Смешна тема

 Страхотна случка    
Развесели ме 

Вярно много сладка история

 

Разсмя ме от сърце

И още една смешка
 В едно заведение наблюдавах следното нещо:доста солидна група от Ку-ку бенда разиграваха като маймуна сервитьорката,то не бяха разместване на маси,то не бяха замени на поръчки,то не бяха подмятаници...Момичето ги търпя,търпя,накрая като и изтърсиха-сега всеки искаме да си платим поотделно.Викам си,ей ся стана голям скандал,обаче момичето с волско търпение ги подхвана наред:"Добре,на вас какво да хвана,о.к,толкова и толкова,на вас?...Последния,да не му казвам името,като го попита момичето "Какво да ви хвана на Вас? " дебелашки изтърси :"Хвани ми х...." "О.К,сто евро,моля" невъзмутимо каза девойката. Оня прихна и наистина и даде доста повечко пари...

...много сладко...

 

Чувала съм я и преди...да не си я разказвала и в друга тема 

Не,не съм.ДА не би някой,на когото съм разказвала,да плагиатства?

В ония теми за смешните ситуации не си ли писала???

не
 Бря,че ме озадачи

Да се включа и аз.


Една вечер се чуват силни викове от апартамент в отсрещния блок.
Поглеждаме - от терасата на въпросния апартамент летят дрехи. Една жена яростно изхвърляше каквото и попадне - все мъжки дрехи - ризи, панталони и други консумативи.

На следващия ден, бабичките на пейката се постараха да ни осведомят за случилото се.
В онзи апартамент живеели мъж и жена - семейство. Не разбрах, дали имат деца.
Мъжът си имал любовница, за която знаели всички, но не и жена му. Любовницата живеела един етаж по-долу от семейството - любов по комшийски!
Два дни преди това, мъжът казал на съпругата си, че отива в друг град по работа. Стегнал си куфара и....отишъл при любовницата.
Във въпросната вечер, изгората му го пратила да хвърли боклука - било късно, а и няма видимост към кофите за смет.
Онзи, обаче, след като изхвърлил боклука, по навик се прибрал у дома с празната кофа. Явно се бил замислил за нещо и.....звъннал на вратата на съпругата си!
Какво било изумлението на жената, когато видяла съпруга си по къси гащи и потник, с празна кофа в ръка.....Набързо събрала две и две.....
Нямал време дори да си събере багажа, т.е събрал го е, но от площадката пред блока!

идиот! идиот! идиот! 

Не се сърди, но да не би бабичките да са те преметнали теб с разказа?

Тази история е стара градска легенда, също като онази дето се разказва в гражданското преди всяка сватба, дето булката ударила шамар на младоженеца и той казал "не".

Иначе е забавна, няма спор.

Една приятелка ми разказва как се скарали с приятеля и. Спели си те вечерта, а господинът най-неочаквано изръсва на сън "махай се оттука к...во мръсна" А приятелката ми "На кого ще викаш к...ва, бре?" И му отнася два шамара. Събужда се той от шамарите ошашавен и на свой ред и залепя един шамар, че го биела докато спял.......

Хубаво е от време на време да се посмеем...   

Абе няма значение...сигурно пък аз имам дежавю

много готини истории, ама що не ги пишете в темите в клюкарника?

Мани, в Клюкарника ще се изпокарат я за авторски права, я за нещо друго 

Възможно е и да са ме метнали, знам ли!
 Но със сигурност не са ме метнали за хвърчащите дрехи!  
Сега чувам, че историята е стара легенда.  
Ако е било истина, обаче.....баси заспалия идиот!

Ясно, станала съм жертва на бабички-тарикатки!
Ще ги науча аз тях!

Ха-ха-ха-ха!
Добре, че не е бил с катафалката

А номера с таксито го е правил и един мой колега, само че още по-изчанчено. Беше накарал човекът да мине по доста заобиколен маршрут, че да заберат и жена му от работа
Другата му велика изцепка на същия този колега е, като искал да даде рушвет на катаджии, обаче имал 20 на цяло и ги накарал да го изчакат да иде да си развали на 2 по 10

Ама те катаджиите вече връщат ресто! 

Ние на един Великден бяхме на Роженския манастир и след полунощ решихме да отидем на кръчма в Мелник. Там кръчми, колкото си поискаш. Избрахме си ние една къща, влизаме вътре, сядаме на масата и се чудим къде е сервитьорката. По едно време идва една баба и вика: "Гладни ли сте, бабини?" Викаме, че сме гладни и тя взе да се вайка, че не била сготвила нищо, ама нямало да ни остави да умрем от глад и щяла да забърка нещо набързо.
И тогава на мен ми просветна да питам дали това е кръчма, а тя вика: "Оооо, чедо, не е кръчма, ама баба ке ви нагости"
Умряхме от срам и се изнизахме като пръдня из гащи, извинявайки се над 100 пъти, че сме й нахлули в къщата посред нощ.
На улицата вече ни налегна смеха и много се хильосвахме.

А сега се сещам и за баба ми Гиргина...Отиваме с приятели на село да видим баба ми,тя ровичка сума време из шкафовете(не помни къде е скрила шоколадовите бонбони) и по някое време се провикне откъм мазето"Кам сте,бе,деца?" "Кам си"=къде си на местния диалект.Баба Гиргина е типична селска баба-с кърпата на главата,престилката и т.н.Един от групата се блещи-ама баба ти английски ли говори?! 

Баба ти да не е от македонския край? И мойта така говореше, миличката.
Викаше, че ногите я болят. И ме питаха откъде знае руски.
Или пък, на мен ми викаше "сине". И също много ми се смееха, че аз съм момиче, пък тя така ми вика.

 
Е сега кажете, че българите не са гостоприемни!

   
 А за някоя щуротия като свършиш,питала ли те е "защо си толкова бърливо дете"?

Една весела история от студентските ми години.

След петък вечер, всеки се прибира по своя край. Пътуваме със сутрешен влак в събота. В купето сме аз и приятелят ми /настоящ съпруг/, негови приятели и съквартиранта му. Всички, освен нас, са купонясвали до зори, от дискотеката, направо във влака. Кой изтрезнял, кой не, няма значение.
По едно време, съквартирантът на моя любим решава да отиде до тоалетна. Мина половин час, няма го. Тъкмо да пращам агитка по посрещането, той се задава по коридора - целия зачервен и замръзнал, беше февруари месец.
- "Какво стана?" - питаме го ние.
- "Мани, мани! Вратата се залости, а не можах да я изкъртя, че вътре пода беше заледен и се хлъзга!" - отговаря той, запъхтяно.
- "И, какво стана, кой те отвори" - питаме ние.
- " Ами...изкъртих прозореца, провесих се, протегнах си ръката и започнах да чукам на първото купе, до тоалетната! Отвори ми някакъв военен, който бил в онова купе!" - отговори той, като се заливаше от смях.
А влакът е експреса София - Варна. Не зная с каква скорост се е движил, но с голяма ще да е, защото перчамът на господинчото беше станал на шушулки!
 

Представете си, как си седите във влака, който се движи с бясна скорост и изведнъж някаква ръка чука на прозореца на купето ви!

Aйде като се отворихме за коли и таксита и аз да разкажа.

Работех в завод, не е шега работа над 500 човека бяхме. Всяка сутрин се изтъпанчвах на спирката в 7 часа и си додремвах докато дойде автобуса. С времето разбираш кои са като тебе - всеки ден в 7 на спирката, знаете се, даже си кимвате съзаклятнически като се видите из града. А аз съм и физиономистка, помня физиономии всякакви, но вече бях почнала да им оплитам коя физиономия от къде е. Та се случваше понякога да спре колега с кола и да ме спаси от чакането и возенето на автобуса. И така една свежа есенна сутрин стоя близо до шосето и пред мен спира кола. Вътре мъж на средна възраст, видимо познат ама пусто как да запомня 500 човека! Побутва да отвори вратата на ладичката и вика "Да те карам ли". И аз "Дааааааа" и скок в колата на предната седалка. С периферното си зрение виждам, че някой се качва на задната. Настаних се аз като кучка в каручка вътре, ама то не е една работа - почнах да си събирам полите на дългото палто тип шинел и се увих в огромния си шал и гледам шофьора ме гледа с блеснал поглед "До къде да те закарам". "Как до къде?" викам "до завода!" И човека ме закара почти до портала, но спря и вика "Айде да те оставим тука да не влизам напред, че после трудно ще се измъкна на заден, а ние вече закъсняваме за работа". Гледам го съмнително  Как така закъснява, даже сме подранили! И тогава зацепвам  Човека работи другаде! Ни ме познава, ни ме знае. И той като мен редовно е чакал транспорт на спирката, а днес е решил да иде с колата си и е спрял да вземе свой колега, а аз реших че мене кани.  Усетих как се засрамих и зачервих, а ме изби на хил като се сетих как съм прередила човека, който се наложи да седне отзад, как се нагласих като кокона отпред и как са ме взели за някоя луда 

