ТОРМОЗ В УЧИЛИЩЕ,ЗАЩОТО Е ОТЛИЧНИК!!!!!!!

Припомни ми най-кошмарните ми години.
Не, че бях пълна отличничка, но гледах да се подготвям и понеже бях тиха, учителите ме харесваха.
Момичетата, двойкаджийките ме подиграваха, за отличничките не бях достатъчно добра, момчетата ми измисляха гадни прякори...Децата могат да бъдат много жестоки. Имало е моменти в които не съм искала да ходя на училище.
В гимназията се запознах с най-добрата си приятелка и бяхме двете срещу всички.

Винаги е било така. ПО НАше време - също.Аз в основното не съм имала кой знае какви завидни успехи, но в гимназията се засилих и бях много добра. С приятелката ми ни слагаха на отделен 4ин, отпред, обърнат с лице към останалите, на контролните по математика, за да не преписват от нас... 4естно казано, това ни караше да се 4увстваме малко като аутсайдери, но самата гимназия все пак беше малко по-елитна уж, та не сме имали проблеми. А и с нея бяхме много близки приятелки и до ден днешен сме. Лошото във вашия слу4ай е това, 4е синът ти е сам, няма приятели. Не знам какво да те посъветвам. Той ли4но какво мисли за евентуална смяна на у4илището? Склонен ли е?

За съжаление умните деца винаги са ги смятали за различни и може би от завист се отнасят така, както се отнасят с твоето момче. Аз мисля, че е най добре да се обърнете към директора, ако трябва и всеки ден да му висите на главата. Ако и той не обърне внимание има и по горни истанций. Не го оставяй да става, като другите и да не учи.
Искрено и благородно ти завиждам за отличника, дано и мойте деца един ден станат такива.

Много сте мили момичета!Благодаря ви за съветите.Сега през лятото ще обмисля вариантите.Вие освен красиви жени се показахте и като едни истински грижовни майки

мини парче , изчетох темата, това наистина си е проблем. За съжаление, лошият пример е заразителен май навсякъде, не само в училище. Мисля, че не сте били достатъчно настоятелни в исканията си за отстраняване на онова гаменче, без извинения. Щом училището е елитно, няма логика директорът да го държи там. Дори и да му е близък - да го прати в друго училище, защо да създава проблеми в неговото. Едва ли при дилемата - вашите деца или този невъзпитания, той ще предпочете да напуснат добри деца, а да задържи другия. И наистина има инспекторат, министерство - може и там да се обърнете. Щом има и други родители, направете подписка, настоявайте да се промени положението, срещнете се с родителите на въпросното момче. Едва ли сега ще изброя всички възможни ваши реакции. Просто бъдете настоятелни, та дори и малко нахални. Ако се държите възпитано и меко, твърде вероятно е да не обърнат много внимание на проблема. Но в крайна сметка, касае се за вашите деца и просто сте длъжни да ги защитите. Не ми стана ясна позицията на класната - защо казвала на директора, че няма проблем. Според мен има проблем и трябва да се решава. А синчето ти наистина трябва да има самочувствие, защото има и покритие. И в нашето училище самочувствие до небето имат точно невъзпитаните и слаби ученици, а тези който работят както трябва, са някак плахи, тихи, отстъпчиви. Не че това са лоши черти, но човек трябва да може да се защитава в тоя живот. И понякога и аз, малко така на висок тон им виквам на добрите, че те трябва да говорят високо, а не да се снишкват, защото има какво да кажат, а не тия, дето само глупости дрънкат, но с апломб и без притеснение, и да вдигнат малко глава и да го раздават по-наперено. Ама то колкото е по-прост един човек, толкова му е по-лесно. Пък тези, дето имат в главите си, обмислят, пък се притесняват, пък се съмняват - нормално е. Просто не оставяйте проблема без решение, аз самата не съм много привърженик на принципа"стискай зъби". Детето ти ще стиска зъби, пък оня ще си развява байрака, ти ще се притесняваш..............и докога. Просто търсете решение. Ще го намерите.

labrex, ти наистина си много добър учител и човек,щом така се заинтирисува!  Ако имаме проблеми през новата година ще те потърся за съвет.Нашата класна се страхува да ни напътства по някакви причини-не знам точно какви.Даже като и поисках дом.телефон на това момче, няколко пъти ме помоли да не казвам,че тя го е дала.През лятото ще работим върху самочувствието. Пожелавам ти положителни промени по вашия проблем

Твърде далече съм от Ямбол, но ако мога с нещо да помогна - няма да откажа. Успех и на вас!

Не мисля, че проблемът е в това, че детето е отличник. Т.к. бях "зубрачката" на класа, много добре ми е позната ситуацията на такава, но никога не съм имала проблем с този факт или пък със съучениците си.
Значи...на мнение съм че всичко опира до самочувствие и до контактност и умение да общуваш с останалите.
Винаги съм имала голямо самочувствие що се отнася до знанията си и оценките си. Понякога съм имала проблеми с учители които ги е дразнела демонстрацията на самочувствие, но никога със съученици. Никой никога не би могъл да си помисли да ме наскърбява с думата зубрач, т.к. се гордеех с това си звание и съм го демонстрирала че да си "зубрач" и отличник е достойнство. Живея спокойно със себе си и не треперя че ще ме изпитат или ще бутнат там, където не бих могла да отговоря. Ако случайно някой не е доразбрал нещо и все пак опитва да ме засяга или подиграва на тази тема, по-скоро той самият ще бъде аутсайдер, т.к. такива често изпадат в ситуация когато имат нужда от помощ с материала.
Бяхме две пълни отличнички и между нас имаше малко отношения на конкуренция. Всички останали се бореха да бъдат част от компанията ни. Ние налагахме модата или моделът на поведение на класа. На нас учителите прощаваха много повече, ние провоцирахме откровенни разговори и ние бяхме представителите на класа и инициаторите когато трябваше да се решават въпроси между нас и учители.
Винаги съм била в отлични отношения със всички в класа. Макар да съм презирала някой за това че е абсолютен пън, никога не съм го демонстрирала явно. Но пък, за сметка на това винаги съм демонстрирала, че да имаш отлични знания и заедно с това авторитет пред учители и ученици е страхотно предимство и привилегия. Никога не съм се сблъсквала със среда, в която е имало отбягване или наскърбяване на отличниците. Убедена съм, че тази благоприятна среда е създавана точно благодарение на нас. Ако един зубрач е захлупен очилатко, който от нищо друго не се интересува освен да си напише домашните и да си ги крие в междучасията, естествено е да има такова отношение към него.
Моите домашни се преписваха през междучасията от целия клас. Имах си аз някои да реши да се обявява за мой враг открито. Бях лидер в класа и се държах като такъв. Позволяване на оскърбления по свой адрес не е лидерско качество. Ако си истински такъв, винаги ще намериш начина да поставиш на място тези, които са се осмелили да дръзнат. След това нито те, нито останалите биха посмяли. Значи...освен знания или оценки, би трябвало да възпитавате или поощрявате още доста други качества на детето за да бъде истински лидер.

Аз също не мисля, че е проблем , че е отличник, имам 6,00 успех от 1 до 12 клас, но това не ми пречеше, да бягам от час, да подсказвам на контролни да решавам на други групи задачите нищо , че викаха майка ми , типичните зубрачи ги мразехме всички подигравахме се и т.н. ако избяга целият клас и остане само един е как да го обичаш ,като ще нацвъкат отсъствия заради него, а и по принцип не съм имала момче съученик пълен отличник, някак всички се носеха по течението и никой не си даваше зор.Това, че си добър ученик не трябва да те прави задръстен, бях сигурна в знанията си, и си позволявах да бягам от часовете колкото си искам, защото ако ме изпитат другия път пак ще имам 6

Само смяна на училището и средата ще помогне. Но ако наистина е умен, цял живот ще страда от простаци.

темата е много интересна. от 3 до 8 клас вкл. бяхме страхотен клас. имаше и много умни момичета и момчета и доста посредствени и такива по средата. някои определено клоняха към математика, други към литература, но като цяло в класа ни е имало разбирателство и мисля че нямаше жертви. всеки знаеше възможностите на другия и ги приемаше. сигурно е имало и инциденти ама аз не помня. според мен проблема на сина ти е че е дружал само с едно дете и се е изолирал сам от класа като цяло. разбира се и в нашия клас всеки си имаше групичка, но иначе не сме се избягвали. просто сина ти трябва да се приспособи към колектива в този клас а и в който и да е друг. след 7 клас вече ще попадне и в друга среда и там ще му е доста по добре предполагам, но най важно е човек да се наглася към текущите условия. примерно ако целия клас реши да бяга защо само той да седи там? не винаги човек трябва да прави само каквото иска а и да е конформист в определени ситуации.

За съжаление има и отличници, които се бият и се бият подмолвно - едни са пред мама и тати други са в клас. И ние сме в елитно училище и ние сме "зубъри" според някои, с други се разбираме много добре. Жалко, че не се разбиат всички със всички, но тези, които не се бият гледаме родителите да ги събираме, да ги насочим. Вярно по-агрисивните деца са тези, които родителите им са много заети и не могат да им обърнат толкова внимание. Ами жал ми е за тях. 

Подкрепям!!!

Определено програмата става все по-сложна и децата не могат да учат сами - постоянно им помагаме...

Мисля че този проблем при децата от край време съществува и нищо не се е променило  за сажаление
Иначе за отличника мога само да ви поздравя