Той: Аз те обичам, не мога да живея без теб, аз се промених, айде да живеем заедно.
Аз: Да бе, да. Никога. /Това вкратце и вкултурце/
Той: Аз за тебе съм се женил, ти си моя жена, дете си ми родила, русо и синеоко.....
Аз: Аз със тебе съм се развеждала. А и русо и синеоко дете нямам. Ако го бъркаш с нечие чуждо може, но ние двамата такова нямаме. /Беше нашето русо и синеоко, но до около 1,5 възраст. Ама кой да ти го е виждал след това./
Той: Айде събери си багажа и елате да живеете тук.
Аз: Не искам да живея при теб, не мога да понасям и теб и родата ти.
Той: Ами ще се изнесем на квартира тогава...
Аз: Няма нужда, аз си имам апартамент...
Той: Ми да дойда да живея при теб тогава...
Та накратко - предложи ми да се съберем за година-две, за да ми докажел, че може да е и друг и ако не стане да сме се разделяли пак.
Абе аз като се женех за него чак толкова малоумен не беше. Какво прави алкохола с хората, ей.