и много, много чудесен човек, на който е поверена голямата отговорност да отстоява различието и да провокира консервираните, за да се получи и еволюцията в този свят (А защо не и революция )
 

Всъщност, май трябва да бъда по-буквална.
Понеже, не съм си и помисляла, че някоя от нас в действителност "мрънка, оплаква се и ока", донякъде ядно, донякъде с хумор поставих темата. Май оплесках нещата.
Имах предвид да си направим място, където да кажем това, което подтискаме и сподавяме в ежедневието.

Галче, понеже по случайност, произхождам от многодетно семейство (калинки тринки, тоест две мъжки и едно женско), никога не ми е и минавало през ума, че майка ми - признат архитект, безкрайно креативна и способна личност, може да изглежда в нечии очи ограничена.
Така си израснах, с убеждението, че ще си родя поне три деца и ще осиновя поне едно (това, защо съм го искала на достойната възраст от 13-14 години и хабер си нямам). Съдбата ме дари засега с едно прекрасно дете, дай Боже да съумея да поема грижата за още. Обаче сега се замислих...ми, ако взема та се изложа? Ми, ако ме вземат за проста? Не, сериозно, наистина ли има подобно отношение към вас???
Блажена "слепота", докато един проблем не стане собствен, нямаме очи за него.
Аз ви се възхищавам, бе жени! И без това е толкова трудно в днешните времена да отгледаш дете, в България да не говорим, че и кусури ви търсят!

Относно бездействието на определени държавни кадри, то е ясно. Но пък на бебето дават да яде, когато плаче, нали?
Това, в което никога не сме били особено силни е единството в постигането на някаква цел и каква ирония, често - в наш интерес!
Затова или разчупваме този нашенски модел, или си търпим държавниците, които сме заслужили.

Браво на вашата инициатива, това "мрънкане" е крачка към по-доброто бъдеще на децата ви.
Ако имате нужда от подкрепа, за каквото и да е - бройте ни с Ирина!

Ох, може ли да помрънкам, че не ми се чака вече, ей така само да си го кажа, пък дано ми олекне поне малко.

ДарЗаМен, точно така те разбрах И исках да те подкрепя, обаче май не се справих .
 

Е, как да не може, аз тая тема за какво я пуснах! Стига да не нарушаваме регламента на форума, "рев" на корем!
какаяка, колко време стана вече?

Галче, ти на това ли му викаш НЕподкрепа, ехааааа, дай да видим подкрепата тогава! 
 

Макар, че все още нямам конкретни поводи за мрънкане, мисля че темата си е много полезна. Ми то човек, ако не се оплаче, тук където ще го разберат и ще получи морална подкрепа, то къде тогава?? !!
А относно това, дали всички очакват от осиновителите да са перфектните родители - сигурно! Обаче, донякъде може и сами да си го причиняваме от страх да не се провалим като родители

kakayaka , ще стане, няма къде да ходи, трябва само още малко търпение - някъде бях чела една мисъл - нещо от сорта "чакането е много трудно, но като дойде детето, изобщо няма да го помните".

Аз напоследък май само мрънкам, ама днес как да не се оплача, като Исак като ни видя, за първи път каза "тата" и се юрна към баща си да се гушка, а мен ме остави да стърча като... пън насред двора. Единственото ми успокоение е, че баща му не го чу и умря от мъка .

Таничка, кой родител не го е страх от това?
Стига да не вземе надмощие над всичко останало, добре е да си го кътаме някъде този "страх".
Че без него, май стават най-големите гафове.

Я, да се обадят възпитаваните по система Макаренко!

Фокси, ехааа, страхотно е!
Ама таткото да не прибързва да се кефи.
После е номера...а после, обикновено значи 'мама'.

Чудела съм се, дали не се дължи на това, че са се нагледали на жени, а мъжете са им доста по-интересни?!

Не знам, но определено връзката между мен и Исак и между мъж ми и Исак е доста различна - докато нещата между нас са кротки, спокойни и като се разсърди търси утеха при мен, то техните отношения са доста емоционални - смеят се заедно, сърдят се, гушкат се, търсят се - изобщо емоция от всякъде. Може и да е защото мъж ми подхожда доста по-емоционално и първосигнално към малкия... Не знам.
Иначе наблюдавам другите деца - те някак си странят от мъж ми - не им е нормално да има мъж около тях явно. Днес бяхме на музика цяла група 7 нехранимайковци, 5 какички (и аз станах какичка) и мъж ми - никое от децата не му обърна внимание, освен Исак, който за сметка на това постоянно търсеше погледа му, докато от мен не се интересува - знае че като се протегне и аз ще съм там да се облегне на мен. Аз съм даденост, той е... не знам какво. Споделям, защото за мен това е доста странно, понеже не съм го изживявала до момента и освен това се случва пред очите ми за 5 дена - просто детето променя отношението си към нас, изгражда връзки, които са различни с всеки един от нас. Е, още ни няма пълно доверие, но се надявам и то да дойде.

Ми знам, че ще дойде, обаче и аз вече не знам какво искам - хем ми е гадно, че ще закъсаме с финансите ако стане скоро и изляза в отпуск и искам да се забави малко, хем отвътре ми е едно такова нервно и направо не ме свърта. На всичкото отгоре другата седмица ще носят мебелите за детската и сигурно съвсем ще пощурея.
Да не говорим, че една да не казвам каква, непрекъснато ни пъха каноконлит в ключалката на пощенската кутия и вече ще й тегля един бой.

Нашите синове редовно "пасат" тревички по пътя от детската градина до в къщи и все ми подаряват цветя. Днес цветята бяха за тате - останах с празни ръце. Не мрънкам, ами направо страдам.
Първата дума на Вики, която ние чухме от него беше мама. Истинска магия беше - в първите часове в къщи. Изкъпан и приспан след цял ден пътуване се пробудил докато бях в банята. Тате и вуйчо десетина минути го успокоявали. Когато влязох в стаята и го гушнах каза ясно и силно "мама" и заспа. И тримата онемяхме. Беше най-невероятния миг в живота ми. Иначе тате е неговия фаворит. Мъничко ревнувам, да не пиша много. Обаче за Преси мама е целия свят. И тате има повод за ревност.
Много ми се оплаква от летните ваканции в детската градина. Голямо безобразие. Всяка седмица ни питат нямат ли децата баба, да ги гледа. Вече ми писна от тези жени. Как не разбраха, че никой, освен тях няма два месеца отпуск. Направо тормозят децата, за да принудят родителите да "се спасяват" и да не водят децата на градина. Днес и други майки се оплакваха от анархията и лошото отношение към децата.