Това ли е българската действителност?

Е, поне усети какво е да те заболи от нагло отношение. Приятно е, нали?

И аз вярвам в теб, Наталия. И мисля, че ще издържиш тези кошмарни 17 дена. Ти си българка, все пак.

Имаме двама такива във фирмата. Тя - на 29, след 4 години в Германия. Той - на 28 след 6 години в Англия. Много са готини, надути - за какво, напротив. Работят с удоволствие, доволни са, приятелите им не са ги забравили и нито за миг не са съжалили, че са се върнали   Той дори се ожени, взе си апартамент и сега са новодомци

Много още такива примери имам спед приятелите си  

Ааа, без таквиз... Бедни, онеправдани и нещастни, добре... ама сега и възрастни... 


Нещата, които си написала, наистина са факт, макар и едностранчив. Ние ги знаем, чуваме ги, четем ги - все пак тук живеем, нали... Ти обаче живееш другаде и се изпълваш с омерзение дори при мисълта за неколкодневна визита - как точно трябва да разбираме апела ти "да направим нещо"? Искаш да ни подтикнеш към още по-ясно осъзнаване на собствената ни нищета и да ни отвориш очите? Искаш да знаеш как ти самата би могла да промениш нещо за 17 си мига в България? Или искаш да организираме съвместен митинг, докато си тук - какво точно целиш?

Nataliya имаше 2-3 по остри поста ,но общо взето културно протича разговора.
Пиши как ти се вижда Русе като си дойдеш.

Седма страница..

Има ли вече определение за ' българска действителност' или още чакаме Сопрано? 

Не е проблем и не прави впечатление когато се оплаче един. Но когато още 30 човека отговарят: "Да, и на мен ми се случи същото", вече се набива на очи.

Нека гледаме собственото си държание, а не да се оправдаваме с другите.

Намирам иронията ти zа груба и неоправдана. Какво лошо има да не ми се струва нормално Бърzа Помощ да не идва zа хора над 70, продавачки да се мръщят като не купиш нещо, да не се спира на пешеходни пътеки, хора да хвърлят бутилки от колите си, таксиджии да не качват болни и майки, да не се отстъпва място на въzрастни и бременни в транспорта и по опашки, детските градини да си спаzват работното време, самотните родители да получават нормална иzдръжка zа децата... Не искате ли и вие това? Забележете, че споменавам само неща, zа които във форума се твърди, че са практика в БГ, а не някакви единични случаи като убийства и инциденти.

Да, като съм zаживяла в чужбина, съм видяла какво е да се живее нормално. И като глупава оптимистка, която няма право да ви се бърка, ми се иска и в България да стане така.   Но нали "една птичка пролет не прави", опитвам се да ви накарам да се zамислите над съществуващите проблеми и да търсим иzход zаедно. Точно zаедно е ключовата дума, а не да се делим на "ти си в чужбина", "ти си дебела", "ти си пушачка", и т.н.

  Ей на това вече не се сдържах сериозно. Прочети си пак първия пост и после пак обясни, че идеята ти е да даваме "конструктивни" предложения как да се оправи България. Аз поне разбрах, че търсиш съвети как да "оцелееш" 17 дни тук или пък съжаление, че ти се налага да изтърпиш тоя ужас.
Аз България не искам да я оправям, достатъчно ми е да си оправя собствения живот и съм сигурна, че ако всеки се съсредоточи върху това вместо да бистри световната политика и конспирация или какво си е купил съседа и държавата ще е много по-добре. И тъй като знам, че много хора ще ме разберат погрешно държа да отбележа, че моя свят не свършва до входната ми врата.


Няколко приятели се прибраха преди около година. Бяха 7 години в Берлин, но като завършиха нещо не им хареса мисълта, че трябва да плащат свободен наем и нормални данъци. Всички вече си работят тук и до са доволни. Не мога да се сетя обаче за конкретни подобрения или новости, които да сме обсъждали.
Прави ми обаче впечатление, че много бързо придобиват вредни навици.
С единия вече спорим, че и тук спирането на пешеходна пътека е задължително. 

след тази тема, Наталия, едва ли ще са много хората тук, които биха търсили заедно с теб изход изобщо, що така ти хрумна точно сега да спасяваш България? Гледай си почивката, а като се прибереш, пусни една тема "17 мига от лятото, или как преодолях страха си от родината".

Марица, съвсем оф от темата, но 4естно, не вярвам нито на дума от това, което си написала. Испания излезе най_циганската държава. а това, което описваШ като "нов и скъп" квартал просто дале4 не се покрива с впе4атленията ми. естествено, сигурно и при вас, както и в Италиа има области и области, квартали и квартали, но не може например цяла Италия да се оприли4и на Неапол, или Милано на Куарто Оджжиаро, така, 4е тия обобЩения за възпитанието, за децата и за оправията, Що не си ги спестиШ?

както и Ще ми интересно да разбера какво то4но не ти харесва в Италия и Франция. не ми отговаряй тук, Ще пусна тема в 4ужбинския.

на авторката на темата : моето мнение за дереджето в България съм го казвала ве4е, но за година и половина не вярвам толкова да са се влоШили неЩата, та да се притесняваШ за 17 дена. а ако притесненията ти са глобални, не е това мястото... не можеШ да възпитаШ отговорност, или граждански задължения в един форум. това е дълъг обЩЕствен процес, който минава през осъзнаване на приоритетите и след това, планово реализиране.
иска се и индивидуално желание да направиШ неЩо конкретно, заЩото вярваШ в него, а не мислене от рода "аре са, аз ли Ще съм най_големия балък?..."

А защо да си ги спести обобщенията?? Италия и Испания да не би да са безупречни местенца, център на цивилизацията?? Всичко е въпрос на изисквания... Лично аз не бих заменила България нито с Испания, нито с Италия - разликата е прекалено незначителна, за да си струва.

Наталия,
Постът ти е написан доста странно и провокативно. Поне това за 17-те дни в България можеше да си го спестиш. Нямаше да те оглозгат до кокал, щяха да оставят нещо и за кучетата.
Иначе, ако приемем, че черпиш информацията си само от новините и нета, съм склонна да оправдая патоса ти. Аз самата, гледам да избягвам новините, защото журналистиката е ужасно тенденциозна.
Подкрепям те напълно, че трябва да престанем да се водим от максимата "една птичка, пролет не прави" и да си поемем отговорността.

Не мога да кажа,не ме е заболяло.

Въzрастни ли сме или тийнейджъри? Аz си мисля, че повечето тук сме над 18, тоест сме въzрастни вече.

Не се иzпълвам с омерzение, ами с нещо като страх.   Като чета темите тук, ми става неприятна мисълта да се прибера, да. Защото като си далеч от българското всекидневие и четеш толкова лоши неща всеки ден, с толкова много хора, които ги потвърждават, ситуацията си иzглежда направо страшна. Може би на повечето хора не им прави такова впечатление, но аz си представям нещата доста цветисто и мащабно. Като прочета, че 30 човека не са могли да си хванат такси в София, zа мен е логично да мисля, че и аz ще трябва да се паzаря и раzправям, ако отида там и ми дотрябва такси. Като zнам колко нелюбеzни продавачки и обслужващ персонал съм срещала преди, и като продължавам да чета тук, че ви искат капаро, zа да мерите официални рокли, как да искам да дойда и да им се моля да ми вzемат парите? Не zнам вече как да ви обясня, че като си откъснат от таzи среда, проблемите ти се струват много по-страшни. Но не губя надежда, че всичко постепенно се променя, zатова ви питам zа субективна информация от първа ръка.


Целя да отсеем истинските проблеми и zаедно да опитаме да намерим начин да се борим с тях. Някои от писалите вече споделиха техните средства при борбата (любеzност, настойчивост). Натрупаният от някои хора опит трябва да се сподели с другите. Например всеки да раzбере, че трябва да си търси правата и да се оплаква на съответните инстанции, дори и да мисли, че никой няма да го чуе. Или да осъzнаем, че всеки е отговорен zа своите действия и да не се оправдаваме, че и другите правят така. Да приzнаем, че трябва да се спаzват дори и неписаните zабрани. Да се научим да бъдем малко по-търпеливи и отzивчиви към околните, но и директно да осъждаме действията на теzи, които не одобряваме. Да си дадем надежда, че нещо zависи от нас.  

Това са само някои от моите представи zа евентуални решения на проблемите. Трябва да се сформира гражданско общество, както каzа някой по-горе. А не на протестите да ходят по 10 човека. И никой да не си мисли, че правилата не важат zа него. Сигурно пак zвуча като сектантка, а?  

Да, черпя информация единствено от медиите и форумите. Блиzките ми не обичат да ме товарят с проблемите си. Приятелите в Русе се оплакват предимно от липсата на работа и zатварянето на всичките кина. 

Ще вzема да го махна това zа 17-те дни наистина, щом толкова се набива в очи и ви кара да пропуснете същината на постовете ми.