Публикувана: 7 март 2005, 19:36 ч.
Последно мнение: 20 септ. 2007, 20:40 ч.

Консултация за Детска церебрална парализа с д-р Чавдаров-запитвания,мнения

168 361
884
1

# 15 18 март 2005, 15:16 ч.

Мнения: 31

Цитат на: Krassi

Аз за разлика от Русева ще изкажа точно обратното мнение за лазер терапията на тази измислена доцентка Арнаудова, която има единствената цел да прави колкото се може повече пари

Споделих искренно собствените си впечатления. Това не е начин за печелене на пари. Ако такава беше целта на доц. Арнаудова, нямаше да си прави труда да работи с проблемни деца, а щеше да се ориентира към по-платежоспособен контингент.

# 16 18 март 2005, 15:36 ч.

Мнения: 384

Цитат на: s_ruseva

Цитат на: Krassi

Аз също споделих моето, а за платежоспособният контингент не ми се спори.За детето си кой ли не бил дал пари, та къде по-добър контингент от това.

# 17 18 март 2005, 16:13 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Моя колежка ми даде адреса на д-рГеоргиева в Пловдив,която се занимава с акопунктура и прави процедурите на деца с ДЦП безплатно.Съседчето на колежката след процедурите започнало да седи и проходило.Ние като ходихме обаче,тя не поиска да види никакви документи и изследвания,само докосна пулса на вратлето и каза,че това не било дцп,а хидроцефалия.Това ми се стори много странно.Не съм я водила,най вече страхувайки се от странични ефекти.Чувала съм какви ли не страхотии за акопунктурата изобщо.

# 18 18 март 2005, 16:25 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз съм ходила на иглотерапия - простете ако бъркам, но май това е подобно на акопунктурата - ходих преди 10г при иглотерапевтката на бай Тошо - беше специализирала още на времето в Кита /май/
моето впечатление е, че това помага за момента, но действието бързо отминава....
И пак - сорри ако не е по темата Embarassed

# 19 18 март 2005, 17:14 ч.

Мнения: 4 414

ето една статия за лазер-терапията:
ЛАЗЕР-ТЕРАПИЯ ПРИ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА –
КЪДЕ Е ИСТИНАТА ?
Какво значи детска церебрална парализа (ДЦП) – Болест вероятно позната още от времето на Хипократ, но за пръв път през 1860 г. д-р Уилиам Джон Литъл я описва като “озадачаващо заболяване, което засяга детето през първата година от живота, причинявайки втвърденост на мускулите на краката и в по-малка степен на ръцете, което се причинява от липсата на кислород по време на раждането”.
В светлината на съвременния невро-кинезиологичен анализ ДЦП се определя като смущения в позиционната и локомоторна координация поради увреда засягаща развиващия се мозък, като се нарушава автоматичното взаимодействие на мускулите и се деформира нормалното телодържане и хармоничността на двигателния акт. Движенията не могат да се дозират правилно поради което те са бавни, вдървени, тромави, накъсани, треперещи или разхвърляни, според мястото на мозъчната увреда, като винаги е налице трупна хипотония и нарушени равновесни реакции, както и наличие на примитивни стериотипи и механизми.

ДЦП е симптоматична диагноза посочваща непрогресивно мозъчно увреждане нуждаещо се от ранна диагностика и терапия. Мозъчното увреждане, чиито симптоми отговарят на картината на ДЦП е свързано с увреда на моторните центрове в мозъка. Локализацията на увредата определя формите на дисорганизация и съответната частична загуба на функции. ДЦП и съответните за нея липси на моторни функции често пъти вървят недиагностицирани много време след раждането. Въпреки че, увредата се наблюдава в периода на раждането, проблема често пъти не се показва до момента, в който дейностите на детето не стигнат до нивото на увредата. При диагностицирана ДЦП, лечението трябва да е насочено към организиране на мозъчните функции, т.е. към стимулиране изграждането на мозъчни връзки. Мозъчните клетки, които са унищожени не могат да се възвърнат, нито тези, които са засегнати да се възстановят. Чрез стимулиране растежа на нови връзки между здравите клетки, се позволява здравите части на мозъка да поемат функциите на увредените или унищожени мозъчни клетки. Повече изградени връзки между нервните клетки означава по –голяма работоспособност на системата, което пък от своя страна означава достигане на по-високи функционални възможности.

Как да лекуваме ДЦП ? Както разбрахме ДЦП е симптоматична диагноза, но симптоматичното лечение насочено единично към крайниците или мозъчния метаболизъм не лекува причината, която се крие в дезорганизацията на командите подавани от мозъка към крайниците. Лечението трябва да бъде насочено към подобрение на функционалната организация в ЦНС. При кърмачето това е един развиващ се процес, който може да бъде активиран чрез повишаване честотата, интензивността и продължителността на комплекс от периферни стимули, каквито са неврокинезиологичните методики на Войта и Бобат. Именно тези определени стимули причиняват растежа и изграждането на нови връзки в моторните зони на ЦНС, което съответно покачва функциите в крайниците. Изключително важен при прилагането на тези стимули е фактора време поради т.н. “пластичност” на ЦНС, която е най-голяма в кърмаческа възраст.

Какво е мястото на лазер-терапията (ЛТ) при ДЦП ?

Лечението на ДЦП е един бавен, продължителен и труден процес, който е свързан с много усилия от страна на специалисти и родители, които понякога са или безплодни или с бедни резултати. Това са причините да се търсят и предлагат алтернативни терапевтични методи.
ЛТ при ДЦП се прилага под формата на лазер-акупунктура (ЛАП) с хелий-неонов или инфра-червен слабо-мощен лазерен лъч. ЛАП е метод за безболезнено стимулиране на акупунктурни зони и точки свързани с методологията на традиционната китайска медицина.
Проведени са редица проучвания относно възможностите на ЛАП при ДЦП, като резултатите са разнопосочни.
В монографията “Akupunktur-Praktikum fur die Therapie des behinderten Kindes – Punktmassage, Akupunktur, Laser-Punktur”(1983) - H.Tenk, M.Haidvogl, K.H.Brisch, се доказва че ЛАП директно повлиява върху активиране на моториката, регулиране на мускулния тонус, стимулиране на визуалните, слуховите и тактилно –кинестетичните области и тяхното координиране както и върху регулиране на вегетативната нервна система. Авторите подчертават, че максимални резултати се получанат само при комбиниране на ЛАП с кинезитерапия.
В монографията “Behandlung und Rehabilitation bei zerebralparetischen Kinder – Konservative und Therapiemoglichkeiten”(1989) – M.Feldkamp, казва “След обнадеждаващите резултати в областта на многобройните вегетативно оцветени заболявания, акупунктурата беше предложена също за подобряване на спастичните увреждания преди всичко от Виенската школа (Tenk). Една група наши добре познати, лекувани по този метод деца, обаче не демонстрираха никакви сигурни или поне повече от минимални успехи.”
Наши проучванията проведени в Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа “Света София” по методиката на H.Tenk показаха, че при ЛАП се постига едно леко снижаване на мускулния тонус, увеличаване на двигателната активност и намаляване на слюноотделянето. Пет до десет дни след приключване на ЛАП степента на мускулния хипертонус се възстановяваше. При някои от децата като страничен ефект се наблюдаваше отключването на гърчове.

Горните факти ни дават основание на смятаме, че ЛАП има ограничено място при комплексната рехабилитация на ДЦП. При нейното започване винаги трябва да се прави електроенцефалограма , като при наличие на възбудни процеси прилагането на ЛАП не се препоръчва. ЛАП може да се прилага при деца със забавена идеомоторика, повишен мускулен тонус и говорно-психично изоставане, като допълнителен метод стимулиращ рефлекторно мозъчният метаболизъм на определени зони, което трябва да се съвместява с кинези- и лого-терапия.

В последните години новата система на здравеопазване позволи на редица “специалисти”, водени от користни подбуди и подкрепени от информационна слабост на родителя, да лекуват ДЦП с ЛАП и обещания за пълно и бързо излекуване. Непознавайки нито корените на заболяването, нито показанията на метода, те често пъти влошават състоянието на детето, като така увреждат и имиджа на ЛАП. В желанието си да постигнат “по-бързи и по-големи” резултати те работят предимно или само със зони по главата, което допълнително уврежда увредения вече мозък и често пъти се стига до влошаване на двигателните възможности и/ или до речево блокиране.

Ето защо уважаеми родители, преди да включите нещо “ново и многообеща-ващо” в лечението на детето Ви, консултирайте се със специалист по въпросите на ДЦП, за да не увредите детето си допълнително. Също така ако някой Ви обещае, че ще излекува бързо и окончателно церебралната парализа на детето Ви, въпреки че много ще Ви се иска, не му вярвайте - той просто иска да Ви вземе парите даром.
Д-р Ив. Чавдаров

# 20 18 март 2005, 17:39 ч.

The new Earth
Мнения: 1 941

Какво причинява церебралната

Ние не знаем причините за повечето случаи на ДЦП. Ние не сме в състояние да определим кои фактори причиняват ДЦП в случаите на вродена парализа.Ние знаем, че децата с най-висок риск за развиване на ДЦП са недоносените, много малките бебета, които не изплакват в първите 5 минути след раждането, децата, които се нуждат от кувьоз за повече от 4 седмици, и тези, които имат мозъчен кръвоизлив.Припадъците при новороденото също повишават риска от ЦП.Няма комбинация от фактори, която винаги да води до ДЦП.Дори много малко недоносено дете има повече от 90 процента шанс да не развие ДЦП. Съществува много голям брой от бебета, които имат тежко раждане или тежък следродов период,но се развиват много добре.Също така съществуват и деца, които не са имали някакви особени проблеми при раждането,но след това развиват тежка ментална ретардация.

Церебралната парализа у новороденото
Много деца с ДЦП имат вродена увреда на мозъка, което говори, че увредата съществува преди раждането и не е причинена от фактори по време на родилния процес.Не всички малформации могат да бъдат видени от лекаря, дори и при съвременните методи на диагностика.Когато диагнозата ДЦП се постави, родителите често се чувстват виновни и се чудят дали те не са причинили по някакъв начин това заболяване на детето си.Истина е,че добрите предродови грижи са основна част от предпазване от вродени проблеми.Трябва да се знае,че доста често родови дефекти се случват дори когато майката е спазвала стриктно съветите на лекаря и се е грижила добре за себе си и за развиващия се плод. Трябва да се знае,че основни причини за увреда на мозъка на плода са въздействието върху бременната на някои химикали и инфекции.Развиващият се мозък може да бъде увреден също и от тежка физическа травма или системен прием на алкохол.Тютюнопушенето на бременната често води до намаляване на родовото тегло на бебето,което се свързва пряко с ДЦП. Употребата на наркотици, като кокаин например, пряко уврежда мозъка на плода.Инфекции като рубиола, токсоплазмоза, цитомегаловирус,СПИН водят пряко до увреждане на плода. Между 5 и 8 % от децата, тежащи по-малко от 1500 грама, развиват ДЦП.Това е 25 пъти повече отколкото при децата, тежащи повече от 2500 грама.

Церебрална парализа от родовия процес
Трябва да се отбележи, че няма голяма разлика в процента на заболелите от ДЦП деца в страните, където има по-висока детска смъртност в сравнение със страните, където има по-ниска. Дори в страните в Северна Европа, където специалните грижи за бременната, включващи постоянен мониторинг и чести цезарови сечения, са намалили детската смъртност до минимум, но не и ДЦП. Честа причина за ДЦП е тежката асфиксия по време на родовия процес, причинена от увита пъпна връв, мекониум или други. Трябва веднага обаче да се отбележи, че половината от децата с тежка асфиксия не развиват ДЦП. Последните изследвания показват, че само 9 процента от децата с ДЦП имат за пряка причина родова асфиксия . Още Зигмунд Фройд е смятал,че ДЦП възниква преди раждането, а не по време на родовия процес. Това негово виждане беше игнорирано в първата половина на века, но последните изследвания сочат, че той е бил прав. Независимо от всичко родовият процес може да бъде травматичен за детето и травмите, причинени от него, могат в някои случаи да доведат до ДЦП.

Церебралната парализа в бебето и детето
Това, което може да причини ДЦП при малкото дете, отново е асфиксията. Това може да бъде причинено от задавяне с малки обекти като играчки или малки парченца храна,течности, а така също и от отравяне. Мозъкът може да бъде увреден от физическо травматизиране – от удар по главата. Една от формите на детско увреждане е “синдромът на друсаното бебе”, в случаите когато бебето се люшка прекалено силно и постоянно, за да бъде успокоявано. Тежки инфекции като менингити или енцефалити могат да доведат до получаване на ДЦП в тази възрастова група.

# 21 18 март 2005, 17:46 ч.

The new Earth
Мнения: 1 941

Как се поставя диагнозата церебрална парализа
Личният лекар е този, който трябва пръв да забележи изоставането в развитието на някои от уменията при детето като присягане за играчки, сядане, пълзене, прохождане. Трябва да се отбележи ненормалният мускулен тонус, движения и рефлекси, както и персистирането на рефлексите на новороденото за по-продължително време.Поставянето на окончателна диагноза ДЦП не е лесна работа, особено преди първия рожден ден на детето.Обикновено диагнозата се поставя в световен мащаб средно около 18-десетия месец и по-късно. За щастие в моята болница към отделението за недоносени деца с ръководител д-р Петров и неговите прекрасни микропедиатри е създаден сектор за новородени деца с неврологични отклонения, където д-р Пискова, използвайки метода на специалната диагностика на професор Войта, може да установи ранни отклонения в неврологичното развитие на бебето.

Дали рентгена или други тестове помагат при поставяне на диагнозата
Диагнозата ДЦП не може да бъде поставена на базата на рентгенова снимкаили анализ на кръвта. Трансфонтанелната ехография, ядрено-магнитният резонанс и компютърната томография могат да открият рано някои изменения в мозъка, които могат да бъдат причина за ДЦП, но също не могат да дадат окончателно и категорично диагнозата ДЦП.

Какви типове церебрална парализа има
ДЦП може да се класифицира по типа на двигателния проблем /такъв като спастична или атетоидна ЦП/ или чрез включените части от тялото /хемиплегия, диплегия или квадриплегия/. Спастичността представлява неспособността на мускулите да се отпускат, докато атетозата представлява неспособността за контрол върху движението на мускулите. Хемиплегията включва едната ръка и единия крак от една и съща страна на тялото, докато диплегията включва двата крака. Квадриплегията засяга четирите крайника както и мускулите на трупа и шията. Моторният дисбаланс на децата варира много при различните деца, затова състоянието може да бъде разделено на много субгрупи. Съществуват и термините параплегия, двойна хемиплегия, триплегия и дори пентаплегия, които също са базирани на броя на засегнатите части от тялото. Всички тези класификации подпомагат комуникациите върху проблемите на ЦП. Думите тежка, умерена и лека също могат да бъдат използвани в комбинация с анатомичните и моторни класификации / тежка спастична диплегия – например/, но те са субективни думи и варират в зависимост от мнението на този, който ги използва
Каква е прогнозата при дете с ДЦП
Първият въпрос, който обикновено задават родителите, когато се установи тази диагноза, е:”Ще може ли да ходи?” Да се предвиди за едно малко дете с ЦП какво ще прави и какво няма да прави е много трудно, особено ако детето е по-малко от година. При двегодишното дете вече може да се определи дали се касае за хемиплегия, диплегия или квадриплегия. Вече в по-късна възраст могат да се правят още по-генерални заключения, като например че дете, което не е могло да седи на 4г. и да ходи на 8г. никога няма да може да ходи самостоятелно / въпреки това аз имам случаи, когато съм успявал да помогна да проходят деца на 10 и на 11год./.
Тук трябва да се включи освен моторното развитие и развитието на интелектуалната функция и психическите способности на детето, защото много често умствената ретардация у децата може да препятства функционалното развитие.

Колко агресивно трябва да бъде лечението при болното новородено
Това е един също често задаван въпрос от родителите на болното дете. Мое мнение е, че болестта трябва да бъде атакувана с всички сили и средства и всяка проява на слабост и ненастойчивост трябва да се считат като слабост и отстъпление пред болестта. Още в самото начало в лечението трябва да се включат както личният лекар на детето, така и добре координиран екип от педиатър-невролог, психолог, специален педагог, добре подготвен и добронамерен рехабилитатор. Детето трябва да бъде непрестанно под грижите на този екип. Важен момент от лечението е моментът, когато детето се среща със своя ортопед.Това е човекът, който му дава възможност да проходи, ако не е ходило до момента, и да подобри походката, ако то ходи, но с лоша походка.

Какви реалистични цели могат да се поставят при дете с ДЦП

Когато се разглежда и обсъжда бъдещето на дете с ЦП, това трябва да става с комбинация от оптимизъм и реализъм. Цитирам мой колега от САЩ, който дава следния пример: родители на 3-годишно,болно от ДЦП дете се надяват и желаят то да завърши гимназия, колеж, висше правно училище, да влезе в политиката и след това да стане президент на САЩ.Някои от тези цели, казва той, са напълно реалистични, а други - далеч от реалността.
Моето мнение е, че сновните цели, които трябва да бъдат поставяни както от родителите, така и от лекуващия екип, трябва да бъдат първо физическа независимост, второ социална отговорност и трето емоционална зрелост.Това са трите цели, от които трябва да бъде изтъкан както лечебният процес, така и животът и самоконтролът на детето.

Какви медицински проблеми се асоциират с ДЦП

Най-честите проблеми, които се асоциират с ДЦП, са епилепсия, умствена ретардация, неспособност за учене, дефицит във вниманието, свързано с хиперактивност. Основните проблеми обаче са проблемите с нарушената походка, както и придобитата сублуксация на тазобедрените стави.

Какво може д-р Янакиев-ортопед,да направи за вашето дете

Детето, засегнато от ДЦП, трябва да се рехабилитира още от раждането, а когато съзнанието и възрастта му позволят, и да се саморехабилитира. То трябва да се обучава от специални педагози, да стои под наблюдението на личния лекар, невролог и психолог. Ако обаче въпреки всички усилия детето не може да проходи към 2,5-3-годишна възраст или има лоша походка към 5-6-годишна възраст, а така също има отклонение в позицията в хващането с ръцете, то трябва да се срещне с мен. Още от 1990г. до днес съм извършил стотици оперативни намеси в борбата с това коварно заболяване ДЦП, които са дали възможност на няколко десетки деца от Козлодуй до Кърджали и от София до Варна и Бургас да проходят или да подобрят значително походката си. Операциите, които прилагам, се прилагат в световната практика от водещи ортопеди. Те са същите, които биха ви направили в Осака, Мюнхен или Чикаго. Като цяло операциите са насочени за преодоляване на контрактурите и спастичността на засегнатите мускули, а така също и да се възстанови формата на увредения крайник.

# 22 18 март 2005, 18:24 ч.

Мнения: 4 414

Искрице, виждам, че си превела цялата статия, която бях започнала Heart Eyes

# 23 18 март 2005, 18:58 ч.

Мнения: 384

В последните години новата система на здравеопазване позволи на редица “специалисти”, водени от користни подбуди и подкрепени от информационна слабост на родителя, да лекуват ДЦП с ЛАП и обещания за пълно и бързо излекуване. Непознавайки нито корените на заболяването, нито показанията на метода, те често пъти влошават състоянието на детето, като така увреждат и имиджа на ЛАП. В желанието си да постигнат “по-бързи и по-големи” резултати те работят предимно или само със зони по главата, което допълнително уврежда увредения вече мозък и често пъти се стига до влошаване на двигателните възможности и/ или до речево блокиране.

Е за това идеше реч като писах по-горе.Мерси Дани, както винаги си най на течение в проблема Grinning

# 24 18 март 2005, 19:40 ч.

The new Earth
Мнения: 1 941

Цитат на: Krassi

В последните години новата система на здравеопазване...

Е за това идеше реч като писах по-горе.Мерси Дани, както винаги си най на течение в проблема Grinning

Само да вметна,че този цитат не е мой,а на agneshka Simple Smile

.Всички мами тук са в течение,май повече дори от доста лекари smile3520

.А и няма начин,ако искаме да помогнем на децата си,трябва постоянно да търсим и да се информираме smile3529

# 25 19 март 2005, 07:56 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Как работите за фината моторика?

# 26 21 март 2005, 15:44 ч.

Мнения: 1 710

Ами най-вече с разни дребни неща - например дървен пъзел, в който требва да се вгнездяват елементите. За да можеш да ги хванеш те са с различни топчици, или нещо подобно върху тях. На децата им е интересно и се опитват да ги хванат, за да ги поставят на правилното място.
Гого вгнездяваше стотинки в кутия. Аз си му я направих вкъщи - кутия от сухо бебешко мляко с капак. Правиш в капака прорез колкото да минава стотинката. Това му беше любимата игра. Бях направила кутии за топчета, за клечки (тези, с които вземат секрет на децата от дупетата - има ги в книжарниците); кутия за квадрадчета; за това вътрешното от шоколадовите яйца. Това са все игрли за стимулиране на моториката.

# 27 22 март 2005, 10:41 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

Като споменахте за игри за финната моторика, вчера, когато бяхме на рехабилитация на Яни му дадоха едно много интересно дървено, като пъзел (тя май Мая за подобно е писала). Представляваше дървена плочка с издълбани в нея отвори за квадрат, триъгълник, кръг, като в големия отвор за кръг например има още по-издълбано за по-малък кръг и още по-малко за най-малък кръг. Отделно елементчетата (кръгове, триъгълници и др. бяха в различни цветове). Много ми хареса, защото детето ако не успее да постави фигурката на точното място с ръчичка, може да я сложи на дъската и с избутване и леко наместване с пръсче да я нагласи. По-лесно е и го няма нетърпението и разочарованието, ако не успее (което е характерно за моя син Wink

). Защото ние в къщи имаме от тия топки, цилиндър, дето са с отвори под различна форма и се пъха в тях, ама на малчо понякога му е трудно. Не съм виждала някъде да продават такъв пъзел (дали сте виждали някъде?), не че съм имала време и да обикалям, де Embarassed

...
За въпроса за финната моторика, всякакви играчки, при които елементите се свалят и слагат, пъхат, нареждат, натискат колкото са по-малки толкова е по-трудно. Мая много интересни неща се е сетила да си направи, на мен въобще не ми е хрумвало Embarassed

# 28 22 март 2005, 13:40 ч.

Мнения: 1 710

Ами сетила съм се - добре, че има логопеди - та от тях взехме идеята - и те милите нали имат толкова малко възможности та се чудят как да са по-практични. Вчера с нашата логопедка, ако знаете какъв немски каталог гледахме - направо им завидях на тия хора. То са елементи, разни пъзели, разни обучителни игри - не мога да ви опиша просто за какво става въпрос. За съжаление тук имаме само някакви пластмасови подобия, които много бързо се чупят.
Та Петя, в книжарниците ги има този род пъзели, а в Метро продават и по-качествени - всичко е пластмаса - дървените са много скъпи и лошото е, че стават само по поръчка. От Метро съм купувала кофичка, на чийто капак са изрязани като формичка кръг, квадрат, звездичка и триъгълник - много е здрава, но е за по-късен етап.

# 29 22 март 2005, 15:03 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

Цитат на: Maia Stoitseva

...
Та Петя, в книжарниците ги има този род пъзели, а в Метро продават и по-качествени ...

Мерси

, ще пратя таткото на разузнаване, че ни трябват различни ("играчки" от този род) за упражненията в къщи.

Препоръчани теми

Консултация за Детска церебрална парализа с д-р Чавдаров - тема 3

Притеснявам се - развитие на детето?

Изостава ли детето?

За медицински център "ИНТЕРМЕД ПРИМА"-Пловдив

Причина:

Причина: