дете!!????

И аз казвам същото!
А от начина, по който си писала за за "бившата" съм направо потресена. Звучи като дребноселска клюкарска рубрика. Изрази от сорта " хукнала по мъже" и че не я интересува детето са ужасно ... по-дорбе да не казвам, че трябва да те обидя много. И накрая преценката ти, че тя е недостойна майка, а ти ще бъдеш превъзходна майка...  


 

А мъжа за който говориш иска ли да има дете от теб, аз си мисля че там има нещо гнило ...
И съм на мнение, че ти много искаш да станеш мама
И аз така плача, след среща с племенницата ми

twinky_linky ако не опитате да си направите дете, няма как да разбереш, имате ли проблем или не. Казвам „иматЕ ли”, в множественно число, защото факта, че той има вече едно дете, не гарантира успех при следващо - в смисъл, при него също може да има проблем, въпреки, че е татко.

Да, ти наиситна искаш да си мама, но те е страх от неуспех при бебеправенето и товая си е напълно нормално. Такова ни е скапаното общество, щом не можеш да имаш деца, значи си втора ръка човек. Няма, запомни - няма подобно нещо, това че мъж или жена не могат да имат деца, не означава, че са по-малко хора от останалите. Това ли те притеснява теб?

Ти искаш, той иска, ами правете и не си губете времето в някакви терзания.
Моето мнение е, че човек не трябва да се привързва към несобствени деца. Не казвам, че трябва да има лошо отношение, но да спазва дистанция, достатъчна сърцето му да не се предаде на чуждо дете.
Дете на 3 години е различно от дете, гледано 3 години, вервай ми 
За коментарите към дама № 1  , обуздай емоцията си, че те кара да не мислиш

абе направете си едно дете и стига се се тормозила щом ти е такъв зор
хубаво е , че се разбираш с детето, но както е казала Франзела Калина: "Дете на 3 години е различно от дете, гледано 3 години, вервай ми" 

Е, след последните ти постинги започнах май да проумявам какво питаш и защо. Значи мога да те посъветвам следното от личен опит- моят мъж също има дете от 1-ви брак. Аз забременях след 2 год. опити, лечение на киста и пиене на противозачатъчни. Бях на ръба на истерията, че не мога да имам дете. А и за разлика от теб, бях тогава на 34 год. и депресията ми беше страшна. Изпитвала съм също притеснения и несигурност как ще приеме мъж ми нашето дете, но това беше докато се роди малкия.  Сега ми се струва глупаво това, което съм мислила тогава, че мъжа ми може да не приеме и да не обича моето бебе. Напротив- той е абсолютно пристрастен към него, той е баща. Та за това не се притеснявай, а действай, както са ти казали и другите момичета. Относно коментарите ти за бившата- аз никога не съм се интересувала от бившата жена на моя мъж и от това как са живяли, проблемите им и т.н. Знам как се казва, на колко години е... и това е всичко. Повярвай, ще се чувстваш много по-добре, ако се абстрахираш от клюките за нея и спреш изобщо да даваш ухо и да коментираш. Вие с мъжа ти не говорите пред детето против нея, а насаме я сривате със земята предполагам. Защо? Сигурна съм, че не ти е необходимо да градиш самочувствие върху това колко тя е лоша ... и всякаква. Просто спри да я мислиш, спри да ровиш и търсиш минали неща или да коментираш отношенията й към детето. Каквато е -такава! Нали ти не живееш с нея. Изиграла била мъжа ти като забременяла- а той къде е блеял и какви филми си е представял. И наистина- това не е твоя работа и само се тормозиш с факти, които не можеш да промениш.
Желая ти да намериш увереността, която ти трябва и с повече самочувствие да успееш да надмогнеш страховете си! 

Обикновено чета и рядко пиша,но не мога да се стърпя и да не взема отношение.
Ужасно ме дразни отношението ти към бившата жена на съпруга ти.Не можеш да знаеш тя как се чувства,какво е преживяла и как се грижи за детето си. Не си е оставила детето на пътя,а вярвай ми,когато имаш дете един ден сама ще разбереш колко е тежко,ако няма кой да ти помогне. А и мисля,че да коментираш това,колко е голяма,постъпките и начина и на живот показва една доста негативна черта от характера ти.
Не се опитвам да защитавам никого,но аз също съм "кака",но това не пречи на съпруга ми.Също имам дете от първия си брак,но и това не му пречи.  Също обичам да ходя по дискотеки и често съм оставяла сина ми на майка ми. И сега,ако има кой да гледа дъщеря ми бих отишла. Дали и за мен би се изказала така!
Изясни си какво искаш и гледай в твоята паница,а остави другите да живеят както намират за добре.
Някой беше писал,че плачеш заради това,че нямаш дете,ами действайте тогава.
желая ти успех.

Честно и откровено- ако бях на мястото на майката и разбера какви ги мислиш и пишеш...Никога, никога няма да видиш повече детето! Никога! Ега си трилъра, чак ме плашиш.

към авторката: Мацка...проблема ти е психически. За какво са тия ревове и ще ти помогнат ли  изобщо...
Радвай се и обичай това дете като свое...явно че то те обича.Щом така иска да се гушка в теб ,може би и наистина   да му липсва майчината любов и да я открива в теб. Давай му я...Ако обичаш детето и се грижиш за него с любов без да мислиш разни лоши неща,това ще ти се върне стократно....
Така и мъжът ти ще бъде щастлив с теб и ще те обича, като вижда как се грижиш за детето му. Значи си добър човек ...

А за майката не мисли...тя да се оправя.Живота  си е неин и как ще си го живее тя, не би трябвало да се тормозиш за това.Проблема си е неин..не е твой.

Вярвай в чудесата...а те се случват когато правиш добро за другите и ги обичаш от сърце!

 
Даа, и не можах да разбера нещо. От една страна харесваш дете и това да се грижиш за него в събота и неделя,
                                                           от друга страна мъжа ти много иска да има дете от теб,
                                                            от трета страна ти не смееш да се решиш да имаш дете от него Чудя се защо?

Може би те плаши отговорността да се грижиш за едно дете цялата седмица, без почивка,
или се страхуваш, че няма да можеш да докажеш  пред мъжа си, че си по-добра майка от предишната му жена
ИЛИ се страхуваш, че ще ти направи дете и ще изчезне, както вече го е правил.

Терзае те ревност към бившата. Терзае те ревност от това, че бившата е родила дете на мъжа ти, а ти още не си.Терзае те ревност към детето от майка му.Терзаят те неприятни чувства, а не чувства на благородност и справедливост. Отърви се от тия чувства.Бъди великодушна - към майката на прекрасното дете, към детето, към мъжа си.Отвори душата си за хубавите чувства, не бъди мнителна и ревнива.ще видиш, че когато имаш свое дете, нещата ще се променят. Няма да си мислиш "ей я на оная безотговорната, дето скитори, пък детето - тя не го заслужава".Това е грозно.Разбира се, че ще излиза, тя е разведена, няма да умре в манастир, и 100 мъже да смени, това не я прави лоша майка, а това че майка й и помага - ми супер, всички имаме нужда от това.

Абсолютно, ама абсолютно вярно. 

Е какво му е несправедливото на живота? Детето е добро - значи майка му го е възпитала добре. Не е твоя работа да я обсъждаш къде ходи и как си живее живота. Още повече ако е самотен родител (независимо от причините)
Ти си много странен човек -  ревеш че искаш бебе, пък плюеш по бившата че и тя искала бебе на всяка цена. Разликата е малка според мен.
Съвет: роди си дете и тогава ще си имаш достатъчно грижи по сериозни въпроси всместо да ревеш за глупости.

Ами не разбрах кое е по големия проблем дали липсата на общо дете или тъга по вече съществуващото дете на мъжа ти. Ако майката не го гледа, а и няма особено желание за това и детето както изглежда има нужда от любов и внимание, и вие му я давате и то ви обича и т.н., защо не го вземете да живее при вас? А за общо дете, не може да се терзаеш и да се измъчваш преди да си опитала.