Смешна тема

   
 А за някоя щуротия като свършиш,питала ли те е "защо си толкова бърливо дете"?

Една весела история от студентските ми години.

След петък вечер, всеки се прибира по своя край. Пътуваме със сутрешен влак в събота. В купето сме аз и приятелят ми /настоящ съпруг/, негови приятели и съквартиранта му. Всички, освен нас, са купонясвали до зори, от дискотеката, направо във влака. Кой изтрезнял, кой не, няма значение.
По едно време, съквартирантът на моя любим решава да отиде до тоалетна. Мина половин час, няма го. Тъкмо да пращам агитка по посрещането, той се задава по коридора - целия зачервен и замръзнал, беше февруари месец.
- "Какво стана?" - питаме го ние.
- "Мани, мани! Вратата се залости, а не можах да я изкъртя, че вътре пода беше заледен и се хлъзга!" - отговаря той, запъхтяно.
- "И, какво стана, кой те отвори" - питаме ние.
- " Ами...изкъртих прозореца, провесих се, протегнах си ръката и започнах да чукам на първото купе, до тоалетната! Отвори ми някакъв военен, който бил в онова купе!" - отговори той, като се заливаше от смях.
А влакът е експреса София - Варна. Не зная с каква скорост се е движил, но с голяма ще да е, защото перчамът на господинчото беше станал на шушулки!
 

Представете си, как си седите във влака, който се движи с бясна скорост и изведнъж някаква ръка чука на прозореца на купето ви!

Aйде като се отворихме за коли и таксита и аз да разкажа.

Работех в завод, не е шега работа над 500 човека бяхме. Всяка сутрин се изтъпанчвах на спирката в 7 часа и си додремвах докато дойде автобуса. С времето разбираш кои са като тебе - всеки ден в 7 на спирката, знаете се, даже си кимвате съзаклятнически като се видите из града. А аз съм и физиономистка, помня физиономии всякакви, но вече бях почнала да им оплитам коя физиономия от къде е. Та се случваше понякога да спре колега с кола и да ме спаси от чакането и возенето на автобуса. И така една свежа есенна сутрин стоя близо до шосето и пред мен спира кола. Вътре мъж на средна възраст, видимо познат ама пусто как да запомня 500 човека! Побутва да отвори вратата на ладичката и вика "Да те карам ли". И аз "Дааааааа" и скок в колата на предната седалка. С периферното си зрение виждам, че някой се качва на задната. Настаних се аз като кучка в каручка вътре, ама то не е една работа - почнах да си събирам полите на дългото палто тип шинел и се увих в огромния си шал и гледам шофьора ме гледа с блеснал поглед "До къде да те закарам". "Как до къде?" викам "до завода!" И човека ме закара почти до портала, но спря и вика "Айде да те оставим тука да не влизам напред, че после трудно ще се измъкна на заден, а ние вече закъсняваме за работа". Гледам го съмнително  Как така закъснява, даже сме подранили! И тогава зацепвам  Човека работи другаде! Ни ме познава, ни ме знае. И той като мен редовно е чакал транспорт на спирката, а днес е решил да иде с колата си и е спрял да вземе свой колега, а аз реших че мене кани.  Усетих как се засрамих и зачервих, а ме изби на хил като се сетих как съм прередила човека, който се наложи да седне отзад, как се нагласих като кокона отпред и как са ме взели за някоя луда 

Ох посмях се с този от влака и се сетих за моя приятелка  от института.
Та въпросната дама е малко въздебеличка, но много сладка и с прекрасно чувство за хумор. Живееше на общежитие и се хранеше в стол. /Тогава купоните бяха на смешна цена, а яденето хубаво и обилно/  И тя разказва какво и се е случило:
Вземам си както му е реда 1,2 и 3 и си оставям таблата на маса до една колона близо до касата. Отивам да си взема хляб и като се връщам - на масата седнал един негър и ми яде супата. Нали съм благ човек, реших, че няма пари за купони и грабнах второто. Ядем и двамата, негърът ме гледа под вежди, малко сърдито, но нищо не казва. Постепенно започваме да бързаме, кой пръв ще стигне до десерта. Аз по-бърза, грабвам победоносно десерта и започвам да лапам. Негърът става възмутен и се нарежда отново на опашката. Тогава нещо ми просветна и се огледах. През една маса, пак до колона си седи моята пълна табла и ме чака.
- И какво? - питаме ние.
- Е как какво, преместих се и си доядох!

Sillveto ,

  
Случва се! Ама много се смях!

babche ,
смешната случка с приятелката ти ме подсети, че по мое време, в студентски стол, на стената имаше стрелка и надпис:
КЪМ РАНЪТЪ!
И последващ надпис:
РАНЪТЪ ПРАЙ БОРБЪТЪ!!!!!
 

Аааа, ако си от Сф-то: не са те излъгали. Знам го тоз случай, мога квартал и блок да ти посоча даже 

Случката е от Свищов - по време на студентските ни години.
Или мъжете като цяло са завеяни, или групово ни мятат на черешата!

Ми завеяни са си милите, какво да ги правим 

Моята съквартирантка преди години,"натокана","облякана",вирнала нос до небето,отива на някаква лъскава дискотека с още някакви девойки.Влизат едни такива надути,пички отвсякъде.Тъкмо си седнали на масите и дошъл някакъв нахилен младеж и им вика:"Кво ше пиете,мацки".Съквартирантаката ми си мисли:"Ехеее,едва сме влезли и вече почват да ни свалят!".И му вика(ама едно такова надуто изотгоре):"А ти кво ше черпиш".А младежа се нахилил здраво и казал:"Аз съм сервитъора,мацко".
Е както била надута и натокана,така си умряла от срам
Много се смяхме после като го разказва

Нека и аз да кажа!Днеска ми се случи.Направо се разцвилих от смях..
Първо само да поясня (а не да се изтъкна)че живея в Лондон.Значи отивам днеска в банката,и се нареждам на опашката към касите.Чакайки си погледа ми се натъкна на трима симпатяги,който бяха седнали на консултация с банкер.По едно време на единия му звъни телефона,и се провежда следния разговор:
-Хелоу,хелоу(разговаря се на англииски)
-абее бай х.у ти ли си бе майна?Къф е тоа скрит номер от който ми звъниш?
 И аз

Та така..

Това за таксито и аз съм го преживяла - само дето не бях аз блейката, дето се качва в други жълти коли. По онова време карах жълто полско фиатче и почти пред нас ми свърши бензина - а сега де? С последни издихания спрях преди една автобусна спирка, обадих се на мъжа ми да дойде да ме изтегли и зачаках.  Пред мен друга жълта кола, но не такси и тя чака. По едно време гледам един заплес отваря вратата на предната кола и пита нещо, затваря, идва при мен, отваря моята и ме пита:
- Ще ме закарате ли до гарата?
- С удоволствие, но нямам бензин.
-  Е как така сте излезли на работа без бензин?
- Ми аз всъщност не съм такси! 
- Ух, извинете!
И до днес съжалявам, че останах без бензин - всъщност за пръв и последен път в живота ми досега -  и не можах да го закарам, явно го беше закъсал човечеца. 

 
 Знаех си,че не съм само аз блейка

 

Евала на такива хора...............

olimpiia..много готини случки.... е и аз ще се включа с  нещо за което като се сетим с моя се  поваме да се смеем..Писах го в друга тема преди ,така че го поствам заради теб...

Мъжът ми  в България на гости  миналото лято ../да поясня че човека е чужденец и не говори български/.В Разлог сме...малко градче, всяка вечер купон.Роднини,братчеди,съседи... Само го напиват тоя моя мъж с ракия...и той вече насън да го бутнеш знае какво е  "НАЗДРАВЕ!!'  

Един ден се прибираме от гости.. и си бяхме пийнали/естествено/...и е към 9 часа вечерта...бабичките от махалата  насядали  на пейките..и аз му викам на моя :" Така,сега ще поздравиш бабите с едно хубаво българско.."ЗДРАВЕЙТЕ!" ....

И така наближаваме бабите...и аз го посбутвам да ги поздрави...Той спира пред тях...подава им ръка за здрасти и  изтърсва на бабите.."НАЗДРАВЕ!!........   

 Бабите се закискаха ...а моя даже и не разбра какво стана....

После ми каза че двете думи много  си приличали  ...имало много съгласни като З,Д,Р.В.... Даааа...ами след няколко ракии може и да си приличат..знам ли...

Е какво ще си помислят бабите,а.. ....Тоз човечец е егати  и алкохолика...