Ох посмях се с този от влака и се сетих за моя приятелка  от института.
Та въпросната дама е малко въздебеличка, но много сладка и с прекрасно чувство за хумор. Живееше на общежитие и се хранеше в стол. /Тогава купоните бяха на смешна цена, а яденето хубаво и обилно/  И тя разказва какво и се е случило:
Вземам си както му е реда 1,2 и 3 и си оставям таблата на маса до една колона близо до касата. Отивам да си взема хляб и като се връщам - на масата седнал един негър и ми яде супата. Нали съм благ човек, реших, че няма пари за купони и грабнах второто. Ядем и двамата, негърът ме гледа под вежди, малко сърдито, но нищо не казва. Постепенно започваме да бързаме, кой пръв ще стигне до десерта. Аз по-бърза, грабвам победоносно десерта и започвам да лапам. Негърът става възмутен и се нарежда отново на опашката. Тогава нещо ми просветна и се огледах. През една маса, пак до колона си седи моята пълна табла и ме чака.
- И какво? - питаме ние.
- Е как какво, преместих се и си доядох!

Sillveto ,

  
Случва се! Ама много се смях!

babche ,
смешната случка с приятелката ти ме подсети, че по мое време, в студентски стол, на стената имаше стрелка и надпис:
КЪМ РАНЪТЪ!
И последващ надпис:
РАНЪТЪ ПРАЙ БОРБЪТЪ!!!!!
 

Аааа, ако си от Сф-то: не са те излъгали. Знам го тоз случай, мога квартал и блок да ти посоча даже 

Случката е от Свищов - по време на студентските ни години.
Или мъжете като цяло са завеяни, или групово ни мятат на черешата!

Ми завеяни са си милите, какво да ги правим 

Моята съквартирантка преди години,"натокана","облякана",вирнала нос до небето,отива на някаква лъскава дискотека с още някакви девойки.Влизат едни такива надути,пички отвсякъде.Тъкмо си седнали на масите и дошъл някакъв нахилен младеж и им вика:"Кво ше пиете,мацки".Съквартирантаката ми си мисли:"Ехеее,едва сме влезли и вече почват да ни свалят!".И му вика(ама едно такова надуто изотгоре):"А ти кво ше черпиш".А младежа се нахилил здраво и казал:"Аз съм сервитъора,мацко".
Е както била надута и натокана,така си умряла от срам
Много се смяхме после като го разказва

Нека и аз да кажа!Днеска ми се случи.Направо се разцвилих от смях..
Първо само да поясня (а не да се изтъкна)че живея в Лондон.Значи отивам днеска в банката,и се нареждам на опашката към касите.Чакайки си погледа ми се натъкна на трима симпатяги,който бяха седнали на консултация с банкер.По едно време на единия му звъни телефона,и се провежда следния разговор:
-Хелоу,хелоу(разговаря се на англииски)
-абее бай х.у ти ли си бе майна?Къф е тоа скрит номер от който ми звъниш?
 И аз

Та така..

Това за таксито и аз съм го преживяла - само дето не бях аз блейката, дето се качва в други жълти коли. По онова време карах жълто полско фиатче и почти пред нас ми свърши бензина - а сега де? С последни издихания спрях преди една автобусна спирка, обадих се на мъжа ми да дойде да ме изтегли и зачаках.  Пред мен друга жълта кола, но не такси и тя чака. По едно време гледам един заплес отваря вратата на предната кола и пита нещо, затваря, идва при мен, отваря моята и ме пита:
- Ще ме закарате ли до гарата?
- С удоволствие, но нямам бензин.
-  Е как така сте излезли на работа без бензин?
- Ми аз всъщност не съм такси! 
- Ух, извинете!
И до днес съжалявам, че останах без бензин - всъщност за пръв и последен път в живота ми досега -  и не можах да го закарам, явно го беше закъсал човечеца. 

 
 Знаех си,че не съм само аз блейка

 

Евала на такива хора...............

olimpiia..много готини случки.... е и аз ще се включа с  нещо за което като се сетим с моя се  поваме да се смеем..Писах го в друга тема преди ,така че го поствам заради теб...

Мъжът ми  в България на гости  миналото лято ../да поясня че човека е чужденец и не говори български/.В Разлог сме...малко градче, всяка вечер купон.Роднини,братчеди,съседи... Само го напиват тоя моя мъж с ракия...и той вече насън да го бутнеш знае какво е  "НАЗДРАВЕ!!'  

Един ден се прибираме от гости.. и си бяхме пийнали/естествено/...и е към 9 часа вечерта...бабичките от махалата  насядали  на пейките..и аз му викам на моя :" Така,сега ще поздравиш бабите с едно хубаво българско.."ЗДРАВЕЙТЕ!" ....

И така наближаваме бабите...и аз го посбутвам да ги поздрави...Той спира пред тях...подава им ръка за здрасти и  изтърсва на бабите.."НАЗДРАВЕ!!........   

 Бабите се закискаха ...а моя даже и не разбра какво стана....

После ми каза че двете думи много  си приличали  ...имало много съгласни като З,Д,Р.В.... Даааа...ами след няколко ракии може и да си приличат..знам ли...

Е какво ще си помислят бабите,а.. ....Тоз човечец е егати  и алкохолика...

Няма, бе! Споко, не са толкова злобни! 
Най-много да метнат десетина линка на теми, в които са описани същите ситуации от `илядо девет`стен и Балканската до наши дни. С други автори, естествено. 

Много смешни случки. Смях се от душа.
И аз да разкажа една маркототевска случка:
Преди време живеех лятото на село. Пътувах всяка сутрин с автобуса. Една сутрин отивам рано на работа. Бях с една съседка - и тя на работа тръгнала. По средата на пътя, между моето село и съседното, съседката ме побутва и сочи с пръст в далечината "Гледай, баща ти с колата те чака на спирката". А аз, малко недоскив, гледам бяла кола /тогава имахме Шкода, бяла/, спряла на спирката. Реших да сляза, че сутрин в автобус да пътуваш и то със селски труженици, е убийствено. Слизам на спирката, качвам се в колата, автобустът си продължава пътя. И тогава... Оказва се, че въобще не е баща ми, а патрулка. Полицаят спрял, за да чака колегата си. Е, вече се бях качила в колата... Човекът погледа, погледа, пък реши да не чака повече и подпали колата. По пътя се заговорихме, казах му, че работя в ресторант, барманка съм и го поканих на кафе там. Стигнахме. Гледам колегите чакат пред ресторанта. Тогава собственичката отваряше ресторанта, а този ден малко се беше поуспала. Е, застанахме пред вратата, полицаят и той с мен - нали кафе ще черпя. Така половин час и повече стояхме. Не пихме кафе, че човекът трябваше да се връща за колегата си! И до ден днешен незнам този ден Маркототевски за мен ли беше или за полицая. 

Я и аз да си кажа.
Не знам дали ще Ви стане смешно, но на мен доста ми се посмяха в семейството.

И така. Отивам аз на работа първа смяна с колата (учителка съм). След като свършиха часовете отивам пак с колата на другата работа (водя курсове в Регионалния педагогически център-Варна). Там имам една колежка и приятелка. Свършвам си аз курса и и викам:
- Хайде да ме изчакаш и ще си ходим заедно (обикновено съм без кола и ги ходим с автобуса)
- ОК.
И тръгваме ние. Аз заключвам залата. Минавам покрай колата, подминавам я и тръгваме двете за спирката.
Прибирам се аз обаче изобщо не се сещам за колата. В един момент звъни брат ми и ме пита имам ли да му заема някой лев, че имал нещо да сменя по неговата кола.
Тогава се сетих за мойта и му викам:
- Нямаш проблем само ме закарай да си взема мойта от центъра.
А той:
- Е как така закъса ли?
- Еми не ама я забравих и си дойдох с автобуса.
 

