Публикувана: 7 март 2005, 21:46 ч.
Последно мнение: 10 март 2005, 10:38 ч.

Как се справяте с носталгията?

5 341
45
1

# 30 8 март 2005, 18:27 ч.

Мнения: 676

Цитат на: Laura

Цитат на: Krassy

Цитат на: Laura

Всъщност, за мен това е носталгията - скръбта по близките и спомените от детството ми. Аз плача на музика, особено на някои песни (като детство мое, например).

Laura на мен "Детство мое" от филма "Нео4аквана ваканция" ми е любима песен още от дете, страшно ми харесва и си я слушам 4есто. Имаш ли си я свалена за да си я слушаш? Ако не, мога да ти я пратя.

Благодаря, имам я - има я в бг-мамма, както и на няколко касети и диска с песнички за Изабела.

Ооооо благодаря ти Лаура, бях забравила от къде съм я свалила, а една приятелка ме питаше. Още сега ще и пратя линка.

На мен като ми домъ4нее за нашите и си пускам на Рени песента "Прости ми, мамо" попла4а си малко, пратя на майка едно съобщение с думите "Оби4амте мамо" и ми олеква. След това съм свежа като репи4ка.

# 31 8 март 2005, 20:59 ч.

Мнения: 1 246

Напоследък сякаш не ме е хващала носталгията,може би е заради бебка,4е ми запълва времето и не мисля......но първата година малееееее,какъв рев,ходех все подута от ревове Sad

По4ти всеки ден се 4увам със сестра ми,поддържам връзка с приятелките ми,които са 2-3 в Бг.вси4ки други се разпиляха по света.Мога да кажа ,4е след 4 години свикнах и се 4увствам добре,е има едни мъни4ки моменти ,когато ми липсва къщата на баба,ех какви супи4ки и баници прави тя,липсва ми спокойствието ......но мога да кажа,4е и тук съм щастлива Stuck Out Tongue

# 32 9 март 2005, 01:28 ч.

Мнения: 7 430

Цитат на: gost

.....Надявам се скоро да си направим бебе и предполагам,че тогава нещата ще се променят!

И аз така си мислих, но се оказа грешно.Малкия ми запълва времето, но пак се сещам - като си комуникирам в нета и знам колко им е мъчно, че не могат да му се радват близките и ми става още по мъчно.Дано при теб не е така.... Wink

Цитат на: diviana

....Не съм свикнала с този си начин на живот и никога няма да свикна.

Както виждам на всички ви харесва да живеете в чужбина, на мен обаче не. Rolling Eyes

Знам че е сиво, грозно, мръсно, разбито в България, ама на...там се чувствам щастлива аз.
Ей такива нещица...

Споделям мнението ти - на мен също не ми харесва тук - когато ми стане мъчно гледам да се сещам за някои лоши неща, случили ми се в Бг, ама като, че ли няма резултат, особено като не си на мястото на събитието като дебеланка Wink

# 33 9 март 2005, 06:12 ч.

Мнения: 4 390

Цитат на: Laura

Защо така мислиш, че няма пътувания и излизания? Аз не съм се спряла (освен през последните няколко месеца заради кучето). Може би сме различни по природа, защото на мен ми е приятно да излизам сама с детето и изобщо не се притеснявам да го правя. Честно казано, нямам нужда от компания когато ходим заедно по музеи, паркове и площадки. А и там се срещаме с други майки с деца, така че завързваме контакти. Велина е още малка; тя сега ще започне да разбира и ще ти бъде интересно да я водиш на различни места.

Не го мисля. Просто няма. Ограничени сме много, заради детето. Пък и имаме 2 дни в седмицата, които са почивни, а в тях вършим всичката работа за седмица (пазаруване, разправия с документи и пр.)
На мен ми е приятно да излизам със семейството си, или дори само с Велина, но не ми е достатъчно. Липсват ми ХОРА. Аз съм контактен човек и тази самота тук ме смачква. Ходя с нея къде ли не, ама ми липсва приказката, смисления разговор...разбираш ме.

Цитат на: Laura

Аз през миналата година да речем съм била в Монреал не по-малко от 4 пъти сама с детето + още няколко с мъжа ми; 7-8 пъти в Торонто, където той е на работа, а ние не се спираме - Удбайн, РОМ, АГО, Зоологическа градина и т.н. Отавските ни похождения няма да ги изброявам, защото поне веднъж седмично през хубавите дни ходим до музей, градинка или парк. През уикендите обикновено ходим до по-далечни места в околността.

Ами аз миналата година бях само в Отава за няколко дни при братовчедка ми. Ама какво е това за една година ....крайно недостатъчно. В България не се спираме. Пътуваме много. Имаме много приятели, където ходим и се забавляваме. Тук най-много на някой курорт да отидем за седмица и това е.
В парковете и градинките топлото време сме всеки ден.

