Здравейте!Ние с мъжа ми вече година опитваме за бебе, но без резултат. Надяваме се, че ще си имаме детенце някой ден. Дори, поради някаква причина да не може да имаме дете, не дай се боже, сме решили да бъдем заедно завинаги. Имам приятелка, която не може да има деца, но въпреки всичко мъжа й е с нея.Просто ние двете сме късметлийки. Въпросът ми е- липсата на дете може ли да се превърне в причина за развод според вас? Примерно мъжа да каже, понеже не мога да имам дете от теб, искам да се разведем. Е, и жената може да каже така също. Мъжът ми имал колежка, мъжа на която поискал да се разведе с нея, защото след направен аборт не можела да има дете. Искам да чуя какво е вашето мнение по въпроса. Благодаря предварително.
- Публикувана: 15 юни 2007, 11:22 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2007, 17:50 ч.
Развод при липса на деца
Аз не упреквам такива хора.Всеки сам решава,дали иска детето да си е негова плът и кръв или ще направи компромис заради партньора.
Замисляла съм се за това.Аз също ,ако имам възможност да имам собствено дете,бих избрала варианта, да имам мое дете.Това за мен е по-важно.
Може би съм пристрастна към тази ситуация(защото имам мое,ако нямам мое дете,може би нямаше така да усещам нещата)Абе незнам,всеки, както си реши.Не упреквам другата страна.
Замисляла съм се за това.Аз също ,ако имам възможност да имам собствено дете,бих избрала варианта, да имам мое дете.Това за мен е по-важно.
Може би съм пристрастна към тази ситуация(защото имам мое,ако нямам мое дете,може би нямаше така да усещам нещата)Абе незнам,всеки, както си реши.Не упреквам другата страна.
Здравейте!Ние с мъжа ми вече година опитваме за бебе, но без резултат. Надяваме се, че ще си имаме детенце някой ден. Дори, поради някаква причина да не може да имаме дете, не дай се боже, сме решили да бъдем заедно завинаги. Имам приятелка, която не може да има деца, но въпреки всичко мъжа й е с нея.Просто ние двете сме късметлийки. Въпросът ми е- липсата на дете може ли да се превърне в причина за развод според вас? Примерно мъжа да каже, понеже не мога да имам дете от теб, искам да се разведем. Е, и жената може да каже така също. Мъжът ми имал колежка, мъжа на която поискал да се разведе с нея, защото след направен аборт не можела да има дете. Искам да чуя какво е вашето мнение по въпроса. Благодаря предварително.
Може и се случват такива работи, но според мен това е само една от причините. Т.е. има и други, щом двама души не са си достатъчни.
За момента не мога да имам детенце и съпругът ми го знае, но това изобщо не е проблем за него. Както самият той казва, аз съм най-ценното нещо в живота му, а не моята матка. Говорили сме много пъти и ако не се оправят нещата, ще си осиновим. Но въпреки това, приемам че има хора, за които поколението е по-важно от това да си с любимия си човек.
Ние живеехме вече околи 3 год. заедно, когато започнах да се притеснявам, че не забременявам. Оженихме се, продължихме да си опитваме и накрая отидох на доктор. Първо той си направи изследвания - о.к., после се оказа, че аз имам проблем. Започнах лечение а заедно с това и едни разговорииии. "Ама ако не стане - ще си осиновим!" /аз/ "Аз чужди хора в къщата си - неща!" /той/ Всъщност не беше много драматично, защото той както не е по приказките ми говореше, че всъщност е с мен не /само/ заради деца и дори и нищо да не стане - пак ще сме заедно. Някак си му вярвах. Слава богу, лечението даде резултат и сега си гледаме вече почти 5 годишната принцеса.
Иначе за развод - да напълно е възможно. Минала съм години без дете и знам, че ситуацията е доста изнервяща и за двамата и от се казват и вършат много необратими глупости. За това според мен - майката му е да не се зацикля в дребнавости. /Да взема да напиша книга ли, що ли
Иначе за развод - да напълно е възможно. Минала съм години без дете и знам, че ситуацията е доста изнервяща и за двамата и от се казват и вършат много необратими глупости. За това според мен - майката му е да не се зацикля в дребнавости. /Да взема да напиша книга ли, що ли
Познавам повече двойки, които не са се разделили поради липса на деца - напротив правят инвитро опити до успех,
отколкото обратното - познавам само една двойка, която според мен вероятно се раздели поради липса на дете. Казвам вероятно, защото не изтъкват адекватна причина за развода си.
отколкото обратното - познавам само една двойка, която според мен вероятно се раздели поради липса на дете. Казвам вероятно, защото не изтъкват адекватна причина за развода си.
Нямам представа как бихме реагирали в такава ситуация. Предполагам е доста изнервящо и за двете страни в такава ситуация.
Баща ми например твърди, че ако не можели да имат деца заедно са щели да се разделят с майка ми(това обаче е само неговото мнение).
Вуйчо ми се раздели с жена си по тази причина. Просто не можаха да се справят с напрежението.
Други братовчеди си осиновиха дете и живеят добре, но са ми казвали, че преди това е било ужас - скандали, нерви, чудеса.
Разни хора...
Баща ми например твърди, че ако не можели да имат деца заедно са щели да се разделят с майка ми(това обаче е само неговото мнение).
Вуйчо ми се раздели с жена си по тази причина. Просто не можаха да се справят с напрежението.
Други братовчеди си осиновиха дете и живеят добре, но са ми казвали, че преди това е било ужас - скандали, нерви, чудеса.
Разни хора...
ами зависи от хората,при някои може и да стане причина за развод.Въпреки че,според мен не самата липса на деца е причината,а последствията от стерилитета-психическите.
Ние също още нямаме детенце-имам два аборта,в 3-ти месец и после в 5-ти с близнаци.Това обаче ни сближи още повече.
Ние също още нямаме детенце-имам два аборта,в 3-ти месец и после в 5-ти с близнаци.Това обаче ни сближи още повече.
И ние провеждаме лечение, за да имаме дете.
Оказа се, че не е никак лесно. Не се знае, колко време ще отнеме и, дали изобщо ще има резултат.
Говорили сме за осиновяване, не е проблем за нас. Съпругът ми е осиновено дете. За жалост, родителите му не са приели този факт, живеят заедно, но от години отношенията им са отвратителни.
Човек, който иска да се раздели с половинката си, само, защото не могат да имат деца....не си струва да прекараш живота си с такъв човек!
Жените не са разплодни животни, също както и мъжете! Всички сме хора, имаме чувства и си носим кръста!
Всичко ще се подреди, по един или друг начин! Имай вяра!
Оказа се, че не е никак лесно. Не се знае, колко време ще отнеме и, дали изобщо ще има резултат.
Говорили сме за осиновяване, не е проблем за нас. Съпругът ми е осиновено дете. За жалост, родителите му не са приели този факт, живеят заедно, но от години отношенията им са отвратителни.
Човек, който иска да се раздели с половинката си, само, защото не могат да имат деца....не си струва да прекараш живота си с такъв човек!
Жените не са разплодни животни, също както и мъжете! Всички сме хора, имаме чувства и си носим кръста!
Всичко ще се подреди, по един или друг начин! Имай вяра!
За пореден път се убеждавам, че светът е пълен със задръстеняци.
Амиииии...всичко е възможно. Но, ако някой е с теб, само защото очаква да му родиш деца - заслужава ли те наистина? Казвам го като човек, който се е преборил със стерилитета. Доста време пробвахме за бебче, накрая успяхме чрез инвитро. Гордея се с това, защото стремежът да имаме наше бебе, пътят който извървяхме ни сближи много. А психическото натоварване е огромно и двойката е подложена на сериозно изпитание. Но пък винаги съм знаела, че ако не успея да забременея ще си осиновим детенце. И нито за момент не съм се замисляла, че не искам да бъда с този мъж, а сигурна съм, че и той нито за миг не се е замислял да не бъде с мен.
Моят съвет е вместо да го умувате да се обърнете към специализирана клиника по стерилитет и да потърсите причините защо не става бебето.
Моят съвет е вместо да го умувате да се обърнете към специализирана клиника по стерилитет и да потърсите причините защо не става бебето.
Щом двама души се обичат и са щастливи заедно, могат да си осиновят детенце в случай ако не е възможно да си имат свое (Аз съм с две ръце за осиновяването). Но по някой път едната от страните се плаши от подобна крачка в живота си. По често мъжете са против осиновяването и съм на мнение, че когато причината не е в тях трябва да им се даде възможност да имат собствени дечица, но същото важи и при жените. Все пак в тоя живот предназначението на мъжа е продължение на рода с нови поколения, продължението на гена, а на жената да бъде Майка. Затова мисля, че развод поради липса на деца е възможен и никой няма право да вини другия. Всеки има правото да бъде щастлив по своему.
Когато си решил да живееш с даден човек, и държиш на него и го обичаш ,не трябва с лека ръка да махнеш проблема. Това не е концерт по желание, всеки може да има някакъв проблем и да не стане бебето. Развода идва не само заради това, има и други причини, само заради бебе според мен е хлапашка работа да се разведеш.
Когато си решил да живееш с даден човек, и държиш на него и го обичаш ,не трябва с лека ръка да махнеш проблема. Това не е концерт по желание, всеки може да има някакъв проблем и да не стане бебето. Развода идва не само заради това, има и други причини, .
Явно има някаква причина да пуснеш темата
Не си мисли такива неща.
Аз пък познавам двойка който си осиновиха и родиха дете и след това се разведоха
Свят пъстър, хора разни.
Темата е пускам, защото човек на който много държа /няма да споменавам кой точно/ ми каза, да се разведа с мъжа ми и да си намеря друг, защото не може да имаме бебе. Че бебето било смисъла на живота и едно семейство без бебе не може.И мислейки върху този въпрос се зачудих-трябва ли човек да го прави?Ще си изоставя аз мъжа с който се обичаме и да си намеря друг само заради това, че не можем да имаме бебе. Това е върха на глупостта.
Хора всякакви. Какво е глупост и какво не - всеки сам решава. Приятелят ти едва ли би ти го предложил, ако смята че е глупост. Поне аз лично предлагам на хората само неща които аз бих направил ако се окажа в същото положение. За някой хора е важно отношението, за други хора са важни чувствата, за други секса, за други децата.
Ако ти изневерява един мъж, но пък е добър баща ще се разведеш ли?
Ако чувствата в семейството са поугаснали и има някой нов които те привлича безумно физически но пък ще бъде ужасен баща ще се разведеш ли?
Ако мъжът ти е импотентен (не стерилен, импотентен) - ще се разведеш ли?
Хора разни - причини всякакви.
Хората се развеждат и заради едни "дълги 20-годишни крака".
А децата са сериозно нещо.
Ако ти изневерява един мъж, но пък е добър баща ще се разведеш ли?
Ако чувствата в семейството са поугаснали и има някой нов които те привлича безумно физически но пък ще бъде ужасен баща ще се разведеш ли?
Ако мъжът ти е импотентен (не стерилен, импотентен) - ще се разведеш ли?
Хора разни - причини всякакви.
Хората се развеждат и заради едни "дълги 20-годишни крака".
А децата са сериозно нещо.
За пореден път се убеждавам, че светът е пълен със задръстеняци.
Не става дума за приятел, а заради майка ми. Тя никога не е харесвала мъжа ми. Тя си има мнение, че един мъж трябвало да издържа жена си, а според нея заплатата ми отивала по мъжа ми, че съм го издържала и т.н. То пък голямата заплата от 400 лева.Освен това, всеки месец ми вдига кръвното, когато й казвам, че бебе няма. Последният път ми казва-развеждай се с него. Вече ми е писнало и съвсем побелях. Какво ли не изкара мъжа ми обратен, импотентен и т.н. 
Кофти ситуация. Някой майки като решат да стават баби и са голяма ужасия. Няма ли си друго внуче някакво?
Ще ти дам един страничен съвет, а ти ако искаш го следвай:
Почвай да си навиваш мъжа да си направи поне една спермограма. Много мъже се дърпат, аз лично не разбирам защо. Никога не е прекалено рано за преглед, според една позната "докторица" - мъжете трябва да ходят на андролог, редовно както жените на гинеколог. Изследването е евтино, а пък може да се открият много евентуални проблеми и да се вземат мерки. Или пък да се отхвърлят много от възможните проблеми. 1 година не е много, може просто да нямате късмет, ама нищо няма да му стане от един бърз преглед. Профилактиката никога не е вредна.
