ТОРМОЗ В УЧИЛИЩЕ,ЗАЩОТО Е ОТЛИЧНИК!!!!!!!

ТОЙ НЕ Е ЗУБРАЧ!!!!!  Така става като не чета преди да публикувам ИЗВИНЯВАМ СЕ

Искаш да кажеш, че той е единственият отличник в класа? Защото като те чета до такъв извод стигам. Явно е единствен, щом така бие на очи и за останалите момчета е толкова непонятно и невероятно, че чак им е смешно. Много неприятни изводи си правя за училището, в което учи детето ти. Щом отличниците се третират като обект на подигравки и тормоз... Явно не е това училището. Това бих казала аз на първо четене.

Здравей!
Разбирам проблема ти.Аз като дете също го имах.Понеже бях по-едричка не смееха да ме бият мен, но редовно ступваха по-малкия ми брат.За съжаление и преди 20 години и сега децата,които обичат да учат, а са в един и същи клас с калпазани стават обект на неразбиране и подигравки.По този начин децата с по-слаб контрол от родителите изразяват завистта си, а понякога и мързела си.
Поговори с учителите, с класния.Ако другите деца бъдат по-ангажирани с уроците това може да се промени.Например-да им се постави задача да намерят допълнителни материали по някаква тема.
Нормално е момчетата да се дразнят,че сина ти е харесван от момичетата, а те не чак толкова.Надявам се скоро това да отшуми.
А ти бъди до детето си-то има нужда да е сигурно,че постъпва по правилния за него начин.

Ооооооох, страшно е.
Низвергнат си, ако си зубрач, читанка, отличник, с очила/без очила, с наднормено тегло, ако не искаш да пиеш/пушиш с останалите, да бягаш от клас или пък да не бягаш...
И това си е отколешно явление. Каквито и съвети да ти дадем, сам той трябва да се пребори и да си изработи модел на поведение, авторитет и себеуважение. Сам, както и ние сме го правили, като деца.

А иначе благородно ти завиждам за отличника 

Смени училището с по-елитно такова, в което знанието се цени повече и децата са по-мотивирани да учат, дори ако трябва да е частно. Това на първо място, ще постави сина ти в много по-конкурентна среда (а както знаем, най-важната предпоставка за добро развитие е конкурентната среда). На второ място, ще приключат проблемите, които има сега, тъй като няма да е единствения или един от малкото отличници, а и отношението на децата от класа му към ученето ще е много по-различно.

И Шани и *SV* са прави.
Няма нищо ново под слънцето. От край време тези, които са по- в някаква област или се различават по някакъв начин от масата са сочени с пръст и психически тормозени. Действително вариантите ти са два: или да оставиш синът ти сам да се пребори със ситуацията и самоутвърди, или да го преместиш в друго училище.
Сигурна съм, че ще се справите, след като детето ти е толкова зряло.

Той догодина ще е 7-ми клас, така че най-вероятно проблемът ще отпадне от само себе си, когато всички ги налегнат да учат допълнително.
И при нас имаше същия проблем. И след като приеха сина ми във Втора английска, целият осми клас той не можеше да се начуди, все повтаряше: знаеш ли, че в това училище се подиграват на тези, които не учат, а колкото повече учиш, толкова повече те уважават.

Добре че училището вече свърши  Не мисля, че трябва да се мести детето в друго училище, и то 1 година преди гимназия. Поговори с класния и се радвай на отличника 

Благодаря ви за съветите момичета  Синът ми е в езикова паралелка /английски и немски/ уж в елитно училище.Пътува с градски транспорт до другия край на града само и само да учи там.Миналата година имаше  приятел от класа - страшно интелигентно дете и двамата със сина ми все заедно бяха и не търсиха компанията на другите момчета.Обаче когато започна шести клас приятелят му замина за Англия и сега е сам.Всички други момчета наистина не учат и вече са се пригрупирали на групички и никой не го иска при тях.Хиледи пъти съм разговаряла със класната,но никакъв резултат Ще стискаме зъби още една година и после дано вече попадне в по добър клас.Забравих да ви кажа,че той е дребен и това допълнително му влияе