Цитат на: Laura

Защо не започнеш да ходиш на плейгруп? Аз съм много доволна, защото се запознах с доста жени, някои от които ми станаха и по-близки. Е, не са ми точно "приятелки", но си помагаме взаимно и си ходим на гости, за да си играят децата. Ела ми на гости! Следващия път като си пратя мъжа в командировка, направо идвайте! Може и Краси да вземеш, колко му е. Аз така направих преди няколко седмици - оставих домочадието с мъжа ми и изкарах едно денонощие в Торонто.

Ами мислила съм и за тия плейгруп. Ама не смеех зимата да я водя много-много, че на комшийката детето все болно беше от такива мероприятия. Иначе съм проверила, има тук до нас един
център, където може да я водя.
Благодаря ти много за поканата. Heart Eyes

Много си мила и гостоприемна, но не зная как може да стане, защото все още съм без моя кола. Rolling Eyes

Колкото до оставянето на Велина при баща й...не става. Тя реве неистово и изпада в истерия, поради което той не би се съгласил.

# 34 9 март 2005, 06:50 ч.

Мнения: 676

Цитат на: diviana

Цитат на: Laura

Много си мила и гостоприемна, но не зная как може да стане, защото все още съм без моя кола. Rolling Eyes

Чак сега виждам, 4е сме поканени на гости. Дианка моляте, не се дърпай, Вили ще се справи с Велинка докато ние заформяме купона #Onfire

А сега сериозно...до нас има такъв център и аз миналата събота заведох Раян там. Много се забавлявахме, имаше около 15 деца, исраха си и накрая пяха песни4ки. Друг е въпроса 4е Раян се измори защото е около 3 часа /от 10:30 до 13:30/ и на него му се доспа, взе да ми се муси и реве, но съм сигурна 4е ще свикне просто трябва да се запо4не с по малко 4асове в на4алото. Ще видиш 4е и на теб и на детето ще ви е добре и ще се забавлявате.

# 35 9 март 2005, 09:24 ч.

Мнения: 4 390

Цитат на: Krassy

Аз съм сигурна, че много ще й хареса. Ще я водя скоро.
За нея ще е много интересно, пък и тя има огромна нужда да се събира с дечица. Тези часове дори няма да са й достатъчни. Simple Smile

Само се чудя как ще я събудя толкова рано? Twisted Evil

П.С. Краси, а нужно ли е преди това да отида до центъра /или да им се обадя/, за да уговорим предварително ден, в който да я заведа?

# 36 9 март 2005, 10:00 ч.

Много съм тъжна момичета,постоянно съм в рев Cry

Ужасно ми е трудно тук,сама съм по цял ден с бебка,нямам никакви контакти.Толкова изолирана,самотна и нещастна се чувствам.С беба се оправям трудно,в момента в който я оставя да си поиграе сама и почва рев #Puppy dog

.Вечер не ме оставя да спа,абе изобщо кофти работа.Карам постоянно мъжа ми да се връща по-рано от работа или да си взима почивен ден, за да не сме сами,но така докога...По цял ден си мечтая за живота в бг.Мъжа ми казва айде да се прибираме тогава,но как да се реши човек.Тук всичко ни е горе долу уредено вече,като се върнем там откъде ще я подкараме...Ами ако не ни хареса там Rolling Eyes

? А тук дали ще бъда щастлива някога?
Мъка,мъка...

# 37 9 март 2005, 11:17 ч.

Мнения: 351

Не разбрах госта кой е да му отговоря, ама нищо. Моито беб4е е ве4е на 3 месеца и първия месец плака страшно много и също рядко ме оставяще да спя - като сумнамбул ходих из къщи. И понеже е и зима и е опасно от вируси не посмях един 4овек да поканя вкъщи - ужас. Но после нещата се поуспокоиха - тои ли свикна, аз ли, не знам, но сега сме голям team с него Laughing

Ти недей да се шашкаш толкова - контакти се завързват - сега като стане топли4ко, като излизаш пове4е навънка, ще видиш4е ще придобиеш друго 4увство и така и депресията ще из4езне и носталгията ще намалее.

# 38 9 март 2005, 11:33 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Първите две години страдах много,плаках оЩе пове4е бях здраво депресирана и минах няколко моменти, в които бях на път да си събера багажа и да се върна в Бг. Нямах работа,кола,приятели.Скъпия работеШе по цял ден и се виждахме само ве4ер,събота и неделя. Прибирах се в Бг два пъти годиШно за около месец и неЩо за да си взема последните останали изпити и да си заЩитя дипломната работа. Това ми служеШе за зареждане на батериите и като се върнех тук изкарвах известно време без да ми е мъ4но.Лека полека оба4е при всяко отиване до Бг по4нах да 4акам с нетърпение обратния полет.
Запо4нах работа тук, взех си кола, създадох си някакви контакти,омъжих се, роди се детето и някакси неЩата улегнаха. На мен ми липсват най_ве4е близките ми. Винаги сме били много единни в семейството и сега ми е ужасно празно без тях.Изпитвам и някаква носталгия по безгрижното си детство ( мъ4но ми е 4е дъЩеря ми никога няма да може да го изживее такова каквото го изживях аз )и лудите младежки години.Липсват ми някой места свързани с много мили за мен спомени както и някои ястия от бг кухня ( не ми се смейте: аз съм пиШман готва4 ).Приятелите ми отдавна се пръснаха насам натам и като си отидам едвам успявам да се видя с един двама.
Това са отделните разпръснати пар4енца,останали от един голям пъзел...

diviana написа:

Цитат

АбсолЮтно важи и за мен....

# 39 9 март 2005, 12:03 ч.

Мнения: 86

Ако има изобщо подобно нещо като носталгия при мен, лекувам я с 4етене на бг вестници online.Достатъ4но ми е само кратък преглед на заглавията. Действа ми като "снимка на свекърва, поставена на нощното шкаф4е".(от стария виц)

# 40 9 март 2005, 12:57 ч.

Мнения: 2 452

Цитат на: Krassy

Цитат на: diviana

Цитат на: Laura

Много си мила и гостоприемна, но не зная как може да стане, защото все още съм без моя кола. Rolling Eyes

Аз най-сериозно ви каня. Ако нямате кола става и с влак. В Канада сме до юни и след това вече чак през август; а аз ви каня с децата. Ще ги приспим и ще купонясваме. Помислете си сериозно. За един уикенд. Аз така направих преди 2 седмици - хванах си влака, отидох в Торонто, изкарах едно парти и на другия ден се прибрах.

# 41 9 март 2005, 14:31 ч.

Мнения: 713

Мен никога не ме е мъчила носталгия. За плакане - плача за майка ми, която почина преди да дойда тук, и баба ми, с която не можах да се простя защото почина, когато вече бях тук. Не смятам това за носталгия защото където и да съм пак ще си плача за тях. Български песни ме разплакват, но те са ме разплаквали и в Бг. Детето ми е тук, мъжът ми е тук, тук съм си подредила дом......

# 42 9 март 2005, 14:54 ч.

сред цветята
Мнения: 3 032

Много ми харесва тоzи иzраz (малко перефраzирано го каzвам), че там, където човек е щастлив и където е семейството му, там е неговото място.
Аz иzпитвам носталгия (дали въобще това е правилната дума?), тъга по миналите дни, по хубавите спомени, по беzгрижното детство, по студентските ми години тук. Но това не оzначава, че по цял ден плача, а просто си спомням с добро теzи мигове. С приятелите, които ми останаха в БГ, поддържам връzка по нета или по телефона, същото е и с родителите, чреz посещения. Нямам въzможност да се връщам особено често в България, zащото, тъй като работя, това zависи и от отпуската, пък и искам да видя и други кътчета по zемята. Може би, тъй като и преди да дойда zа постоянно тук, съм била zа отделни периоди иzвън БГ, съм свикнала по някакъв начин.
Смятам, че точно теzи неща биха предиzвиквали носталгия, дори и ако живеех в България. Иначе се опитвам да популяриzирам страната, раzкаzвам zа нея, zа страхотната природа, zа хората, zа обичайте и праzниците. Heart Eyes

# 43 10 март 2005, 01:09 ч.

Мнения: 1 567

Цитат на: rosa

Чудесно казано. И аз така се чувствам 100 %.

Е, има и дни, когато ми избиват чивиите и се поревавам скришом... Laughing

# 44 10 март 2005, 09:45 ч.

Мнения: 3 611

Цитат на: Honda

Цитат на: DidKa

...и чакат да видят детенцето ми и тогава да умирали.......

Дидка, извинявай ама ми стана смешно, въпреки че преди това бях направо бясна на това изказване на нашите. Когато след първите две години си отидохме и представихме милото им внуче, репликата им беше абсолютно същата "Ех, видяхме ви, сега вече можем да мрем" Shocked

Отвратителна тема Cry

Няма да чета нататък.
Хонда, на тебе тва ти е смешно, а мен ме раzрева съвсем (досега само пусках по някоя сълzичка).
Мойта прабаба се раzболя. Бяха й каzали, че съм бременна и тя все викала на сестра ми "Ще чакам да роди кака ти и тогава ще умра"
След като съм родила и всички пак си били на село прабаба ми отново каzала тея думи. А сестра ми (с всичкия си акъл) рекла "Ми тя вече роди"
#Shocked

Пра-баба ми почина 2 дни преди да си дойдем в БГ и не можа да види пра-пра-внучето си Cry

П.С.А как се справям с носталгията ли? Ми никак. Рева на пораzия и като ми поотмине малко почвам да чистя проzорци.
не мога да свикна да живея тука и това е. Всичките ми приятели тук са БГ, чета БГ вестници, БГ книги, слушам предимно БГ муzика, всекидневно говоря с БГ по телефона....И домът ми е иzцяло побългарен Cry

В Бг в каква дупка съм живяла докато следвах, нямах пари една вафла да си купя, вървях по 4 км до Унито само и само да спестя 40 стотинки от билета zа автобуса, преz целият си живот съм имала по малко дрехи отколкото zа теzи 3 години откак съм тук....и все пак ТАМ бях щастлива Cry

П.С.2 Мъжът ми сам предложи след някоя друга година да се преместим да живеем в БГ...

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Прибиране или не?

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Причина:

Причина: