Честит рожден ден и от мен!
Здраве и щастие.
Здраве и щастие.
- Публикувана: 22 юни 2007, 15:19 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2007, 06:50 ч.
Литературен клуб - ІV
Така като гледам списъка, бая мъкнене ме чака.
Не обичам да чета онлайн.
Обичам да си седна в ъгъла на фотьойла с книжка в ръка и да забравя за всичко наоколо.
Вече нямам търпение да се прибера, да си изровя библиотеката и да заделя от старите неща за вземане насам.
И аз съм от бързочетящите. Хвана ли книга, не я оставям, в мига, в който затворя последната страница, я почвам пак наново.
Не обичам да чета онлайн.
Обичам да си седна в ъгъла на фотьойла с книжка в ръка и да забравя за всичко наоколо.
Вече нямам търпение да се прибера, да си изровя библиотеката и да заделя от старите неща за вземане насам.
И аз съм от бързочетящите. Хвана ли книга, не я оставям, в мига, в който затворя последната страница, я почвам пак наново.
Аз започнах да чета "Парфюмът" на Патрик Зюскинд и се чудя и мая как може да съм пропуснала тази книга досега.
Увлекателна, добре написана, различна.
Книга, която мога да чета отново и отново - това по повод препрочитането на книгите, защото не само сюжетът, а и езикът, думите, описанията ми доставят страхотно удоволствие.
Ето как описва авторът миризмата на бебетата
"— Значи… — подхвана събеседницата му. — Ама то никак не е лесно да се каже, щото… щото навсякъде миришат различно, ама все на хубаво, разбирате ли, падре, значи петичките им, примерно, миришат на гладък топъл камък, тц, не, по-скоро на пръстено гърне… или на масло, на току-що избито масло, да, точно тъй: на току-що избито масло. А телцата им миришат на питка, натопена в мляко. Пък главичките им, на темето, дето косата се завива, виждате ли, падре, там, дето при вас не е останало вече нищо — и тя почука лисото теме на преподобния Терие, който за миг бе онемял и свел смирено чело пред този порой от глупави подробности, — ей точно тук миришат най-хубаво. Миришат на карамел, а той мирише тъй сладко, сладко, падре, нямате си представа. Подушиш ли ги там, тутакси ги заобичваш — все едно дали са твои или чужди. Ей така трябва да миришат пеленачетата. А щом не миришат така, щом там горе не миришат изобщо, па макар и по-слабо от студен въздух — както това копеле тук, — тогава… Може да си го обяснявате както ви е угодно, падре, ама аз — тя скръсти решително ръце пред гърди и хвърли към кошницата в нозете си поглед, пропит с такава отврата, сякаш бе пълна с крастави жаби, — аз, Жана Бюси, няма да взема обратно туй нещо тук. Отец Терие вдигна бавно глава и няколкократно прекара пръсти по плешивината, сякаш за да подреди въображаеми коси, а после, уж случайно, поднесе показалец към носа си и замислено започна да го души.
— Като карамел ли? — възкликна той и направи опит да поднови строгия си тон. — Хм, карамел! Какво знаеш ти за карамела? Въобще вкусвала ли си някога карамел?
— Е, не съвсем, ала веднъж бях в голямата странноприемница на улица „Сент Оноре“ и гледах как го правят от горена захар и каймак. Миришеше толкоз хубаво, че никога няма да го забравя."
Увлекателна, добре написана, различна.
Книга, която мога да чета отново и отново - това по повод препрочитането на книгите, защото не само сюжетът, а и езикът, думите, описанията ми доставят страхотно удоволствие.
Ето как описва авторът миризмата на бебетата
"— Значи… — подхвана събеседницата му. — Ама то никак не е лесно да се каже, щото… щото навсякъде миришат различно, ама все на хубаво, разбирате ли, падре, значи петичките им, примерно, миришат на гладък топъл камък, тц, не, по-скоро на пръстено гърне… или на масло, на току-що избито масло, да, точно тъй: на току-що избито масло. А телцата им миришат на питка, натопена в мляко. Пък главичките им, на темето, дето косата се завива, виждате ли, падре, там, дето при вас не е останало вече нищо — и тя почука лисото теме на преподобния Терие, който за миг бе онемял и свел смирено чело пред този порой от глупави подробности, — ей точно тук миришат най-хубаво. Миришат на карамел, а той мирише тъй сладко, сладко, падре, нямате си представа. Подушиш ли ги там, тутакси ги заобичваш — все едно дали са твои или чужди. Ей така трябва да миришат пеленачетата. А щом не миришат така, щом там горе не миришат изобщо, па макар и по-слабо от студен въздух — както това копеле тук, — тогава… Може да си го обяснявате както ви е угодно, падре, ама аз — тя скръсти решително ръце пред гърди и хвърли към кошницата в нозете си поглед, пропит с такава отврата, сякаш бе пълна с крастави жаби, — аз, Жана Бюси, няма да взема обратно туй нещо тук. Отец Терие вдигна бавно глава и няколкократно прекара пръсти по плешивината, сякаш за да подреди въображаеми коси, а после, уж случайно, поднесе показалец към носа си и замислено започна да го души.
— Като карамел ли? — възкликна той и направи опит да поднови строгия си тон. — Хм, карамел! Какво знаеш ти за карамела? Въобще вкусвала ли си някога карамел?
— Е, не съвсем, ала веднъж бях в голямата странноприемница на улица „Сент Оноре“ и гледах как го правят от горена захар и каймак. Миришеше толкоз хубаво, че никога няма да го забравя."
Като ви чета мненията за "Парфюмът", направо се чувствам неадекватно. Четох я за първи път в гимназията и бях отвратена. Втори път - в студентските години и ми се видя по-скоро претенциозна, отколкото гадна. Май е време да си сверя часовника за трети път. Сигурно обонянието не е най-силната ми страна 
.
. 
Не знам много подробности за Хавиер Мариас, освен тези, посочени от издателите и в Интернет, като например:
http://www.litclub.com/library/prev/marias/index.html
Стилът му ми допада много, аз "робувам" малко на това (не толкова сюжетът е важен за мен, колкото стилът).
http://www.litclub.com/library/prev/marias/index.html
Стилът му ми допада много, аз "робувам" малко на това (не толкова сюжетът е важен за мен, колкото стилът).
Не знам много подробности за Хавиер Мариас, освен тези, посочени от издателите и в Интернет, като например:
http://www.litclub.com/library/prev/marias/index.html
Стилът му ми допада много, аз "робувам" малко на това (не толкова сюжетът е важен за мен, колкото стилът).
http://www.litclub.com/library/prev/marias/index.html
Стилът му ми допада много, аз "робувам" малко на това (не толкова сюжетът е важен за мен, колкото стилът).
Благодаря!
Да плювна и тук срещу "4 блондинки" на Кандис Бушнел - рядко досадно и повърхностно четиво. Една съфорумка ми я зае, явно с идеята да се отърве от нея 
. Аз принципно чиклит купувам и чета, ама това книжле ме срази - четеш и те е яд, че четеш . Сега нищо не може да ме накара да прочета "Сексът и градът" или да гледам сериала.
. Аз принципно чиклит купувам и чета, ама това книжле ме срази - четеш и те е яд, че четеш . Сега нищо не може да ме накара да прочета "Сексът и градът" или да гледам сериала. Препоръчани теми