Бръкна ми някъде с тоя пост , да знаеш.  Изпитала съм го на собствен гръб, става дума за мен, не за детето. Мен дори ме биеха момчетата.  Като влязох в техникума реших, че трябва да се променя, сдружих се с популярните и започнах да се правя на печена. Разбира се гоненето на високи оценки ми стана последна грижа. Обаче не отчетох това, че  техникума  беше елитен и там важаха други правила. Като го завърших разбира се не можах да вляза да уча това, което исках заради нисък бал. За щастие успях да оправя грешката по-късно.  Та - ако можете сменете училището, ако не - стискайте зъби и действайте за елитно след 7 клас.

Бооооже   Тия деца са станали ужасни ... Племенника ми е отличник на класа и на олимпиади ходи и е толкова горд , че немога да си представя някой да му убие ентусиазма заради това , че е по -глупав и не може да стигне неговото ниво   Добре е ,че сина ти ще минава в седми клас щото ще ги изтърпи само една година докато се премести защото ще кандидатсва другаде предполагам. Не мога да дам съвет , че аз съм много чувствителна на такива теми и реагирам крайно но си мисля че е добре да поговориш със сина ти за да не му се отрази това отношение на успеха   Успех  

сменете училището. не си струва да се тормоzите. няма да има реzултат.

Ние сме с подобен проблем. Синът ми е единствения ,който завършва с пълно 6 от техния клас. В началото на 2-я срок му викаха зубрач , но вече спряха. Даже сега с едно от тези момчетата е първи приятел.  Но не знам точно как се разбра със съучениците си ...Престана да им се дразни може би.Не му е приятно ,но...Намериха си и общи интереси - спорт, музика...
Да поясня ,че е в елитно училище и клас. Просто в калса  са повече момчета, а при тях знаем как е  , не са зубрачи по принцип.

Дано в 6-ти клас да не възникне отново този проблем.

Пожелавам ти и на теб догодина - отличник с много приятели в класа! 

Това е проява на нормална завист от страна на неможещия към можещия. Синът ти е обречен цял живот да се сблъсква с такова отношение, защото умните, амбициозни и преуспяващи хора са по-малко от мързеливите, посредствените и неуспелите. Трябва да свикне с това и да си подбира приятели, които отговарят на неговите интереси, стремежи и знания. И аз съм била отличничка, моите най-близки приятели - също. Имаше там долу в низините някакви дребни зли човечета, които се опитваха да си избиват комплексите като ни се подиграваха, но ние това го смятахме за комплимент и се гордеехме, че сме зубъри! Смяната на училището няма да му помогне - навсякъде има пройдохи.

И при нас има такъв проблем. Разликата е в това, че почти всички момчета са отличници и има страхотна конкуренциа между тях. Разликата е, че синът ми чете много енциклопедии, интересува се от много неща и ги помни. От там идва проблема- т.к. знае повече от останалите, те постоянно го обиждат, че е зубър./ Забравих да спомена, че сега завърши 3-ти клас/. Моят съвет към него беше да се държи нормално с децата , да не им обръща много внимание и да не стига до сблъсъци. Обясних му кой е зубър, и че той изобщо не е, т.к. дори не чете уроците в къщи.Та лека полека нещата се оправиха. Накрая на годината беше приятел почти с всички. Не знам как е станало и какво е помогнало, но резултат имаше.
 Колкото до вас стискайте зъби още една година.В края на крайщата не е нужно да има НЯКАКВИ приятели. Важното е да са добри деца.