Може да почетеш малко в раздела проблемно забременяване, ама не се зачитай, че е тежко там. Но пък сигурно има някакви препоръки къде може да се направи спермограма в Пловдив, може и тема да си пуснеш да питаш.
Майка ти явно не се кефи много на мъжа, ама не е първия случай нито последния на "проклета тъща"
Дано скоро да си имате бебче и тези проблеми да ти са зад гърба, но все пак: "Помогни си сам, за да ти помогне и господ"
Почвай да си навиваш мъжа да си направи поне една спермограма. Много мъже се дърпат, аз лично не разбирам защо. Никога не е прекалено рано за преглед, според една позната "докторица" - мъжете трябва да ходят на андролог, редовно както жените на гинеколог. Изследването е евтино, а пък може да се открият много евентуални проблеми и да се вземат мерки. Или пък да се отхвърлят много от възможните проблеми. 1 година не е много, може просто да нямате късмет, ама нищо няма да му стане от един бърз преглед. Профилактиката никога не е вредна.
Може да почетеш малко в раздела проблемно забременяване, ама не се зачитай, че е тежко там. Но пък сигурно има някакви препоръки къде може да се направи спермограма в Пловдив, може и тема да си пуснеш да питаш.
Майка ти явно не се кефи много на мъжа, ама не е първия случай нито последния на "проклета тъща"
Дано скоро да си имате бебче и тези проблеми да ти са зад гърба, но все пак: "Помогни си сам, за да ти помогне и господ"
Партнер, благодаря ти много за съвета. Ние сме си дали още няколко месеца време и ако дотогава няма бебе почваме ходене по доктори. Дано с този мой мъж няма никакви проблеми, защото от време на време се оплаква от болки в тестисите. Той цял ден е на крак, не знам дали това има нещо общо, но работи с фурни и доста набляга на топлите душове и това барабар с цигарите не е на добре. Все пак е на 40 и трябва да обръща повече внимание на здравето си.
То да си призная не я обича много много тъщата, но поне пред нея се опитва да е вежлив и възпитан. Сега, като майка ми ще ходи на морето да работи чак до септември, както казва той ще настане рая на земята. Пък моят мъж пак много търпи тъщата, ако беше някой друг щеше да види ето това 
Ще ти дам един страничен съвет, а ти ако искаш го следвай:
Почвай да си навиваш мъжа да си направи поне една спермограма. Много мъже се дърпат, аз лично не разбирам защо. Никога не е прекалено рано за преглед, според една позната "докторица" - мъжете трябва да ходят на андролог, редовно както жените на гинеколог. Изследването е евтино, а пък може да се открият много евентуални проблеми и да се вземат мерки. Или пък да се отхвърлят много от възможните проблеми. 1 година не е много, може просто да нямате късмет, ама нищо няма да му стане от един бърз преглед. Профилактиката никога не е вредна.
Може да почетеш малко в раздела проблемно забременяване, ама не се зачитай, че е тежко там. Но пък сигурно има някакви препоръки къде може да се направи спермограма в Пловдив, може и тема да си пуснеш да питаш.
Майка ти явно не се кефи много на мъжа, ама не е първия случай нито последния на "проклета тъща"
Дано скоро да си имате бебче и тези проблеми да ти са зад гърба, но все пак: "Помогни си сам, за да ти помогне и господ"
Почвай да си навиваш мъжа да си направи поне една спермограма. Много мъже се дърпат, аз лично не разбирам защо. Никога не е прекалено рано за преглед, според една позната "докторица" - мъжете трябва да ходят на андролог, редовно както жените на гинеколог. Изследването е евтино, а пък може да се открият много евентуални проблеми и да се вземат мерки. Или пък да се отхвърлят много от възможните проблеми. 1 година не е много, може просто да нямате късмет, ама нищо няма да му стане от един бърз преглед. Профилактиката никога не е вредна.
Може да почетеш малко в раздела проблемно забременяване, ама не се зачитай, че е тежко там. Но пък сигурно има някакви препоръки къде може да се направи спермограма в Пловдив, може и тема да си пуснеш да питаш.
Майка ти явно не се кефи много на мъжа, ама не е първия случай нито последния на "проклета тъща"
Дано скоро да си имате бебче и тези проблеми да ти са зад гърба, но все пак: "Помогни си сам, за да ти помогне и господ"
Подкрепям този пост с двете си ръце!
Скоро беше деня за репродуктивно здраве при мъжете. Проведе си експеримент - 20 мъже в репродуктивна възраст са направили спермограми. Условието е било, да не са имали проблеми до сега.
От тези 20, само двама са били с перфектни спермограми!
Направете спермограма! Дори някой показатели да не са в норма, лесно могат да се коригират!
Ако си следиш овулацията, една година си е дълъг период!
Нормалния срок е една година, при положение, че не си следиш овулацията! Ако, обаче я следиш и правите секс по овулаторния метод - срока е 6 месеца! Имай го предвид!
Действайте!
Успех!
Ще ти дам един страничен съвет, а ти ако искаш го следвай:
Почвай да си навиваш мъжа да си направи поне една спермограма. Много мъже се дърпат, аз лично не разбирам защо. Никога не е прекалено рано за преглед, според една позната "докторица" - мъжете трябва да ходят на андролог, редовно както жените на гинеколог. Изследването е евтино, а пък може да се открият много евентуални проблеми и да се вземат мерки. Или пък да се отхвърлят много от възможните проблеми. 1 година не е много, може просто да нямате късмет, ама нищо няма да му стане от един бърз преглед. Профилактиката никога не е вредна.
Може да почетеш малко в раздела проблемно забременяване, ама не се зачитай, че е тежко там. Но пък сигурно има някакви препоръки къде може да се направи спермограма в Пловдив, може и тема да си пуснеш да питаш.