хайде и а да се разпиша!до тук умрях от смях!!!
случката е с една моя колежка от уневерситета.та значи часът става 7,00,автобуса е в 7,10 и тя облича каквото намери!само да кажа че е зима,действието се развива във върна,занчи силен вятър!!
та въпросната колежка облича набързо един блоузон,ботуши,палто чантата на рамо и хуква към спирката.по пътя не усеща силен студ,защото бърза--а-а.стигаме ние н университета,отиваме да пийнем кафенце тя вече започва да е по споко.сядаме на масата пелим цигари/тогава още пушех/ и тя започва да вика "абе нещо мн. е студено",а ние "еми то времот я го виж какво е",а тя "А бе не бе нещо ми е хладно едно такова на краката"
ние"Е,ма Диде/така се казваше тя/ виж какаво е на вън ,как да ти е топло"
тя"Не бе момичета особенно ми е студено",след което тя си разкопчава палтото и ужас ,вижда че е облякла блузона но е забравила да си обуе панталона!
Дошла на лекции с блузон,ботуши и чанта ,но в бързината да не изтърве автобуса е оставила дънките си на стола!!
Толкова мн. съм се смяла ,че не сълзи течаха от очите ми ,а реки!

 Хаха,да ви кажа сега как изядох и един шамар в автобуса...Забелязвам,че една дама пред мен явно е бързала да излезе,защото разкошната и разкроена пола беше" захапана" отзад от бикините...Приближавам към нея и тихичко и казвам"дръпнете си полата отзад,захапана е",тя ме гледа особено...Повтарям пак тихичко,тя пак не ме разбира,и аз решавам направо да издърпам полата,да не се излага жената...Пресегнах,дръпнах,пък тя като ме зашлеви,лелее...След секунди се усети,и и двете засрамени побързахме да слезем на следващата спирка...Та докато чакахме следващия рейс се обяснявахме и извинявахме една на друга...

 

Пак на село,преди няколко години...Великден беше някъде към края на април,а времето едно студеноо,сняг прехвърча...Седим в селското "барче" с местния зевзек Гошо хлебаря,на масата до нас е Митко-момче толкова ученолюбиво,че го командироваха в специално училище за бавноразвиващи се(той си беше много наред,ама мноого го мързеше) поне 8-ми клас да завърши...Докато "бармана" нещо нагласяваше по озвучаването настана минута-две тишина,никой не говори,обсъдени са вече всички въпроси,остана само времето да се коментира,че уж сме на юг,пък толкова студено...И в тишината Митко въздъхва:"Ехх...пък да знаете,в Сибир изобщо няма юг..."Гошо зевзека,точно като в разказ на Чудомир,го подхвана-ама как така,бе,Митак,все едно да кажеш,че в Сахара няма север."Аз за Сахара не знам,не съм бил там,ама в Сибир три години изкарах"-сопна му се Митака...

Oooo като каза " в тишината"  На дискотека сме 3 приятелки, но е още рано. Говорим за всякакви глупости седнали на столчетата на бара, но за да се чуваме се налага да крещим. И макар да не бяхме подели сексуална тема, нещо се споменаваше за секс. И в един момент нещо става с музиката и спира съвсем и както си крещя с пълно гърло да ме чуват дружките в настъпилата пълна тишина изкрещявам "Кво лошо има в нестандартния секс?". ВСИЧКИ се обърнаха  На мъжете очите им светнаха  Ей казвам ви тая вечер такъв наплив от кандидати за запознанство имахме, че не е истина 

"Някой даже би си мисли,че аз вече съм пиян"-изцепка на стар познат,мислещ кое е по-подходящо да употреби-"може би" или "даже"- по време на купон

пълен идиот

с една приятелка гледаме т.в и започва едно оперно пеене не ти е работа.т.в.-то поскоро е за фон,защото ние си говорим!!!тя е седнала на табуретката и аз тъкмо да и кажа "тази която пее по телевизията е гена димитрова/светла и памет/",моята приятелка ме изпреварва и казва на висок глас "ей,тая райна караибанска/извинете за израза,аз безкрано уважавам р.кабаиванска,която е невероятен талант/ направо ме сасипа" и падна от табуретката!

Разсмяхте ме до сълзи с вашите истории.

Скъсах се от смях, много яка тема поздравления на авторката за което  Ако се сетя нещо ще пиша.

та като си седях се сетих за една друга история!на свадба сме с още две мои приятелки,купон, игра,веселби!по едно време пускат ръченица за възрастните сватове и свекър ,свекърва, тъст ,тъща булка, младоженек,абе всичко свое на терена.по едно време гледаме с моите приятелки свекъра се развихрил пред младата тъща пляска с ръце,иху-у-у,иха-а-а,кляка и-и-и-и панталона му от зад фрас-с-с-с- с се къса и ние му виждаме белите гащи!
едната приятелка се изцепва и казва:"споко,душици никой няма да разбере,достатъчно е че ние 3-те знаем"!!!
Намерих ме му на човека безопасна игла,уреди се и продължи купона!

А, това съм го чувала, ама за мъж. Но има и продължение:
Когато "бръкнал", та извадил полата от двете полукълба /ама то полукълба, та чак цели кълба/, жената му ударила шамар. А той обиден, си й върнал полата на старото място отзад...

В дискотека съм.По някое време отивам да пишкам. Да поясня 4е първо има едно голямо фоае с огледала и 4и4ко който взема пари4ки за тоалетната, та от въпростното фоае се влиза съответно в мъжка и женска ВС. Та свърших работата аз и се  залепвам да си оправям грима на огледалата. Пулила съм се там има няма 10 минути, и ве4е доволна от резултата  тръгвам да си платя на 4и4кото. Оставям си пари4ките аз ,а той дискретно ми шепне"Моми4енце поли4ката ви се е запретнала" Обръщам се аз, огледалата се падат зад мен и си виждам голият задник.Подръпнах подръпнах па си излязах

Голям смях .

Да ви разкажа и аз една случка, която чух от баща ми.

Та следва той геофизика в МГУ. Имали една колежка от випуска, която била голяма зубрачка и се борела за стипендия - с др. думи гонела 6-ците.

Та отиват на някакъв изпит, където професорът бил супер изкукал и на всички пишел 4-ки, кой знае, кой не знае. Започва да изпитва въпросната мадама, а тя като пружинка - всичко си знае, рецитира със запетайките. Развива си всичките въпроси перфектно, а деденцето (така викали на професора) се изцепва "Ами 4-ка, колежке". И тя "Ама как, моля ви се. Изпитайте ме още!". Задал й нови въпроси, тя пак перфектна. Ама деденцето пак: "Ами 4-ка, колежке". Тогава се намесил асистентът, "Ама професоре, много добре се представя момичето, всичко си знае." Професорът се замислил и казал на асистента да изнесе един теодолит (това е уред за измерване) и казал на мацката да го настрои (според баща ми, това е супер лесно и се учи още в самото начало). Почнала мадамата да настройва теодолита, ама нещо не става... Мъчила се, мъчила се и накрая се отказала. Професорът й казал "Е, колежке, един теодолит не можете да настроите, срамота!" И й писал 4-ка. Мацката се разплакала и си излязла.

В следващия момент асистентът казал на професора, "Ама много знаеше девойката, трябваше да й пишете по-висока оценка... Ама как не успя да настрои теодолита..." бил искрено учуден асистента. А професора най-безцеремонно казал, "Ха, че как ще го настрои, той е развален!"

историята е смешна ако се види ,но ще я разкажа.
бяхме на кръчма с мъжа ми,брат му и жена му.във вихъра на танците и по точно на някакъв бесен кючек си правят знаци мъжа ми и брат му да му скочи на кръста ,но не знам сигурно нещо не се разбраха кой на кого да скочи на кръста ,защото музиката беше силна и се получи все едно гледаме два петела който скачат с разтворени крака ,удрят се и падат на пода по дупе ,стават двамата и пак правят втори опит ,но пак не се разбраха и като в "матрицата" с разтворени крака и двамата летят във въздуха и пак на земята.а хората отстрани няма да обяснявам че падаха от смях по масите,аз даже и се напиках.

Имам още една случка с колежка на една моя позната.
Та тази женица си била малко отвеяна, но иначе много добра и честна. Всяка сутрин пътувала с автобус до работа. И естествено си извадила карта за градския транспорт. Държала картата си в джоба на връхната си дреха. Една сутрин щяла да закъснее за автобуса и в бързината облякла някакво друго сако. Изтичала на спирката в последната минута, но хванала рейса. Минала проверителката /между другото в нашия град във всеки автобус и тролейбус си има проверител, че и по двама понякога/ Та минава тази контрольорка, а нашата героиня вади от джоба на сакото си картата и я показва. Проверяващата я поглежда с един особен поглед, поклаща глава и отминава.
На връщане същата проверителка. Обаче този път въобще не се спряла до нашата героиня, а я отминала без да й иска картата. Жената се прибрала вкъщи. Решила да се подготви за другия ден. Бърка в джоба, за да извади картата и какво вижда?! Не  картата за пътуване, а най-обикновенно календарче. Че дори било за отминала година...

моята племенница се казва йоана и като малка/и сега ,но вече е 9-ти клас/бешестрашно остроумна и забавна.беше на  около1-2 и не слушаше нещо баба си/майка ми/.накрая майка за да и внуши респект и казва:"Йони отиваш в килера,наказана си!"Йони отива в килера безпрекословно и аз и светкам лампата!Сама се затваря.Минаха около няколоко секунди и Йони се задава в стаята.Баба и я пита :"Иони какво?"
А тя отговаря на баба си"Ами да си взема столчето да седна вкилера че не ми е удобно,заболяхаме клаченцата!!"И си взе столчето и си се настани като в х-л.

На моя мъж катаджия му е връщал 5лв, след като той му е дал 10 

Това май е за темата за мунята

"Аламинут", по bTV  имаха такъв скеч

Е, този цитат го няма тука!?

 

Стара историйка, на която е бил свидетел мой съученик, но може и да си е обикновена градска легенда:

Та, през някой от топлите сезони, когато си позволяваме по-разголени дрешки, една добре заформена и закръглена дама гонела тролея, а двете и ръце били натоварени с пълни чанти с покупки.
И както се носела в един нелек тръс към вратите на тролея, едната и гърда изскочила на показ извън пределите на деколтето.
Качвайки се в този си вид, жената още на сълбите завикала "Ох, помощ,помощ! Помогнете...! Тук (аз предполагам ) е очаквала някой да и поеме торбите, но най-близкостоящия до нея господин! просто и хванал гърдата и я прибрал набързо в блузата и на прилично място.

Срам - не срам, ще разкажа и аз една смешна случка. Ще водя големия ми син на детска градина и бързам за работа. И сутринта приготвяме дрехи, играчки и в крайна сметка тръгваме. А навън - сняг и заледено. Водя детето за ръка и бързам обаче то все се порзаля. Накрая се ядосах и спрях за да го навикам. Какво да видя.  Извела съм горкото дете по чорапи и то едва върви по леда. Питам го защо не е казал а той ми вика: - "ми ти нали каза че бързаме и аз мислех че ще се забавим ако ме обуваш".

сетих се още една смешна история!моя приятелка има счетоводна къща.офанзива е,ситуацияна инфрктната вихрим се двете като луди и по едно времи се сещаме че е последни срок за " нои"-някакви док тр. да се носят там на место!!!бързо раз,праз събираме ги оформяме ги просто секундите бяха ценни.ама нали тр. и външен вид да си предадем бързо пудриери ,мудриери,червило спирала и хукваме през глава.пали тя колата отлепяме и след известно време стигаме пред сградата.хващам аз едните док.и отива че има опашка да пазя ред докато закл.колата.до тук вс. е о.к заставам на опашката и тя влиза,аба гледам аз чавека от охраната и се усмихва ама някак особенно,после засяко и някой др.поглед ама хич не се затормозявам защото нали сме под пара.ама ако знаете какви натокани бяме-е-е-е мани бегай.изведнъж как я поглеждам в краката и гледам ужас тя е по пантофи ами едни цикламени не ти е работа!а тя иначе с червен костюм.започвам да се смея,ама как да и кажа пред хората!после след като си подадохме док.лико се навеждам и казвам.такъв смях беше
тя хукнала направо с тях от офиса,защото беше зимна време и няма какда се стои цял ден с ботуш,доста тягостно е !!
но това беше страхотно преживяване повярвайте ми!!

Ох, душичка мила