Благодаря ви момичета за съветите.Добре,че днес излизът във ваканция и малко ще си отдъхнем.В класа има едно момче-много развито за възрастта си и голям хулиган.В края на пети клас дойде при нас от друго училище-изгонен е от там.Тази година като го хвана пубертета и направо побесня да се заяжда със сина ми.А аз нали ви казах,че той е по-дребничък и го е страх да му противоречи,но той по принцип е по-възпитан и не иска да се заяжда.Това гадното момче образува едно ядро от останалите момчета и не им разрешава да разговарят със сина ми.А те го слушат,защото за тях той е готин-пуши,не учи,в час си прави каквото си иска и те му се кефят.Не знам просто....По едно време не го пускаше в мъжката тоалетна,защото трябвало да ходи в женската-там при момичетата,защото и той като тях е отличник.Правихме извънредни родителски срещи заради това момче,защото то пречеше и на учителите в час и закачаше момичетата,обаче не можем да го изгоним по никакъв начин.Класната ни подшушна ,че родителите му са близки с директора и това е...Постоянно ни обещаваха,че ще го приместят,първо след първия срок,после след шести клас ама няма....

Еййй    Вие лично с това момче защо не поговорите ... Честно , мисля си че ако някой му се стресне няма да си позволи да закача сина ти 

Ами това е класическа ситуация. Има такъв момент, че някой отличници много вдигат летвата на изискванията (особено ако са много умни и за останалите е несравнимо по трудно да покажат каквито и да било резултати). Ние имахме такъв ученик в класа и по споразумение той не взимаше излишно участие, изобщо се въздържаше от прекален демонстрация на уменията и знанията си. На всички беше ясно, че не можем да се мерим с него, но той не ни го навираше в очите непрекъснато.

Аз също съм имала отлични оценки, но съм се старала това да става "случайно". При нас зубърите също не бяха почит и ето някой от моите трикове, които са ми помогнали да се промъкна "гъвкаво" покрай "общественото мнение" на съучениците ми. Не мисля, че някой родител или учител иначе е в състояние да те защити.

1. Ако ти стане лошо и си тръгваш към къщи, защото се разболяваш, винаги можеш да кажеш, че смяташ да избягаш един път и ти да видиш какво е.
2. Избягай един път със съучениците си (максимално 2 пъти на година) - какво толкова ще ти се случи.
3. Изкарай съзнателно една четворка (в началото на срока например), после цял срок се бори да я оправиш. Казвай, че родителите ти са били много недоволни от този пропуск и сега ще трябва да залягаш.
4. Не взимай непрекъснато участие в клас, особено когато само ти вдигаш ръка на трудни въпроси. Учителите сигурно са наясно вече, че си най-добрия, не е нужно да се доказваш 24 часа в денонощието. Децата обаче определено се дразнят.
5. Подскажи веднъж на съученик на дъската (дискретно). Даже и да повикат родителите в училище, винаги могат да те защитят.
6. Прави се, че си пишеш домашните в училище в междучасието. Даже и по едно изречение да дописваш и да пишеш датата и подчертаваш заглавието, пак се създава впечатление, че не учиш непрекъснато в къщи.
7. Никога не научавай наизуст уроци или части от тях. Даже да ти е по-лесно да наизустяваш неща (например, защото имаш фотографска памет) не се изкушавай, а използвай свои думи за пресъздаване на наученото. Това е най-пагубното - зубър си е точно някой, който учи наизуст.

Така след известно време ще оставят детето на мира, та може и приятели да завъди.

Нека бъдем честни, та кой обича перфектните хора. Помислете какво правим ние големите с колеги, които само се натягат на шефа и винаги знаят какво трябва да се направи и дават редовно мнение - е, не ги бием естествено, но са ни неприятни!

Знам, че да се лъже, не е никак хубаво, ама да оцелееш в тази училищна джунгла е някак си по-гот.

Най-вероятно синът ти е също и сдържан, подреден, не си хвърля чантата навсякъде, не се подиграва на останалите е т.н. Това, в комбинация с това, че е отличник, изнервя останалите момчета. Нормално е и няма начин да се справите, защото по-скоро цялостното му подевение е причината, а не само това, че е отличник.
Преподавах на едни деца в 5-ти клас и едно момиче от 6-ти пистоянно тормозеше най-умното и прилежно момиче от 5-тия клас. Аз лично се разправих с онова от 6-ти като просто си наложих властта на учител, но когато се обърнах към зам-диекторката за помощ, тя просто не се поинтересува. Вбесих се. Не зная дали  изобщо има изход от ситуацията, но не мислете, че самият факт, че е отличник, изолиран, е причината. Тя е комплексна. Дори да спре да учи, няма да промени харастера си, надявам се, така че проблемът няма да отпадне.

Ама какво е това елитно училище, заради което си струва да прекосяваш цяла София и в което записват изгонените хулигани от други училища, а учениците не учат и бягат от час? Може би не си струва да държиш толкова много на това училище? Ако положението е нетърпимо, просто премести детето.

Момичетата са ти го написали, ако си малко по-различен от масовката, винаги се намират хора, които да ти завидят  Дали ще е външност, характер, качество, пък даже и заради родителите ти 
Това го повтарям непрекъснато на моя син  Важното е детето да има самочувствие и до колкото може да не се връзва на дразненията от другите деца. Знам че е трудно, но това помага. Колкото по им се връзва, толкова повече на тях им става интересно да го тормозят.

Ле-ле-еее, почувствах се точно както някога в 6-ти клас - гадно. Бях сладка отличничка и момичетата не можеха да ми го простят. Не ме биеха, но жените са си кучки от малки и намираха по-изобретателни начини да ми вгорчат живота. Смених училището и нещата се оправиха. Остана ми страха от женски компании.                                                                                 
Хубаво е, че синът ти споделя с теб и има подкрепата ти, защото моите родители дори не подозираха за проблема.

Напълно подкрепям
Уви, ще ти е трудно. Навремето заради такова нещо се наложи да не ходя на училище последния месец от седми клас и да се преместя в друго училище. Прецени сама. На новото място, спомням си, се чувствах в пъти по-добре.

Първо научете малкия как да се защитава ако се опитат да го бият. Дребен е, но ако знае да използва главата си /в прекия и преносен смисъл/ и къде най-боли. Запишете го на джудо /до 3-4 месеца ще може да тръшне много по-едър противник/. А и нататък в живота това ще му е от полза.

За училището - отивате при директора и пак подемате за момчето тормозач песента. После ясно заявявате, чето този път сте дошли, защото смятате да отидете в инспектората и на по-висша инстанция, а след това ще потърсите съдействие на медиите като Господари на ефира за да видят как се оставя в това училище да се тормозят децата.
На някой това може да му се струва излишно заплашване на директора, но всъшност е изпитано след такова протакане и обещаване "само да свърши .." и все се намираше нещо да чакаме да свърши преди преместването на хулигана. 

Много благодаря момичета за подкрепата и съветите.  Ще се постарая най-вече да поработя върху самочувствието му.Само да вметна,че не сме от София,а от Ямбол и елитните училища не са чак на такова ниво както в София.Но за нашия град това училище наистина е най-доброто.Ще следя с интерес вашите изказвания.Ние сме разговаряли с другите родители и сме заявявали,че ще преместиме нашите деца (5-6 са готови като мен) с директора и той ни казваше,че вече е преместен само да свърши първия срок.После почна втория,директора излезе в отпуск,после като се върна казваше от "другия понеделник" и т.н. докато свърши годината.Класната пък не иска да си признае пред директора,че не може да се справи с едно 13годишно момче и пред нас обещава,а пред директора казва,че няма чак такъв проблем.Обаче учителите също не могат да преподават и цял час се занимава с укротяването на проблемния и не се учи...

Грозна ситуация, но аз бях същата работа

Много обиди, викаха ми "зубър" и честичко ядях пердах, а това е било преди 20 години

Нещата при мен се оправиха, когато след 7 клас кандидатствах и ме приеха в друго училище, в което всички бяха на едно ниво (висок бал при приема) и имаха желание да учат.

Ситуацията е трудна, защото това може да се отрази негативно на желанието на детето да учи. Затова според мен трябва много обяснения и подкрепа от страна на вашето семейство 

Целувки 

Ученето не е натягане, а нормална и основна дейност в училище...пък който не иска да учи просто не му е много мястото там, но образователната система за съжаление само задължава подобни деца да стоят в училище и да забавят развитието на другите.

По въпроса - ориентирайте се за по-добро училище, но не за "елитно" по приказите в махалата - съберете възможно най-разнообразна информация за друго място. Макар че и там няма да е застраховано...

А има ли в България организация, която да се занимава с ограничаване на детското насилие?
Някой знае ли?
Това е нещо много обичайно по света...

наистина наболял проблем.моят син също много го тормозеха още от 5-ти клас. не можа да се приобщи към класа ,защото момчетата бяха на максимата,че всичко се оправя с бой .а ние сме го възпитавали, че  е по-добре да говори отколкото да се бие.пети клас го избутахме с голям зор.... наистина голям. когато започна шести стана още по-лошо-всеки ден го биеха и той започна да бяга от у-ще, защото го било страх. ходихме при децата, после при родителите, при класния, при директора и като нямаше никакъв резултат-една майка ни отговори:еееее кво толкова един шамар---а на Митко бузата му беше синя..... побеснях..... преместихме го в друго училище и нещата малко се успокоиха.макарче и там трябваше да се нагмезди в обстановката му е по-лесно. ти знаеш кое ще е най-доброто за детето ти

Припомни ми най-кошмарните ми години.
Не, че бях пълна отличничка, но гледах да се подготвям и понеже бях тиха, учителите ме харесваха.
Момичетата, двойкаджийките ме подиграваха, за отличничките не бях достатъчно добра, момчетата ми измисляха гадни прякори...Децата могат да бъдат много жестоки. Имало е моменти в които не съм искала да ходя на училище.
В гимназията се запознах с най-добрата си приятелка и бяхме двете срещу всички.

Винаги е било така. ПО НАше време - също.Аз в основното не съм имала кой знае какви завидни успехи, но в гимназията се засилих и бях много добра. С приятелката ми ни слагаха на отделен 4ин, отпред, обърнат с лице към останалите, на контролните по математика, за да не преписват от нас... 4естно казано, това ни караше да се 4увстваме малко като аутсайдери, но самата гимназия все пак беше малко по-елитна уж, та не сме имали проблеми. А и с нея бяхме много близки приятелки и до ден днешен сме. Лошото във вашия слу4ай е това, 4е синът ти е сам, няма приятели. Не знам какво да те посъветвам. Той ли4но какво мисли за евентуална смяна на у4илището? Склонен ли е?

За съжаление умните деца винаги са ги смятали за различни и може би от завист се отнасят така, както се отнасят с твоето момче. Аз мисля, че е най добре да се обърнете към директора, ако трябва и всеки ден да му висите на главата. Ако и той не обърне внимание има и по горни истанций. Не го оставяй да става, като другите и да не учи.
Искрено и благородно ти завиждам за отличника, дано и мойте деца един ден станат такива.

