Публикувана: 15 юни 2007, 11:22 ч.
Последно мнение: 19 юни 2007, 17:50 ч.

Развод при липса на деца

5 846
73
1

# 45 17 юни 2007, 00:15 ч.

София
Мнения: 397

еми аз пък съм от задръстените-не бих заменила за нищо усещането на бременността,раждането и майчинството!не мога да си представя,че ще съм млада,здрава и права,както се казва,че организмът ми ще крещи че иска дете,а ще се лиша от това за цял живот. еми ще забременея от друг ако трябва,а таткото ако не иска да го гледа,ще жертвам тази връзка. разбира се аз ако не можех да имам ,също бих приела негово дете,дори и да ми е кръшнал,за да го направи! Heart Eyes

# 46 17 юни 2007, 00:24 ч.

Мнения: 9 865

А ние животни ли сме, че да се оставяме само на инстинктите си?
Може да е естествено, но не е етично. С това не съм съгласна аз. Иначе естественият подбор си знае работата. Плодовитата самка ще си намери подходящ самец, а яловите - кучета ги яли.

# 47 17 юни 2007, 11:37 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Когато се запознах с моя мъж той имаше лекарска диагноза, че неможе да има деца.
Дори с бившата си жена бяха пробвали 9 пъти инвитро и пак не се получавало.
Обичах си такъв, дори мислех да си осиновим - толкова деца чакат мама и татко.
Забременях по чудо и от самото начало имах проблеми - кървях непрекъснато.
Първият път, когато видях кръвта толкова се уплаших, знаех, че мъжа ми иска много това бебе.
Той ме успокои, не е с мен, защото съм бременна, а защото ме обича! Обичал ме е и преди това, този факт не подлежи на промяна.

Но...има хора всякакви...

# 48 17 юни 2007, 12:04 ч.

София
Мнения: 221

Лелей Оля,сега и на теб ще ти скочат. Щото видиш ли човека изоставил нейно величество първата и си позволил да има Свое си дете от втория. А ти трябва да чувстваш огромна вина затова, че можеш да имаш деца а първата не.
Щото тук по принцип сите които са след първите за боклуци.Искренно се накефих на думите на мъжа ти / Обича те и това не подлежи на промяна/сякаш изживях де жавю, моят мъж ми говори същото..дали пък не са братя Wink

# 49 17 юни 2007, 12:10 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Не той я е изоставил, а тя него. И не заради това имали ли са деца или не.
Аз го описах, защото много добре знаех, че той неможе да има деца, но си го обичах такъв какъвто е.

# 50 17 юни 2007, 13:19 ч.

Мнения: 921

Цитат на: dmaria в нд, 17 юни 2007, 12:04

?????!!!!!

Първо - причината да напуснеш някого не е, защото не може да има деца. Има 270 000 бездетни семейства само в България, които въпреки това са заедно (това са към половин милион българи - внушителна цифра - заслужава си да се помисли в/у нея, а?)!!! Същевременно колко от вас не познават семейства, които са се разпаднали, въпреки наличието на "собствени " деца. Децата да не са някакъв коз, който вадите като причина да бъдете с някой или не??
Второ - не виждам връзка между това коя по ред съпруга си и желанието да имаш деца - "биологични" или не!!!
Мъжът ми е на втори брак с мен. Заедно сме от 10 г. От първата си съпруга има две прекрасни деца (да са живи и здрави), които са си "негови". Аз съм от "бездетните". В момента сме в процес на осиновяване. Само изреждам фактите! Изводите оставям на вас!!!
Вие кажете защо е с мен толкова време и продължава да ме обича, въпреки проблемите които сме преодолели през тези години.

А относно изказването, че "бездетните" били озлобени - изобщо няма да го коментирам!!!! Или може би трябва да сме "смирени" и да не показваме "срама" си пред обществото????

П.П Сега очаквам да ме захапете, че съм толкова злобна и хаплива, щото нямам "свои" деца Mr. Green

Последна редакция: нд, 17 юни 2007, 13:26 от tanya_75

# 51 17 юни 2007, 13:40 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Това се опитах и аз да кажа - обичах го въпреки всичко.
И пак ще повторя - има много деца ( за съжаление ) които чакат мама и татко да си ги вземат в къщи.

# 52 17 юни 2007, 14:41 ч.

Мнения: 921

Цитат на: Олинце в нд, 17 юни 2007, 13:40

Това се опитах и аз да кажа - обичах го въпреки всичко........

Олинце,

Наистина, децата са много важно нещо в живота на всеки човек, но те не трябва да се използват като разменна монета в една връзка. В крайна сметка не е ли най-важно, човека до теб да те обича заради това, което си ти самата, а не като средство да продължи незаменимите си гени чрез теб...

# 53 17 юни 2007, 18:37 ч.

София
Мнения: 2 104

Цитат на: korni6onko в пт, 15 юни 2007, 14:44

Когато си решил да живееш с даден човек, и държиш на него и го обичаш ,не трябва с лека ръка да махнеш проблема. Това не е концерт по желание, всеки може да има някакъв проблем и да не стане бебето. Развода идва не само заради това, има и други причини, само заради бебе според мен е хлапашка работа да се разведеш.

напълно подкрепям изказаното мнение Peace

# 54 17 юни 2007, 18:47 ч.

Мнения: 473

Много жестоко ми се струва да зарежеш човек, който обичаш, защото не може да има деца. Но в никакъв случай не упреквам хората, които го правят. Въпрос на личен избор. Всеки има право да избира как да живее и кое е важното за него. Но съм чувала за доста случаи при които мъж зарязва жена, защото не може да има деца, след което се жени за жена и се оказва че и тя не може да има. Та понякога май в повечето случаи проблема е в мъжа.

# 55 17 юни 2007, 18:47 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Цитат на: tanya_75 в нд, 17 юни 2007, 13:19

..........................
А относно изказването, че "бездетните" били озлобени - изобщо няма да го коментирам!!!! Или може би трябва да сме "смирени" и да не показваме "срама" си пред обществото????

П.П Сега очаквам да ме захапете, че съм толкова злобна и хаплива, щото нямам "свои" деца Mr. Green

Не се очаква бездетните да са смирени в смисъл да си скрият главата в земята от срам. Немисля, че има от какво да се срамуват. А да не се държат като злобни кучки към чуждите деца, сякаш едва ли не щом те немогат да имат, и другите не трябва да имат (визирам ръсенето на косми с магии, споменато по-горе).
И напълно подкрепям мнението, че децата не трябва да са разменна монета, или пък заложници на нечии желания Peace

# 56 17 юни 2007, 21:46 ч.

София
Мнения: 397

Цитат на: Beth в нд, 17 юни 2007, 00:24

а етично ли е да подтискаш инстинктите си цял живот и да си нещастен,само за да угодиш на някой друг? ако наистина обичаш някого,не би го лишил от възможността да има дете,защото ти не можеш да имаш!ако наистина го обичаш не би лишил неговото дете от възможността да получи живот,защото ти не можеш да имаш!ако го обичаш толкова би преглътнал една изневяра,в името на общото щастие/случва се и при двойки с деца/.иначе любовта ти бие на егоизъм.

# 57 17 юни 2007, 22:07 ч.

Мнения: 1 715

с мъжът ми сме женени от 6 години и нямаме дете.При4ината е в мен,при него вси4ко е ОК.Наистина положението по някога е много изнервено,обяснявам си го 4е е от факта,4е нямаме деца,но изнервената обстановка я създавам аз,обвинявам се вътрешно,не го споделям.А много пъти в такива ситуации съм му предлагала да се разделим и той да намери жена която ще му роди дете(бъпреки,4е не го искам,обичам го).Винаги неговия отговор е-НЕ.Казва,4е ме обича и иска да бъде с мен,с деца или без,и,че вярва,че един ден ще си имаме.Засега поне е така,за напред,незнам!
Даже напоследък се караме,4е все се ровя в този форум!Все за това съм мислила и съм се притеснявала пове4е.

# 58 18 юни 2007, 06:42 ч.

Мнения: 490

Цитат на: gitadam в пт, 15 юни 2007, 11:22

Здравейте!Ние с мъжа ми вече година опитваме за бебе, но без резултат. Надяваме се, че ще си имаме детенце някой ден. Дори, поради някаква причина да не може да имаме дете, не дай се боже, сме решили да бъдем заедно завинаги. Имам приятелка, която не може да има деца, но въпреки всичко мъжа й е с нея.Просто ние двете сме късметлийки. Въпросът ми е- липсата на дете може ли да се превърне в причина за развод според вас? Примерно мъжа да каже, понеже не мога да имам дете от теб, искам да се разведем. Е, и жената може да каже така също. Мъжът ми имал колежка, мъжа на която поискал да се разведе с нея, защото след направен аборт не можела да има дете. Искам да чуя какво е вашето мнение по въпроса. Благодаря предварително.

Може.
Личен опит.
Мнението ми е ,че по-голяма част/много голяма/ от мъжете са егоисти и мислят само за семето си.

# 59 18 юни 2007, 12:03 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: gitadam в пт, 15 юни 2007, 11:22

Мммммм да,колкото и да е странно за някой това,има такива хора.
Всичко си е до човека.
Ако мъжът ми разсъждаваше така,сега щях да съм разведена.
Поради здравословни причини,не успях да забремменея,липсата на деца тормозише както мен така и него.
Имала съм пристъпи на отчаяние,тогава го умолявапх да се разделим и всеки да поеме по-нов път.Знаех колко много обичаа децата,знаех,че ще е прекрасен баща,но това,че не можех да забременея ме убиваше.
Мъжът ми дума не даваше да се издума за развод,или пък раздяла.
След време осиновихме нашите дечица.След всички изпитания през които минахме доказахме един на друг,че се обичаме прекалено силно и истински.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: