Когато проходи се стахувахме да не се лепне на печката. затова една вечер след като я бях дръпнял на време да не се лепне, и сложих едното пръсче малко по-настрани където не може да си изгори пръста, но да усети че е горещо. Ако щеш вярвай, печката я заобикаляше ....
- Публикувана: 22 юни 2007, 09:48 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2007, 12:25 ч.
посягат ли ви децата?
Според мен е малко трудно да се дават съвети когато детето е непознато, но Labrador , моля те, това с вилицата не го прави повече.
Възможно е детето да реагира агресивно от непремерените наказания, или просто да си е буйно. Опитай с добро, виж дали ще успееш да "погъделичкаш" някои чувства в детето - любов, състрадание, уважение. Така мисля
А това за печката, мисля, че не може да е пример за подражание, когато става въпрос за човешки взаимоотношения.
Възможно е детето да реагира агресивно от непремерените наказания, или просто да си е буйно. Опитай с добро, виж дали ще успееш да "погъделичкаш" някои чувства в детето - любов, състрадание, уважение. Така мисля
А това за печката, мисля, че не може да е пример за подражание, когато става въпрос за човешки взаимоотношения.
Когато проходи се стахувахме да не се лепне на печката. затова една вечер след като я бях дръпнял на време да не се лепне, и сложих едното пръсче малко по-настрани където не може да си изгори пръста, но да усети че е горещо. Ако щеш вярвай, печката я заобикаляше ....
Това е съвсем друг случай-става въпрос за живота и здравето на детето, но в конкретния случай става въпрос за възпитание и отношение към околните. Агресията поражда агресия, независимо от добрите ти намерения. В този случай целта мисля, че не оправдава средствата.
Влезте й в положението, ако е изнервена- намерете причината.
Ако се направиш, че плачеш много ще се натъжи и ще спре според мен.
Посяга, като се изнерви нещо, досега не е удряла обаче. Удари ли, отнася и тя шамара моментално.
По-скоро бих си плеснала детето собственоръчно, отколкото да го бода с вилица. Някак садистично ми се струват този род наказания...
Но пък за много хора и плясването е скандално.
Все си мисля, че не би трябвало да се стига дотам, детето да удря възрастните. Почва се още като бебе, когато бебето изразява радостта си чрез пляскане на човека, който го държи. В един момент ударите стават по-силни и всяка неадекватна реакция от страна на възрастния се превръща в забавление на детето и то продължава нарочно да го прави. Може би не действа при всяко, но аз лично му хващах здраво ръчичката, поглеждах строго и заявявах твърдо, че мама не се удря. Когато детето направи няколко опита и установи, че няма да му позволят точно това забавление, просто спира да го прави. Така е и със скубането, и с хапането, и с щипането... Мисля, че децата от малки трябва да разберат разликата между боричкането нашега и причиняването на сериозна болка.
И съвсем не съм убедена в клишето, че агресията ражда агресия. Градска легенда е, скъпи мами! Сто пъти съм го писала в този форум, че най-агресивните деца, които познавам лично, са такива, които не само не са удряни никога, но не са и наказвани, не им се правят забележки за нищо и т.н. Т.е. агресията им е в резултат на това, че родителите им са пропуснали да ги запознаят с правилата на поведение в човешкото общество. Склонна съм да се съглася, че деца, които са подложени на системно малтретиране и издевателства, също може да са агресивни, но това са случва в семейства, които не са представени в този форум, доколкото знам.
С моя син не сме имали проблеми с посягане, но веднъж се опита да ми държи много остър тон. Не, че нямаше да се справя и сама, но имаше нещастието баща му да стане свидетел на случката. Той само се извъртя внезапно и му заяви бавно, отчетливо и много зловещо: "Само да съм те чул още веднъж да говориш така на майка си, ще се разправяш с мен!". Синът се облещи и подви опашка. На мен ми стана малко смешно, защото се запитах как ли ще се разправят двамата, при положение, че баща му никога не го е докосвал с пръст и единственото наказание, което е прилагал, е било лишаване от компютъра.
Разказвам тази случка, за да напомня, че децата имат нужда освен от любящи и глезещи майки, но и от бащински авторитет. Масова практика е в българското семейство бащата да се грижи само да осигури средства за живот, но бяга от възпитателната отговорност. Даже не малко бащи компенсират липсата си от къщи с разглезване и слободия, а това има фатални последици върху децата. Не случайно като цяло днешните тийнове са такива. Нямат изграден респект към авторитета, уважение към възрастния. А родителят, особено бащата, трябва да е като Бог за вярващите - безусловно да обича и жестоко да наказва. Та ако ще "жестокото" наказание да е 3 дена без компютър. 
Но пък за много хора и плясването е скандално.
Все си мисля, че не би трябвало да се стига дотам, детето да удря възрастните. Почва се още като бебе, когато бебето изразява радостта си чрез пляскане на човека, който го държи. В един момент ударите стават по-силни и всяка неадекватна реакция от страна на възрастния се превръща в забавление на детето и то продължава нарочно да го прави. Може би не действа при всяко, но аз лично му хващах здраво ръчичката, поглеждах строго и заявявах твърдо, че мама не се удря. Когато детето направи няколко опита и установи, че няма да му позволят точно това забавление, просто спира да го прави. Така е и със скубането, и с хапането, и с щипането... Мисля, че децата от малки трябва да разберат разликата между боричкането нашега и причиняването на сериозна болка.
И съвсем не съм убедена в клишето, че агресията ражда агресия. Градска легенда е, скъпи мами! Сто пъти съм го писала в този форум, че най-агресивните деца, които познавам лично, са такива, които не само не са удряни никога, но не са и наказвани, не им се правят забележки за нищо и т.н. Т.е. агресията им е в резултат на това, че родителите им са пропуснали да ги запознаят с правилата на поведение в човешкото общество. Склонна съм да се съглася, че деца, които са подложени на системно малтретиране и издевателства, също може да са агресивни, но това са случва в семейства, които не са представени в този форум, доколкото знам.
С моя син не сме имали проблеми с посягане, но веднъж се опита да ми държи много остър тон. Не, че нямаше да се справя и сама, но имаше нещастието баща му да стане свидетел на случката. Той само се извъртя внезапно и му заяви бавно, отчетливо и много зловещо: "Само да съм те чул още веднъж да говориш така на майка си, ще се разправяш с мен!". Синът се облещи и подви опашка. На мен ми стана малко смешно, защото се запитах как ли ще се разправят двамата, при положение, че баща му никога не го е докосвал с пръст и единственото наказание, което е прилагал, е било лишаване от компютъра.
Разказвам тази случка, за да напомня, че децата имат нужда освен от любящи и глезещи майки, но и от бащински авторитет. Масова практика е в българското семейство бащата да се грижи само да осигури средства за живот, но бяга от възпитателната отговорност. Даже не малко бащи компенсират липсата си от къщи с разглезване и слободия, а това има фатални последици върху децата. Не случайно като цяло днешните тийнове са такива. Нямат изграден респект към авторитета, уважение към възрастния. А родителят, особено бащата, трябва да е като Бог за вярващите - безусловно да обича и жестоко да наказва. Та ако ще "жестокото" наказание да е 3 дена без компютър.
Както едната крайност, така и другата не водят до нищо добро, с това съм напълно съгласна. Мисълта ми е, че не бива да се допускат крайности, а случая с вилицата ми се струва точно така. Аз също познавам доста агресивни деца, чиито родители са много спокойни и никога не са ги пипали с пръст. Но прекалено често виждам и обратния случай, за съжаление - майката удря детето, то, от своя страна отива и започва да налага друго дете. Просто ей така-за забавление.
Моят син не е започнал да посяга от бебе. До въпросния период 2,5 години, тръгването на ДГ и преместването ни в новото жилище никога не беше посягал. След двумесечния период на изнервеност също не е посягал /вече пета година/.
Просто наистина е важна твърдата реакция от страна на родителите и нетолерирането на такова агресивно поведение /напр. с гушкане при такива изблици- това не го обичам, не го приемам, не мисля, че при неодобрявано от мен поведение трябва да реагирам, като доставям удоволствие на хлапето/. Затова /и друг път съм писала/- при викане и трескане изчаквам да млъкне, ако посяга му хващам копитото /горно, долно- с което посяга/ и изчаквам да млъкне. След това си провеждам разговора и рязък и категоричен тон.
Просто наистина е важна твърдата реакция от страна на родителите и нетолерирането на такова агресивно поведение /напр. с гушкане при такива изблици- това не го обичам, не го приемам, не мисля, че при неодобрявано от мен поведение трябва да реагирам, като доставям удоволствие на хлапето/. Затова /и друг път съм писала/- при викане и трескане изчаквам да млъкне, ако посяга му хващам копитото /горно, долно- с което посяга/ и изчаквам да млъкне. След това си провеждам разговора и рязък и категоричен тон.
Дъщеря ми посяга на бабите и дядото 
....при тях почти няма задръжки 
. Когато я взема вечер, най - много две минути да кара по инерция и разбира, че при мен нещата не са същите.
В много редките случаи, когато е забравила, че не съм някоя от бабите и ми посегне - получава незабавен отговор.
....при тях почти няма задръжки . Когато я взема вечер, най - много две минути да кара по инерция и разбира, че при мен нещата не са същите.В много редките случаи, когато е забравила, че не съм някоя от бабите и ми посегне - получава незабавен отговор.
И при Самуил отминава периода. Виждат го по площадките, в градината... Понякога, когато се изнерви и вдига заканително ръка. Сигурна съм, че е по скоро несъзнателно действие...
Аз обяснявам с думи, не отвръщам с удар. Периодът отминава, това е хубавото.
На 2 г. и половина се преживява да изядеш един удар от детето, дори и без да му отвърнеш с болка (бодене, щипане и пр. безсилности), виж на 16 е трудно
Аз обяснявам с думи, не отвръщам с удар. Периодът отминава, това е хубавото.
На 2 г. и половина се преживява да изядеш един удар от детето, дори и без да му отвърнеш с болка (бодене, щипане и пр. безсилности), виж на 16 е трудно
Преди да стана майка много обичах майките, които казваха моето дете е специално, най-инатливо, най с характер. То всяко дете си е специално. Пък аз си го виждах, че просто беше свикнало да им се налага ей така, беше им се качило на главата...
Докато не станах майка и вярвайте ми, моето дете е специално То е изключително емоционално, трудно, своенравно, абсолютно неподчиняемо и въобще много трудна история. А е само на три. Това не е само мое мнение, много хора се грижат и контактуват с него, за свекърва ми това е пето подред и дете и такова чудо от неуправление и хитрост не е видяла, в яслата му казват "президента" и буквално си му имат уважението всички госпожи.
Много искам майките които използват думите "никога" "абсолютно невъзможно" да вземат детето ми за седмица. Преди и аз бях така, с такива убеждения твърди. Вече не съм.
Откъде този характер и твърдост, не знам, и аз и мъжа ми сме били крайно кротки и спокойни деца.
Та по темата - да, детето ми ми е удряло, да това никога не се е толерирало и въпреки всичко в пристъп на ярост все още сме свидетели на сцени. Които за наша радост са все по-малко.
Бурните изблици на ярост и любов си ги отнасяме и аз и мъжа ми...
Какво да правим, не съм си го избирала такова, още по-малко съм го направила.
Докато не станах майка и вярвайте ми, моето дете е специално
То е изключително емоционално, трудно, своенравно, абсолютно неподчиняемо и въобще много трудна история. А е само на три. Това не е само мое мнение, много хора се грижат и контактуват с него, за свекърва ми това е пето подред и дете и такова чудо от неуправление и хитрост не е видяла, в яслата му казват "президента" и буквално си му имат уважението всички госпожи.Много искам майките които използват думите "никога" "абсолютно невъзможно" да вземат детето ми за седмица. Преди и аз бях така, с такива убеждения твърди. Вече не съм.
Откъде този характер и твърдост, не знам, и аз и мъжа ми сме били крайно кротки и спокойни деца.
Та по темата - да, детето ми ми е удряло, да това никога не се е толерирало и въпреки всичко в пристъп на ярост все още сме свидетели на сцени. Които за наша радост са все по-малко.
Бурните изблици на ярост и любов си ги отнасяме и аз и мъжа ми...
Какво да правим, не съм си го избирала такова, още по-малко съм го направила.
Не мога да си обясня как на едно дете ще му хрумне да посяга на родителя си ,когато се изнерви. Един път - да, но ако му стане навик да удря всеки път щом се измори или му се приспи ,или е гладно- това си грешка на родителя, че не е действал както трябва още в началото. Така мисля аз, децата, които посягат на майките си са обикновено глезени и не търпят да им се противоречи, изобщо не допускам възможността моето дете да се държи така с мен, баща си или бабите/ дядовците.
Янечек, при нас, напр. това стана изведнъж, преди въпросните ситуации детето не е посягало никога. Така че промяната в спихоклимата изведнъж може доста да се отрази на едно толкова малко дете. При положение, че подходът на родителите не се е променял, а че са налице външни фактори /като, напр., описаните от мен/ означава, че на поведението влияние могат да окажат много обективни и субективни фактори.