Много сте мили момичета!Благодаря ви за съветите.Сега през лятото ще обмисля вариантите.Вие освен красиви жени се показахте и като едни истински грижовни майки

мини парче , изчетох темата, това наистина си е проблем. За съжаление, лошият пример е заразителен май навсякъде, не само в училище. Мисля, че не сте били достатъчно настоятелни в исканията си за отстраняване на онова гаменче, без извинения. Щом училището е елитно, няма логика директорът да го държи там. Дори и да му е близък - да го прати в друго училище, защо да създава проблеми в неговото. Едва ли при дилемата - вашите деца или този невъзпитания, той ще предпочете да напуснат добри деца, а да задържи другия. И наистина има инспекторат, министерство - може и там да се обърнете. Щом има и други родители, направете подписка, настоявайте да се промени положението, срещнете се с родителите на въпросното момче. Едва ли сега ще изброя всички възможни ваши реакции. Просто бъдете настоятелни, та дори и малко нахални. Ако се държите възпитано и меко, твърде вероятно е да не обърнат много внимание на проблема. Но в крайна сметка, касае се за вашите деца и просто сте длъжни да ги защитите. Не ми стана ясна позицията на класната - защо казвала на директора, че няма проблем. Според мен има проблем и трябва да се решава. А синчето ти наистина трябва да има самочувствие, защото има и покритие. И в нашето училище самочувствие до небето имат точно невъзпитаните и слаби ученици, а тези който работят както трябва, са някак плахи, тихи, отстъпчиви. Не че това са лоши черти, но човек трябва да може да се защитава в тоя живот. И понякога и аз, малко така на висок тон им виквам на добрите, че те трябва да говорят високо, а не да се снишкват, защото има какво да кажат, а не тия, дето само глупости дрънкат, но с апломб и без притеснение, и да вдигнат малко глава и да го раздават по-наперено. Ама то колкото е по-прост един човек, толкова му е по-лесно. Пък тези, дето имат в главите си, обмислят, пък се притесняват, пък се съмняват - нормално е. Просто не оставяйте проблема без решение, аз самата не съм много привърженик на принципа"стискай зъби". Детето ти ще стиска зъби, пък оня ще си развява байрака, ти ще се притесняваш..............и докога. Просто търсете решение. Ще го намерите.

labrex, ти наистина си много добър учител и човек,щом така се заинтирисува!  Ако имаме проблеми през новата година ще те потърся за съвет.Нашата класна се страхува да ни напътства по някакви причини-не знам точно какви.Даже като и поисках дом.телефон на това момче, няколко пъти ме помоли да не казвам,че тя го е дала.През лятото ще работим върху самочувствието. Пожелавам ти положителни промени по вашия проблем

Твърде далече съм от Ямбол, но ако мога с нещо да помогна - няма да откажа. Успех и на вас!

Не мисля, че проблемът е в това, че детето е отличник. Т.к. бях "зубрачката" на класа, много добре ми е позната ситуацията на такава, но никога не съм имала проблем с този факт или пък със съучениците си.
Значи...на мнение съм че всичко опира до самочувствие и до контактност и умение да общуваш с останалите.
Винаги съм имала голямо самочувствие що се отнася до знанията си и оценките си. Понякога съм имала проблеми с учители които ги е дразнела демонстрацията на самочувствие, но никога със съученици. Никой никога не би могъл да си помисли да ме наскърбява с думата зубрач, т.к. се гордеех с това си звание и съм го демонстрирала че да си "зубрач" и отличник е достойнство. Живея спокойно със себе си и не треперя че ще ме изпитат или ще бутнат там, където не бих могла да отговоря. Ако случайно някой не е доразбрал нещо и все пак опитва да ме засяга или подиграва на тази тема, по-скоро той самият ще бъде аутсайдер, т.к. такива често изпадат в ситуация когато имат нужда от помощ с материала.
Бяхме две пълни отличнички и между нас имаше малко отношения на конкуренция. Всички останали се бореха да бъдат част от компанията ни. Ние налагахме модата или моделът на поведение на класа. На нас учителите прощаваха много повече, ние провоцирахме откровенни разговори и ние бяхме представителите на класа и инициаторите когато трябваше да се решават въпроси между нас и учители.
Винаги съм била в отлични отношения със всички в класа. Макар да съм презирала някой за това че е абсолютен пън, никога не съм го демонстрирала явно. Но пък, за сметка на това винаги съм демонстрирала, че да имаш отлични знания и заедно с това авторитет пред учители и ученици е страхотно предимство и привилегия. Никога не съм се сблъсквала със среда, в която е имало отбягване или наскърбяване на отличниците. Убедена съм, че тази благоприятна среда е създавана точно благодарение на нас. Ако един зубрач е захлупен очилатко, който от нищо друго не се интересува освен да си напише домашните и да си ги крие в междучасията, естествено е да има такова отношение към него.
Моите домашни се преписваха през междучасията от целия клас. Имах си аз някои да реши да се обявява за мой враг открито. Бях лидер в класа и се държах като такъв. Позволяване на оскърбления по свой адрес не е лидерско качество. Ако си истински такъв, винаги ще намериш начина да поставиш на място тези, които са се осмелили да дръзнат. След това нито те, нито останалите биха посмяли. Значи...освен знания или оценки, би трябвало да възпитавате или поощрявате още доста други качества на детето за да бъде истински лидер.

Аз също не мисля, че е проблем , че е отличник, имам 6,00 успех от 1 до 12 клас, но това не ми пречеше, да бягам от час, да подсказвам на контролни да решавам на други групи задачите нищо , че викаха майка ми , типичните зубрачи ги мразехме всички подигравахме се и т.н. ако избяга целият клас и остане само един е как да го обичаш ,като ще нацвъкат отсъствия заради него, а и по принцип не съм имала момче съученик пълен отличник, някак всички се носеха по течението и никой не си даваше зор.Това, че си добър ученик не трябва да те прави задръстен, бях сигурна в знанията си, и си позволявах да бягам от часовете колкото си искам, защото ако ме изпитат другия път пак ще имам 6

Само смяна на училището и средата ще помогне. Но ако наистина е умен, цял живот ще страда от простаци.

темата е много интересна. от 3 до 8 клас вкл. бяхме страхотен клас. имаше и много умни момичета и момчета и доста посредствени и такива по средата. някои определено клоняха към математика, други към литература, но като цяло в класа ни е имало разбирателство и мисля че нямаше жертви. всеки знаеше възможностите на другия и ги приемаше. сигурно е имало и инциденти ама аз не помня. според мен проблема на сина ти е че е дружал само с едно дете и се е изолирал сам от класа като цяло. разбира се и в нашия клас всеки си имаше групичка, но иначе не сме се избягвали. просто сина ти трябва да се приспособи към колектива в този клас а и в който и да е друг. след 7 клас вече ще попадне и в друга среда и там ще му е доста по добре предполагам, но най важно е човек да се наглася към текущите условия. примерно ако целия клас реши да бяга защо само той да седи там? не винаги човек трябва да прави само каквото иска а и да е конформист в определени ситуации.

За съжаление има и отличници, които се бият и се бият подмолвно - едни са пред мама и тати други са в клас. И ние сме в елитно училище и ние сме "зубъри" според някои, с други се разбираме много добре. Жалко, че не се разбиат всички със всички, но тези, които не се бият гледаме родителите да ги събираме, да ги насочим. Вярно по-агрисивните деца са тези, които родителите им са много заети и не могат да им обърнат толкова внимание. Ами жал ми е за тях. 

Подкрепям!!!

Определено програмата става все по-сложна и децата не могат да учат сами - постоянно им помагаме...

Мисля че този проблем при децата от край време съществува и нищо не се е променило  за сажаление
Иначе за отличника мога само да ви поздравя 

Моите са още в начална степен и не са имали сблъсъци по този въпрос, но всички им признават, че са най-добрите в класовете си.
Ако бях в твоята ситуация, най-вероятно щях да преместя детето в най-близкото и неелитно училище, независимо от оставащата "само" една година. Една година е твърде много време и за здравата психика на възрастните. Колко от нас могат да издържат цяла година да са обект на тормоз от колегите си (освен ако не станат после техни шефове  )?
По-добре да смени средата с по-обикновена. Така ще има възможност и да се подготви по-добре за кандидатстването за гимназия.

Момичета здравейте Аз съм авторката на темата.Отдавна не съм влизала тук и е време да споделя как са нещата.В началото на тази учебна година се случи така,че поради здравословни причини класната на сина ми беше сменена.Само след  две-три седмици проблемния ученик заедно с още един бяха преместени в друго училище благодарение на новата класна,която наистина си тежи на мястото.И от тогава всичко се успокои.Атмосферата в час,спокойни междучасия...изобщо нормализира се положението. Сега ни предстоят изпити и кандидатстване след седми клас.Стискайте палци Късмет на всички деца и техните майки

Късмет на всички деца, които ще си пробват късмета тази година!Имах подобен проблем с дъщеря ми когато беше в ІV клас.Стигна се до там да разговарям с класната да и напише някоя ниска оценка ,за да стихнат подигравките на зависливите деца,но и това не укроти страстите.Цяло лято водихме разговори с нея , тъй като тя отчаяно държеше да се премести в доста по-далеко училище от дома ни.В крайна сметка ни убеди и през есента постъпи там .Естествено тя успя да се докаже "който може си го може"и оценките и по нищо не се отличаваха от миналогодишните.Така , че оставете децата сами да се докажат

Аз пък бях посъветвала сина си да не си показва бележника, веднага да си прибира контролните за да не дразни другите деца. Да помага на детето което е до него дори и на контролни. Да има нещо общо с хората около себе си, така че да не се оказва на прицел.  Когато все пак се окаже да даде да се разбере, че това няма да остане без неприятни последици. Също да се стреми да потушава излишната агресия. Например негова съученичка му беше казала някаква много грозна дума, а той й отвърнал, че тя е чехълче, като беше горд, че и е отвърнал без по същество да прояви недостойна агресия.

Темата е от преди повече от година.

Не в децата ни, а в някои деца. Има много примери и за деца, които помагат на съучениците си с проблеми. Недей да слагаш всички под един знаменател.

Значи започвате да работите по "оплакването" и защитата на собствените права. Малко по малко ще го научиш, но и ти ще трябва доста работа да свършиш в училището. Показвай му как да се защитава, давай му съвети, ако трябва и малко бунтарство му внуши.

Включвай активно мъжкото население на семейството и родата. На бащите и дядовците това им е ролята - да покажат на децата външния свят и да ги научат да оцеляват в него, дори и понякога с цената на агресия. Момчетата (че и момичетата) трябва да се научат от бащите или братя и дядовци на по-твърдо поведение.

Миличка,пожелавам ти да успееш да му внушиш самочувствие. Защото всичко идва от липсата на такова.Аз пак повтарям,че съм авторката на темата и според мен проблема ни се зароди от ниското себеоценяване.Синът ми допуска да го тормозят.Осъзнава го,но не може да се опълчи./Май и аз съм такава... /Той си мисли,че другите са по-силни от него-физически и психически.Работя по въпроса със самочувствието,но става бавно.Хвали си детето в негово присъствие,поощрявай го,имай му доверие и така постепенно ще започне да се опълчва срещу "гадните" деца.Успех!

Няма ли странични занимания - езикови курсове, изкуство, някакво място, където да се събира с други деца със сходни интереси? Училището е само една малка част от живота на децата. Според мен дори по-важната и полезна за тях част е извън училище, в клубовете или школите по интереси. Предполагам, че болестта му не ограничава възможностите му за развитие извън училище.

.....нямам никакви претенции за заплата/дори аз бих плащала/.....

Милата ми...дори само този цитат показва огромната ти болка.

Премести го в по-добро училище и го успокой, че ще кара БМВ, като порасне, а тези които му се подиграват-палетни колички