Майка ти явно не се кефи много на мъжа, ама не е първия случай нито последния на "проклета тъща"
Дано скоро да си имате бебче и тези проблеми да ти са зад гърба, но все пак: "Помогни си сам, за да ти помогне и господ"
Почвай да си навиваш мъжа да си направи поне една спермограма. Много мъже се дърпат, аз лично не разбирам защо. Никога не е прекалено рано за преглед, според една позната "докторица" - мъжете трябва да ходят на андролог, редовно както жените на гинеколог. Изследването е евтино, а пък може да се открият много евентуални проблеми и да се вземат мерки. Или пък да се отхвърлят много от възможните проблеми. 1 година не е много, може просто да нямате късмет, ама нищо няма да му стане от един бърз преглед. Профилактиката никога не е вредна.
Може да почетеш малко в раздела проблемно забременяване, ама не се зачитай, че е тежко там. Но пък сигурно има някакви препоръки къде може да се направи спермограма в Пловдив, може и тема да си пуснеш да питаш.
Майка ти явно не се кефи много на мъжа, ама не е първия случай нито последния на "проклета тъща"
Дано скоро да си имате бебче и тези проблеми да ти са зад гърба, но все пак: "Помогни си сам, за да ти помогне и господ"
И аз подкрепям това изказване.
А по въпроса на темата- мой колега германец се разведе след около 10 годишен брак, защото не можеше да има деца. Проблемът беше в него- оказало се нерешим след направени лечения- и жена му в началото приела факта, че няма да имат деца. Но в последствие психясала на темата, че е обречена, изпадала в депресии, стигало се до лекари... и се разведоха по взаимно съгласие. Той някак не съжаляваше, защото казваше, че тя била станала направо неузнаваема, отношенията им станали ужасни, просто- любовта и взаимността си отишли и за двамата. Така че- всичко има и всичко се случва по света.
Искрено ти пожелавам всички твои терзания да са напразни и скоро да "запушиш" устата на майка ти!
П.С. Щом майка ти има негативни чувства към мъжа ти, след като забременееш и родиш ще си намери друг повод да го дъвчи. Така че... пожелевам ти да си силна!
Не познавам двойки, развели се заради липса на деца. Но познавам двойка, която обсъждаше как жената да забременее (мъжа беше с проблем) и после да си го гледат двамата. Не смятам че детето трябва да е цел на брака и да се преследва на всяка цена, а щастливо събитие, плод на любовта между двама души.
gitadam, послушай Panther! И игнорирай думите на майка си. Това е твоят живот, твоето семейство, и твоят мъж. Пази си нервите, още повече щом се бориш за бебче.
gitadam, послушай Panther! И игнорирай думите на майка си. Това е твоят живот, твоето семейство, и твоят мъж. Пази си нервите, още повече щом се бориш за бебче
. 
Когато децата са самоцел и трябва да бъде запълнена картинката мама, татко и аз непременно със собствено дете, може и такива работи да се случат.
Никога не съм възприемала живота си задължително с дете, при това-собствено. Идеята за осиновяване не ми е чужда, но на мъжа ми още е.
Възпроизвеждането не е единственото нещо, за което хората са на този свят, има и толкова много други
Никога не съм възприемала живота си задължително с дете, при това-собствено. Идеята за осиновяване не ми е чужда, но на мъжа ми още е.
Възпроизвеждането не е единственото нещо, за което хората са на този свят, има и толкова много други
много пъти съм задавала този въпрос на себе си. Има много случай, когато хората се развеждат щото нямат деца, има други, които остават заедно. Хора различни, свят широк. Ние сме семейство от 2г., имаме дъщеричка на 8 месеца почти. Не сме имали никакви проблеми досега слава на Господ, не сме "работили" за бебе, то просто се случи за наша радост. Иначе нещата много се изнервят, почват разни приказки абе гадна работа - мойта приятелка е в такава ситуация - женени от 3г. нямат деца, хората са в стрес, нищо им няма, цялата рода ги тероризира.....А с мъжа ми сме си говорили ако нямахме възможност да имаме дете, щяхме да си осиновим. Ние по принцип искаме 3 деца, ако мога да си позволя и повече бих отгледала.Важно е децата да те чувстват родител, все едно дали си биологичния им създател или не. Така че за мен липсата на деца не е повод за развод, това е повод за сплотяване.
Ние се разведохме за да сме заедно. Мъжът ми нямаше деца от първата си жена, след 15год брак.и все бях присъствала на истерични разводи, при коино познати жени не допускаха развод под предлог/ Но как ще ме оставиш с ---броя деца/Но да нямаш достоиинството да си тръгнеш , защото пък нямаш деца ей такова чудо за първи път видях.Той ми е разправял, че тя при закъснение на цикъл от 0,5минути вече го е съйобщавала като бременност. Мен пък ми е любопитно добре за жената е тежко и депресиращо да нямаш деца, но тази "жена" не се ли пита как пък той се усеща в непрекъснато очакване на уж бременност.
Оженихме се, две години след брака си имаме близначета ,наши си, момче и момиче може би Бог го награди за очакването с две деца наведнъж.Преди децата, той беше най-нежния и любящ мъж към моите момченца , не съм очаквала да видя толкова нежност у един мъж.
Айде сега плюите ме , че съм градила щастие върху нещастието на друга жена.Жена която идваше и хвърляше помии пред вратата ни, плюеше по телефона , истинския бяс е хвана когато разбра, че съм бременна е това какво е. Да не говорим че сега количката с децата е обект на нападки. Аз лично имам особено мнение за жените без деца, не знам може би тази "жена" ми го насади, може и да греша ...а може и да не греша.
Оженихме се, две години след брака си имаме близначета ,наши си, момче и момиче може би Бог го награди за очакването с две деца наведнъж.Преди децата, той беше най-нежния и любящ мъж към моите момченца , не съм очаквала да видя толкова нежност у един мъж.
Айде сега плюите ме , че съм градила щастие върху нещастието на друга жена.Жена която идваше и хвърляше помии пред вратата ни, плюеше по телефона , истинския бяс е хвана когато разбра, че съм бременна е това какво е. Да не говорим че сега количката с децата е обект на нападки. Аз лично имам особено мнение за жените без деца, не знам може би тази "жена" ми го насади, може и да греша ...а може и да не греша.
dmaria, най-вероятно заради положението, в което си изпаднала с бившата му, сега имаш "особено мнение" за такива жени. Странно ми е, и болно, когато отношенията между двама души се извиняват с децата, независимо дали защото ги има, или защото ги няма.
Стана ми мъчно, като чета с какви глупости се сблъскваш
.
Стана ми мъчно, като чета с какви глупости се сблъскваш
.
Из темата "Измами ме и искам да си отмъстя"
четвъртък, 24 май 2007, 09:34
"И аз имах връзка с женен, аз също бях омъжена. При нас обаче камъчето обърна тя бившата му . В един добър ден тя безработния лентей дойде вдигна скандал в службатами, започна да звъни по телефона в къщи и да мълчи. Изобщо поведение на елементарна безработна и бездетна жена тя беше и още много без....."
dmaria ,
позволих си да цитирам част от твой пост.
Много неща бих могла да разбера. Развела си се - добре, омъжила си се отново - чудесно, имате деца - какво по-хубаво от това!
Но, да наричаш бившата съпруга на настоящия ти съпруг "бездетна", все едно това е порок....ей това не го проумявам!!!
Би ли ми обяснила, ако обичаш? Нещо не схващам? Все едно да кажеш за някого - "Той е безхарактерен, безскрупулен и.....сляп" - с какво заболяването на даден индивид го прави по-долна категория от останалите, здрави хора?
От кога, безплодието се възприема за порок!
Каквото и да ти е направила тази жена, тя не заслужава подобно отношение!
Можеш да се оправдаеш с някой черти от характера и, но да оправдаваш собствената си ограниченост, с факта, че тя не може да има деца.....не намирам точните думи, за да опиша подобно отношение на жена към друга жена!
Пардон, тя не е жена, защото не може да има деца! Сигурно тя си е виновна за това!
Хора, жените не са животни за разплод! Те са хора, имат чувства и не бива да се чувстват виновни пред болното ни общество, само защото не са изпълнили "мисията" на живота си!!!!
Съжалявам, но наистина ми се доповръща....
четвъртък, 24 май 2007, 09:34
"И аз имах връзка с женен, аз също бях омъжена. При нас обаче камъчето обърна тя бившата му . В един добър ден тя безработния лентей дойде вдигна скандал в службатами, започна да звъни по телефона в къщи и да мълчи. Изобщо поведение на елементарна безработна и бездетна жена тя беше и още много без....."
dmaria ,
позволих си да цитирам част от твой пост.
Много неща бих могла да разбера. Развела си се - добре, омъжила си се отново - чудесно, имате деца - какво по-хубаво от това!
Но, да наричаш бившата съпруга на настоящия ти съпруг "бездетна", все едно това е порок....ей това не го проумявам!!!
Би ли ми обяснила, ако обичаш? Нещо не схващам? Все едно да кажеш за някого - "Той е безхарактерен, безскрупулен и.....сляп" - с какво заболяването на даден индивид го прави по-долна категория от останалите, здрави хора?
От кога, безплодието се възприема за порок!
Каквото и да ти е направила тази жена, тя не заслужава подобно отношение!
Можеш да се оправдаеш с някой черти от характера и, но да оправдаваш собствената си ограниченост, с факта, че тя не може да има деца.....не намирам точните думи, за да опиша подобно отношение на жена към друга жена!
Пардон, тя не е жена, защото не може да има деца! Сигурно тя си е виновна за това!
Хора, жените не са животни за разплод! Те са хора, имат чувства и не бива да се чувстват виновни пред болното ни общество, само защото не са изпълнили "мисията" на живота си!!!!
Съжалявам, но наистина ми се доповръща....
Наричам я така по същата логика по която тя ме нарича / Крава, за разплодІ сигурно трябва да чувствам вина от факта, че мога да имам деца.
ами повръщаи си щом ти харесва. Но тази жена за мен няма нищо общо с жените , които страдат от факта, че нямат деца и които се мъчат с безкраини изследвания.
а може би е безкраино достоино да изсипваш косми с "магии" и прочие гадости в/у количка с деца , които нямаха още годинка и да ги кълне а може би и децата ми са и виновни заради това, че ги има , за да я дразнят. Имам приятелка която си изсдрада появата на децата многооооо време нямаше деца , но тя беше смирена.
А тази жена е злобна към деца ами хвала ли да и кажа ...забравих още е и безакълна.Злоба към бебета главата ми не го побира.Анонимки, че децата не са негови ..е да ама ДНКтата показаха, че са си точно негови.
Не знам дали имаш деца, но ако ти изливат помия върху децата и ти слагат крак пред количката..дали щеше да проявиш разбиране или желание да и извиеш врата.Ами аз не съм добра, когато нечисти хора се докосват до децата ми.
ами повръщаи си щом ти харесва. Но тази жена за мен няма нищо общо с жените , които страдат от факта, че нямат деца и които се мъчат с безкраини изследвания.
а може би е безкраино достоино да изсипваш косми с "магии" и прочие гадости в/у количка с деца , които нямаха още годинка и да ги кълне а може би и децата ми са и виновни заради това, че ги има , за да я дразнят. Имам приятелка която си изсдрада появата на децата многооооо време нямаше деца , но тя беше смирена.
А тази жена е злобна към деца ами хвала ли да и кажа ...забравих още е и безакълна.Злоба към бебета главата ми не го побира.Анонимки, че децата не са негови ..е да ама ДНКтата показаха, че са си точно негови.
Не знам дали имаш деца, но ако ти изливат помия върху децата и ти слагат крак пред количката..дали щеше да проявиш разбиране или желание да и извиеш врата.Ами аз не съм добра, когато нечисти хора се докосват до децата ми.
........................изсипваш косми с "магии" и прочие гадости в/у количка с деца , които нямаха още годинка и да ги кълне......................
........... това ме разби 
........................изсипваш косми с "магии" и прочие гадости в/у количка с деца , които нямаха още годинка и да ги кълне......................
........... това ме разби 
Според мен е комплексарско да зарежеш човека, който твърдиш, че обичаш, заради какъвто и да било здравословен проблем.
еми аз пък съм от задръстените-не бих заменила за нищо усещането на бременността,раждането и майчинството!не мога да си представя,че ще съм млада,здрава и права,както се казва,че организмът ми ще крещи че иска дете,а ще се лиша от това за цял живот. еми ще забременея от друг ако трябва,а таткото ако не иска да го гледа,ще жертвам тази връзка. разбира се аз ако не можех да имам ,също бих приела негово дете,дори и да ми е кръшнал,за да го направи! 
Когато се запознах с моя мъж той имаше лекарска диагноза, че неможе да има деца.
Дори с бившата си жена бяха пробвали 9 пъти инвитро и пак не се получавало.
Обичах си такъв, дори мислех да си осиновим - толкова деца чакат мама и татко.
Забременях по чудо и от самото начало имах проблеми - кървях непрекъснато.
Първият път, когато видях кръвта толкова се уплаших, знаех, че мъжа ми иска много това бебе.
Той ме успокои, не е с мен, защото съм бременна, а защото ме обича! Обичал ме е и преди това, този факт не подлежи на промяна.
Но...има хора всякакви...
Дори с бившата си жена бяха пробвали 9 пъти инвитро и пак не се получавало.
Обичах си такъв, дори мислех да си осиновим - толкова деца чакат мама и татко.
Забременях по чудо и от самото начало имах проблеми - кървях непрекъснато.
Първият път, когато видях кръвта толкова се уплаших, знаех, че мъжа ми иска много това бебе.
Той ме успокои, не е с мен, защото съм бременна, а защото ме обича! Обичал ме е и преди това, този факт не подлежи на промяна.
Но...има хора всякакви...
Лелей Оля,сега и на теб ще ти скочат. Щото видиш ли човека изоставил нейно величество първата и си позволил да има Свое си дете от втория. А ти трябва да чувстваш огромна вина затова, че можеш да имаш деца а първата не.
Щото тук по принцип сите които са след първите за боклуци.Искренно се накефих на думите на мъжа ти / Обича те и това не подлежи на промяна/сякаш изживях де жавю, моят мъж ми говори същото..дали пък не са братя
Щото тук по принцип сите които са след първите за боклуци.Искренно се накефих на думите на мъжа ти / Обича те и това не подлежи на промяна/сякаш изживях де жавю, моят мъж ми говори същото..дали пък не са братя
Лелей Оля,сега и на теб ще ти скочат. Щото видиш ли човека изоставил нейно величество първата и си позволил да има Свое си дете от втория. А ти трябва да чувстваш огромна вина затова, че можеш да имаш деца а първата не.
Щото тук по принцип сите които са след първите за боклуци.Искренно се накефих на думите на мъжа ти / Обича те и това не подлежи на промяна/сякаш изживях де жавю, моят мъж ми говори същото..дали пък не са братя
Щото тук по принцип сите които са след първите за боклуци.Искренно се накефих на думите на мъжа ти / Обича те и това не подлежи на промяна/сякаш изживях де жавю, моят мъж ми говори същото..дали пък не са братя
?????!!!!!
Първо - причината да напуснеш някого не е, защото не може да има деца. Има 270 000 бездетни семейства само в България, които въпреки това са заедно (това са към половин милион българи - внушителна цифра - заслужава си да се помисли в/у нея, а?)!!! Същевременно колко от вас не познават семейства, които са се разпаднали, въпреки наличието на "собствени " деца. Децата да не са някакъв коз, който вадите като причина да бъдете с някой или не??
Второ - не виждам връзка между това коя по ред съпруга си и желанието да имаш деца - "биологични" или не!!!
Мъжът ми е на втори брак с мен. Заедно сме от 10 г. От първата си съпруга има две прекрасни деца (да са живи и здрави), които са си "негови". Аз съм от "бездетните". В момента сме в процес на осиновяване. Само изреждам фактите! Изводите оставям на вас!!!
Вие кажете защо е с мен толкова време и продължава да ме обича, въпреки проблемите които сме преодолели през тези години.
А относно изказването, че "бездетните" били озлобени - изобщо няма да го коментирам!!!! Или може би трябва да сме "смирени" и да не показваме "срама" си пред обществото????
П.П Сега очаквам да ме захапете, че съм толкова злобна и хаплива, щото нямам "свои" деца
Това се опитах и аз да кажа - обичах го въпреки всичко........
Олинце,
Наистина, децата са много важно нещо в живота на всеки човек, но те не трябва да се използват като разменна монета в една връзка. В крайна сметка не е ли най-важно, човека до теб да те обича заради това, което си ти самата, а не като средство да продължи незаменимите си гени чрез теб...
Когато си решил да живееш с даден човек, и държиш на него и го обичаш ,не трябва с лека ръка да махнеш проблема. Това не е концерт по желание, всеки може да има някакъв проблем и да не стане бебето. Развода идва не само заради това, има и други причини, само заради бебе според мен е хлапашка работа да се разведеш.
напълно подкрепям изказаното мнение
Много жестоко ми се струва да зарежеш човек, който обичаш, защото не може да има деца. Но в никакъв случай не упреквам хората, които го правят. Въпрос на личен избор. Всеки има право да избира как да живее и кое е важното за него. Но съм чувала за доста случаи при които мъж зарязва жена, защото не може да има деца, след което се жени за жена и се оказва че и тя не може да има. Та понякога май в повечето случаи проблема е в мъжа.
..........................
А относно изказването, че "бездетните" били озлобени - изобщо няма да го коментирам!!!! Или може би трябва да сме "смирени" и да не показваме "срама" си пред обществото????
П.П Сега очаквам да ме захапете, че съм толкова злобна и хаплива, щото нямам "свои" деца
А относно изказването, че "бездетните" били озлобени - изобщо няма да го коментирам!!!! Или може би трябва да сме "смирени" и да не показваме "срама" си пред обществото????
П.П Сега очаквам да ме захапете, че съм толкова злобна и хаплива, щото нямам "свои" деца
Не се очаква бездетните да са смирени в смисъл да си скрият главата в земята от срам. Немисля, че има от какво да се срамуват. А да не се държат като злобни кучки към чуждите деца, сякаш едва ли не щом те немогат да имат, и другите не трябва да имат (визирам ръсенето на косми с магии, споменато по-горе).
И напълно подкрепям мнението, че децата не трябва да са разменна монета, или пък заложници на нечии желания
.
А ние животни ли сме, че да се оставяме само на инстинктите си?
Може да е естествено, но не е етично. С това не съм съгласна аз. Иначе естественият подбор си знае работата. Плодовитата самка ще си намери подходящ самец, а яловите - кучета ги яли.
Може да е естествено, но не е етично. С това не съм съгласна аз. Иначе естественият подбор си знае работата. Плодовитата самка ще си намери подходящ самец, а яловите - кучета ги яли.
с мъжът ми сме женени от 6 години и нямаме дете.При4ината е в мен,при него вси4ко е ОК.Наистина положението по някога е много изнервено,обяснявам си го 4е е от факта,4е нямаме деца,но изнервената обстановка я създавам аз,обвинявам се вътрешно,не го споделям.А много пъти в такива ситуации съм му предлагала да се разделим и той да намери жена която ще му роди дете(бъпреки,4е не го искам,обичам го).Винаги неговия отговор е-НЕ.Казва,4е ме обича и иска да бъде с мен,с деца или без,и,че вярва,че един ден ще си имаме.Засега поне е така,за напред,незнам!
Даже напоследък се караме,4е все се ровя в този форум!Все за това съм мислила и съм се притеснявала пове4е.
Даже напоследък се караме,4е все се ровя в този форум!Все за това съм мислила и съм се притеснявала пове4е.
Здравейте!Ние с мъжа ми вече година опитваме за бебе, но без резултат. Надяваме се, че ще си имаме детенце някой ден. Дори, поради някаква причина да не може да имаме дете, не дай се боже, сме решили да бъдем заедно завинаги. Имам приятелка, която не може да има деца, но въпреки всичко мъжа й е с нея.Просто ние двете сме късметлийки. Въпросът ми е- липсата на дете може ли да се превърне в причина за развод според вас? Примерно мъжа да каже, понеже не мога да имам дете от теб, искам да се разведем. Е, и жената може да каже така също. Мъжът ми имал колежка, мъжа на която поискал да се разведе с нея, защото след направен аборт не можела да има дете. Искам да чуя какво е вашето мнение по въпроса. Благодаря предварително.
Може.
Личен опит.
Мнението ми е ,че по-голяма част/много голяма/ от мъжете са егоисти и мислят само за семето си.
Здравейте!Ние с мъжа ми вече година опитваме за бебе, но без резултат. Надяваме се, че ще си имаме детенце някой ден. Дори, поради някаква причина да не може да имаме дете, не дай се боже, сме решили да бъдем заедно завинаги. Имам приятелка, която не може да има деца, но въпреки всичко мъжа й е с нея.Просто ние двете сме късметлийки. Въпросът ми е- липсата на дете може ли да се превърне в причина за развод според вас? Примерно мъжа да каже, понеже не мога да имам дете от теб, искам да се разведем. Е, и жената може да каже така също. Мъжът ми имал колежка, мъжа на която поискал да се разведе с нея, защото след направен аборт не можела да има дете. Искам да чуя какво е вашето мнение по въпроса. Благодаря предварително.
Всичко си е до човека.
Ако мъжът ми разсъждаваше така,сега щях да съм разведена.
Поради здравословни причини,не успях да забремменея,липсата на деца тормозише както мен така и него.
Имала съм пристъпи на отчаяние,тогава го умолявапх да се разделим и всеки да поеме по-нов път.Знаех колко много обичаа децата,знаех,че ще е прекрасен баща,но това,че не можех да забременея ме убиваше.
Мъжът ми дума не даваше да се издума за развод,или пък раздяла.
След време осиновихме нашите дечица.След всички изпитания през които минахме доказахме един на друг,че се обичаме прекалено силно и истински.
ivka10, толкова хубаво ми стана като прочетох постинга ти.
Помня, че преди да се запозная с мъжа ми се радвах на цикъла си. После в продължение на година изпадах в депресия в тези дни, бях в лошо настроение, плачех, изкарвах си го на мъжа ми, сънувах се все бременна. Как ме е изтърпял незнам
После, когато бях бременна, сънувах, че си осинувяваме дете.
Още не съм се отказала от идеята, нищо че си имаме наше. Това ще е едно голямо Благодаря към Господ, че ни позволи да бъдем родители и да направим поне едно детенце щастливо.
Помня, че преди да се запозная с мъжа ми се радвах на цикъла си. После в продължение на година изпадах в депресия в тези дни, бях в лошо настроение, плачех, изкарвах си го на мъжа ми, сънувах се все бременна. Как ме е изтърпял незнам
После, когато бях бременна, сънувах, че си осинувяваме дете.
Още не съм се отказала от идеята, нищо че си имаме наше. Това ще е едно голямо Благодаря към Господ, че ни позволи да бъдем родители и да направим поне едно детенце щастливо.
ivka10, толкова хубаво ми стана като прочетох постинга ти.
Помня, че преди да се запозная с мъжа ми се радвах на цикъла си. После в продължение на година изпадах в депресия в тези дни, бях в лошо настроение, плачех, изкарвах си го на мъжа ми, сънувах се все бременна. Как ме е изтърпял незнам
После, когато бях бременна, сънувах, че си осинувяваме дете.
Още не съм се отказала от идеята, нищо че си имаме наше. Това ще е едно голямо Благодаря към Господ, че ни позволи да бъдем родители и да направим поне едно детенце щастливо.
Помня, че преди да се запозная с мъжа ми се радвах на цикъла си. После в продължение на година изпадах в депресия в тези дни, бях в лошо настроение, плачех, изкарвах си го на мъжа ми, сънувах се все бременна. Как ме е изтърпял незнам
После, когато бях бременна, сънувах, че си осинувяваме дете.
Още не съм се отказала от идеята, нищо че си имаме наше. Това ще е едно голямо Благодаря към Господ, че ни позволи да бъдем родители и да направим поне едно детенце щастливо.
Минахме през всичко това,доказахме,че сме силни,,че се обичаме,че сме заедно и трудностите не успяха да ни прекършат.
Охххх отплеснах се,че и оспамих темата,изби ме на чувство.
Съжалявам за спама.
Когато се случи подобно нещо, развод по причини, че единият от двамата партньори не може да има деца, то аз съм на мнение, че тази връзка така или иначе е била обречена, че мъжа и жената не са били един за друг. Не може при първата трудност, да махнеш с ръка и да кажеш - „Отказвам се”, не може така!
Ние правим опити от 2003, имам и един аборт
и какво сега, дай да се развеждаме, щото видиш ли у един от двамата има проблем. „В добро или в лошо, в болест и здраве” - нали това ни питаха в църквата!!!
п.с. омъжихме се след три години неуспешни опити за бебе
Ние правим опити от 2003, имам и един аборт
и какво сега, дай да се развеждаме, щото видиш ли у един от двамата има проблем. „В добро или в лошо, в болест и здраве” - нали това ни питаха в църквата!!!п.с. омъжихме се след три години неуспешни опити за бебе
а етично ли е да подтискаш инстинктите си цял живот и да си нещастен,само за да угодиш на някой друг? ако наистина обичаш някого,не би го лишил от възможността да има дете,защото ти не можеш да имаш!ако наистина го обичаш не би лишил неговото дете от възможността да получи живот,защото ти не можеш да имаш!ако го обичаш толкова би преглътнал една изневяра,в името на общото щастие/случва се и при двойки с деца/.иначе любовта ти бие на егоизъм.
А ако наистина обичаш някой не трябва ли да си него в труден момент, а не да го изоставяш точно, когато най-много има нужда от някой до себе си. Нали затова хората създават връзки - за дават и получавт подкрепа от човека до себе си, когато има нужда. Да споделят както радостни, така и трудни моменти. Да преодоляват трудностите заедно. Да си бъдет опора един на друг. Иначе каква любов е това, ако при първия проблем си взимаме багажа и айде сбогом. Повече ми прилича на дезертьорство. Или по-лошо: "Ми хубаво ни беше заедно, ама......аз си гледам моите интереси". Как би се почувствала ако ти си на мястото на изоставения, поради причини, които не зависят от теб? Например, ако се разболееш тежко и човека до теб вместо да ти помогне да ти каже "Чао, на мен такива като теб ни ми трябват" Унизена, може би? Всеки може да обича, когато всичко му е наред. Но любовта се изпитва и доказва именно с проблемите, а не в безметежните моменти. И любовта, която оцелее въпреки проблемите е истинската.
Другото е просто прятно прекарване!!!! И то е до време.....
Здравейте!Ние с мъжа ми вече година опитваме за бебе, но без резултат. Надяваме се, че ще си имаме детенце някой ден. Дори, поради някаква причина да не може да имаме дете, не дай се боже, сме решили да бъдем заедно завинаги. Имам приятелка, която не може да има деца, но въпреки всичко мъжа й е с нея.Просто ние двете сме късметлийки. Въпросът ми е- липсата на дете може ли да се превърне в причина за развод според вас? Примерно мъжа да каже, понеже не мога да имам дете от теб, искам да се разведем. Е, и жената може да каже така също. Мъжът ми имал колежка, мъжа на която поискал да се разведе с нея, защото след направен аборт не можела да има дете. Искам да чуя какво е вашето мнение по въпроса. Благодаря предварително.
Мои близки са заедно от 86та и нямат деца, но не искат да осиновяват. Мисля че нещастието да нямат деца ги е оковало в брака им.
Аз все още се надявам да им обзаведа детска стая.
Имам и други познати, които 20 години не са имали деца (тогава за инвитро не е било чувано в БГ), те отишли при баба Ванга и тя им казала жената да си изплете един червен елек (за момиче или син за момче) и да го носи всяка вечер в продължение на седмица, но да излиза нъвън сред хора - 9 месеца след това им се родили близнаци - момче и момиче (и двамата нямат близнаци в родовете си) . Изплела си два елека - червен и син и ги редувала пред ден
За пореден път се убеждавам, че светът е пълен със задръстеняци.
За пореден път се убеждавам, че светът е пълен със задръстеняци.
таня 75,никъде не казвам че трябва да се бяга от трудностите,разбира се че трябва да се опитат всички варианти 
но ако знам че съм лишила детето си от живот,за да не нараня мъжа си,няма да намеря покой и ще чувствам живота си непълноценен.просто като последен вариант ще прибегна до"незаконно" забременяване,пък той ако реши да се разделим заради това,ще поема риска.абе ,вие булки не сте ли чували за спасовден? народа отдавна го е измислил-остава да почерпим опит. 
но ако знам че съм лишила детето си от живот,за да не нараня мъжа си,няма да намеря покой и ще чувствам живота си непълноценен.просто като последен вариант ще прибегна до"незаконно" забременяване,пък той ако реши да се разделим заради това,ще поема риска.абе ,вие булки не сте ли чували за спасовден? народа отдавна го е измислил-остава да почерпим опит.
За пореден път се убеждавам, че светът е пълен със задръстеняци.
Ами малко по- спокойно тогава
weinacht винаги има решени ако целта е да се намери такова!
При мъжки стерилитет и желание от двамата партньори за "законно" забременяване има т.нар донорска инсеминация
Обаче, ако ти не можеш да имаш дете - тогава какво следва? Как би се почувствала ако те зарежат заради това? И тук има вариант, обаче е незаконен в БГ
При мъжки стерилитет и желание от двамата партньори за "законно" забременяване има т.нар донорска инсеминация
Обаче, ако ти не можеш да имаш дете - тогава какво следва? Как би се почувствала ако те зарежат заради това? И тук има вариант, обаче е незаконен в БГ
gitadam, в Пловдив си имаме чудесен ембриолог . Хващаш милото за ръчичка и записвате час за спермограма.
Една година не е нито много, нито малко, но е сигнал че може би има проблем.
За мъжкия стерилитет има много митове и едва ли не мнение, че е нелечим. За радост не винаги е така.
Много разсъждения има по темата, но е факт че когато касае теб, решенията се вземат много трудно.
Една година не е нито много, нито малко, но е сигнал че може би има проблем.
За мъжкия стерилитет има много митове и едва ли не мнение, че е нелечим. За радост не винаги е така.
Много разсъждения има по темата, но е факт че когато касае теб, решенията се вземат много трудно.